Къде е погребан Колумб или чии са тези кости
Колко ли ги е яд днес португалците, че когато Колумб отива при техния крал да иска да спонсорира пътуването му към това, което той е смятал за Индия, той му отказва. Дали това би променило хода на историята или пък не? Незавимо от противоречивата в наши дни личност на Колумб, той завинаги ще си остане “откривателят на Америка“, а Испания страната, която спонсорира неговите пътувания и така слага началото на покоряването и “покваряването“ на един нов свят. Макар и днес да знаем, че и преди него е имало мореплаватели, стъпвали в Америките, то техните имена или не са познати или са отдавна забравени от историята. Както се казва историята се пише от победителите, които в случая са испанските крале.
Статуята на Колумб в Барселона. Колумб сочи към Новия свят, но всъщност това е грешната посока.
Колумб по рождение е от Геноа, а по произход още се спори и няколко държави и народи твърдят и привеждат доказателства в своя полза, сред тях самите испанци (твърди се, че е от Галисия, а и от Каталуния), португалците, евреите, а защо не и българите. Освен това и гробът на Колумб се намира в Испания, в Катедралата в Севиля. Иронията е, че приживе Колумб е пътешественик, и в смъртта останките му са доста местени, докато накрая стигат до постоянния си дом, макар че остава едно съмнение дали наистина са неговите, но в интерес на испанската история да кажем, че са.
И така за живота на Колумб доста е известно, а какво ще кажем за смъртта, или по-точно след смъртта. Известно е, че умира във Валядолид, Испания. Той самият иска да бъде погребан в Новия свят (не знам това ирония ли е!), но тъй като Новият свят не е така уреден за подобно погребение, останките му са пренесени в картезианския манастир “Санта Мария де ас Куевас“ (Дева Мария на пещерите) в Севиля през 1509, където самият той е отсядал и чертал своите карти. Все пак през 1537 останките му тръгват на едно почти ‘’околосветско’’ пътешествие, което ще трае векове. Първо в Санто Доминго, в сегашната Доминиканската Република, където престояват няколко века на спокойствие в катедралата, докато испанците не предават Санто Доминго на французите. За да не попаднат тленните му останки в ръцете на ‘’ужасните’’ французи, те са изпратени в Хавана, Куба през 1795. Престоят там трае около век, след което испанците и американците водят война и пак костите му са изпратени обратно в Испания, за да не попаднат този път в ръцете на американците. И така финалното му преместване е в катедралата в Севиля през 1898. Една година по-късно там е пренесена от Хавана и специалната гробница, която се състои от 4 алегорични фигури, които поддържат гробницата и представляват четирите испански кралства. Всъщност това се оказва петото му презокеанско пътуване. Или пък не?
Хитрите доминиканци изнамират кутия с кости, но най-вече с надпис, че там лежат останките на Колумб и оттогава твърдят, че това са автентичните останки, а не тези в Севиля. Все пак друго си е да имаш надпис, който няма как да е фалшив, нали така? Освен това Колумб е искал да бъде погребан в основаното от него Еспаньола, сега Доминиканската Република, на която Санто Доминго е столица, така че е напълно възможно доминиканците да са предали чужди кости на испанците през 1795. Все пак тогава кой е знаел, че 2 века по-късно ще разберем за ДНК и ще можем да изследваме костите. Само че нещата не са толкова ясни, дори и с ДНК.
Испанците решават да изследват костите и откриват, че ДНК-то е близко с това на брата на Колумб, Диего, чийто гроб също е в Севиля. И така експертите стигат до категоричното заключение, че това са костите на Колумб. Все пак не е толкова категорично, защото има съмнения, че може да е синът му, също Диего. Самите Доминиканци отказват ДНК тест, което е малко съмнително. Съвсем възможно е в тази история за “2 града’’, всеки да има право, или по-точно половината от правото, под формата на половината кости. Защо не? Доминиканците е възможно да са изпратили половинатта тленни останки, знаем за католическия навик да се разчленяват светци, какво остава за обикновен човек, макар и с такава значимост за испаноезичния свят. Така в тази война на кости и черепи, всеки иска да се добере буквално до ‘’кокала’’ в желанието си да привлича туристи, макар популярността на Колумб в наши дни да не е така грандиозна както преди, и той да е спорна личност заради начина, по който е третирал местните хора.
Все пак един ДНК анализ е важен, защото може да даде отговори и на други важни въпроси около личността на Колумб. Един наболял въпрос чака своя отговор, а именно, какъв по произход е Колумб. Макар историята да твърди, че е родом от Геноа, Италия, съществуват различни теории, които разполагат със своите аргументи. Една от тях е, че е от Каталуния, понеже в писмата си използва испански с влияние на каталонския, а не италиански. Галисия също има претенции към Колумб, както и Португалия. С по-модерните технологии в наше време това би било възможно, но все пак се изисква събиране на доста генетичен материал за сравнение за тази цел, а и има културната бариера. Едва ли някоя нация би желала да се откаже от своите велики личности. И все пак Колумб с цялата си дейност доказва, че той не принадлежи само една нация. Независимо от действията му и дали той е първият откривател или най-вероятно не е, той е този, който прокарва пътя за откритието на един Нов свят, променя историята, в някои отношение и негативно за местното население, но пък дава началото на бъдещото заселване на двата американски континента, на нова посока в географските открития, нещо, което предишните посетители на Америките не са дръзнали да направят. Откритието е не само на един Нов свят, където да се засели нарастващото населениена, но и на нови зърнени култури и храни, които да спасят една изгладняла Европа, а и отглеждането и култивирането на които да доведат до икономически подем. Два континента с много свободно пространство и неизчерпаеми ресурси, който да даде възможност на преследваните и на авантюристите за нов живот, като за съжаление с позитивното е дошло и негативното, двете страни на монетата. Една малко плаване за един човек, огромна откритие за човечеството. Все пак без него или с него, откритието на Новия свят е било неизбежно. Днес можем ли да си представим живота без латино музиката, латино танците, а защо не и латиноамериканските сериали.
Все пак дали са костите на истинския Колумб, едно е сигурно, неговият гроб със своята богато украсена гробница се намира в катедралата “Санта Мария“ в Севиля, където всеки може да й се полюбува като произведение на изкуството. Колкото до самия Колумб, официалният откривател на Америка, където и да са неговите тленни останки, се надяваме да е намерил покоя, който приживе не е успял да открие.
