Част първа
Гоя, намръщен, сърдит, с остър, пронизващ поглед, крачи с широки крачки, мистериозен и глух, кой не е чувал за него. Неговите сюжети са както родени от улицата, така и родени от въображението, от светлината и тъмнината. Луд, гений, новатор, всичко това се побира в Гоя, изпреварил времето си, създал собствен стил, всъщност стилове, експериментирал, творил, дори, когато не е искал никой да вижда създаденото от него. Едва ли е знаел, че един ден ще бъде един от най-известните испански художници, познат и почитан не само вътре в, а и извън пределите на собствената си страна. За мен най-голямото му постижение е, че е останал верен на себе си, на собствения си поглед, виждания за изкуството и света. Този който налага, а не на когото му е наложено, и макар да е имал господар и патрони през кариерата си, той никога не е направил компромис със собствения си стил и начин на изразяване, и в портретите, и в по-нестандартните си картини, той е бил Гоя.
За разика от други велики художници, Гоя твори в самота, и наистина по негово време нямаме бележит негов съвременник в Испания, а и дълго време преди това (Веласкес умира един век преди да се роди Гоя) и дълго време след него. Това също го отличава , понеже не се влияе от модата и наложеното, а търси свой уникален път.
И така ще мине почти един век след Веласкес преди да се роди Франсиско Гоя. Ражда се през 1746 година малкото арагонско село Фуендетодос. През дългия си изпъстрен със събития живот, 82 години, той оставя много платна, стенописи, гравюри и рисунки и въпреки че стилът му се отнася към романтизма, неговите картини и особено гравюрите му изглеждат доста модерно. Гоя е толкова разнообразен в творчеството си, че все ще намерите нещо, което да ви хареса – от изпълнените с цвят картини на мадридските махос, по-нисши класи, характеризиращи се с пъстрите си костюми, стил на обличане и поведение, често с нахакано и дръзко поведение, дизайните на гоблени, през политическите му картини, портретите на кралското семейство, Голата и Облечената Маха и нейната мистериозност, до експерименталните и често плашещи със своята бруталност, но и модерност, излезли сякаш от страховит кошмар, серии офорти и други гравюри като Капричос. Гоя като истинските гении работи на много фронтове, емоциите в творбитему се разпростират от веселие и безгрижие до тежка депресия. Гоя наистина се разтваря в тях, излага на показ душевното си състояние, това, което го вълнува и създава най-голяма емоция в него. А не е ли така с всеки велик артист?
Гоя е навсякъде, на коридите, сред аристокрацията, сред по-нисшите класи, в лудницата, в затвора, пред бесилките по време на Наполеоновите войни, в женските будоари. Гоя е писател с четка, всяко събитие в дългия му живот (82 години за началото на 19 век е един дълъг живот, да не говорим за множеството турболенции, които е преживял), той го отразява с искренност, проницателност, а в по-късните си години и с голяма доза критичност. Загубвайки слуха си, сякаш взора му се изостря и вижда онова, което друг не би видял по начин, по който човекът, който има слух не би го почувствал. Ефект от глухотата му според някои негови изследователи е начинът му на изобразяване на лицата и по-точно погледа, насочен право в нас, понеже това е присъщо за глухите хора, очите им са уши и винаги се взират в лицето, устата, жестовете на човека срещу тях, надявайки се да го разберат по-добре.
От къде всъщност тръгва дългият път на Гоя? Франсиско де Гоя и Лусиентес се ражда в семейството на занаятчия в малкото село Фуендетодос в област Арагон в северна Испания близо до град Сарагоса. Семейството му от страна на бабит еи дядовците му принадлежи към дребната аристокрация, но баща му се е занимавал главно с поставянето на златна украса върху дърво, каквато може да видим най-често по иконостасите в църквите. По-късно семейството заминава за Сарагоса, където Франсиско се учи да рисува в ателието на Хосе Лусан, но но не се повлиява от него, а и от това време няма запазени негови произведениия. Гоя се учи от живота, от своята собствена наблюдателност и немалък талант. За негово съжаление, и може би за наше щастие, при него успехът идва късно в живота, защото това също го изгражда и му дава тази свобода, с която по-академичните художници и търсените от патрони и аристократи не са имали. Той не рисува академично, не го приемат в Кралската академия на изкуствата в Мадрид и минава врме преди да получи големите поръчки.
В началото на кариерата си Гоя рисува стенописи в църкви, благодарение на което днес можем да влезем дори в малка църква и да открием Гоя. Разбира се, изрисува и по-важни и значими религиозни сгради, като фреската на тавана в Базиликата на Пилар в Сарагоса (може да се посети безплатно), както и множество стенописи в картезианския манастир Аула Дей близо до Сарагоса (само в определени дни, срещу скромна такса, но включва и беседа), които прави след задължителното по онова време за всеки художник пътуване до Италия, което той спонсорира от джоба си. След завръщането си се превръща в един от най-търсените арагонски художници, като получава поръчки за стенописи и платна за местните църкви.
Макар да се прочува на местна почва в родния Арагон, Гоя мечтае да стигне до столицата Мадрид и кралския двор, както и да се увенчае със заветната титла кралски художник. И тогава идва важен обрат, Гоя получава поръчка от Франсиско Бейеу, брат на жена му Хосефа, който е вече добре установен художник в столицата, да рисува огромни дизайни за гоблени в Кралската фабрика за гоблени в Мадрид. Гоя следва модерния вкус по това време, но скоро индивидуалният му почерк започва да излиза на преден план, като например играта на светлината и контрастта между тъмнина и светлина, който е нехарактерен за рисунките за гоблени. Така също се появява и образът на махо и маха, хора от нисшите класи с характерни пъстри и екстравагантни облекла и гордо и нахакано поведение. Разбира се за времето си на рисунките за гоблени не се е гледало като на истинско или възвишено изкуство, но днес ако посетите музея Прадо в Мадрид, може да се насладите на тези весели картини, документиращи бита на мадридските махо и на една отминаваща епоха на веселие и фриволност, която скоро ще приключи и Гоя е там, за да я отрази. А той е толкова продуктивен в рисуването на тези дизайни, че има цели зали посветени на тях на таванския етаж в Прадо.
Гоя не се ограничава в своите творчески пориви, рисува всичко и навсякъде. Например обича да посещава корида всяка седмица и е скицирал случващото се на арената с журналистическа обективност. Дори и преди векове има интелектуалци, които са се противопоставяли на борбите с бикове и дори обвиняват Гоя за неговия интерес, но отново ролята на Гоя е на наблюдател, който точно предава случващото се и днес ние имаме ясна картина на борбите с бикове в края на 18 век, когато човешките жертви са били много повече, като много матадори са умирали от раните си впоследствие, или от инфекции, понеже все пак медицината не е била на толкова високо ниво и наистина бикоборството е било доста рисковано занимание. Не знаем дали е бил критичен към случващото се, по-скоро не, все пак е живял в друго време, но е искал да остави свидетелство за случващото се за идните поколения. Всъщност на Гоя до голяма степен дължим и съвременните помпозни тоалети на тореадорите и матадорите, като в своите картини той създава костюми, в които съчетава испанския дизайн със стила на френските благородници. С времето костюмите претърпяват още промени, за да се обличат елитните от останалите бикоборци. Дори и днес се организират кориди в стил на Гоя, в които тореадорите носят костюми, каквито той е рисувал. като особено популярни са те както в Ронда.
Гоя се възхищава на Веласкес и в Двореца той се запознава отблизо с неговите картини. Самият Гоя признава Веласкес за едно от трите най-важни влияния върху творчеството му, като другите са природата и Рембранд. От Веласкес взема интереса му към светлината и рисунъка на дрехите. От Рембранд взаимства интереса към рисуването на портрети и наистина през 1780 този интерес започва да се материализира и така за 10 години се налага като най-търсения портретист в Мадрид. Аристократите са желали портрети в цял ръст, както и портрети на деца и Гоя се прочува със своите портрети. Така той се замогва, получава почести, през 1789 най-накрая е назначен за Придворен художник, а през 1799 е назначен и за Главен придворен художник на Карлос Четвърти, най-голямата чест за всеки испански художник по това време. Неговите портрети на краля и неговото семейство, както и на Мануел Годой, първи министър на Карлос IV, които са безпощадни в своята реалистичност, така че изглеждат все едно осмиват кралското семейство. Например в семейния портрет на кралското семейство, който днес може да видите гордо да украсява една от залите на музея Прадо, съпругата на Карлос IV, Луиза е поставена в центъра на платното, като така според експертите намеква, че тя е дърпала юздите в семейството и управлението, а на заден план е картината ‘’Лот и неговите дъщери’’, което от своя страна е намек за корупция и упадък (в Стария Завет дъщерите на Лот го съблазняват без той да знае, че са те, за да родят деца от него). Самият Гоя като един Веласкес надниква от края на картината. А дали е критика, или е по-скоро желание да се представи кралското семейство като обикновени хора, едни от нас, със своите несъвършенства и слабости, в което се крие и големия му хуманизъм.
Все пак реализмът е дошъл твърде много на кралските особи, защото Гоя рисува портретите на кралското семейство за кратко, едва 2 години, след което не получава повече поръчки от тях. За негово щастие, обаче, той си остава кралски художник с добра заплата, което му позволява да продължи да рисува и развива стила си, без да ограничава творческия си потенциал. Всъщност повратна точка в изкуството му е мистериозна болест, от която Гоя едвам се възстановява и въпреки всичко остава полуглух, като в последствие напълно оглушава. Това се случва към 1793 година, когато той е само на 46 години. Той става по-затворен, обръща се навътре към собствения си свят и емоции. По това време започва серия офорти , вид гравюри, наречена “Капричос“, общо 80 на брой, публикувани през 1799. Сам Гоя ги нарича неговите ‘’чудовища’’, както е озаглавена и една от най-известните му гравюри ‘’Сънят на разума ражда чудовища’’. Чудовищата на Гоя сякаш са излезли от филм на ужасите, с тази разлика, че са нарисувани стотици години преди да бъдат певсъздадени от магията на киното. Освен дълбоко отчаяние и депресия, те имат и осъдителен характер и остра критика на обществото. Наред с тях, докато се възстановява,той рисува така наречените кабинетни картини, където показва уродливостта и деградацията на човека. Картините му придобиват тъмен характер, отразявайки собствената му самота, отчаяние, депресия и вътрешни терзания. Реализъм, който граничи с натурализъм със фантастични елементи. Той рисува пациентите на Болницата за психично болни в Сарагоса, както и корабокрушение. загубата на слуха му го кара да се обърне все повече към въображението си, а и докато се възстановява , не е притиснат от това да рисува поръчки, което творчески го освобождава.
След възстановяването си, Гоя продължава да е търсен за рисуване на портрети. През този период едни от най-хубавите портрети, които прави са на херцогиня Алба. Заради близостта му с нея, се твърди, че или Гоя е бил влюбен в нея, или са имали любовна връзка, но поне първото е много възможно, докато за второто се съди по някои скрити улики в писмата до нея и нейните портрети. Стига се дотам, че дори някои арт критици и любители на творчеството му вярват, че именно тя е модела за Голата и Облечената Маха, теория която в днешно време е отхвърлена от повечето експерти. Това, което е интересно в портрета на херцогиня Алба е, че по времето, в което Гоя живее, вече има създадена азбука на глухонемите, с която той е запознат. Така жестът, който прави херцогинята с дясната си ръка, придобива различно значение, той изобразява латинската буква G на езика на глухонемите, с други думи Гоя. Дали Гоя го е оставил като таен любовен знак и дали самата херцогиня е знаела за този подпис, не е ясно. Очевидно Гоя не е искал другите да се досетят, ако наистина това символизира жестът, а защо не, това е Гоя все пак. Неговите платна са повече от това, което виждаме на пръв поглед. Друг ефект от глухотата му според някои е начина му на изобразяване на лицата, те гледат право в нас, понеже това е присъщо за глухите хора, очите им са и уши и винаги гледат в лицето, устата, жестовете на човека срещу тях, надявайки се да го разберат.
Двете Махи, голата и облечената, също ни гледат право в очите, сякаш ни предизвикват и особено при Голата Маха този поглед може би скандализира повече от самата голота, защото той е прям, директен, нетипичен за жена по онова време, толкова модерен и новаторски. “Голата Маха“ всъщност е първата картина на гола жена в цял ръст която не е митично или библейско създание, така че той създава първия гол образ в испанската живопис. Дори е привикан от Инквизицията заради двете картини, но заради добрите си връзки, не е е осъден. Поръчана са от Мануел Годой, първи министър на краля, за неговата частна колекция, така че за времето си не се смятало, че тази картина ще бъде изложена, затова може би и Гоя проявява такава смелост и замах. Гоя рисува втора подобна картина, този път напълно облечена в същата поза и най-вероятно използва същия модел. Казвам най-вероятно, защото дори не е известно дали някога е съществувала подобна жена, или е родена от главата на гения като идеализирана модерна богиня, изпреварила времето си, но затова пък останала вечна. Това което шокира е, че макар моделът да е облечен, тя продължава да ни гледа дръзко в очите, сякаш ни се надсмива и иска да ни каже: “Красива съм, нали? Любувайте се на моята красота – гола или облечена.“ Макар идентичността на модела не е разкрита до ден днешен, освен теорията за херцогиня Алба, друга малко по-достоверна, имайки предвид кой е поръчал картините, е любовницата на Годой, Пепита Тудо. Друг факт в подкрепа на тази теория е , че маха означава жена от по-ниско потекло, което изключва херцогинята, но е подходящо за Пепита.
Голи образи на жени, разбира се, има и преди Гоя, но свързани с митични или библейски личности, достатъчно е да споменем “Венера в огледалото“ на Веласкес и “Венера“ на Тициан, други две картини окачени в кабинета на Годой. Гоя ни представя една обикновена жена, жена от народа, нарисувана с изключителен реализъм и внимание към детайла. Целта е да бъдат в личната колекция и да бъдат окачени в кабинета на Годой, а не представени пред масовата публика. Първоначално даже са я наричали Циганката, а не маха, и така е записана в инвентара на Годой, когато по-късно колекцията му от картини е конфискувана от Фернандо VII. Когато картините са представени пред Инквизицията, а Гоя е съден безуспешно за “пошлост“. В описанието на облечената жена фигурира “облечена като маха“ и оттам нататък остава и това име. Въпреки, че Гоя се отървава, двете картини остават за дълго врмеме, пазени на закрито, като достъпът до тях е силно ограничени, особено за “Голата Маха“. Макар и охулвана и непопулярна, Голата Маха дотолкова е впечатлила импресионистите, и по-специално Мане, че вдъхновява неговата “Олимпия“. Чак в началото на 20 век, двете картини излизат от наложеното им забвение и биват изложени в Прадо, където намират постоянния си дом и ежедневно посрещат и изпращат хиляди посетители от близо и далече, от всички краища на света, дошли да се полюбуват на тяхната неувяхваща красота и непреклонен взор.
Следва част втора.
