От древна култура до религиозен плам, от красиви барокови сгради до истинска палмова гора в сърцето на града, Елче на 35 км. от Аликанте и на 20 км. от морския бряг, с добрата си инфраструктура и транспортна система, е идеален за кратка, а защо не и по-дълга визита. И да, няколко часа едва ли са достатъчни, за да се обходи напълно града и да се посетят и видят множеството му забележителности, но заслужава да отделите поне един ден от календара.
Повечето хора свързват валенсианския град Елче с Дамата от Елче, древен каменен бюст на жена от 4 век преди Христа, като оригиналът днес се намира в Археологическия музей в Мадрид. Макар че преди да стигне до там, първо е открита при разкопки на три километра от Елче през 1897 и не, не заминава веднага за столицата, а е закупена за Музея Лувър в Париж, където остава до 1941. Тогава заедно с други артефакти се завръща в Испания и е настанена в Музея Прадо, докато през 1971 достига финалната си дестинация в Археологическия музей в Мадрид. От време на време я пускат да посети “родното си място“, където временно се намира през 2006 в чест на откриването на Археологическия музея и музея на историята на Елче (MUSEU ARQUEOLÒGIC I D’HISTÒRIA D’ELX) в реставрирания дворец “Паласио Алтамира“. Точно този артефакт носи международна слава на Елче или Елч, както е на валенсиански език, но за местните това далеч не е единственото забележително, свързано с града им. И да, оригиналът на Дамата от Елче отдавна е напуснал този град, но духът й е все още тук, както свидетелстват и множеството дами из града, къде под формата на точни реплики, като тази в гореспоменатия музей, та чак до леко гротескната гигантска скулптури пред Паласио Алтамира, къде за радост или пък за ужас на жителите и гостите на града.
В ляво се намира копието на Дамата от Елче в артистичната градина “Huerto del cura“ (Градината на свещеника, има вход). в дясно е копието на Дамата от Елче на площада “Plaza de glorieta“ в Елче, наблизо е фонтан с ангел, който символизира мистериите по време на празника Успение Богородично.
Дори повече от древната дама, Елче е известен със своите палмови насаждения, разпростиращи се в сърцето на града на 1440 декара като зелен пояс, като със своите над 200 хиляди палмови дървета това е най-голямата палмова гора в Европа. Не малко постижение за “скромно“ градче във Валенсия, което нито е малко, нито скромно и става все по-полулярно не само вътре в страната, но и сред чужденците. Тези насаждения се дължат на арабите, които започват да ги засаждат още през осми век със селскостопанска цел, но днес те имат чисто естетическа роля и привличат хиляди туристи към града. Перлата в короната е “Градината на свещеника“ (Huerto del cura), кръстена така на своя първи собственик, капелан Кастаньо (вид свещенослужител). Това е една истинска тропическа градина, в която освен над 1000 палми, има и множество други средиземноморски растения, като например богата колекция от кактуси, както и овощни дръвчета като нар, смокини, портокали, лимони, както и цъфтящи и вечнозелени храсти и декоративни дървета. През цялата година е зелено, но късната пролет и ранното лято с разцъфналите храсти и с цъфтящите кактуси е наистина най-подходящото време, за да видите градината в пълния й блясък. От друга страна, ако сте там през по-късното лято, градината предлага прохлада под палмовите дървета и спасение от жегата. Да не говорим, че тя не почива и е отворена през целия ден.
Изглед от артистичната градина “Huerto del cura“ или Градината на свещеника в Елче, област Валенсия
Градината разполага още с изкуствени езера, статуи, кътчета за отмора, като дори притежава реплика на Дамата от Елче, та да не се налага да ходите до Мадрид за оригинала, или ако сте пропуснали да видите репликата в Археологическия музей в Паласио Алтамира. Любопитен факт е, че Австрийската императрица Сиси е посеетила градината през 1894, привлечена от палмовите насаждения в града. Тогава е все още частна градина с множество растителни видове, макар че далеч от днешното разнообразие. Впечатлена от една огромна палма със стебло, заобиколено от седем симетрични разклонения нагоре, тя поискала от собственика на градината да й даде име и в нейна чест е кръстена “Имперската палма“, на която и до днес краси градината, макар че я поддържат метални конструкции, а наблизо е и бюстът на самата Сиси, наслаждавайки се на любимата си палма. Благодарение на визитата на императрицата, тази градина става желано място за посещение за времето си и привлича множество важни особи от близо и далеч. Освен тази градина, имате възможност да се насладите на палмите в общинския парк (Parque municipal), и в по-малки градинки и паркове из града, но Huerta del cura си заслужава да похарчите някое евро. Има и музей посветен на палмовите насаждения (el Museo del Palmeral ) в градината на Сан Пласидо (el Huerto de San Plácido). Изобщо Елче е един жив музей на палмите и те са навсякъде, така че трудно ще ги пропуснете. А за решилите да прекарат повече от един ден, биха могли да отседнат в съседния на градината едноименен хотел, Huerto del cura, който разполага със своя собствена палмова градина, както и всякакви удобства като ресторант-веранда, басейни, джакузи, сауна, предлага спа процедури, въобще всичко необходимо за пълен релакс и то на една крачка от забележителната градина. А на когото не му се харчат толкова пари, то градът предлага и по-скромни хотели и места за настаняване.
Бюст на императрица Елизабет от Австрия, позната като Сиси, и “Имперската палма“ със седем разклонения в “Градината на свещеника“ (Huerto del cura). На Сиси дължим името на палмата, която много я харесала и искала да й се даде име.
Елче е архитектурно бижу съчетало в себе си мюсюлманската архитектура с тази на Барока. Базиликата “Санта Мария“, изигната на мястото на стара джамия и по-ранен християнски храм, е пример за съчетание на стилове, от ренесансов, през бароков, до неокласически, като една от най-красивите фасади е бароковата фасада на “Успение Богородично“. Тази базилика е сцена на един от най-популярните празници в Елче, а именно, Мистериите за празника Успение Богородично на 15 август.
Знаем за големите празници покрай Великден в Испания и Елче не прави изключение с истински спектакъл по време на Страстната седмица, като Цветница и Великден са дните с най-големи процесии. Освен тези процесии, празникът Успение Богородично на 15 август е огромно събитие, което привлича доста гости към града, но това е преди всичко празник за местните, понеже почти всики присъстват. Известен като Мистериите на Елче и е обявен за част от Световното нематериално наследство на ЮНЕСКО през 2008. Истината е обаче, че този религиозен музикален спектакъл датира още от средата на 15 век и се играе почти без прекъсване цели 500 години въпреки Съвета от Трент, който забранява подобни пиеси, Гражданската война през 30-те години и пандемоията от Ковид през 2020, което само по себе си е феноменално. Процесията тръгва по улиците не Елче и завършва в базиликата “Санта Мария“, където се разиграва пищен спектакъл с ефекти, музика, пеене, светлини и блясък. В мистериите вземат участие над 300 човека, сред които актьорите, певците, режисьорите и техническия състав, като подготовката на този грандиозен спектакъл започва още от предната година. Самите актьори и певци са само мъже по стара традиция, като дори ролята на Дева Мария е поверена на младеж, на който още не е мутирал гласът, така че се сменят, както и ангелите, които трябва да са деца на определена възраст и за тях е огормна чест да бъдат избрани за тези роли. В рамките на два дена, 14 и 15 август, се разиграва смъртта, погребението, възнесението и коронацията на Дева Мария, като се пее на валенсиански и латински. Ако имате късмет да сте по това време наблизо до Елче и не се плашите от огромните тълпи, непременно се насладете на тази средновековна мистерия (тип пиеса с религиозен характер) с цялата й помпозност и специални ефекти като спускащи се ангел от тавана на църквата, които пеят и свирят и сред които има и пеещи деца в ролята на херувими. Друг интересен момент е възнесението на душата на Дева Мария и коронацията й на небето, за което се ползва кукла с две лица, веднъж в заспало състояние (което и означава успение) и веднъж вече с отворени очи и коронясана за кралица на небесния свят. Ако пък не сте по това време наблизо, то има музей посветен на мистериите (MUSEO DEL MISTERI, LA FESTA D’ELX), където може да гледате видео с важни акценти от празника на няколко езика, както и да видите част от костюмите, музикалните инструменти и други декори, дори реплика на короната на девата, както и илюстрации и макети на част от механизмите, които се ползват в спектакъла и всичко това за скромната сума от три евро.
Бароковата фасада на базиликата “Санта Мария“ (ляво); сцена от Тернари – статуи на трима от апостоли, които се срещат по път към Дева Мария, която е повикала всички апостоли преди да почине, това е част от Мистериите за успение богородично на 14 и 15 век (дясно).
Друг музей, който представлява интерес е този на рождествените сцени или Casa del Belén. Подобен музей не е уникален за католическа Испания, където всеки град и село си има своя рождествена сцена за празниците, било по площадите, било в църквите, а и в самите домове, просто не може да се мина без подобни за Коледа, Нова Година и Денят на Влъхвите (6 януари). Този в Елч съвсем не е най-известният или голям, но пък разполага с три етажа с рождествени сцени, къде монументални или по-бутикови, както изработени в Елче, така и от други краища на страната и дори света. Макар да е малко в страни от по-централната част, си заслужава да се посети, дори само заради по-необичайни рождествени сцени по света, например тази на инуитите или тайландска такава или от Мексико с типичнните костюми на местното население, и то съвсем безплатно, както и за да видите образци на местните майстори.
Casa del belen, Музеят на рождествените сцени в Елче
Въпреки че попада в пределите на област Валенсия, паелята не е най-популярнито им ястие. Както и в Аликанте, с които са съседки, тук не се говори за паеля, а за ястия с ориз и макар външно да я наподобяват, има някои различия в приготовлението, но в никакъв случай не е по-малко вкусно. Едно от основните различия е, че не използват шафран, характерен за приготвянето на паелята, който придава особен привкус, както и златистия цвят на ястието. Известни ястия с ориз в региона са Ориз със заешко и охльови, както и специалитетът Arroz con Costra или “ориз с кора“, като традиционно се приготвят в “паеля“, т.в. в съда, вид тава, която дава името на едноименното ястие, но се полва широко за приготвянето за всякакъв вид ястия с ориз. Arroz con costra е типично за неделите, когато се събира цялото семейство и както гласи наименованието му, отгоре се покрива с яйца, така че като се запече, изглежда че има златиста коричка. Друго типично ястие е Puchero con Pelotas, което представлява кюфтета със сос и картофи, като се слагат и доста други зелнчуци като зеле, моркови, и харектерния за Испания, варен нахут и се ползват три вида месо – телешко, пилешко и свинско. На вид не изглежда много атрактивно, но със сигурност е вкусно и засищащо. И, разбира се, за десерт, се хапва тортата от Елче, която някога се е приготвяла предимно за сватби, но днес се консумира с повод и без повод и най-характерното за нея е използването на бадеми в блата и крем от белтъци и захар отгоре.
Palacio de Altamira, където в момента се помещава Музея на археологията и историята на Eлче (ляво); Градският парк (Parque Municipal) с палмови насаждения в Елче (дясно).
Ако имате намерение да поостането в Елче, защо пък да не отскочите до морския бряг, който е само на половин час път. Районът на Елче притежава девет километра слънчеви плажове с фин пясък, разположени на шест добре поддържани и охранявани плажа, разделени в два региона – северен и южен. В южната част освен златист пясък, има и множество борови гори, както и биоразнообравие на флора и фауна. Хубавото е, че плажовете са добре комуникиране с града с редовен градски транспорт, ако нямате собствен. Наблизо се намират и солниците “Санта Пола“, които са част от обявени за природен резерват и там гнездят доста прелетни птици, сред които може да зърнете и розово фламинго.
