Вторият по големина град в Испания и столицата на област Каталуния, Барселона, има много какво да предложи и няколкодневният престой изобщо не е достатъчен, за да се види дори и част от това, което има да предложи. И разбира се, такъв стар град, не може без някоя и друга легенда, проклятие или дори призрак, особено в Бари Готик или Готическия квартал, който със своята атмосфера е идеалното място за заблудени призраци и отмъстителни духове. Всъщност самото име е подвеждащо, защото голяма част от сградите са построени в края на 19 век и началото на 20 век с цел реновация на квартала, когато придобива по-голяма част от днешния си готически вид. Макар че нощем придобива призрачен вид, е по-вероятно да се натъкнете на групи туристи на нощна обиколка с екскурзовод или на някой и друг пиян турист.
Мостът с черепа
Едно от най-фотографираните места в Бари Готик, ако не и най-сниманото, е неоготическият мост Понт дел бисбе или Мостът на епископа между сградите на Palau de Generalitat (Палатата на автономното правителство на Каталуния) и Casa dels Canons (Къщата на свещениците), който не е толкова стар, колкото бихме си помислили. Построен е през 1928 от Жоан Рубио и Белвер, един от учениците на известния барселонски архитект Гауди, за Международното изложение в Барселона от 1929 и е вдъхновен от Моста на въздишките във Венеция. Интересна подробност е, че отдолу е поставен череп с кама, която го е пробола. Истината е, че проектът за мост хич не се харесва на тогавашната общественост и е сериозно критикуван и осмиван в пресата. Всъщност черепът е толкова реалистичен, че мнозина смятат, че е истински, а не скулптура. Легендата гласи, че ако някой се опита да махне черепа, ще донесе бедствия на града и сградите ще се срутят до основи. Говори се, че ако минете под моста като вървите назад, и си пожелаете нещо, то ще се сбъдне. Всъщност най-вероятният отговор е, че Белвер го е сложил като подигравка или предупреждение към онези, които са критикували проекта му. Днес хиляди туристи минават оттам на ден и е едно от най-фотографираните места в Бари Готик, не е зле за нещо започнало своя живот с дълбоко презрение и подигравка.
Домът на архидякона
Разбира се, има и друга легенда, но тя е свързана с пощенската кутия на Каса дел Ардиака (Casa de l’Ardiaca) или Дома на архидякона наблизо. Тази сграда съществува още през 15 век, когато архидяконът превръща дома си в готически дворец. Тази сграда обаче претърпява доста реконструкции и макар старинният й вид да е запазен, днешният вид на Градския архив, за което се ползва сградата от един век насам, е от средата на 20 век. От началото на 20 век на фасадата точно до главния вход е поставена интересна пощенска кутия в популярния тогава стил. Тази пощенска кутия е по проект на известния архитект на Каталонския модернизъм, Луис Доменек и Монтанер, а е реализирана от Алфонс Жуйол и Бак. На кутията са инкрустирани 5 лястовици в горния край и костенурка и листа от бръшлян отдолу. Всъщност в онзи момент сградата се ползва от Съюза на адвокатите и кутията е направена за тях, затова и в единия край е техният герб. Според някои това е алегория на правосъдието. Лястовиците показват бързината, с която би трябвало да действа, а костенурката колко бавно е то всъщност, докато листата от бръшлян символизират бюрокрацията. Разбира се, много по-логично е обяснението, че всъщност кутията илюстрира работата на пощите – бързината с която се праща писмо и колко бавно се получава. Днес обаче този символизъм дори не е толкова важен, защото кутията е свързана с друга легенда. Ще забележите, че корубата на костенурката е изтъркана, смята се, че това носи добър късмет, така че всеки който мине под моста с черепа, трябва бързо да отиде и потърка костенурката, за да неутрализира лошия си късмет. Независимо дали сте суеверни, си е задължително да минете оттам и да пипнете костенурката като един от онези ритуали, които трябва да спазим при посещението на даден град. Ако не сте го направили при предишното си посещение на Барселона, планирайте ново, в Барселона винаги има какво ново да се научи и види.
13 гъски в катедралата на Барселона
И не, недостроената Саграда Фамилия не е катедралата на града, защото Барселона си има своя катедрала, известна като Сео или Сеу (Seu) на каталонски, в Готическия квартал. Една от множеството интересни черти е, че във вътрешния двор посветен на Санта Еулалия, има езеро с гъски. Те са свързани със Света Еулалия, втората покровителка на Барселона след Дева Мария на Милосърдието и покровителка на катедралата “Санта Креу и Санта Еулалия“ (Santa Creu – Светия Кръст), чиито мощи са погребани в криптата. Еулалия се смята за местна мъченица, но светица със същото име и подобна история се среща и в Мерида, област Екстремадура. Понеже мъченицата е гледала гъски и затова в катедралата винаги трябва да има гъски в нейна чест. А защо точно 13? Символиката е, че тя е била само на 13 години, когато е осъдена на 13 мъчения, по едно за всяка година от живота й, понеже не се е отрекла от християнската вяра. Така тези 13 гъски в катедралата са символ на нейната несклонима вяра и атракция за туристите.
Централната фасада на готическата катедрала на Барселона (ляво) и двора с гъските в клойстъра (вътрешния двор) на Санта Еулалия (дясно).
Фонтанът на Каналетас
Ако минавате по Ла Рамбла, задължително за всеки посетител на града, не забравяйте да отпиете вода от чешмите на фонтана Каналетас или по-скоро чешмата, която е и улична лампа и който се намира в началото на улицата близо до Пласа Каталуния, защото легендата гласи, че който пие оттам, ще се влюби в града и ще се върне отново. Едва ли е нужно да се пие от водата, за да се случи това, но пък е любопитна традиция, а в жегите си е направо задължително да се спази. И това не е всичко. Този фонтан е свързан неразривно с футболен клуб “Барселона“, затова за всички любители на футбола и особено феновете на Барса, това място е задължителна спирка. Тук феновете на отбора празнуват неговите победи. Ако имате късмет да сте в Барселона при такова събитие, ще видите огромна тълпа събрана точно тук, като някои дори са се покачили отгоре и виковете им огласят и без това шумната Рамбла до малките часове на денонощието. Някога тази чешма е била една от първите в тази част на града, освен това е и една от първите с чиста вода, като се твърди, че тук водата била най-приятна за пиене.
ФК Барселона съществува вече над 100 години, основан е през 1899, а традицията да се празнуват победите и титлите тук започва през 30-те години на 20 век. Наблизо се е намирал спортният вестник “Ла Рамбла“, като за времето си е основен глас на спортна преса. В пред-дигиталната ера, дори когато не е имало и телевизия, само радио и то тепърва прохождащо, спортните вестници са били тези, които да разпространяват новините. Имало е даже дъска пред офиса, където са изписвали срещите и головете. Също така наблизо се е намирала и киоската на Каналетес, където започнали да се събират запалянковците. И така заради тези две емблематични места, около тях започват да се събират хора, за да празнуват победите на клуба. С времето единственото, което е останало, е чешмата и затова днес в ерата на социалните медии и интернета и на незабавната информация, тук продължава да се спазва тази традиция.
Освен това, историята на тази чешма е свързана и с един похотлив призрак. Това се случило в далечната 1845, когато призракът дебнел младите жени да дойдат за вода. Разказват, че по това време бил засичан да обикаля този район или увит в бяла плащеница или с черно наметало, но един ден не му стигнало само да наблюдава младите жени, а се явил на две млади момичета и започнал да флиртува с тях. Те, обаче, не оценили уменията му за флирт, и се разчуло, че чак писали във вестниците за тази случка. В следствие на това, се събрали над 200 човека тълпа и започнали да обикалят зоната в издирване на привидението. Не се знае дали това е уплашило призрачния Дон Жуан, но той не се явил повече, което било надлежно отразено в пресата.
Църквата Санта Мария дел Пи
Странното име идва от каталонската дума за “бор“ (pi= pino) и е свързано с изображението на Дева Мария върху шишарка. В наши дни до църквата се издига бор, макар да не е оригиналният, понеже до нея винаги е имало борово дърво. От друга страна, в християнството борът, който е вечнозелено дърво, символизира вечния живот. Някога е имало по-ранна църква в романски стил, а готическата архитектура на църквата датира от 15 век, когато Барселона преживява икономически подем, започнал още през 12 век, и много църкви в града са реновирани в готически стил, който тогава е на мода. Въпреки това тя има уникален стил, понеже е изработена в стил Средиземноморска готика или Каталунска готика, който се различава от Европейската готика. Така църквите в този стил са по-ниски и имат осмоъгълни кули, които заместват островърхите тавани на стандартните готически църкви.
С тази църква има свързана мрачна легенда и то с камбанарията й. Тя е 54 метра висока и 12 метра широка и доста време тази кула е най-високата в града. За времето си да се построи толкова висока кула е архитектурен подвиг и затова не е чудно, че се пораждат легенди, свързани със строежа й. Първоначално кулата всеки път пада и макар множество строители да се опитват, винаги е неуспешно. Докато последният архитект не решава да сключи пакт с дявола. Стандартен пакт, в който дяволът гарантира строежа на кулата, а архитектът продава душата си. Този сценарий често се разиграва през Средните векове и не едно или друго архитектурно “чудо“ за времето си се отдават на дяволска намеса. Легендата разказва, че Бартоломеу Мас, както се казвал архитектът, сключил пакт с дявола да предаде душата си, когато стигне до стотното стъпало на кулата, но понеже бил много вярващ, решил цял живот да строи кулата, но никога да не стигне до това стъпало. И наистина след смъртта му, друг довърша кулата, която има 166 стъпала до върха. Дяволът толкова се ядосал, че оставил следа от своя крак на 100-то стъпало и дори днес това спира доста суеверни туристи да се качат до върха й. Този знак на дявола не съществува вече (ако някога изобщо го е имало), защото според легендата уплашените свещеници решили да го премахнат. Това не ми се струва особено “умно “ решение, защото би било като магнит за туристите, така че ще е идейно да го изрисуват отново.
Нещо подобни се случва на Гауди, на когото дяволът в лицето на красива млада жена му се явява и му предлага да му помогне да завърши църквата “Саграда Фамилия“ приживе, той не се съгласява и затова тя и до днес не е завършена. Или така е според разказа на каталонския писател Карлос Руис Сафон в разказа му “Гауди в Манхатън“.
Image By C messier – Own work, CC BY-SA 4.0, link
Къщата на алхимика
Еврейският квартал в Барселона е известен като Ел Кал и някога на улица “Арк де Сант Рамон дел Кал“ 8 живял алхимик. Един ден християнин помолил алхимика за отрова, за да убие предишната си любима, еврейка, която го изоставила защото семействата им нямало да приемат любовта им. Той му дал отровно цвете, което да подари на бившата си любима. Но каква била изненадата му, когато се прибрал у дома и намерил дъщеря си мъртва с отровното цвете в ръка. Полудял от мъка алхимикът избягал от къщата като я проклел винаги да бъде необитавана и да носи нещастия на този, който прекрачи прага й. Днес хора утвърждават, че са чували стонове и плач на млада жена зад стените на къщата.
Тъмната страна на Сант Фелип Нери
През Средновековието този днес красив площад е бил гробище, но не обикновено. Там са погребвали в общ гроб осъдените от Инквизицията, както и някои от екзекуторите, защото никой не е искал да бъде погребан до такъв някой ден. Години по-късно по време на Гражданската война тук се разиграва кърваво събитие, през 1938 при бомбардировки 42 души, повечето от тях деца, са убити понеже се скриват в подземието на църквата, което не издържа и таванът се срутва. Днес следите от някогашните кървави събития още стоят и по стените на църквата могат да се видят дупките от шрапнелите от бомбардировките.
Проклятието на Лисеу театър
Сградата на най-стария действащ театър в Барселона, който стои на улица “Ла Рамбла“, изгаря цели два пъти, през 1861 и през 1994. На това място някога е имало тринитариански манастир, но по време на Наполеоновите войни, изгонват монасите, които се завръщат след няколко години, но пак са принудени да го напуснат заради пожар при един от бунтовете срещу манастирите в града през 1835. Ядосани, монасите прокълнали мястото. Така през 1844 на това място се издига Театър Лисеу. Но по време на карнавал през 1862 сградата изгаря почти до основи, а през 1893 при бомбен атентат в театъра загиват 20 човека. И още един път сградата гори, този път през 1994 при случайна искра, която подпалва завесите на сцената, но пожарът се разгаря толкова бързо, че поглъща цялата сграда. Всички тези събития създават впечатлението, че сградата или поне мястото е прокълнато. Въпреки всичко властите на Барселона решават да възстановят театъра и обновената сграда отваря врати през 1999. Очевидно не всички вярват на проклятия.
Въпреки множеаството загадки, които пази стара Барселона, една неразкрита загадка е свързамо със самото име на града. Съществуват различни версии, но нито една официална. Затова пък любима на местните е една легенда, свързана с Херкулес и името на града. След 4-тия си подвиг Херкулес се присъединил към аргонавтите и когато те плавали покрай крайбрежието на Барселона, се извила буря и един от корабите се изгубил. Херкулес го намерил изхвърлен на хълма Монтжуик и понеже той бил девети по ред, нарекъл мястото “деветата лодка“ или “barca nona“ и оттам с времето станало Барселона.
Най-голямата магия, разбира се, е самият град, който има по нещо за всеки или по много за всички и ви влече да го посетите отново и отново.