Няма да сгрешим, ако кажем, че испанците консумират доста плодове и зеленчуци, но някои от тях ги консумират като течности. И не, не визирам виното, макар че винаги човек се сеща за тази вълшебна хилядолетна напитка от грозде, без която всеки празник би бил ако не по-скучен, то по ‘’не-винен’’.
Но с какво се разхлаждат испанците в горещините?
Орчата
Ако следвахме поговорката ‘’само хубаво или нищо’’, би трябвало да спрем дотук. Все пак тази напитка иска привикване, както бозата, не е за всеки вкус. Когато си израснал с нещо е лесно, но за външния човек, е по-трудно. Та орчатата има мътен цвят и всъщност е напитка от смляна тигрова ядка (която всъщност не е ядка) и има сладък вкус. Част от този вкус се дължи на самата “ядка“, която има сладникав вкус. Ако не заради вкуса, си заслужава да се опита заради отличните здравословни качества на продукта, а именно, тя е чудесен пребиотик, добре допълващ веган и вегетариански диети, без алергени, без глутен и с високо съдържание на фибри. За незапознатите като мен, тигровата ядка всъщност има вкус на бадем, а на вид е на райета, откъдето идва и името “тигрова ядка“, иначе представляваса грудка. Напитката е характерно за целия испаноезичен свят и има различни вариации, но всъщност оригинално произхожда от Северна Африка и е добър източник на протеини, както и идеалната напитка за вегетарианци и вегани. Испанците я предпочитат студена и често я консумират с продълговати тестени изделия на име фартони, които приличат на чуросите, но са по-дебели. Оригинално в Испания се смята, че идва от Валенсия, където е известна като орчата де чуфа (или орчата от тигрова ядка). Във Валенсия лятото често ще попадате на подвижни колички и малки сергии, където се продава освежаващата напитка. Но разбира се орчатата е толкова популярна, че се продава и във всеки супермаркет в страната.
Студената супа
За българина какво по-разхлаждащо лятото от студена супа, или така наречения, таратор. Е, испанците не отстъпват по-назад, те също имат студени супи, но с различен привкус. Това, което отличава тези студени супи е, че всичките се приготвят бързо и лесно. Не повече от половин час ще ви отнеме подготовката и приготвянето. Но най-важното са , разбира се, пресните продукти.
Гаспачото е всъщност студена доматена супа, характерна за Андалусия, където в жежките летни месеца да разхлажда работниците. Основните съставки са: домати, зехтин, лук, чесън, застоял хляб, краставица, чушка, оцет, вода и сол. Всичко се приготвя прясно и сурово. Салморехото е вариация, отново произхождаща от Андалусия, което е по-бедно откъм продукти и в състава му влизат домати, зехтин, чесън и стар хляб. Хлабът в случая се използва за сгъстяване на консистенцията на супата. Основна разлика е, че салморехото е по-гъсто от гаспачото, което може и да се пие в чаша, докато салморехото има текстура на крем, а освен това е и с повече зехтин. Също така традиционното гаспачо се води “андалуско“, докато салморехото е по-тясно определено и се води от Кордоба (град в Андалусия). Гаспачото често се сервира с крутони и с парченца нарязан хамон (шунка). Тези два вида студена супа са популярни из цяла Испания, но дори и да не ги намерите в някой ресторант, всеки по-голям супермаркет разполага с достатъчно разновидности, а най-хубавото е, че няма нужда от сгряване, консумира се добре охладено и с удоволствие.
И ако за горните две супи хората в България са чували, особено гаспачото, а и доста са го пробвали, дори в български ресторанти или са си го приготвяли у дома, а и в самата Испания, то следващата супа, съм сигурна, е непозната за мнозина. Нарича се ахобланко и както подсказва името й, съдържа чесън (ajo) и е бяла на цвят (blanco). Бяла и с чесън много напомня на нашия таратор, но дотам с приликите, понеже белият цвят освен от чесъна, идва най-вече от смлените бадеми. Често го наричат “бяло гаспачо“, понеже част от съставките са подобни, като например чесън, стар хляб и зехтин. Но разбира се основната съставка са смлените обелени бадеми, които смесени с вода, пускат своето мляко. Прибавя се и винен оцет от сорта “Шери“, както и сол. За Испания, където бадемите са в изобилие, тази супа не е скъпа за приготвяне, но за България, ще излезе доста по-солено и то не от солта в нея.
Във виното е истината, а в сангрията – прохладата
Не може да посетите Испания и да не опитате сангрия, но така както я пият испанците, в големи кани с много лед и плодове вътре. Въпреки че името й идва от “сангре“, което означава кръв и добре описва традиционния червен цвят, сангрията е по-скоро питие, което да успокоява горещата кръв на испанците. Тази напитка е ниско алкохолно съдържание от 8 градуса и е освежаваща и студена за горещите летни дни и вечери. Въпреки по-ниското си съдържание на алкохол от нормалното вино, сангрията е пивка, така че внимавайте с нея. Интересното е, че макар на много места да се предлага заради туристите, сангрията си е преди всичко питие за местните. Вечер, след работа или през уикенда често ще видите групички и двойки, които седят и си пийват сангрия. Сангрията се продава в супермаркета готова, макар че всеки може да си я приготви у дома с вино, малко коняк или ром според областта, захар, плодове или плодов сок, като предпочитани са ябълки, лимони и портокали, но може и други, канела и разбира се, много лед. И колкото и да е странно, не е задължително виното да е червено. Сангрията с бяло вино или розе става все по-популярно, особено сред младежите.
Всъщност популярността на сангрията надхвърля границите на Испания, така че дори си има Световен Ден на Сангрията, който чудно защо е през зимата – 20 декември. Сангриятъа има дълга история, започваща преди около 2000 години с римляните, които където отидели, освен законите и строителството, носели със себе си и виното или по-скоро лозите, които засадили на плодородния Иберийски полуостров. И понеже водата не винаги била безопасна за пиене, често й добавяли вино, билки и подправки. Все пак самото питие сангрия, което днес асоциираме с Испания, може и да не е създадено там. Подобно на сангрията питие става популярно в Англия и Франция в началото на 19 век и макар че днес се смята за любимо на туристите, то и самите испанци си пийват с удоволствие, но не само.
Но испанците не пият само сангрия, въпреки че сангрията се е превърнала във визитна картичка. Други популярни напитки включват тинто де берано или лятно червено вино, което е вино смесено с газирана вода, по-опростен вариант на сангрията. Младите също обичат да пийват коктейла калимочо – вино с кока кола. И разбира се, лятото бирата е винаги вариант, като испанците предпочитат светлата и газирана и я пият с лимон за свежест. Но за тях, амбиансът е също толкова важен, както и напитката. Лятото седнете навън, дори през деня, когато е горещо, като много често в заведенията има система за охлаждане и навън. Тези заведения са шумни, понякога леко мръснички, но изпълнени с живот, с веселие и с типичното испанско гостоприемство и добро настроение, най-важната съставка във всяка напитка. Наздраве!
