Всяка област може да се похвали поне с дузина такива pueblos con encanto, селца, в които сякаш времето е спряло. Името селца е условно, защото сред тях фигурират и доста градчета и градове. Често обаче тълпите туристи намалят това очарование, но който го е страх от мечки, не ходи в гората. Затова се въоръжете с търпение, вода и апарати и телефони със заредени батерии до горе и се отдайте на приятните емоции, когато ги посетите. Ето няколко такива места, които ще ви очароват, а може и да ви разочароват, но едно е сигурно, че няма да останете равнодушни.
В горещата Андалусия е царството на белите села (pueblos blancos). За много испанци “белите села“ са равностойни на “очарователни села“. Около Гранада, Малага, Ронда и Кадис, има множество градчета и селца, които привличат с варосаните си къщи, саксиите с цветя, закачени и дори вградени в стените, тесните улички и очарователните патио (вътрешни дворове). И макар да са най-характерни за Андалусия, се срещат из цяла Испания, особено където е имало арабско влияние.
В Гуадикс се натъкваме на пещери, в които живеят хора, не праисторически, а съвсем съвременни. Всъщност постоянната температура от 20 градуса прави пещерите идеални за живеене, където е хладно при летните жеги от 40 градуса, а зимата е комфортно топло. Църквата също е в пещера, въобще в тази част на Андалусия, около Гранада, както и в самата Гранада, пещерите се използват както за живеене, така и за заведения, където се свири, пее и танцува фламенко, както и за други социални цели. Всъщност тук изказването ‘’искам да си купя кучешка колибка, но да е в Испания’’, спокойно може да се превърне в ‘’искам да си купя пещера, но в Испания’’. Туристите на много места в Андалусия могат да се наслядят и на претой в пещера, като спането там ще ви излеза от около 30 до 90 евро на човек на вечер в зависимост от това колко луксозна е пещерата. Колкото и да е учудващо, за по-голяма сума, може да наемете и пещера с джакузи. Разбира се, трябва предварително да резервирате, защото може и на си намерите “свободна пещера“ (cueva на испански), особено през летните месеци.
Къщи-пещери, Гуадикс, Андалусия
В Михас, бяло село в провинция Малага, на 430 метра надморска височина и на около 10 км от крайбрежието на Коста дел Сол, ще се порадваме на щастливите магарета, които са също толкова многобройни, колкото и туристите и са нещо като своеобразна атракция на селцето, както и транспортно средство. Не се возим на магаре, затова пък ги снимаме на воля и си купуваме задължителния магнит с магаре, защото туризмът е единственото препитание на хората там, както и на техните магарета. Бъдете готови да видите на много места надписа “burro-taxi“, или на български магаре-такси, транспортната система на Михас, действаща безотказно и без закъснения. Не се плашете, не е нужно да възсядате магаре, има и каручки, но наистина това е повече като атракция, разстоянията са наистина малки и навсякъде може да стигнете с “кракомобила“. Хубавото е, че в Михас туризмът е целогодишен и не се влияе от сезона, така че може да сме спокойни за препитанието на жителите му и техните магарета.
Михас, провинция Малага, област Андалусия
Пак в провинция Малага, се натъкваме на друго “бяло село“, което всъщност е градче и се каза Фрихилиана. Намира се съвсем близо до град Нерха, който е известен освен със забележителностите си и с факта, че е една от локациите, където е сниман любимия на поколения детски филм от 80-те години, “Синьо лято“ (прочететте повее за Нерха тук). Колкото до китната и бяла Фрихилиана, тя често намира място в класациите за “най-очарователни селца“ в Испания (въпреки че е град). Освен арабското влияние в архитектурата, белите къщи и тесни улички, наплива от туристи и магазинчетата със сувенири, Фрихилиана предлага и страхотни гледки към Коста дел Сол, понеже се намира на планински склон на Сиера Алмихара. И както в Михас, и тук не липсват задължителните за подобни места магарета, както и магаре-такситата. Но не си мислете, че Михас и Фрихилиана си приличат и няма смисъл да се видят и двете, напротив, всяко си има свой собствен облик, характер и чар, и да, сградите са бели и уличките тесни, и магаретата са си дългоухи, но пък преживяването е различно и не по-малко приятно.
Фрихилиана, провинция Малага, Андалусия
В Ронда, на час от Малага, ще ни се подкосят краката. Ще ни се подкосят краката, докато си представяме какво е струвало на римляните да построят град върху скала, пресечена от реката Гуадалевин. Ще ни се подкосят, надниквайки в пропастта, ще ни се подкосят краката, минавайки по Новия мост, който обединява старата и новата част на Ронда, висок 98 метра и въпреки името си построен през 18 век, който който за времето си е бил най-високият в света мост. Ще се подкосят още повече докато търсим идеалното място по скалите, от което да го заснемем. Ще се подкосят, докато снимаме Стария мост, който някога е бил Новият преди да построят Новия и ще ни се подкосят краката, докато се наслаждаваме на прекрасните гледки отгоре. Е Ронда може да не е село, а град и то не малък, с население от близо 34, 000 души, кацнал на една скала на над 700 метра надморска височина, но очарование не му липсва, както и бели къщи, и множество забележителни места, които неминуемо го класират на предните позиции в класациите с места, които “задължително“ трябва да се посетят в Андалусия.
Новият мост, Ронда, Андалусия
В Кадакес, на север в област Каталуния близо до френската граница, ни се завива свят и имаме морска болест, която няма нищо общо с морето там, а по-скоро с пътуването дотам, което е изпълнено с толкова завои и пропасти, че буквално и преносно “свят да ти се завие“. След като премине обаче световъртежът, сте готови да се насладите на тази част от Испания. Кадакес, някога само рибарско селище, сега е рибарско селище с развит туризъм. Испанците го посещават заради плажовете, които може да не са най-добрите, но пък са доста по-спокойни от други места, все пак пътуването дотам не е най-приятното. Колкото до чужденците, те го посещават заради каталунския суреалист, а именно, Салвадор Дали, който се установява в близкото спокойно за времето си село, наречено на едноименния залив, Порт Лигат или Портлигат, заедно със съпругата си Гала. Дали е бил очарован от Кадакес и околностите, като често тези места фигурират в картините му, а лодката, с която са плавали с Гала, сега е експонат в театъра-музей на Дали във Фигерес. Днес къщата му в Порт Лигат, превърната в музей, е всичко друго, но не и спокойно място. Въоръжени с повечко вода и сили, извървяваме почти двата километра (те са по-малко от два, но в жегата могат да ви се сторят и като пет) от центъра на Кадакес до Порт Лигат и отдалеч виждаме яйцата на покрива на къщата, които са характерна черта в творчеството на Дали. Все пак знаем какво да очакваме, след като вече сме посетили театъра-музей на Дали във Фигерес (прочетете повече за театъра тук).
Това изолирано място е неговото убежище и в продължение на 40 години (купува къща там през 1930) той сътворява къщата, която виждаме днес от малка рибарска колиба. Освен така познатите ни яйца, сред които има и счупено от самия Дали яйце, в което може да влезете, други любопитни елементи включват войн, в тялото на който има дете на стария вход (това е входът, който Дали и гостите му са използвали), телефонна кабина в двора, басейн с формата на мъжки полов орган, огромни разрязани глави, иновативният статив в студиото му, пригоден така че Дали да може да седи и да рисува. Доста новаторски елемент е и огледалото въс всекидневната, така поставено, че да отразява изгрева под леглата им с Гала всеки ден. Интересен факт е, че това е и единствената му постоянна резиденция до смъртта на Гала през 1982, когато се премества в замъка на Гала в Пубол.
В съседната област, Арагон, макар и трудно, се добираме до очарователния Албарасин, който се слави като един от градовете с най-запазена средновековна мюсулманска и християнска архотектура в старата си част, столица на арабското кралство Тайфа. Днес старият му град е обявен за част от културното наследство на Испания и привлича туристи от близо и далеч. До Албарасин има организирани екскурзии и турове, което е удобен начин, хем да стигнете в комфортна обстановка дотам, хем да научите нещо от гида ви. Усмихнатият ни шофьор Карлос упражнява английския си с нас, докато ние се опитваме да упражним испанския си с него, и ни информира не само за градчето, а и за цялата околност, както и за голяма част от личния си живот, но такива са испанците, открити и сърцати. Един приятен начин да прекараме двата часа път от Сарагоса дотам. Албарасин е на хълм, така че се подгответе за искачвания, които обаче ще ви се отплатят с грандизони гледки на областта отгоре. ако път шофьорът ви е по-мълчалив (срещат се и такива испанци) и не ви е разказал вече всичко за града, може да се включите в един от многобройните турове с гид из градчето. Но най-хубаво е просто да се потопите в атмосферата, да се изгубите из криволичещите улички, да се снимате на мирадорите (места с фантастични гледки), да изпиете някоя cerveza (сервеса -бира) или похапнете helado (еладо – сладолед) в жегите и накрая да се приберете с усмихнатия Карлос, или Рамон, или Луис, откъдето сте дошли, като ако е в настроение (а това при испанците е почти гарантирано), ще ви остави точно пред хотела ви или квартирата (или наблизо поне).
А кое ще бъде следващото очарователно село? Всяка област в Испания предлага поне дузина такива, които чакат да бъдат посетени и да ви очароват. До скоро в някои друго очарователно “село“!