Короната на необичайните музеи се пада на Театъра – Музей в родното място на Салвадор Дали във Фигерас, построен от самия него, за да побере доколкото може големия му гений и нестандартната му визия за изкуството и живота, която в неговия случай е едно и също. Всъщност това е вторият най-посещаван музей в Испания след музея Прадо в Мадрид. Наистина без определен час и предварителна резервация е трудно да се влезе. И ако тълпите хора не ви потресат, то това ще сторят експонатите по фасадата и най-вече вътре в него. За запознатите с изкуството на Дали, нищо не е такова, каквото очаквате: от манекени от витрините на магазините за дрехи, наредени по стените; през голото тяло на Гала в гръб, скрито в портрета на Линкълн, но изпъкващо под определен ъгъл или през обектива на камерата; до стая, в която мебелите са части от лицето на сексимвола на америка от 30 и 40-те години, Мей Уест, включващи диван под формата на устни, завеси като косите й и сюрреалистични картини на мястото на очите, като всичко тези кичозни обекти, погледнати от определен ъгъл създават лика на Мей Уест. Наистина се изисква капка лудост, за да създадеш всико това, а и още много.
Други интересни неща, които да не пропуснете в своето пътуване през този музей на сюрреализма са: стъпалата на Дали и Гала увековечени на тавана на залата “Палатът на ветровете’’, кадилакът такси, в което вали дъжд вътре в него, ако пуснете едно евро в кутията до него, за да задействате инсталацията; лодката на Дали, в която са се возили с Гала в любимия Кадакес, която виси над кадилакът с огромни капки вода от дърво стичащи се от нея; и копието на Венера Милоска с чекмеджета и помпони. Той е отговорен и за най-малкия детайл от цялата обстановка, живял е там между 1984 и смъртта си през 1989 и е погребан в криптата към театъра-музей. Много от нещата там са пълен кич, еклектиката е навсякъде, човек се чувства буквално и преносно притиснат до стената. Макар проектът да е излязъл от мозъка на Дали, имаме чувството, че ние сме вътре в мозъка.


С всяка творба и експонат, Дали иска да пречупи реалността през сюрреалистичната си визия, както и интереса му към науката, който се изразява например в използването на холограми, както и оптични илюзии, като в портрета на Линкълн, който се превръща в голото тяло на Гала, погледнат от определен ъгъл. Не случайно е кръстен Театър-музей, не само защото е построен на мястото на изгорял театър, а по-скоро защото преживяването е като да попаднеш в един измислен и странен театрален свят, в един лабиринт, по думите на Дали, от възприятия и обекти и като излезеш, да се почувстваш все едно си преживял един ‘’театрален сън’’.
Дори да не знаете кой е този музей, само по външния му вид ще се досетите. На покрива се крепят гигантски яйца, любима тема на Дали, има ги и в къщата му в Кадакес, както и в картините му, символизиращи новите идеи. По фасадата и на покрива стоят причудливи статуи-манекени и фигури, множеството питки хляб са залепени по фасадата, а на покрива се издига стъкленото сферично кубе. Непременно трябва да се обиколи цялата сграда, за да се наслади човек на странната й визия. Отпред видът е един, отзад друг. Музей, който е един свят сам в себе си, уникален музей, който трябва да се посети, за да се сблъска човек с гения на Дали, дори само за да се потопи в един свят на сюрреалистични видения, защото втори като него няма. Така че ако сте в Коста Брава или някъде другаде в Каталуния или нейната столица Барселона, отскочете до Фигерес, град, който освен с театъра-музей, предлага прекрасна разходка и почивка.




Много интересно! Непременно ще го посетя при следващо посещение в Испания и по-специално в областта на Барселона. Благодаря!