Интересен факт е, че в Испания и по-голямата част от Латинска Америка човек носи както фамилията на бащата, така и на майката, т.е. има две фамилни имена. В повечето случаи името на бащата стои първо, а след това се прибавя и това на майката, като за детето се взема първата фамилия на двамата родители или това е бащината фамилия. Това също означава, че за разлика от много страни, където жената си сменя фамилията, когато се омъжва, то в Испания тя я запазва. В следствие на тази традиция, децата и родителите им имат различни последни имена. Често между двете имена има “и“, но не е задължително. Когато обаче името трябва да се съкрати, като например при обръщение или по-официални случаи, почти винаги за фамилия се изписва бащината фамилия, например Пенелопе Крус, Педро Алмодовар, Салвадор Дали. За разлика от тях Хавиер Бардем и Пабло Пикасо пък избират майчината си фамилия. При Бардем това е свързано с факта, че майка му, която също е актриса, се разделя с баща му скоро след раждането му заради избухливия му нрав и неспособността му да се задържи на работа, като децата му често гладуват и дори са изгонени от квартирата им заради неплатен наем. Тя отглежда децата си сама и е нормално Йавиер да предпочете нейната фамилия, да не говорим, че самата тя е актриса, а и вуйчо му е режисьор, така че фамилията Бардем следва тази традиция. Причината Пикасо пък да избера да бъде познат с името на майка си е защото още от млад се е стремял към величие и е искал да има по-странна фамилия и да се отличи от баща си, също художник, а и бащината е доста обичайна, а именно Руис. Така приятелите в Барселона често го наричат Пикасо и оттам остава като негов артистичен подпис. Тъкмо в Барселона той започва постепенно да изпуска бащината си фамилия и да се подписва само с името си и фамилията Пикасо, което по-късно ще стигне само до Пикасо. Също така новото име бележи и поврат в техниката и изразяването на артиста.
Но, стига толкова с любопитните факти засега. Въпросът е как се стига до това на първо място и какво общо има Инквизицията с традицията да се носят две имена.
Една важна причина е властите да имат по-голям контрол върху населението и да се различават, особено хора с подобни фамилии, като често разпространените Лопес, Родригес, Санчес, Гарсия, Мартинес. Истината е, че официално започва да се ползва това правило с първите граждански регистри през 19 век. В Кастилия и Арагон като правило през вековете жените са запазвали фамилното си име при женитба. В по-стари времена е имало традиция първородния син да носи фамилията на бащата, а дъщерите и другите синове на майката или да избере. За благородниците пък са избирали името според важността му. Всъщност през Средновековието, подобно на много други места в Европа, хората не са имали една определена фамилия, която да се предава от баща на син, а често фамилията се е определяла от характерна черта, като например Пабло Русият или Пабло Тъмният, или от професията и затова днес са се запазили подоби фамилни имена като Сапатеро (обущар), Пастор (овчар), Хереро (железар). Друг начин е бил да носят името на мястото, от където произлизат, особено ако са се преместили, например Педро де Севиля (Педро от Севиля). Типичното окончание за фамилни имена “ес“ /-ez/ пък идва от традицията да се каже на кого е син или дъщеря, например Мартинес – син/ дъщеря на Мартин, Родригес – син/ дъщеря на Родриго. Това е свързано с факта, че при раждане в църквата са записвали първото име на детето, както и първите имена на баща му и майка му. С времето тези имена започват да се предават от поколение на поколение и така стават вече постоянни.
През 16 век обаче Църквата решава, че иска да има точен регистър на кръщенетата, браковете и погребенията, който да го попълват свещенните. Много хора започнали да записват децата си с двете фамилии, за да се знае произхода, особено при по-знатните и богати фамилии. точно благородните фамилии са тези, които налагат практиката на двете фамилии заради облагите и връзките, които им носи тази практика. А как е намесена Инквизицията? Въпреки лошата си слава, нейната цел не е била само да преследва и осъжда “еретиците“. Една от задачите й била да проучва произхода на всеки, който иска да заеме държавна длъжност или друг висок пост, а именно да се проследят четири поколения назад да нямат еврейска или арабска кръв. На покръстените евреи и мюсюлмани, така наречените конверсос и морискос съответно, продължава да се гледа с недобро око и те са изключени от важни постове в църквата, двореца и държавата като цяло. Това кара много от тях да прикриват произхода си, което се оказва успешно в редица случаи. Знае се много добре, че Веласкес или по-скоро дядото е от подобна фамилия, на покръстени евреи. Говори се и за други важни личности като Света Тереса/ Тереза и дори един от главните инквизитори, жестокият преследвач на евреи и мюсюлмани, Диего де Деса. Така от църквата тази практика на двете фамилни имена започва да се използва в правни документи като завещания, договори, нотариални актове, регистри на благородниците. Също така постепенно се установява и редът на записването на двете фамилии – първо бащината, после майчината. И така от висшата класа това започва да се използва от средната класа, а след това и от по-бедните между 16 и 18 век. А целта като навсякъде е една и съща, да се плащат данъци и да се набират мъже за войската. Тази практика, която улеснява администрацията се пренася и през океана в Новия свят, където първоначално я налагат свещениците. А властите го намират за много удобно и бързо го възприемат за гражданските регистри и други официални документи. Дори и при придобиване на независимост, този механизъм продължил да е норма.
Така от църковните регистри и възприетата практика в правните документи се стига до това официално да се превърне в закон тази практика, което става през 19 век. През 1889 се приема законородените деца да носят фамилията на баща си и майка си. Макар до това време повечето страни в Латинска Америка да са независими от Испания, те също приемат подобни закони. Ще мине повече от век преди през 2017 да се приеме закон, че не е нужно името на бащата да идва първо, може и на майката.
Интересно изключение от правилото прави Аржентина, където поради европейското влияние и множеството имигранти от Европа се срещат доста разнообразни фамилии и затова могат да изберат дали детето да носи едно от имената на родителите си или и двете. От друга страна, в Бразилия и Португалия също използват две фамилии, но първо е на майката, а после на бащата и отново това на бащата е по-често използваното.
А кои са най-разпространените фамилии в испаноезичния свят? Статистиката сочи, че това са Гарсия (García), Родригес (Rodríguez) и Гонсалес (González). За съжаление с покръстването на евреите и изгонването на онези, които не искат да се покръстят, са оцелели малко фамилни имена със сефарадски корен. Много имена на сефарадските евреи всъщност идват от португалски или испански (кастилски испански), така че чисто сефарадски имена са останали много малко. Такива са например Ариас, Буендия, Монтиел, Ортис (Arias, Buendía, Montiel, Ortiz). Това се е наложило, защото след прекръстването си, са избрали да използват кастилски имена, за да не бъдат преследвани и да се впишат по-добре в тогавашното общество, а и за преследване на облаги в някои случаи. Подобни популярни имена на покръстени евреи са Ерера (Herrera) и Пардо (Pardo), например.
И един любопитен факт. Сервантес също носи две имена Сервантес Сааведра (Cervantes Saavedra), но второто име не е на майка му, а е добавено от самия автор. Една от теориите е, че го е взаимствал от звученето на дума, която означава “еднорък“ на арабски, понеже едната му ръка пострадва в битка, а самия той е пленен и прекарва пет години в затвор в Алжир, където прозвището му е “едноръкият“. Конкретни доказателства подкрепящи тази теория няма, освен фактът, че започва да го използва след като се завръща от пленничество. Друга теория е, че това е име на далечен роднина и има галисийски произход. Самите галисийци са използвали това име като топоним, понеже произлиза от латинската дума за “стари скали“ и така по-късно започва да се използва и като фамилно име.
За други тайни около личността на Сервантес прочетете тук.
И още нещо любопитно, но вече за първите имена, които обикновено са няколко, като се използва едни или две. Кръщелното име на Пикасо например е имал 20 първи имена според някои източници, но поне 16, ако не се смятат и-тата и пълните членове, а цялото му име се състои от между 23 и 25 самостоятелни думи според различни източници. Това е по стара андалуска традиция, понеже както знаем, Пикасо е родом от Малага.