Естремадура очевидно е областта с най-много паранормална активност. Тук не става въпрос само за легендите и митовете, които се срещат из цялата страна, а за призраци, видения, духове и още паранормални явления, документирани и дори измерени с апаратура.
Кулата със седемте прозореца
В Бадахос, провинция Бадахос, има легенда за една от кулите на Алкасабата (крепостта) или по-точно за Кулата със седемте прозореца. Разказва се за легендарно богатство от златни монети скрито в нея, но зъл дух го пази и пречи да бъде разкрито. Друга легенда свързана с тази кула разказва за красивата Сорайда. В някои версии тя е арабска принцеса влюбена в християнин и затова баща й я затваря в кулата. Тя обаче продължава да общува с любимия си през прозорците, така че баща й поръчва да ги зазидат и тя умира в отчаяние и тъма. В друга версия на легендата тя е дъщеря на богат арабски търговец и се влюбва в Омар, който е обикновен войник. Сорайда е затворена в кулата, обаче любимият й успява да я спаси и да избягат заедно. Без значение от това какво действително се е случило, в кулата се наблюдават паранормални явления, например в някои студени нощи оттам се носят необясними викове и стенания, които нямат нищо общо с естремадурския вятър.
Жената в бяло
Бадахос пази и друга тъмна легенда, отново свързана с нещастна любов. Хубавата Леонор останала сирак след нещастен случай и често се разхождала облечена в бяло из града и най-вече покрай река Гуадиана, както и по Моста на палмите, където обичала да ходи с родителите си, когато били живи. Един ден младеж от близкото село Оливенса дошъл по бизнес в града, зърнал я и тутакси се влюбил в нея. След дълги опити да я ухажва, най-накрая тя се съгласила на среща. Те се срещали всяка нощ покрай мостът на палмите над река Гуадиана и между двамата пламнала изпепеляваща любов. А веднъж разпален огънят на любовта, младежът обещал на Леонор, че ще се оженят и двамата се отдали на страстта. И вместо хубав поетичен край, приказката завършила със съвсем прозаичен, а именно, че изведнъж срещите им започнали да оредяват, докато младежът съвсем не престанал да се появява. След известно време Леонор разбрала, че всъщност той си има семейство и жена в Оливенса и никога не е имал сериозни намерения към нея. Направо като в латиноамерикански сериал или въобще какаъвто и да е любовен сериал, но всъщност съвсем реалистична ситуация както едно време, така и днес. Това, което следва обаче е по-скоро един шекспиров сценарий, изпълнен с драма, тъга и един призрак. Като една Офелия, разочарована и с разбито сърце, да не говорим за загубената си чест, Леонор облечена както винаги в бяло, излязла по моста, стигнала до четвъртата колона и оттам се хвърлила във водата, която я погълнала в тъмните си дълбини. Така и не открили тялото й.
Всичко можеше да си остане просто красива легенда, но през 20 век обаче група приятели се хващат на бас и една нощ отиват до моста, където един от тях се хвърля във водата и плува до четвъртата колона. Разказва, че там я е видял, жена в бяло да се носи по водата (все повече прилича на Офелия от “Хамлет“). Уплашен, той започва да плува към брега, но усеща как някой го дърпа за глезените надолу към дъното. Едва успява да стигне до брега и неговите приятели да го измъкнат от водата и да видят ужаса в погледа му и нещо повече, по глезените му има странни следи като от пръсти. Оттогава се носи легендата, че който иска да види дамата в бяло, трябва да плува до четвъртата колона на Моста на палмите при пълнолуние, но на своя глава, защото може вместо дамата в бяло да срещне смъртта в мътните студени води на Гуадиана. Поуката е да не плувате в тъмното и най-вече да бъдете верни на любимите си.
Puente de Palmas/ Мостът на палмите, Бадахос
Манастирът на духовете
Днес в някогашния манастир “Сан Хуан де Диос“ в град Оливенса (на 12 км от границата с Португалия) се помещават Туристическата информация на града и Музеят на хартиените фигури, както и други административни офиси. Някогашният манастир на сестрите клариски (последователки на Санта Клара) от 17 век има необичайна съдба. Когато Португалия се отделя от Испания, монахините са изгонени и там е настанен орденът на братята хоспиталиери, който превръща мястото във военна болница, като тази му функция продължава два века. Много са починалите войници са погребани там, което като че ли оставя тъмна следа на това място. Но с това трагичната съдба на сградата не свършва, защото по време на Гражданската война от 1936 е превърната в затвор към полицията. По време на режима много затворници биват убити на това място, като телата им са хвърлени в кладенеца или погребани в канавки и общи гробове. При толкова много смърт няма как мястото да не е обитавано от духове, нали?
След като стои изоставена дълго време, сградата е реставрираната и през 1998 в нея отваря врати Училището по театър и танци на Естремадура. При реставрацията, обаче, са открити доста човешки кости. Малко след това започват да се случват необясними събития вътре, като десетки ученици и учители стават свидетели. Особено когато има часове или репетиции късно вечер, се съобщаватза необичайни шумове, както и за движения и сенки и митериозни фигури, които се появяват и изчезват, минават през стени. Също така се говори за странни случки, като това как един часовник винаги спира в един и същи час, за шумове като от пиано или плачещо бебе, както и гласът на сопрано, без обаче никой да свири в момента или да пее, и това са случки, за които не един или двама съобщават. През 2009 година училището се премества в Касерес и паранормалните събития спират. Днес туристите се отбиват за малко в Туристическия център и едва ли се интересуват от някой заблуден дух, а и те излизат нощем или късно вечер, когато в сградата вече никой не е останал. Така че и да има паранормална дейност, няма кой да я засече, а и все пак не е интересно да не може да уплашиш никого.
Бившият манастир “Сан Хуан де Диос“, Оливенса
Призракът от Касерес
Касарес си има свой призрак – този на красива жена. Интересното е, че той обитава арабската къща-музей „Юсуф ал Бурч“. Тази сграда известно време е била наричана “къщата на смърта“, а в случая не ства дума само за легенда от уста на уста, а за паранормални случки и феномени, свързани с нея, които са добре документирани, даже снимачен екип прави филм за мястото.
Музеят отваря врати в средата на седемдесетте години. Собственикът, който се интересува от история и археология, се запознава с професор от иракски произход, който му помага с наименоването на всяка стая и с факти, свързани с мюсюлманския бит през Средновековието. За съжаление професорът умира точно преди музеят да отвори. Още от отварянето на музея или малко след това собственикът и семейството му, които живеят над него, започват да забелязва странни случки, като например шум от стъпки и призрачно присъствие. Всъщност става дума за духа на арабска жена, който се е появявал включително и на някои посетители, и който често се спирал пред харема. Смята се, че е духът на арабска принцеса, която се влюбила в християнин и му връчила ключа за града, така че той успял да завладее Касерес. Баща й проклел дъщеря си за предателството и тя умряла от мъка. Друга версия е, че там е живял любимият на жената и затова духът обитава тази къща и го търси. Къщата е дори посетена от медиум от Мексико, която потвърждава, че това е духът на жена мюсюлманка на около 40 гоини, облечена в кафтан, но също така казва, че е добре настроен и няма да навреди на никого. После идват и телевизионни екипи да заснемат феномена. По време на снимките, обаче, се случват необясними събития, като звуци, глас на жена, свещи които се палят сами, а някои хора от екипа дори твърдят, че са усетили хладно докосване. Също така уредите се държат непривично, като например това всички батерии на камерите да се изхабят при положение, че са заредени малко преди снимките. Туристи също са ставали свидетели на паранормални моменти, като са усещали присъствие, дори докосване, а една жена дори започнала да се задушава, като твърди, че не е от запаления тамян вътре. Е, ние нищо не усетихме, освен приятната прохлада на дома, контрастираща на жегата отвън. И неспокойните духове имат нужда от почивка.
За добро или лошо никъде в Естремадура не видяхме или усетихме нито един призрак, нито чухме необичайни звуци, но очевидни жителите на тази област вярват и държат на своите мистерии и паранормални явления. Все пак бъдете нащрек, никога не се знае кога на някой дух ще му хръмне да се появи на някоя размазана снимка.