Все повече туристи и пътешественици предпочитат да избягат “далеч от шумната тълпа“. Претъпканите с туристи популярни места дотягат не само на възмутените местни жители, но и на гостите, които търсят спокойствие и релакс, а защо не и по-различно изживяване и потапяне в културата на някое “алтернативно“ място. Тук под алтернативно разбираме също толкова интересно и приятно, но по-малко нападнато от тълпите туристи. Макар че запознатите с Испания, знаят, че е трудно да се намерят подобни места, понеже страната разчита много на вътрешния туризъм и това, което е непознато за чужденеца, често е доста посещавано място от самите испанци. Освен всичко, това са места, които привличат определен вид туристи, тези, които не търсят да отметнат поредното популярно място или са готови да попаднат лесно в поредния “капан за туристи“, а такива, които търсят по-културни изживявания. Ето и моите предложения за “алтернативни места“.
Защо не Жирона?
Барселона – столицата на гордата Каталуния е място, което всеки трябва да посети поне веднъж в живота си, но Каталуния има с какво още да се похвали. Жирона на каталонски или Хирона на кастилски испански не е малка със своите над 100 хиляди души население и дори си има своя едноименна провинция. Нещо повече, тя далеч не е лишена от поток туристи, особено след като градът се прочува с видното си присъствие в хитовия сериал “Игра на тронове“. Жирона покорява със запазения си средновековен вид на старата част, с катедралата си (която фигурира в сериала и любителите му непременно се снимат с грандиозното стълбище пред нея), с крепостната си стена, върху която може да се поразходите и макар и трудно да се разминете с други посетители, решили да се насладят на гледката отгоре. През Жирона минава реката Оняр, чиито множество мостове откриват красива гледка към шарените сгради наоколо, които са визитна картичка на града. Любопитен факт е, че един от мостовете е построен от самия Айфел. Лесно ще го познаете по металните конструкции, които така напомнят за Айфеловата кула в Париж.
Жирона е място, в което да остането поне няколко дена, да не говорим, че със разположението си в Северна Каталуния е идеално отправна точка за пътувания из тази част на областта, а интересни места за посещение не липсват. Достатъчно е да споменем “триъгълника“ на Дали, а именно родното му място Фигерес, където днес се намира театърът-музей (виж повече тук), апотеоза на неговия причудлив ум и където самият Дали е погребан; Кадакес, любимо на Дали и съпругата му Гала крайморско село, до което те купуват къша, която Дали да преобрази по своя провокативен начин и която днес също е музей; и замъкът на Дали и Гала в Пубол, където тя е погребана. Самата провинция Жирона си има свое собствено езерно чудовище, група угаснали вулкани и сумати интересни традиции, както и легенди за мухи и лъвски задни части (прочетете повече за легендите тук, а за вулканите – тук).
Защо не Валядолид?
Повечето хора са чували за Валядолид и сигурно го свързват с отбора им по футбол. Но какво интересно има там? Първо, Валядолид е де факто столицата на Кастилия и Леон, най-голямата по площ област в Испания, която обаче няма конкретно дефинирана столица. Във Валядолид, се помещава седалището на изпълнителната и законодателната власт на областта, което я превръща в най-вероятният кандидат за тази позиция. Друг любопитен факт е, че областта се слави като люлката на кастилския диалект или испанския, който се говори днес в най-голяма степен в Испания, а и по света (в Испания наравно с кастилския са каталонският или каталунският, галисийският и еускера, или баският език). Затова и се смята, че най-чистият и хубав кастилски се говори в областта, все пак известният университет на Саламанка е също в Кастилия и Леон, което е и причината за множеството езикови школи и курсове, които се предлагат във Валядолид, както за ученици през ваканциите, така и за възрастни целогодишно. Така че Валядолид съвсем не е спокойно място, а и разполага с население ot 300 хиляди души, но със сигурност туристите решили да го посетят, са дошли за културен тур. Разбира се далеч не може да се състезава с такива дестинации като Саламанка, Сеговия, Авила, Леон и Бургос и при такава конкуренция си остава встрани от туристическите маршрути, но не и в езиковите спорове, където смело се състезава с Бургос, Леон и Саламанка за най-чист език. Не ви препоръчвам да се включвате в спора, но със сигурност бихте могли да отседнете тук и да го ползвате за отправна точка към по-горните градове. Все пак Испания се слави с добрия си, редовен, а в случая с влаковете, доста бърз и удобен, транспорт.
Градът е бил седалище на кралския двор на Филип III за няколко години между 1601 и 1606, което кара и Сервантес с цялото му домакинство, състоящо се от жени (сестрите му, жена му, дъщеря му, племенницата, и една прислужница) да се премести тук. Днес къщата, в която е живял Сервантес и семейството му, е музей и за разлика от къщата му в Мадрид, е отворена за посещения, а има и паметник на великия писател. Случва се и важно събитие в живота на автора на Дон Кихот, както и за световната литература, а именно, тук получава кралската привилегия да даде за печат първата част на “Дон Кихот де ла Манча“ и така през 1605 публикува първата част, която му носи голям успех, макар и не финансов. Друго важно събитие от живота на автора е, че точно тук пише и пролога към известния си роман. По това време освен Сервантес, в града пристигат и други именити личности: писателят Кеведо, поетът и драматург Гонгора, художникът Рубенс и други. Валядолид е и градът, в който е починал Колумб, въпреки че останките му след множество премествания в момента се намират в изящна гробница в катедралата в Севиля (или пък не). Днес има музей посветен на него, въпреки че къщата не е запазена, а е реконструкция, затова пък тази на Сервантес е. Също като при великият автор, обаче, испанците са издигнали паметник на бележития мореплавател. (Прочетете повече любопитни факти за Сервантес тук, а за гроба на Колумб – тук.)
1. Паметник на Колумб. 2 Паметник на Мигел де Серванрес, Валядолид.
Валядолид впечатлява не само с известните личности живели тук, а и с красивата си архитектура, съветала различни стилове от различни епохи. Тук ще намерите сгради, които съчетават един или два стила, както и такива в изцяло един стил, но най-интересното е, че във Валядолид на една сравнително малка територия (старата част на града) има запазени сгради от различни стилове и епохи, което го прави един своеобразен музей на открито на архитектурата: от Романска архитектура и Късна Готика, през Ренесансова архитектура и Барок, та чак до стиловете Платереск и Неоплатереск (стил създаден в Испания, който съчетава елементи от късната Готика, Ренесанса и арабското влияние, най-често свързван с архитектурата на Саламанка), Необарок и Неокласицизъм. Валядолид печели и със спокойната си и леко аристократична атмосфера на своите площади, паркове и мостове над реката Писуерга, и с това, че е един жив град, в който местните са повече от туристите и всеки може да се докосне до живота на обикновения испанец.
Защо не Сарагоса?
Сарагоса е столицата на област Арагон в североизточна Испания и петият по население град в Испания. За мнозина той е най-вече позната с футболния си отбор, но Сарагоса е град потопен в история и то още от римско време. Като римска колония съществува още преди Христа, основана от Август през 25 година преди Новата ера с името Касараугуста и днес следите от римско време са многобройни в града и околностите. Останки има от форума, римските бани и римския театър, които са добре запазени и най-вече поддържани и днес могат да се посетят и то са съвсем поносима сума. Но това не е всичко, из града ще попаднете на останки от римските стени, ограждащи града Касераугуста.
Вярва се, че Свети Яков в мисията си да покръсти тези територии, не само е минал оттук, а е получил видение на Дева Мария на колона от яспис. Това довело до построяването на базиликата “Нашата Дама на колоната“ или Дева Мария на колоната, на обявяването на малката девичка (дрехата е доста по-голяма от самата статуя) в покровителка на града, а колоната и до ден днешен се пази в базиликата. Самата дева е известна и почитана в цяла Испания и може да се види на статуи и изображения из църкви и катедрали. Днес базиликата с внушителния си вид, четирите си кули, малката си дева с много тоалети, множеството параклиси и фресите на Гоя, си съперничи с Катедралата Ла Сео. Да не говорим за зашеметителните гледки, които се откриват към нея от Камения мост на река Ебро, истински рай за любители и аматьори фотографи, особено на залез слънце. Една от кулите също е отворена за посещение и предлага 360- градусова панорама към центъра на града и река Ебро. Арагон също така е свързана географски и с Кралство Арагон, което както знаем се обединява с Кастиля и по-късно Навара и е движеща сила в Реконкистата или отвоюването на християнските територии от арабите.
Сарагоса е истинско съкровищница за любителите на изкуството. Ако Прадо е домът на Гоя и голямата част от изкуството му, то корените на Гоя са в Арагон. Музеят Гоя, разположен в красива ренесансова сграда, където освен картини и офорти на Гоя, се натъкваме на картини на различни художници от този период. Разбира се, Сарагоса е засвидетелствала своята почит към художника, издигайки му грандиозен паметник на площада пред базиликата “Санта Мария дел Пилар“. За самия Гоя и неговото изкуство, може да прочетете повече тук.
Освен Гоя, двама известни испански скулптури и двамата на име Пабло имат музеи в града – Пабло Серано и Пабло Гаргайо. Пабло Гаргайо е родом от Арагон, бил е приятел с Пабло Пикасо, Макс Джейкъб и Хуан Грис, като дори прави скулптура на главата на Пикасо, която днес може да видите в музея, който се помещава в красив дворец. Пабло Серано също не е родом от самата Сарагоса, както и Гоя и Гаргайо, но е арагонец. Неговите абстрактни скулптури днес са в музеите по целия свят, както и на открито. 140 негови творби са в Арагонския институт за изкуство и съвременна култура, кръстен на него, заедно с творби на други съвременни артисти, включително и жена му, Хуана Франсес.
1. Глава на Пикасо от Пабло Гаргайо, Музей Пабло Гаргайо. 2. Свети Валеро (покровител на Сарагоса), статуя пред Кметството, Пабло Серано.
Продължавайки културното и артистично пътуването си из Сарагоса, няма как да пропуснем музея Алма Матер, помещаващ се в най-старата част на епископския дворец, където освен религиозното изкуство, има доста картини. Продължавайки културното и артистично пътуването си из Сарагоса, няма как да пропуснем Музея Алма Матер, помещаващ се в най-старата част на епископския дворец, където освен религиозното изкуство, има доста картини, склуптури и други предмети на изкуството от Арагон, включително картини на Гоя. Единственият Музей на оригамито в Европа също се намира там и си заслужава посещение, за да се насладите на цели фигури от оригами, сред които известни личности, цветя, дракони и какво ли не още. Друг интересен музей е този на Фенерите, но не какви да е, това са огромни кристални фигури и карети, които всеки 13 октомври, по време на празниците на покровителката на Сарагоса, Девата от Пилар, се изнасят на огромни платформи и разнасят из града, а през другото време спокойно могат да се разгледат в музея, който е в църквата “Саградо Корасон де Хесус“ (Светото сърце на Исус). и други предмети на изкуствотоот Арагон, включително картини на Гоя. Единственият музей на оригамито в Европа също се намира там и си заслужава посещение, за да се насладите на цели фигури от оригами, сред които известни личности, цветя, дракони и какво ли не още. Друг интересен музей е този на Фенерите, но не какви да е, това са огромни кристални фигури и карети, които всеки 13 октомври, по време на празниците на покровителката на Сарагоса, Девата от Пилар, се изнасят на огромни платформи и разнасят из града, а през другото време спокойно могат да се разгледат в музея, който е в църквата “Саградо Корасон де Хесус“ (Светото Сърце на Исус).
- Музей на Фенерите (Museo de los Faroles y Rosario de Cristal). 2. Музей на оригамито (Мона Лиза и Леонардо да Винчи, направени от оригами (Escuela Museo de Origami).
Доста история има в Арагон и Сарагоса. Сарагоса има и своя арабски дворец, който с времето се превръща в дворец на католическите крале, а също така затвор и седалище на Инквизицията, а в момента е седалище на Съда на Арагон, като част от него е отворен за посещение за туристите. Не на последно място, областта Арагон е винарска област (то коя ли не е в Испания) и се слави със своето вино, особено от провинция Калатаюд. Сарагоса е близо до Мадрид, както и до Барселона с влак, всъщност е по средата между тях и е идеално отправна точка за посещение на двата най-големи града в Испания.
Дворецът Алхаферия
Защо не Билбао?
Макар Билбао да е най-големият град на Баската област, както и в Северна Испания, той не е столица на областта. Тази позиция поне що се отнася до властите е заета от Витория-Гастейс, град който извън служебното си положение е задължителна дестинация, ако се намирате в Еускади. Но защо Билбао? На един час от Билбао е Сан Себастиан, най-туристическият град в областта, и как няма да е, с прекрасни плажове, със своят известен плаж “Мидата“ под формата, разбира се, на мида, с прекрасни гледки към града и плажовете от хълмовете наоколо, с аристократичния си вид, широки булеварди и красиви сгради, а и възможността да видите истинска знаменитост, ако сте по време на Фестивала на киното в Сан Себастиан в края на септември, може лесно да си представим защо тълпите биха избрали града. Да не говорим за множеството езикови училища и множеството студенти и ученици, които всяка година се обучават там, и наистина градът е всичко друго, но не и спокоен. Сан Себастиан дори е бил любима дестинация на Франко, който лятото е отсядал за дълги периоди там. Но ако искате да избягате далеч от “безумната“ тълпа, вашата не по-малко интересна алтернатива е Билбао.
Без съмнение една от най-известните сгради през последните 25 години е музеят за модерно изкуство, Музей Гугенхайм – Билбао, открит през 1997, по-малкият брат или сестра на Музея Гугенхайм в Ню Йорк, построен от гения на един друг Франк, архитекта Франк Гери (този в Ню йорк е дело на Франк Лойд Райт). Освен огромната колекция съвременно изкуство, впечатлява с вида си на метален кораб с издути платна, построен от титан и превърнал се в символ на Билбао. Градът си има и своя страж, статуята от цветя под формата на Пъпи, куче порода шотландски териер, който стои на пост пред огромния кораб на Музея Гугенхайм. Пъпи е любимец на местните и в него се влюбват всички посетители на града, поне ако се съди по множеството снимки с него. Прочетете повече за неговата любопитна история тук.
Билбао си има стара част със своите оживени улички, пълни със заведения и магазини, наречена “Седемте улици“, които са повече от седем, където е готическата катедрала “Свети Яков“ (Сантяго) на Билбао, както и симетричният Нов площад, оживено място за срещи и фестивали, пълен със заведения в Неокласически стил. Първоначално старата част се е състояла от 3 успоредни улици, заградена с крепостни стени. По-късно, обаче, стената е съборена и така към старата част се присъединяват още 4 улици, което е и произхода на името “Седемте улици“. Разбира се, пътуването не е пълно без да опитате традиционните баски “тапас“, които в областта са известни като “пинчос“, а самата баска кухня се слави с вкусните си ястия далеч извън пределите на областта и дори страната.
