Нека първо установим какво имаме предвид под Латинска Америка. Най-общо това е Испаноезична Америка, която обхваща страни, в които официален език е испанският или кастилският испански, понеже тази разновидност е приета в Америките с идването на конкистадорите. Освен повечето страни в Южна Америка с изключение на няколко, в които испанският не е официален език, Испаноезична Америка включва още страните от Централна Америка, Мексико и повечето острови от Карибския басейн като Куба, Доминиканската република, Пуерто Рико или територии, където испанският език преобладава независимо от управлението. Бразилия също се смята за част от ЛА, макат официален език да е португалски, но този език е също романски.
Колкото до името Латинска Америка (América Latina), е свързано с латинския език, който е в основата на испанския, като започва да се използва в интелектуалните среди, за да отличи испаноезичните страни и Бразилия от Съединените Американски Щати. Всъщност Мишел Шевалие развива идеята за Двете Америки и Панлатинизма (за страните обединени от общ език – романските езици базирани широко на латинския и общата религия – католицизма) във Франция в средата на 19 век и оттам се популяризира в Новия свят. Ето няколко любопитни разлики в кастилския испанския в Испания (ИИ) и този в Латинска Америка (ЛА).
- Восео (voseo) днес се използва широко предимно в Аржентина и Уругвай, но и в части от Чили, Боливия, Колумбия, Венецуела, общо в части от 17 испаноезични страни. Представлява използването на vos вместо tú за “ти“, като окончанията на глаголите също се променят. Характерно е това, че исторически е дошло с по-късните заселници от Испания, които донасят usted като най-уважителна форма, tú за близки отношения и vos между тях. С времето решават, че нямат нужда от толков амного форми и tú напълно отпада в Аржентина и Уругвай. Затова в страни като Мексико, която е открита по-рано от конкистадорите, не се среща, докато по поречието на река Рио Плата заселването става в по-късен етап. Макар в Аржентина и Уругвай восеото да си е езикова норма, в някои части на Латинска Америка vos и tú се използват и двете, но първото се асоциира с коренното население и по-често се среща в селските райони. В Испания до началото на 20 век се е ползвала тази форма, но отпада с времето, докато се е запазила в “колониите“. Истината е, че днес в Латинска Америка са се запазили доста по-стари форми, вече отпаднали в Испания, но все още живи в бившите испански колонии, или поне на някои места.
- Voceo пристига с корабите от Европа, затова пък разликата в произношението на трите букви c пред е и i (ce, ci), s, z, която се среща в катилския, никога не акостира на брегове на Америките. В цяла Латинска Америка те се произнасят като “с“ /s/, което е известно като seseo (сесео), докато в стандартния кастилски z, и комбинацията ce ci, се произнася с беззвучния съгласният звук /θ/ или още наречен “тета“ по гръцката буква, което в английския се пише с комбинацията от букви th. Този звук се произнася с поставяне на езика зад горните предни зъби, за разлика от /s/, което се произнася с езика между зъбите. В испанския не съществува звучния съгласен звук “з“ и това се е пренесло и през океана. Друга особеност е липсата на звука “в“, v и b се произнасят като “б“, въпреки че според мястото в думата звука може да е различен (например по-силен в началото).
- В самата Испания разликата в звученето на c пред i и e , z, и s не се наблюдава навсякъде, например в части от Андалусия (Южна Испания), както и в части от Екстремадура, Мурисия и Канарските остови няма разлика в звука. Така например думите “casa“ (къща) и “caza“ (лов) се произнасят като “каСа“. Kогато първите конкистадори пристигат в Америка, те са предимно от тези части на Испания, като през 15 век разделението е още по-голямо, страната е почти разполовена що се отнася до тези звуци. Конкистадорите Ернан Кортес, Писаро и Васко Нунес де Билбоа са всичките от Екстремадура, докато моряците на Колумб са от Андалусия. Нека не забравяме, че Колумб отплава от Палос де ла Фронтера, Севиля и Кадис на своите четири пътувания до Новия свят, като всичките са в Андалусия, а и тамошните моряци са се славели с много добри навигационни умения за времето. Първите монаси, които тръгват да покръстват новооткритите територии са от манастирите в Южна Испания. Според лингвистите този еднакъв изговор на трите букви се дължи на факта, че е било въпрос на престиж, защото различното произношение било характерно за мюсюлманите, особено покръстените, наречени морискос, които след Реконкистата от края на 15 век остават в Испания. Обаче има и друг феномен и той е ceceo или трите букви се произнасят със звука “тета“ , което се наблюдава в части от Южна Испания (части от Андалусия и Мурсия), а също в Аржентина и Чили. Всъщност днес в Испания рядко някой ползва само seseo или ceceo и понякога ги смесват, като в някои случаи се получава объркване и там където трябва да се произнесе /s/ се произнася /th/ и обратното.
- Умалителни форми. Любителите на латино сериали ще забеляжат как в тях често използват умалителни (ако гледат със субтитри, въпреки че и в превода се разбира). Истината е, че в ИИ има доста умаителни, -in/ -ino/a (chiquitin – мъник за дете), -ete/a , illo/a. В ЛА най-често ползваните обаче са -ito/a (abuelito – деденце, perrito – кученце), които се ползват и в Испания, но са по-разпространени в ЛА. В някои страни през океана даже използват – tico/a (chiquitico).
- В ИИ се ползва форма за вие за близки отношения (vosotros) и уважителна форма “Вие“ (ustedes), докато в ЛА се използва една единствена форма във всеки контекст и за “вие“ и за “те“ (ustedes).
- Има феномени, които са характерни за определени страни, като например произниоишението на “y“ ‘ll“ в Аржентина и Уругвай, още наречено “yeismo rehilado“, разпространено в района на Рио Плата, където този звук се произнася като беззвучното “ш“ особено в района около Буенос Айрес, но разпространило се из цяла Аржентина и Уругвай, като в някои региони се чува и звучното “ж“. Например думата “playa“ за плаж ще се произнесе “плая“ в Испания и повечето изпаноезични страни, но в Уругвай и Аржентина – “плаШа“. Смята се, че това се е получило заради влиянието на португалски, френски, италиански и гайего (от Галисия) върху кастилския испански през вековете. Днес това произношение е прието за норма на езика от Кралската испанска академия.
- Най-много различия разбира се има в лексиката и зависи от страна до страна, като често една и съща дума може да има различни значения според държавата. В Мексико, и части от Централна Америка (Панама, Коста Рика) и Карибите (особено Пуерто Рико), както и американски щати с многобройно испаноезично население като Флорида, Тексас и Калифорния, голямо влияние оказва и американския английски и някои думи са поизпанчени като “computadora“ за компютър и “chatear“ за пиша си онлайн от английското “chat“. Даже е измислен термин “Spanglish“ или както е по-популяено сред испаноезичните носители на езика “espanglish“, който отбелязва тази смесица между английски и испански.
- Важно е да се внимава с някои думи, които могат да бъдат груби или неприемливи в дадена страна, както и думи, които дотолкова им е променено значението, че причиняват объркване. Пример е думата “coger“, която означава вземам в ИИ, но има съвсем различна конотация в ЛА, а именно използва се за вулгарна дума, когато се има предвид “да имаш сексуални отношения с някого“. Вместо нея, ЛА използват “tomar“. Тази дума от своя страна в ИИ освен “вземам“, означава и “пия“, така че внимателно с нея в Испания. Думата “plata“ означава сребро, но в ЛА разговорно се ползва и за пари. Добър пример за объркване е думата “tinto“, което в ИИ означава червено вино, но ако си го поръчате в Колумбия, ще ви донесат кафе. Няма лошо, колумбийците са известни с хубавото си кафе.
Разбират ли се различните испаноезични нации? Разбира се, независимо от различията, това е един език, който се основава на кастилската норма на испанския. Повече прилича на страна с различни диалекти и акценти, въпреки че в случая става въпрос за вариации на езика, които помагат да се разбере откъде е човек, а и създават по-голямо разнообразие на самия език. Все пак е добре да се знаят определени разлики, понеже особено в лексиката, често има думи, които имат съвсем различно значение в зависимост от страната.
Кой е най-приятният испански акцент? Дори испанците в Испания не поставят техния акцент на първо място. Няма еднозначен отговор, както би трябвало. За изучаващите испански често този в части от Латинска Америка звучи по-приятно или по-мелодично. Други ще предпочетат кастилския испански от Испания. Това е субективен въпрос и всеки трябва да избере сам за себе си. Интересното е да можем да отличим тези акценти и разлики и да разпознаем от коя част на света са говорещите.
А съществува ли неутрален акцент? Макар хората в Перу и Колумбия да смятат, че техният акцент е неутрален, по-скоро става въпрос за това, че е ясен за разбиране. Но според експертите не съществува такъв. Все пак да не забравяме, че испанският е вторият най-говорим език като майчин след китайски мандарин, което прави невъзможно да имаме един унифициран стандарт за езика.
Монумент на Испаноезичните народи, испанския език и култура в Сарагоса, област Арагон