Не е нужно да чакате Коледа, за да се натъкнете на някоя рождествена сцена в Испания и други католически страни. Колкото до Испания, те са навсякъде – църкви, музеи, площади и да, около Коледа и Нова година е най-подходящото време, но не е нужно да чакате до тогава. Не случайно се натъкваме на тях като експонати в много музеи и дори има и музеи специално посветени на тях, като тези в Аликанте и Елче, и двата града в област Валенсия, в Херес де ла Фронтера в област Естремадура и в Мойина, провинция Малага, сред най-известните.
Като множество традиции в Католицизма и тази възниква не в Испания, а в Италия. Първите рождествени сцени се приписват на Свети Франциск от Асизи през 13 век в една малка пещера близо до светилището в Гречо в Италия. Разбира се,, като много други традиции, на испанците тя им пасва като ръкавица на ръка и днес няма Рождество без рождествена сцена, дали в църквата, дали по площадите, в големите учреждения, да не говорим за частните домове. Дори в Испания си има даже термин “беленисмо’‘ или правенето на рождествени сцени (на испански belenes). Но какво е рождествена сцена и кои са задължителните елементи?
Фрагменти от Неаполетанска рождествена сцена в Музея Франсиско Салсийо в град Мурсия
Основните елементи са тези, свързани с рождеството на Исус Христос, а именно обора с яслата с бебето Исус, заобиколено от Дева Мария и Свети Йосиф, както и магарето и вола. С времето тези сцени се обогатяват с ангелите, тримата влъхви, с овчарите с овцете, с войниците на цар Ирод и сцени от ежедневието. В по-богато украсените не липсват и други библейски сцени, като бягството в Египет, избиването на младенците, дори как Архангел Гавраил съобщава благата вест на Дева Мария (Благовещение). Всъщност рождествени сцени като фрески съществуват от 3 век, направени от първите християни в Римската империя. През 5 век тези изображения започват да стават все по-популярни с подкрепата на папите, след като вече Християнството е официална религия в Римската империя. Но през 7 век във Вечния град започват да се появяват сцени от Рождеството и Възкресението на Исус Христос по площадите в така наречените фолклорни сцени, изобразяващи живота на обикновените хора. Така се стига до първата католическа рождествена сцена, когато през 1223 Свети Франциск от Асизи пристига в Гречо, Лацио, за да проповядва на населението там. Понеже населението било предимно неграмотно, той измолил от Папата разрешение да им представи рождеството на Исус с фигури и го прави в близката пещера. Така се ражда и първият белен. Все пак така гласи легендата, както и житието на светеца. Той е този, който включва в сцената магарето и вола, които не присъстват в описанието на нито един от четиримата евангелиста, затова пък се срещат в Стария завет в Откровение на Исая и представляват както евреите, така и християните, които разпознават своя Бог. Всъщност в сцената присъстват истински хора и животни, само за бебето Исус е използвана кукла, понеже било много студено. Легендата още гласи, че куклата оживяла и се разплакала с истински сълзи, но в житието пише само как на мястото на куклата пред Свети Франциск се появил образа на Господ.
Рождествени сцени, изработени от Франсиско Салсийо, в Музея Салсийо в Мурсия
Така от живите фигури, тази традиция се популяризира в Италия и бързо се появяват и фигури изработени от различни материали. Но кога стават популярни и в Испания? През 16 век се появяват вече белените с дървени сцени, но именно по време на Барока, това изкуство изживява истински апогей с богато украсени сцени, фигури, с множество подробности от Библията и ежедневието. Така се появяват така наречените Неаполитански рождествени сцени през 18 век. Колкото до Испания, дължат го на Карлос Трети, който като крал и на Неапол, пренася и утвърждава тази традиция, която много харесва. Така той и жена му ги пренасят в дворците в Испания. Дори кралят нарежда да се построи зала специално за известният “Белен на принца“, първо в двореца “Буен Ретиро“, после в Кралския дворец в Мадрид, където може да бъде видян и до днес. Този богато украсен “белен“ с множество фигури и сцени е дело на валенсианските майстори Жосе (Хосе) Естеве Бонет и Жосе (Хосе) Жинес (Хинес) Марин и на мурсианеца Франсиско Салсийо, известни майстори на религиозни фигури.
От Испания тези сцени се пренасят и в Новия свят от 18 век нататък, обикновено от монасите францисканци, които ги ползват за евангелизиране на местното население. В рождествените сцени започват да включват местни растения. Това се дължи не само на климата и местните продукти, но особено в Южното полукълбо и на това, че по време на Коледа там е лято, а не зима.
До средата на 19 век, тази традиция залива цялата страна и затова се появяват фабрики за религиозни фигури за рождествените сцени, като те вече се изработват от глина. Най-известните фабрики за подобни фигури са в Мурсия, Гранада, Барселона и Олот (провинция Жирона). Вече всеки можел да си купи фигурки от коледните пазари или от църковните магазинчета и да си построи собствена рождествена сцена. Днес тези фигурки са навсякъде, но едни от най-красивите са и доста скъпи. Освен това на много места може да си закупите неоцветена фигурка, която сами да оцветите, както на място в някоя работилничка, или пък у дома си, което ще ви излезе по-евтино, но пък ще се лишите от преживяването. Дотолкова се развива този занаят в Испания, като пример за едни от най-красивите и интересни белени могат да се посочат този в Севиля в мудехарски стил, в който са включени емблематични места и сгради от града, най-големият белен в Европа в Херес де лос Кабайерос в провинция Бадахос, с няколко музея, където са изложени най-изящните белени, като този на Франсиско Салсийо, един от най-добрите майстори на религиозни фигури и рождествени сцени, в Мурсия в едноименния музей и този в Мойино в провинция Малага.
Белени (рождествени сцени) от Гранада, област Андалусия, Мексико и Перу в Музея на рождествените сцени в Елче, област Валенсия