Защо се казва buenos dias y buebas noches в множествено число?
Не е ясна причината, макар да съществуват различни теории. Най-вероятната е, че е била част от по-дългата фраза “Buenos días os dé Dios’“ (Бог да ни дари с хубави дни), с идеята не само за ден да е добър, а и дните напред също. Друга теория предполага, че има религиозен характер и е свързано с каноничните часовете или часовете за молитва през денонощието, които на испански са в множествено число (maitines, laudes, visperas). Третата теория твърди, че множественото число изразява интензитет, а не количесто, както е в Gracias, Saludos, Felicidades, макар тя да няма много привържяници. Днес единственото число също се ползва и е прието от Кралската испанска академия за правилна форма, особено в разговорната реч, така че ако в някоя испаноезична страна чуете “Buen dia“ вместо “Buenos días“, не се учудвайте.
Защо b и v се произнасят еднакво?
В латинския двете букви са преставяли различни звуци, като b се чете “б“, но v се произнася по-близо до u, на която отговаря звукът “у“ и така са се запазили в испанската ортография. С времето, обаче, с тези две букви започва да се бележи един и същ звук. В латинския б между две гласни е звучал като “в“ и затова в много езици, особено романските, се запазва “v“. От друга страна, думи, които в латинския са имали p , в испанския тази буква преминава в b. Кралската испанска академия приема за по-лесно думите в латинския, които се пишат с v, да продължават да се изписват така, а тези с b / p, да се изписват с “b“. Интересното е, че не винаги е било така и през 17, 18 и чак до началото на 20 век граматиките са препоръчвали да се произнасят различно и v да се произнася като “в“, за да се различава от b “б“ особено в думи, които си приличат, както е и в другите езици, най-вече френски, португалски и английски. Това обаче се променя през 1911 година, когато Кралската испанска академия го премахва и оттогава двете се произнасят еднакво. Снес звукът “в“ не е напълно изчезнал, особено под влияние на местни наречия и диалекти, като се среща например в област Валенсия, на Майорка и другите Балеарски острови и на места в Латинска Америка.
От къде идва “vale“?
В испанския “vale“, което с епроизнася като “бале“, е знак за съгласие. Всъщност думата е била глагол или по-точно два глагола. Единият идва от заповедната форма на латинския глагол “valere“, който означава “бъди здрав, бъди добре“. Другият е синоним на “адиос“, което идва от “върви с Бога“ или “бъди с Бог“, но vale е била по-културната форма в латински, докато “adios“ е с религиозен подтекст. Това е доста архаична употреба на vale, но примерно се среща в романа “Дон Кихот“ със значението на “Сбогом“. Смята се, обаче, че днешното значение на “vale“ идва от глагола “valer“, което означава, че нещо е валидно или правилно. Историята разказва, че през 18 век под документите изписвали “vale“, за да покажат, че нещо е вярно и така от писмения език се е прехвърлило в говоримия. Популяризира се през 20 век като испанската алтернатива на английскиото “ОК“ и макар днес и двете форми да се ползват, особено от по-младите, няма как да чуете някой разговор без някое и друго “vale“.
Защо ll и y се произнасят еднакво?
Всъщност дълго време не са били един и същ звук, но в наши дни повечето носители на испанския език (кастилския) ги произнасят еднакво, най-близо наподобяващо на български “йъ/ йо/ йе/ йа“ според гласния звук , който следва. Исторически погледната ll се е произнасяло като “ль“ и оттам дори и днес произношението на град Sevilla, което по правилата би трябвало да звучи “Севия“, се е произнасяло като “Севиля“, както се е запазило в българския език. Все пак днешното произношение се е наложило, защото е по-лесно за изговор и така се стига до това ll и y да се произнасят еднакво от повечето испаноезични народи, като този феномен се нарича “yeísmo“ (йеизмо). В Арженитна, Уругвай и някои части на Латинска Америка ги произнасят с “ж“ (звучно), наречено zheísmo, които на някои места е даже “ш“ (беззвучно), наречено sheísmo, а ll все още на места, макар и рядко, се произнася като “ль“. Ако пътувате из Аржентина или Уругвай, е нормално “аз“ (yo), да се произнесе “жо“ или “шо“.
Първата граматика
Първата граматика на испанския език всъщност е първата модерна граматика на европейски език изобщо, предхождайки тази на италианския език с 30 години, а на английския с цял век. Годината е 1492, а нейн автор е хуманистът Антонио де Небриха. Книгата носи заглавието “Граматика на кастилския език“ и в посвещението си от автора към кралица Исабел Първа, той отбелязва, че езикът е “инструмент за управление на империята и средство за приобщаване на покорените народи“. Като погледнем как Латинска Америка с малки изключения е предимно изпаноезична, как испанският език е вторият най-разпространен като майчин, не можем да не се съгласим с неговото твърдение. Няколко години по-късно той публикува и първият речник на кастилския (испанския) език.
Как се е появила в испанския буквата ñ?
Заслуга има гореспоменатия Небриха и неговата първа граматика, в която една част е посветена на правописа. Всъщност ако се загледаме по-добре в по-стари шрифтове, ще установим, че ñ всъщност са две n едно върху друго. Да, защото тази буква произлиза от латинската дълга съгласна “nn“ и се е запазила във всички романски езици, а и други езици на базата на латински, но изписана по-различен начин. Колкото до изписването ñ в кастилския испански, то се заражда в манастирите поради икономия, както на материала, така и на труда и за по-лесно монасите изписвали едното n върху другото, като с времето то придобива формата на вълничка (~), наречена virgulilla (виргулия) в граматиката. А заслугата на Небнриха е, че когато публикува своята граматика, той използва точно този символ за звука “нь“ и така го налага официално като буква в кастилската азбука. Интересното е как се изписва този звук в останалите романски езици. Например в каталонския ползват “ny“, например в името на областта “Catalunya“; във френски и италиански се изписва с “gn“ като в италианската дума “bagno“, която на испански е “baño“ (баня) и се произнасят еднакво. Колкото до португалски, там се изписва с “nh“, където по-горната дума за баня ще се изпише “banho“ и ще се прочете по същия начин. Днес буквата ñ съществува освен в много езици на базата на испанския като галисийски, астурски, филипински, така и в много от езиците на коренното население на Латинска Америка като гуарани.
