Тайните на Прадо

Един от най-популярните обекти в Испания заслужено е музеят Прадо в Мадрид. Само за 2024 година този музей – картинна галерия в испанската столица е посетен от над 3,4 милиона души, с което н само надвишава личния си рекорд досега, но и го превръща в най-посещавания туристически обект в страната. Да не говорим, че ако прибавим още 500 хиляди посетители на временните изложби на Прадо по света, цифрата ще надвиши 4 милиона. Едва ли ще се намери любител на изкуството посетил испанската столица, който да не е прекрачил прага на тази глаерия, показваща не само испански художници, а и световни произведения на изкуството между 12 и 19 век. Дори човек да не е голям любител на картини и склуптури, в Прадо със сигурност ще намери нещо, което да го заинтригува. “Един образ струва колкото хиляда думи“ е известна фраза, която идеално приляга на Прадо. Достатъчно е да споменем испански художници като Гоя, Веласкес, натурализирания Ел Греко и световни имена като Дюрер, Ван Айк, Бош, Рубенс, Караваджо. Ето само някои от тайните на Прадо, след които може да ви се прииска да го посетите или ако сте били, да се върнете отново. За музеи и галерии като Националната Галерия в Лондон, Лувър в Париж и Прадо в Мадрид (както и множество други) само един път не е достатъчен.

1. Сградата първоначално е замислена като Кралска служба за естествени науки през 1785 и чак през 1819 е превърната в картинна галерия. Това я прави по-стара от Националната галерия в Лондон, която е създадена през 1824, макар че днешната сграда на площад “Трафалгър“ отваря врати едва през 1838. В начаото галерията разполага с 311 произведения на изкуството от испански художници по каталог, но излага още и 1500 произведния от кралската колекция от различни резиденции, които дават основата на колекцията на Прадо.
2. Името на музея означава “ливада“ и наистина мястото е било ливада към Кралския манастир “Херонимо“ (monasterio de san Jerónimo el Real). Днес от манастира е останала църквата “Свети Херонимо“, намираща се от източната страна на музея. Всъщност името Прадо официално се появява чак през 1920 година, а музеят първоначално се нарича “Кралски музей“.
3. Трите статуи от трите страни на музея (пред трите различни крила) представляват едни от най-великите испански художници до 20 век, а именно: Веласкес, Мурильо и Гоя. Интересното още е, че тези тримата са и най-възпроизвежданите испански художници до 20 век, както и тези, които оказват най-голямо влияние в световната живопис. Още повече, че след смъртта на Гоя през 1828, а той рисува до самата си кончина, в испаснката живопис настъпва един вакуум почти до края на 19 и началото на 20 век, преди да се появи нова плеяда от забележителни художници като Сороя и Пикасо.
4. На Пикасо е предложена позицията на директор на Прадо през 1936 година, и въпреки че приема, той никога не работи в него заради Гражданската война. Той е почетен директор в изгнание чак до 1939, позиция с която самият Пикасо доста се гордее. Като млад Пикасо пребивава една година в Мадрид, за да учи изобразително изкуство в Кралската академия на изкуствата “Сан Фернандо“. Дотогава той вече е завършен художник и Мадрид хич не му се нрави. Единственото място в столицата, което обича, е именно Прадо, в който прекарва много време в копиране на старите майстори като Ел Греко, Веласкес, Гоя. Освен че се вдъхновявал от тях, обаче, гордият художник не го прави единствено за да се учи, а за да докаже, че може да рисува не по-зле от тях и че може да усвои всеки един стил. Половин век по-късно Пикасо изразява своето преклонение пред Веласкес като прави 45 вариации на Менините (една от най-известните му картини), които днес са изложени в музея “Пикасо“ в Барселона – град, който Пикасо наистина обича и който изиграва ключова роля във формирането му като артист.
5. Пикасо има и друга връзка с Прадо. Той е критичен към режима на Франко и отказва да стъпи в Испания, докато диктаторът Франко е на власт. Чувствата са взаимни, разбира се, особено когато Пикасо, повлиян от тогавашната си любовница, фотографката и антифашистка активиска, Дора Мар, рисува платното “Герника“, което изобразява едноименното баско градче, бомбардирано от силите на Франко и последствията от това. Пикасо отказва Герника да бъде изложена в Испания, докато е под режима на Франко. И макар Пикасо, който умира през 1973, никога да не доживява падането на този режим и демократична Испания, той оставя условия в своето завещание. Така картината пристига в Испания, както е искал създателя й, и за голямо огорчение на МоМА, Музея за Модерно Изкуство в Ню Йорк и американците, и това се случва чак през 1981 година. Първоначално е изложена в музея Прадо, където пребивава до 1992, когато е преместена в своя специална зала в новооткрития музей “Рейна София“ по името на тогавашната кралица, съпругата на крал Хуан Карлос, баща на сегашния монарх, Фелипе Шести. Музеят е специално създаден, за да помещава изкуството от 20 век и днес си съперничи с наблизо намиращия се Прадо за един от най-посещаваните музеи в Мадрид и въобще Испания.
6. Прадо притежава най-голямата колекция картина на испанския художник Франсиско Гоя, цели 149 платна, но заедно със скиците, рисунките, гравюрите, офортите, литографиите, бройката е над 1000. Гоя е опитал всичко, затова днес в множество църкви, параклиси, манастири ще откриете негови стенописи, но останалото е в Прадо. И не само. Но ако искате в пълна сила да се насладите на гения на художника, трябва да посетите Прадо. Разбира се, Гоя е бил страшно продуктивен и макар да не завършва живота си в Испания, също като друг изгнаник Пикасо, днес Прадо в истинския смисъл може да се нарече “домът на Гоя“ с картини като Двете Махи, Голата Маха и Облечената Маха, кралските портрети на Карлос Четвърти, жена му и цялото семейство, политическите му картини като “Трети май“, картините му посветени на махо и маха с техните весели костюми и пъстрото им ежедневие, черните му картини и още много. Освен Гоя, обаче, в Прадо са изложени най-голямата колекция от картини на Питър Пол Рубенс (123). Ел Греко, гъркът, който стана испанец, е в галерията с 41 от своите произведения, а Веласкес с 65, което ги прави най-големите колекции от техни платна на едно място.
7. Колкото и да е странно, Прадо си има своя собствена Мона Лиза, копие на известната картина на Леонардо да Винчи в Лувъра. Макар и по-малко позната, това е почти точно копие на Мона Лиза на Леонардо и е направено от негов ученик, макар неговото име да не записано за историята. Това я превръща в най-ранното съществуващо копие на картината, което както се оказва при по-задълбочени изследвания е рисувано едновременно с оригинала на Да Винчи в неговото студио. Това го прави безценна придобивка, още повече, че през 2012 картината е реставрирана и днес посетителите могат да се насладят на живите й цветове и ясния образ на Мона Лиза, както и на фона на картината. Интересното е, че преди реставрацията се е смятало, че фонът е черен, но след почистването, вече се вижда пейзажът на заден план, същите планини, които виждаме и в Леонардовото произведение.
8. В миналото музеят не е отварял, когато е валяло, защото подът не е бил покрит. В последствие слагат паркет, а в наше време мрамор. Освен това, в началото музеят е отварял само един ден през седмицата и е можел да бъде посещаван само с писмено разрешение от кралския двор, т.е. само подбрана публика е можела да се наслади на изкуството в него.
9. Най-тайнствената картина в музея единодушно е “Менините“ на Веласкес, за което може да прочететете повече тук. Интересен факт е, че това е картина за забавление, представлявайки малката инфанта и нейните придворни дами и джуджета, всъщност има прекалено голям размер за подобен тип картини толкова голям, колкото официалните портрети на кралското семейство. Първоначално е била в Кралския дворец, понеже голяма част от първите картини в музея идват от личната колекция на краля. Там платното на Веласкес не е било закачена на стената, а поставено на пода, облегнато на нея и така е изглеждало като продължение на залата. Художникът е вярвал в астрология и езотерика и даже се счита, че картината е пълна с окултни знаци с цел запазването и продължението на кралската линия и сдобиването с мъжки наследник, понеже в момента на рисуване, единствено малката инфанта Маргарита Тереса е била жива от децата на Крал Филип IV. Изглежда е имало смисъл, понеже малко по-късно се ражда наследникът, Карлос II.
10. В Прадо няма зала 13, в зала 12 се намират известните “Менини“, но от двете страни са зали 11 и 14. Нещо повече, никога не е имало такава зала. Това поражда и доста спекулации, понеже някога е имало стаичка до залите 11 и 12, която после изчезва и затова мнозина смятат, че това е тайнствената зала 13, в която са били изложени “забранените“ картини като “Голата маха“. Това разбира се е само градска легенда, но пък разпалва въображението на любителите на мистерии и тайни.
11. По време на Гражданската война Прадо остава празен. Поради бомбардировките на Мадрид, произведенията са преместени първо на испанското крайбрежие, а после в Женева, където остават до края на войната през 1939 година.
12. Прадо повлиява авангарда. Мане, а с него и други импресионисти, като Писаро, Реноар и Сисле, са повлияни от картината на Веласкес “Градините на Вила Медичи. Рим“. Позабравеният през вековете Ел Греко е преоткрит от модернистите. Пикасо признава, че е повлиян от него в синия си период. Експресионистът Кандински и абстрактният експресионист Джаксън Полък също са вдъхновени от него. Сюреалистите Салвадор Дали и Луис Бунюел пък отдават почит на Йеронимус Бош и неговите произведения в Прадо като “Градината на земните удоволствия“, “Извличане на камъка на лудостта“ и други. Гоя и неговите “черни картини“ с необичайните си теми, изображения и стил вдъхновяват модерните артисти, сред които Ротко и Тапиес.
13. Един факт, който може да радва изострената чувствителност на съвременните хора е, че от по-старите големи музеи и картинни галерии, Прадо е може би единственият, или поне се хвали с това, в който всяка една картина е придобита по законен начин. Картините и склуптурите са заплатени или от кралския двор, понеже голяма част от колекцията в началото идва от кралската колекция, или в по-късен етап от самия музей или държавата. А друга част са подарък от самите творци или от меценатите и колекционерите, закупили тези творби. За съжаление, има доста творби, които през един или друг етап на историята са били откраднати и изнесени от Испания, а по-късно заради политическата обстановка не са върнати обратно или са предадени на други държави и днес са изложени в световни музеи и галерии.
14. Бихте могли да посетите Прадо безплатно, защото всяка вечер между 18 и 20 часа от понеделник до събота и 17 до 19 в неделя и по празници входът е свободен. Дългата опашка не трябва да плаши посетителите, понеже минава бързо. Времето от близо 2 часа съвсем не е достатъчно да се види всичко, но е достатъчно да си набележите определен участък от музея, да му се насладите и да дойдете пак. Също така музеят продължава инициативата “Прадо нощем“, в която входът е свободен от 20:30 до 23:30 всяка първа събота на месеца.

Това са само част от тайните на Прадо, а най-добре е сами да се убедите във вълшебството на тази картинна галерия в сърцето на испанската столица Мадрид. Можете да закупите своите билети тук и да се консултирате с часовете за посещение и цените.