На 23 април е Денят на испанския език. в тази връзка ето няколко интересни факта за испанския език. Само че какво е испански, има се предвид кастилският език или кастилски испански, тъй като в Испания имаме няколко основни езика (кастилски, каталонски, баски и галисийски) и няколко говорени от по-малко хора (валенсиански, астурски, арагонски). Кастилският е най-използваният вариант от испанците в страната и по света, и е официален в цялата страна, макар и заедно с другите в определени територии (Каталуния, Валенсия, Баската автономна област, Галисия), така че него означаваме като испански, когато го сравняваме с другите езици извън страната.
- По последни данни (2025) испанският език е най-говоримият романски език в света и вторият език говорен като майчин след китайския мандарин, като близо 486 милиона души го говорят. Също така е четвъртият най-говорим по принцип, като заедно с тези, които го говорят като роден, общо близо 560 милиона души по света ползват езика. Испанският е вторият най-използван език в социалните мрежи и третият изобщо в интернет. Също така представлява 7,5% от световните езици.
- 23 е обявен за Ден на испанския език, защото на този ден е починал бележитият испански писател Мигел де Сервантес, но дали е така. Също така твърдението, че двамата велики литератори – Шекспир и Сервантес – са починали в един и същ ден, е всъщност хитра фабрикация. Това е защото през 1616, когато умират и двамата, Испания вече е въвела григорианския календар (което прави през 1582), а Англия още не е (прави го чак през 1752). Така реално Шекспир умира 11 дена след Сервантес – на 3 Май по нов стил. Също така е съмнително, че Шекспир е починал на рождения си ден, понеже не се знае реалната дата, на която е роден, но неговите биографи решават да си направят тази заигравка с датите за по-голям интерес към великия драматург. А сега към Сервантес, който също не е починал на 23 април. Грешката обаче е с един ден само. Някога в Испания е било прието за дата на смъртта да се вписва тази на погребението, което се е състояло на 23 април, а самият Сервантес е починал ден по-рано, на 22 април. Но да не бъдем толкова пунктуални. В крайна сметка тази дата днес е приета за Ден на испанския език и се отбелязва от всички испаноезични народи. А заради двамата велики автори, днес на 23 април отбелязваме и Световения ден на книгата, защото важното е да се чете и да се почита литературата и тези, които я създават. Мисля, че и на двамата, и на Шекспир и на Сервантес, би им било приятно.
- В Испания на 23 април в университета на Алкала де Енарес, роден град на Сервантес, всяка година държавният глава в лицето на действащия крал или кралица (в бъдеще) връчва Наградата за испаноезична литература (за автори, които творят на кастилски испански по целия свят) в красивата парадна зала на университета, наречена Паранинфо. Тази награда се връчва от 1976 година и освен красива статуетка, лауреатите получават паричната сума от 125 хиляди евро (по последни данни). Освен от Испания (26), най-много награди са връчени на автори от Мексико (6) и Аржентина (4), а на стените на залата могат да се видят имената на лауреатите. В почти петдесетгодишната история на връчването на тази награда само 6 жени са удостоени с нея. Едни от носителите на тази награда през годините са: аржентинецът Хорхе Луис Борхес (1979), перуанецът Марио Варгас Льоса (1994), Мария Самбрано (1988), испанска дисидентка по време на режима на Франко, прекарала дълги години в изгнание, и първата жена лауреат на премията. А какво друго може да се види и посети в Алкала де Енарес?
- Испанският език е официален език в 20 страни, както и в Пуерто Рико, който е инкорпорирана територия на САЩ. В следните пет държави испанският е широко разпространен, макар че не е официален език: Андора (каталонският), Белиз (английски), Филипините (испанският е официален до 1987, сега е филипино и английски), Бразилия (португалски), САЩ. САЩ е втората по големина испаноговоряща страна след Мексико и преди Колумбия и Испания. Екваториална Гвинея е единствената страна в Африка с официален език испански (е заедно с други като френски, португалски и местния език).
- Испанският е единственият език, който се говори на всички континенти. Европа и Двете Америки е ясно, както бе написано по-горе, се говори още в една държава в Африка като официален, Екваториална Гвинея, както и в територията Западна Сахара и двата испански града на Африканския континент, Сеута и Мелия или Мелиля. Канарските острови, въпреки че териториално са испански, географски спадат към Африканския континент. Във Филипините в Азия испанският дълго време е официален, а и част от населението са с испански корени заради колонизирането от Испания. Филипините е една от последните територии, които получават своята независимост от Испания, макар че за сметка на това попадат под управлението на САЩ. Въпреки че не е официален, широко продължава да се използва, макар и да има известен спад, но заемки от езика присъстват в официалния филипински език, както и други езици на островите. Колкото и странно да звучи, испанският се среща като език на малцинствата в Израел поради вълни от емигранти от Аржентина и други испаноезични страни заради икономическата криза от края на 20 и началото на 21 век. В Океания испански се говори на остров Пасха или Великденски остров, който е част от Чили, но принадлежи географски към Полинезия. И другото любопитно е, че дори в Антарктида се говори испански като официален в две селища с постоянно цивилно население, едното, която принадлежи към изследователската база на Аржентина и се нарича Фортин Сархенто Кабрал (Fortín Sargento Cabral), а другото е на Чили – Вия ла Естрея (Villa La Estrella).
- Първият съвременен роман е написан от Мигел де Сервантес и това разбира се е “Дон Кихот де ла Манча“ или “Дон Кихот Ламаншки“, както е в по-старите преводи. Интересен факт е, че романът е в две части, първият е публикуван през 1605, а вторият през 1615, малко преди смъртта на писателя, като втората част всъщност е жертва на измама. Друг автор пише продължението на романа под псевдоним, което кара оригиналният му създател, Сервантес, да побърза да завърши и публикува втора част. Интересно е, че не се знае истинското име на създателя на апокрифната версия. Друг любопитен факт е, че във втората част Сервантес споменава, че Дон Кихот и Санчо Панса са вече известни, защото хората са прочели за техните приключения, т.е. имаме “история в историята“, което е доста иновативно за 17 век. Освен това, Дон Кихот и Санчо Панса са първата двойка главен герой и неговият верен помощник, които дават началото на всички останали известни литературни и филмови тандеми като Шерлок Холмс и Доктор Уотсън, Батман и Робин, Хан Соло и Чубака и други. Повече за тайните на Мигел де Сервантес, прочетете тук.
- Някога ch и ll са били приети за букви в испанската азбука, но от 1994 са премахнати и днес съществуват само като комбинация от букви, които представляват една фонема (ч и й). В същото време испанският е единствения език, който има буква ñ. Научете още любопитни факти за езика.
- Испанският е вторият най-бърз език за произнасяне след японския, което се базира на броя срички в секунда, които средно може да произнесат говорещите езика като първи или майчин. Това се дължи на факта, че трябва да изполват повече думи, за да се изразят и това води до по-дълги изречения и фрази, а оттам и по-бързо произношение. Едва ли е изненада за някого, ако сте слушали колко бързо говорят испанците.
Снимка на заглавието: Фуенте де ла Испанидад (Fuente de la Hispanidad) или Фонтанът на испаноезичните нации и тяхната култура на Пласа дел Пилар в Сарагоса, област Арагон.