В Испания освен светците и обикновени хора, и животните не са пощадени от легендите. Освен митични същества, легендите са свързани и със съвсем обикновени твари като мухи или жаби. Това са легенди, които местните са превърнали в доходоносен бизнес и ако човек говори малко испански, ще ги чуе от устите им. Ако ли не, от Google. Най-хубавото е, че тези легенди са си лични, не са надхвърлили границите на Испания и придават на доста градчета допълнителен колорит. Някой ще обвини испанците, че са ги измислили заради туристите, но това съвсем не е така. А фактът, че местните са разбрали, че от тях могат да се правят пари, е признак на далновидно мислене.
Чудото на мухите
В Жирона (на каталонски) или Хирона (на кастилски испански) в провинция Жирона, област Каталуния, освен средновековни стени, старинна част с многовековно минало, и смесица от култури. има и почит към един вид насекомо, а именно – мухите. Навсякъде може да си купите по-евтин или по-луксозен сувенир муха, а те са навсякъде, но слава богу само като сувенири. За радост на местни и туристи градът не гъмжи от мухи. Освен интересен спомен от града, ще отнесете и една история за пред приятелите си. Та кой би полюбопитствал на сувенир сладко кученце или коте, но мухата е друга работа. Но защо това не толкова лицеприятно насекомо се е превърнало в символ на града? Заради една легенда, в която освен мухи, имаме разбира се нападатели и разбира се местен светец.
Като всеки испански град, Жирона има своя покровител – Свети Нарцис (Сан Нарсисо на кастилски), който е местен светец, живял през IV век. Той е бил епископ на града и заради това, че е проповядвал христовата вяра, е измъчван и убит заедно с друг местен светец – Свети Феликс. На мястото, на което са измъчвани, по-късно се издига църквата Свети Феликс, където е погребан и Свети Нарцис. Но какво общо имат мухите с всичко това? Имат и още как, защото през 11 век те стават главни герои в едно събитие, разиграло се в днешна Жирона.
Градът се намира в североизточна Испания близо до Пиринеите и границата с Франция, като през вековете е ставал жертва на чести нападения и обсади. През 11 век многобройни френски войски обградили града и на местните не им оставало нищо друго освен да се молят, но не на врага за пощада, на Господ за избавление от нашествениците. Французите обаче навлезли в града и влезли в църквата на Свети Феликс, където бил погребан Свети Нарцис и осквернили гроба му. Само че в момента, в който отворили саркофага, оттам се надигнал цял рояк мухи и започнал да хапят френските войници, както и конете им, но се оказало, че тези мухи били отровни и от тяхното ухапване умрели 20,000 човека и 4000 коне и чудодейно Жирона се спасила от нападателите.
Благодарните жиронци го обявили за свой светец покровител и отбелязват неговия празник на 29 октомври. Смята се, че тогава мухите са най-нахални, а след това изчезват. Чудото се повторило отново при други нападения от страна на френските войски, всъщност само тогава се появявали мухите. т.е. може да сте спокойни, когато ги няма, а видите ли ги, най-вероятно града е нападнат от френски …туристи, а и не само, които наистина могат да са нахални като мухи. В града, освен множеството сувенири, на места по улиците на стария град има следи от тази легенда, включително и улица кръстена на събитието – Улица на мухите.
Самият Салвадор Дали, родом от областта, е запленен от легендата и е нарисувал доста картини посветени на Свети Нарцис и мухите, плюс че включва мухата като символ в други свои произведения, дори прави статуя посветена на нея, като в момента всички тези произведения се намират в частни колекции.
Да целунеш дупето на лъва
В Жирона има и друга легенда, свързано с животно, този път с по-благородно, а именно лъвица, но само дотам нещата изглеждат героични и благородни, защото се отнася за ‘’задницата ‘’ на лъвицата. Отново в стария град, близо до църквата Сан Фелю (Свети Феликс) има каменна статуя на лъвицата, която представлява колона, на върха на която се е хванала лъвицата. Всъщност местните я наричат и маймуната, и може би това название повече й подхожда, защото приликата с лъвица наистина е силно преувеличена, но все пак е по-благородно да целунете дупето на лъвицата, отколкото това на маймуна. Всъщност статуите са две, оригиналът от 12 век се намира в Музея на изобразителното изкуство. Копието, като последното такова е от 1995, заменило по-ранното от 1986, разполага, или е разполагало с една стълба, защото според легендата всеки новодошъл или завърнал се в града, е трябвало да целуне задните части на лъвицата и само тогава е имал право да влезе в града. Много туристи и днес спазват този ритуал при идването в града. За съжаление, една възрастна туристка, забележете французойка, пада фатално и това кара общината да премахне стълбата през 2015. По-късно слагат нова стълба, заради това, че доста туристи се катерят по колоната, на която виси окаяната лъвица с изтъркана задна част, за да я целунат и има по-голяма опастност да се наранят. Заради ковид пандемията властите решават да махнат стълбата, както и заради ремонтни дейности и засега не са я върнали. Едно е сигурно, лъвицата с или без целувка си е атракция, която трябва да се види.
Чудовището от езерото
Жирона е дом и на митични създания. На около 30 километра от Жирона се намира градчето Баньолес, известно със своето …чудовище. Kакто в легендите за чудовището от Лох Нес, местното чудовище също живее в езеро, езерото Баньолес, и се предполага, че е дракон. В днешно време езерото е любима лятна дестинация за местните от региона, които ходят там за плаж, да гребат, или ловуват риба. Езерото е в живописен парк и е богато на флора и фауна, която не включва чудовище. Може би и затова не е толкова известно като това от Лох Нес, защото от стотици години никой не го е виждал, макар да се смята, че още си живее мирно и тихо в езерото. Разбира се в католическа страна, трябва да има и някой светец или поне монах, замесен в екзорсизма на чудовището. Този монах се казва Свети Еметерио и той успял да се справи с кръвожадното чудовище, което дотогава тероризирало селището и било изяло доста хора. За разлика от това в Шотландия, драконът излизал нощем и отвличал хора от домовете им. Светият отец обаче успял да се справи с дракона и да го превърне в миролюбиво тревопасно, използвайки само молитви. Затова и днес хората плуват в езерото без страх, затова пък са измислили весела песничка, с която да почетат местния дракон.
В наши дни за дракона напомня едно състезание с драконови лодки на езерото, които много напомнят на китайските драконови лодки, но са с местен привкус. Този фестивал се празнува от 2012 година всяка есен в края на септември – началото на октомври с изключение на пандемията. Така че ако се разхождате наоколо или решите да поплувате, хвърлете по едно око за дружелюбното чудовище. Може да го зърнете. А иначе се насладете на природата и прекрасните гледки към езерото с или без легенди.
