По-малко познати места в Испания

Оливенса между Португалия и Испания

Почти на границата с Португалия, Оливенса в област Естремадура е единственото място в Испания, където официално имат както испанско, така и португалско гражданство. На това място с единия си крак си в Испания, а с другия в Португалия и дори местните обичат да се шегуват, че са “деца на Испания и внуци на Португалия“. Неразривната връзка се дължи на факта, че допреди 200 години Оливенса е била в рамките на Португалия, а исторически е преминавала ту към едните, тук към другите – съдба на погранично селце. Днес Оливенса е мозайка от влиянието на двете страни, както в архитектурата, с типичните сини керамични плочки, които ще забележите навсякъде, особено в църквите в късноготически португалски стил, така и в запазените традиции, в кухнята и дори в местния език, смесица от испански и португалски, който старите хора още говорят. Дори над променените имена на улици още стоят табели със старите португалски имена.

Паметник посветен на групата по танци “Енсина“ – ляво; име на улица (отгоре е новото испанско, отдолу старото португалско) – дясно.

Неподвластна на никоя от двете страни, Оливенса си има и свой собствен бит и традиции. Непременно трябва да се опита местния сладкиш Текула Мекула, което идва от арабското “за теб, за мен“. Една от причините е, че трудно може да го срещнете на други места извън Естремадура и дори вътре в самата област само на определени места, евентуално по поръчка. Въпреки скромния вид, съдържа доста качествени продукти, като главните съставки са яйца, бадеми и захар и си е една калорийна бомба, затова си го хапнете преди обед. А и в повечето пекарни и сладкарници, където се продава, свършва бързо, защото местните си го хапват всекидневно.

До Оливенса лесно се стига от Бадахос, провинция Бадахос, област Естремадура. Селото е само на 26 км от града и може да бъде достигнато с кола или автобус. Освен през уикенда и лятото, не е препълнено с туристи, макар че има какво да се види, да не говорим че лесно може да се обходи пеша и за няколко часа, ако идвате от друго място и ви е на път. Основано от рицарите тамплиери още през 13 век, има бурно минало между Испания и Португалия, като в крайна сметка с договора от Бадахос от 1801 окончателно преминава към Испанската корона. Днес от някогашния замък е останала част от крепостната стена, както и централната кула, която е висока 35 метра и за времето си е била най-високата за Португалия. Днес в тази кула се помещава етнографския музей и посетителите могат да се качат на самия й връх, откъдето се разкрива 360 градусова панорама към цялата област.

В Оливенса се намира и уникалния за Испания Музей на хартиените фигури (Museo papercraft), където може да видите изработени от хартия любими герои от филми и книги като смърфовете, героите от Замръзналото кралство, Спайдърмен, Извънземното и дори футболисти като Роналдо. Има и макети на известни сгради и монументи в Европа и Испания. Това е най-голямата колекция на 3D хартиени фигури в Испания и третата в Европа. Музеят е разположен в някогашния манастир “Сан Хуан де Диос“ и може да се посети безплатно. На първия етаж е Офисът на туристическата информация, а на втория е музеят. Изоставеният манастир е реставриран и през 1998 в него отваря врати “Училището по театър и танци на Естремадура“, което обаче просъществува по-малко от 10 години преди да се премести в далеч по-големия Касерес. Интересно е, че в училището са засечени доста паранормални явления като необичайни шумове – плач на бебе, звук от пиано и дори гласове, но без в помещението да има някой, движения и сенки на мистериозни фигури, които се появяват и изчезват и минават през стени, както и други странни случки. Свидетели на тези случки има много, но след закриването на училището, духовете се успокояват и днес това е останало само една градска легенда, които не липсват в Естремадура. (Прочети повече тук.)

Вратата на кметството в стил Мануелин (кръстът и сферите са символи на крал Мануел I – крал на Португалия от 1495 до 1521) и интериорът на църквата “Света Мария Магдалена“ в същия стил

Палос де ла Фронтера и откриването на Америка

Ако сте отседнали в Севиля за повече време и ви се иска да отскочите някъде наблизо, Уелва на около 100 км. е добра опция. От Уелва лесно може да стигнете до Палос де ла Фронтера, което е само на 20-тина минути от центъра и дотам стига градски автобус. Градчето е забележително с голямата си роля в откриването на Новия свят. Именно оттам през 1492 тръгват трите кораба – Ниня, Санта Мария и Ла Пинта по течението на река Тинто, с които Колумб, както и екипажът му, сред които доста родом от Палос, потеглят за Индия, а достига до Америките на 12 октомври същата година. 7 месеца по-късно 2 от корабите – Ниня и Ла Пинта се завръщат в същото пристанище. Реплики на Ниня, Санта Мария и Ла Пинта в пълен размер днес могат да бъдат видяни в Палос на Кея на каравелите, където са поставени през 1992, за да отбележат 500 годишнина от първото пътуване на Колумб. До кея се намира и Островът на срещата, където е пресъздаден бита на местното население на остров Гуанаани или Гуанахани, част от Бахамските острови, където акостира Колумб на 12 октомври 1492 г. Той кръщава този остров Сан Салвадор.

Малкият францискански манастир “Дева Мария от Рабида“ или “Сева Мария де ла Рабида“ (Santa María de la Rábida) близо до Палос де ла Фронтера също ще изиграе важна както косвена, така и пряка, роля в откриването на Америка. Манастирът се намира само на няколко километра от Палос де ла Фронтера (Palos de la Frontera), Манастирът е мястото, където Колумб нощува преди първото си пътуване, и не само. Седем години преди това манастирът приютява Колумб и сина му за известно време, но тук той намира повече от подслон, а и подкрепа. Отец Антонио де Марчена е първият, на когото Колумб разкрива своите планове, когато пристига в манастира Рабида със сина си Диего. Днес килията, в която той е направил това още стои, макар и да е обновена. Освен от него, получава подкрепата и от друг францискански монах, Отец Хуан Перес. Благодарение на двамата отци и техните връзки с важни личности в двора на кастилските крале, Колумб успява да осъществи и първата си среща с Изабела (Исабел на испански) Кастилска в Алкала де Енарес през 1486 и макар плановете му да са отхвърлени първоначално и да минат цели 6 години преди да се реализират, мястото изиграва важна роля и днес манастира може да се посети срещу малка такса, и освен килията на отец Марчена, да видите параклиса, където Христофор Колумб се моли на статуята от алабастър на Дева Мария де ла Рабида за успех на експедицията си. В манастира има и музей на втория етаж с доста артефакти свързани с Великите географски открития, с модели на трите кораба на Колумб, както и множество картини, посветени както на него, така и на Откриването на Америките, а на първия етаж на стените покрай вътрешния двор са изрисувани с фрески от Даниел Васкес Диас, които проследяват историята на Колумб от манастира до Новия свят и обратно. Днес Палос де ла Фронтера заедно с манастира Ла Рабида формират част от Колумбовите места – маршрут, включващ места, свързани с първото му пътуване до Америка. (Прочетете повече тук.)

Паметник на Христофор Колумб пред манастира “Ла Рабида“ (ляво); манастирът “Дева Мария де Ла Рабида“, Уелва, област Андалусия (по средата); статуя от алабастър на Дева Мария де ла Рабида в църквата на манастира (дясно)

Близо до Ла Рабида, на Пунта дел Сабо или мястото, където реките Тинто и Одиел се сливат, се издига 37-метровата статуя на францискански монах, наречена монументът на Вярата откривателка или по-известен като Монумента на Колумб. Не случайно е фигура на францискански монах, освен близостта с манастира, братята францисканци са едни от първите мисионери, които заминават за Новия свят и се включват в покръстването на Америките.

Лорка – градът

Мурсия- област рядко е в списъка с места, които задължително да посетите в Испания, отстъпвайки на по-популярните си съседки Андалусия и Валенсия. И дори когато пътят ви отведе в тази област, обикновено ще се насочите в столицата Мурсия с бароковата си архитектура или в крайбрежната Картахена с богатото римското наследство. Но извън “задължителния“ списък, Лорка, известен като “слънчевия град“ заради топлия и сух климат, а също и като “бароковия град“ заради бароковите постройки като площади, църкви и палати в историческия център, си заслужава да се отклоните от пътя и да го посетите. И не, Лорка в област Мурсия няма нищо общо с писателя Федерико Гарсия Лорка, който е роден във Фуенте Вакерос в провинция Гранада, където е и родната му къща-музей. Лорка е на 60 км. от главния областен град, Мурсия, и на 30 км. от морето, което го прави удобен за еднодневна или няколко часова разходка, ако се намирате в близост. И няма да сгрешите, защото запазеният исторически център представлява истинска разходка през вековете, с повече монументи от който и да е друг град в региона и макар бароковата архитектура да е “перлата “ в короната, градът може да се похвали и с ренесансово и средновековно наследство. Сред по-значимите забележителности са: площад “Испания“ със заобикалящите го сгради, на който се отличава сградата на кметството. Друга забележителност е църквата “Сан Патрисио“ или “Свети Патрик“, една от малкото църкви в цяла Испания, посветена на Свети Патрик от Ирландия, чиято главна фасада, заедно с тази на катедралата в Мурсия, е една от най-значимите барокови фасади в областта, а самата сграда съчетава барокова и ренесансова архитектура. Името не е случайно, понеже на 17 март 1452 година, денят на Свети Патрик, християнските сили успяват да отблъснат мюсюлманските нашественици, нахлули в Кралство Мурсия.

Лорка има и свой средновековен замък, който е един от най-големите в Испания и играе стратегическа роля не само в гореспоменатата битка, а в продължение на 250 години охранява границата между християнското Кралство Мурсия и мюсюлманското Емирство Гранада. Замъкът на Лорка е известен още с името “Замък на слънцето“ и освен че посреща туристи, днес е сцена не на битки, а на многобройни музикални и други културни събития.

Сърквата “Свети Патрик“ (ляво) й сгеадата на Кметството (дясно) на площад “Испания“ в Лорка, област Мурсия

Ако очаквате тиха и спокой Лорка, тогава не ходете по време на великденските празници, защото тогава по улиците на града се разиграва истински спектакъл с пищни процесии, колесници, платформи теглени от коне, феерия от цветове и богати одежди и наметала с изящни бродерии в оспорваното съперничество на двете религиозни братства или кофрадии, Пасо Бланко и Пасо Асул (Бялото и синьото братства), по време на Страстната седмица, особено на Разпети петък или на Великден. Извън празника посетителите могат да се насладят на красивите бродерии като посетят един от двата или и двата музея за бродериите, този на Пасо Бланко (Museo de Bordados del Paso Blanco) и този на Пасо Асул (Museo de Bordados del Paso Azul), като внимавате да не се издадете пред едните или другите или пък да похвалите едните пред другите (в кръга на шегата, но по-добре да не съжалявате после).

Бароковата фасада на църквата “Санто Патрисио“ (Свети Патрик) – ляво; бароковата порта на Паласио Гевара, известна още като Къщата с колоните – дясно.