Откъде е тръгнало откриването на Америка?

Колкото и да е учудващо, Колумб не отплува от голямо пристанище за първото си пътуване, а тръгва от малкото андалуско градче Палос де ла Фронтера на няколко километра от Уелва. Това събитие се случва на 3 август 1492, едно пътуване, което завинаги ще преобрази хода на историята. По това време тези места са известни с добрите си моряци и мореплаватели, така че изборът нито е случаен, нито е странен. И въпреки че Испания се включва по-късно в морската надпревара, понеже си има свои вътрешни проблеми, като повторната християнизация на тези земи, тя е на ръба да направи велики открития. И тук идва личността на Христофор Колумб, наперен и самоуверен геновезец и смелият му до безразсъдство план да открие нов път към Индия не на изток, а от запад на изток, понеже през това време старите търговски пътища към Индия и Китай са контролирани от Османската империя и това спира притока на различни стоки като порцелан и подправки към западния свят. Испания съвсем не е първият му избор. Представяме си как италианският мореплавател обикаля Европа с плановете си за морски път към Индия и ги предлага като на търг, а желаещите да го спонсорират се трупат на рояци. Историята показва, че не е станало точно така. Португалският крал Хуан Втори или Жоао II и неговите съветници вече са отхвърлили плана му като “неосъществим“ или “прекалено рискован“. Разбира се, били са прави, все пак Колумб никога не стига до Индия, а португалците успяват малко по-късно да намерят път като заобикалят Африка. Може би, ако все пак бяха финансирали тези първи пътувания, сега цяла Латинска Америка щеше да говори португалски, а не само Бразилия, но историята пожелава друго.

Да, парадоксално е, че Колумб никога няма да види Индия, макар и да е вярвал до края на живота си, че е стигнал до нея. Неизвестно за самия него, той открива един Нов свят, слага началото на заселването на цели два континента, на търговията с нови продукти и стоки, на изхранването с нови храни, които да нахранят една изгладняла Европа. Място, което да приюти нарастващото население на Стария континент, което да приме много, които са били преследвани от властите или отритнати от обществото. Разбира се, Колумб никога няма да разбере своята роля в последвалите събития, както с положителен, така и с отрицателен знак, като избиването и насилственото покръстване на местното население, да не говорим з аболестите, които европейците пренасят като шарката, които убиват страшно много от местните. От своя страна местното население предава на европейците други болести и така корабите на Колумб освен злато и роби пренасят и сифилиса в Испания и оттам Европа. Колумб дори не е първият стигнал до там, но е първият, след чиито пътувания европейците са осъзнали, че са открили нещо значимо, че всъщност между Европа, Африка и Азия има още два други континента. Звучи и страшно да не знаеш какво се крие зад хоризонта, дали няма да пропаднеш в някаква бездна, че земята е по-голяма отколкото си мислил и най-вече, че е кръгла. Всъщност като повечето мореплаватели поне това последното е било известно на Колумб, но останалото е било буквално …“изстрел в тъмното“.

Известно е, че Исабел I се среща с Колумб и двамата с мъжа й спонсорират неговите пътувания, които вместо в Индия и Ориента, го отвеждат до един нов за европейците и съответно непокварен свят, а именно Америка, които се оказват на всичкото отгоре не една, а две Америки. Дори и след срещата си с испанските монарси, минава време преди да се стигне до датата 3 август 1492, на която започва първото от четири пътувания на мореплавателя от Генуа, която ще доведе до откриването на Америка. Затова обаче трябва да върнем времето назад с цели седем години до 1485, когато Колумб пристига с плановете си под ръка и малкия си син Диего в другата и за първи път престъпва прага на малък францискански манастир в Уелва. Той търси подслон, но намира нещо повече.

Малкият францискански манастир “Дева Мария от Рабида“ или “Сева Мария де ла Рабида“ (Santa María de la Rábida) близо до Уелва и на един час от Севиля, ще изиграе важна както косвена, така и пряка, роля в откриването на Америка. Манастирът се намира само на няколко километра от Палос де ла Фронтера (Palos de la Frontera), от където през 1492 тръгва първото презокеанско пътуване на Христофор Колумб с трите кораба “Ниня“, “Ла Пинта“ и “Санта Мария“ по течението на река Тинто и оттам в Атлантическия океан. Година по-късно Колумб се завръща, този път само с Ниня и Ла Пинта, понеже Санта Мария, най-големият от трите кораба, претърпява корабокрушение, и отново акостира в Палос. Днес в градчето Палос де ла Фронтера на Кея на каравелите, превърнат в музей, може да видите реплики на трите кораба в естествен размер и като много други преди вас да се запитате как тези малки на вид кораби са преминали бурния открит океан. Днес Палос де ла Фронтера заедно с манастира Ла Рабида формират част от Колумбовите места – маршрут, включващ места, свързани с първото му пътуване до Америка. Но не само тази физическа близост е единствената връзка на манастира Ла Рабида с Колумб.

В този манастир Колумб се среща с двама монаси, които ще изиграят важна роля в реализирането на бъдещите му планове. Отец Хуан Перес, който дълги години е счетоводител, а по-късно и изповедник на Исабел Кастилска или Изабела Католичката, преди да се оттегли в манастира Ла Рабида и да заема висш пост в него. Въпреки че се отделя от кралския двор на Кастилия, той продължава да поддържа тесни връзки с него и неговата подкрепа на проекта на Колумб е от важно значение той да бъде одобрен и да получи финансиране, както от короната (която всъщност е доста обедняла покрай войната с арабите), така и от богато търговци, които предоставят плавателните съдове за пътуването. Вярата в успеха на това начинание от страна на отеца и неговите връзки (само с вяра очевидно не става) е от особена важност то да се реализира. Така Колумб в негово лице намира подкрепа за идеята си да открие презокеански път към Ориента.

Друга важна личност е Отец Антонио де Марчена, на когото Колумб първо разкрива своите планове, когато пристига в манастира Рабида със сина си Диего. Днес килията, в която той е направил това още стои, макар и да е обновена. Според историците от онова време, аудиенцията между двамата е на четири очи. Този монах е интересна личност, вярвал е в астрологията и подредбата на звездите и също като Хуан Перес е вярвал в начинанието на Колумб. Той също се застъпва за идеите на геновезеца и се впуска в задачата да я популяризира сред Кастилския кралски двор. Днес бюстовете на двамата стоят на пост в градината пред манастира. Може да се каже, че от тези двама свещеника и от манастира Ла Рабида тръгва покръстването на Америка. Не случайно сред първите мисионери покръстители на Америка са монасите от Ордена на францисканците.

Отец Антонио де Марчена (ляво) и Отец Хуан Перес (дясно), манастир “Дева Мария де ла Рабида“, Уелва. Двамата отци подкрепят Колумб в плановете му за пътуванията му, които ще доведат до откриването на Америка.

Всъщност първоначално и испанските крале отхвърлят плана на Колумб, защото са заети с изгонването на маврите и довеждането до край на Реконкистата. Изповедникът и съветник на Исабел Католичката, Ернандо де Талавера, който по-късно ще се превърне в Архиепископ на Гранада, под влиянието на Отец Хуан Перес и Отец Антонио де Марчена, се застъпва за геновезеца и урежда те да се срещнат през 1486. Потова време кралицата е в Алкала де Енарес до Мадрид, където се възстановява след раждането на най-малката си дъщеря Катерина Арагонска, бъдещата кралица на Англия. Днес на Архиепископския дворец стои мемориална плоча, която отбелязва датата на тази историческа среща. Въпреки че е заинтересувана, кралицата не приема плановете веднага, но е дотолкова заинтригувана да поръча на своя съветник да проучи доколко възможни са неговите планове. Изглежда Исабел е останала доволна от това, което е чула, но ще минат 6 години преди да се стигне до така желаното осъществяване на пътуването на Колумб. Все пак по това време Католическите крале, Фернандо и Исабел, се опитват напълно да освободят Иберийския полуостров от арабското господство и да установят своята християнска власт. С войната в Гранада се слага край на Реконкистата с падането и предаването на Гранада през януари 1492. Човек би помислил, че сега вече кралете са готови да инвестират в експедицията на Колумб, но “плаването“ не е гладко. През времето от 6 години, Колумб предлага плановете си на Венеция и Генуа, но те са отхвърлени, повторно се среща с португалския крал Хуан II, но преговорите пропадат, преговаря и с испанските монарси (Кралство Кастилия). Когато вече губи надежда и тръгва към Франция, е повикан обратно и така се стига до “Договора от Санта Фе“, който се подписва между испанските монарси Исабел и Фернандо и Колумб. Този договор предоставя на мореплавателя десет процента от спечеленото по време на пътуванията му, както и титлата “губернатор на Индиите и на новооткритите територии“. Доста хитро от негова страна. От своя страна, Фернандо и Исабел са убедени, че това ще им донесе влияние и богатства, второто от които им е особено важно заради поизпразнената хазна в борбата с арабските завоеватели. Разбира се, не на последно място е и желанието да покръстят в християнска вяра и езическото население, с което да затвърдят своя статут на Католически крале.

В крайна сметка с продажбата на бижута, както и спонсорството на богати аристократи, се събират пари за експедицията. Кралете пращат Колумб в Палос да вземе корабите оттам, понеже те имат дълг към короната. Плавателните съдове са осигурени, но по-трудното идва с осиАуряването на екипажа. Моряците не са убедени, че искат да поемат на такова неясно и опасно пътуване. Тук отново се наместват монасите Хуан Перес и Антонио де Марчена от близкия манастир в Ла Рабида и помагат в намирането на екипаж. Привлечени са и тримата братя Пинсон, като двама от тях, Мартин Алонсо и Висенте Янес, стават капитани на Ла Пинта и Ла Ниня. В този манастир Колумб прекарва дните си преди първото си пътуване и се моли на статуята от алабастър на Дева Мария де ла Рабида за успех на експедицията си. Представяте си колко несигурно е било всичко, едно пътуване в неизвестното, без да знае дали ще се завърне изобщо и какво го чака. Освен да се помоли на Господ Бог и на Дева Мария, на Колумб нищо друго не му е оставало. Освен живота, неговият и на целия екипаж, на карта е била заложена и честта му като мореплавател. Разбира се, тогава той си няма и представа, че изчисленията, с които разполага са напълно грешни и че пътят до Индия е много по-дълъг от смятаното дотогава. С неточни карти и неточни изчисления, тази експедиция си е било истинско безразсъдство, но съдбата обича смелите.

След повече от два месеца плаване, на 12 октомври 1492 Христофор Колумб стига до земя, остров Гуанаани от Бахамските острови, който по-късно нарича Сан Салвадор, и така открива Америка, но никога не го разбира. На него дължим и названието “индианци“, понеже е смятал, че е стигнал Индия. А дали наистина не е знаел, че отритието е по-грандиозно от търсения път към Индия от запад на изток и че всъщност открива нова земя. Още преди Колумб мореплаватели случайно са попадали на острови от Карибския басейн и са знаели, че там има неоткрити земи, чувал е истории за тях. Викингите пък са стигнали до Северна Америка, но по-високо на север и прекалено суровият климат не им се е понравил (въпреки че и те са живели на север). Колумб е бил вече чул за неоткритите земи през океана и нещо повече, имал е карта. Разбира се, не е подозирал какво точно ще открие, а и наистина е мислил, че оттам има друг по-кратък път на изток, само че от запад на изток. Легендата е, че тези карти или карта на Новия свят и цялата информация я получава от испанския мореплавател на име Алонсо Санчес от Уелва преди смъртта му. Разбира се, възможно е тази личност да е напълно измислена, тъй като няма документи, които да доказват, че такъв човек някога е живял в Уелва и че всичко това цели да дискредитира Колумб като откривател на Америка.

Каквато и да е истината, ясно е, че и други са пътували, но важното е, че с Колумб започва заселването на европейците и най-вече покръстването на Новия свят. Говорим за установяване на държавност, закони, управление, строителство. С него за добро и лошо започва завладянето на Новия свят. С промяната на курса на пътуването на мореплавателя от Генуа или с погрешния курс и неточните изчисления и карти, се променя и курсът на историята. Епохата на Великите географски открития, част и то немалка от които е и Колумб, слага края на Средновековието и началото на Модерната епоха. Испания макар и изпреварена от португалците, се включва в надпреварата и това го дължи на него. А и ако не беше той, друг щеше да го направи. Щеше ли това да промени съществено събитията, не се знае, защото това е епоха, в която всеки се бори не да оцелее, а за един по-добър живот. За много заселници в последвалите векове, новооткритите светове са спасение и убежище, възможност за един по-добър живот, дори оцеляване, за тях и следващите поколения. Днес населението на Латинска Америка е над 656 милиона души, като 25 процента са от европейски произход, а 50 % са от смесен произход между потомци на европейци и местното население.

Паметник на Христофор Колумб пред манастира “Дева Мария от Рабида“ или „Дева Мария де де ла Рабида“, посветен на 500 години от смъртта му

Освен с Христофор Колумб, мястото е тясно свързано и с редица известни конкистадори, които също са го посетили след завръщането от някои от своите експедиции, сред които са Ернан Кортес и Франсиско Писаро, дори точно в този манастир се провежда важна среща между двамата. Тук са погребани Мартин Алонсо Пинсон, един от тримата братя Пинсон, капитан на Ла Пинта, които поемат заедно с Колумб в първото му пътуване до Америка. Друг близък приятел и сподвижник на Кортес, Гонсало Сандовал, който активно участва в покоряването на Мексико от Кортес, също е погребан в конвента. Неслучайно този францискански манастир е кръстен “люлката на откриването на Америка“. Днес на втория етаж на манастира има музей, посветен на Великите географски открития. Там се пази мечът на гореспоменатия Гонсало Сандовал, както и умалени модели на корабите на Колумб. На стените около патиото (вътрешния двор) на първия етаж пък е изрисувана и разказана историята на Географските открития на Колумб от художника Даниел Васкес Диас, така както я пази и помни манастира “Ла Рабида“ повече от пет века по-късно.

Днес 12 октовмри, денят в който корабите на Христофор Колумб за първи път акостират на американска земя, на малък остров от Бахамите, се празнува като Национален празник на Испания. Тази дата още е приета за Ден на испанския език и култура и под различни имена се празнува в цяла Централна и Южна Америка, Мексико част от Карибите, че дори и Щатите, където отбелязват тази дата като Ден на Колумб.

Монумент на испаноезичните народи и испанската култура и език на Пласа дел Пилар, Сарагоса

Ако искате да прочетете повече за гробницата на Колумб и мистерията около нея тук.