Този стил завладява със замах цяла Европа и неговата сила е в способността да се адаптира към съответната култура и място. Барокът се заражда в края на 16 век и продължава през целия 17 век до началото на 18 век и отново тръгва от Италия. Веднъж попаднал на испанска почва, обаче, барокът се разгръща с пълна сила. Испания със своята религиозна страст, с любовта си към драмата и мъченичеството е готова да го приеме, претопи и да го адаптира към собствената си действителност. В литература имаме Златния Век с представители като Серванте, Лопе де Вега и Кеведо, сред художниците изпъкват Мурильо, Веласкес, Рибера. Съвсем нормално следва този нов стил да се наложи и в архитектурата. Да не говориум, че с притока на пари и богатства от Новия свят, Испания изживява своя подем и барокът намира подходяща почва да се развие. Бароковите произведения са в прослава на краля, на католическата Църквата, затова са толкова богати и дори претрупани, за да насочат към мощта на краля и църквата, да покаже великолепие и разкош, особено в строежа на църкви и дворци. Да, той крещи “богатство“ и “пищност“, макар и предните стилове да изискват доста средства, но гледайки една барокова сграда, било катедрала, дворец, или богата къща, си казваш, че са вложени много средства. Барокът е движение и драма и пищност, отразени в богато украсените фасади, изпълнени с детайли и сложни склуптурни елементи, както и с широката употребата на камък, тухла и метал.
Барокът в Испания има собствени отпечатък, най-харетерен е стилът на фамилията Чуригера, откъдето идва и името на стила – Чуригереска, още познат като Ултра барок. Този стил използва екстравагантна орнаментация, с много детайли, богата украса, флорални мотиви и разтоичителна украса, прекалена пищност, напомняйки на френския стил Рококо. Чуригереската с пълна сила се разгръща в Саламанка, където фамилията се мести от Мадрид. Интересно е, че този стил намира благоприятна почва в Новия свят, особено Мексико, като дори понякога е наричан Мексикански барок. В Испания освен Пласа Майор в Саламанка, олтари на църкви и сгради, този стил е силно изявен в западната (централна) фасада на Катедралата в Сантяго де Компостела (фасадата Обрадойро по името на площада отпред) с богата орнаментация, пищна украса, дори претрупана, наподобяваща според някои “сватбена торта“. Този монументален труд е първото, което зърват пилигримите по поклонническия път Камино де Сантяго, стигнали веднъж пред катедралата с мощите на Свети Яков, на когото е посветен този път. Тази фасада не е направена от някой от фамилията Чуригера, а от Фернандо де Касас и Новоа, последният чисто бароков архитект, но това само показва как този стил е повлиял бароковото изкуство в Испания. Тази фасада се изгражда през 18 век, като преди това катедралата е имала фасада в романски стил. Новата барокова фасада е една от най-познатите барокови посторйки в Испания, а и по света, както и символ на Сантяго де Компостела и пилигримите. Днес тя е почетена, като е инкрустирана на гърба на испанските евро цента с номинали 1, 2 и 5.
Освен катедралата в Сантяго де Компостела, велик пример на бароковата архитектура в стил Чуригереска ще срещнете в олтарите, в параклисите и вътрешността на църкви и дворци, както и площади като този в Саламанка, чийто архитект е Алберто Чуригера, а по-късно пеменикът му Мануел де Лара Чуригера го довършва. Друг известен бароков площад е Пласа Майор в Мадрид, като тук барокът е примесен с по-ранния ренесансов стил Ерера по името на неговия основател.
Ляво: Пласа Майор в Саламанка (image by NakNakNak via pixabay). Дясно: Пласа Майор в Мадрид (собствен архив).
Ако Пласа Майор е Ранен барок, то Кралският дворец в Мадрид пък е в Късен барок и вече виждаме по-изчистените линии и класически елементи, които загатват за неокласическия стил, който идва след него. Целта на монументалната сграда, поръчанаа от Филип V, е да възвеличае кралската власт и покаже мощта на краля.
Сегашната базилика “Санта Мария дел Пилар“ (Nuestra Señora del Pilar) в Сарагоса е започната през 1675 в Бароков стил и макар напълно да е завършена в средата на 18 век в Неокласически стил от архитекта Вентура Родригес, по своя вид е типична барокова катедрала. Бароковите елементи се дължат на Франсиско Ерера младши. Следи от предишните църкви в стил Романеска и Готика също са останали, но като отделни декоративни елементи. Известни примери за барокови катедрали са главните фасади на катедралата в Гранада, изработена от Алонсо Кано, и на катедралата във Валенсия, както и интериора на Новата катедрала в Саламанка, където доста от параклисите и нишите съдържат барокови елементи, най-вече олтарите. Друг архитект от фамилията Чуригера, Хоакин Чуригера, проектира купол, който не довършва. По-късно е завършен в бароков стил, но е разрушен от земетресението в Лисабон от 1755 и е заменен с неокласически такъв. От Хоакин Чуригера са запазени хорът, органът, както и някои от олтарите в страничните параклиси.
Базиликата “Нашата Дама на Колоната“ (Nuestra Señora del Pilar) или Дева Мария дел Пилар, главна фасада (ляво), поглед от Каменния мост/ Puente de piedra (дясно), Сарагоса
Въпреки големия си успех, неокласическите архитекти от 18 век остро критикуват Барока, като го наричат “грешка“, “упадъчен стил“ и “отклонение от нормата“. Така Барокът е реабилитиран като стил доста късно, дори в началото на 20 век той е все още неглижиран. Днес обаче сградите в този стил привличат хиляди туристи и буди възхищение в обикновените хора, а специалистите признават влиянието му в изкуството и архитектурата, както и нововъведенията, които дължим на него.
