Днешната област Навара с главен град Памплона някога е било самостоятелно царство, принадлежало на баските, което се е простирало отвъд съвремените граници и е стигало до днешна Франция в района на Долните Пиренеи. Първо се е наричало Кралство Памплона, а в последствие се превръща в Кралство Навара. В течение на вековете, обаче, губи своите позиции, и е погълнато в Испанската държава. Донякъде успява да запази правата си, докато не идва на власт династията на Бурбоните.
Всъщност когато стават част от Испания, баските се възползват да пътуват до новооткритите земи и се заселват там, така че се срещат баски фамилии през океана. Това преселение се е осъществило през различни етапи, винаги с надеждата за по-добър живот и богатство. Дали са го намерили е друг въпрос. И макар техните наследниц да са малко в наши дни, то следите, която са оставили на двата американски континента са видими до днес. Макар че не са регистрирани като баски, защото при пристигането си са записани като испанци или французи. . Така значителна част от баската диаспора ще открием в Куба, Северна Америка и Мексико, макар че генетични следи оставят и в Уругвай и в Аржентина. Свидетелство са множеството запазени фамилни имена, които произхождат от баските, например Елизондо, Боливар, Итурбиде.
Известни личности в историята на Новите територии са също с баски произход. Освободителят Симон Боливар също е с баски корени и дори пътува до баските провинции в Испания, за да се запознае с корените си. Сестра Хуана Инес де ла Крус, важна авторка на религиозни текстове в Нова Испания, чиято статуя може да видите в Западния парк в Мадрид, също е с баски корени. Дори в произведенията си използва на някои места баския език еускера.
Колкото до еускера, се знае, че не е свързан с нито един индоевропейски език. Смята се, че е бил местен език. Хипотезата е , че е език на народност, която се е заселил по тези земи преди идването на индоевропейците от кавказките степи. Генетичните изследвания обаче доказват индоевропейския произход на баските, не се оказват чисти наследници на древните хора на Иберийския полуостров. Така че всъщност езикът е по-древен от сегашния баски народ и продължава да е забулен в тайна.
Разбира се част от тези мигранти са искали да подобрят икономическото си положение с цел да се завърнат отново в Навара или Баските територии и даже да подпомогнат икономиката като построят училища, болници и фабрики. Всъщност така и става, така наречените ‘’индианци’’, наречени така понеже са пътували до Индиите, както са наричали Америките дълго време, са били точно такива завърнали се баски, галисийци, и други испанци, които построяват богати имения с красиви фасади, но освен това една част от забогателите отвъд окена, облагородяват родните си места. Следите са видни в Северна Испания, от където всъщност е най-голямата част на миграцията. Това обаче се случва по-късно, през 19 век. На някои им провървявва, натрупват богатства, къде с честен труд, къде не с толкова честен, например участие в търговията с роби, особено в Куба.
- Средновековен фестивал в Олите 2. Средновековният замък в Олите
Така или иначе Навара, която е била баска, остава отделена от 3 баски провинции, които приемат името Еускади на баски или Паис Баско на кастилски испански. Но Навара има своите баски корени, те са видни в къщите, храната, характера на наварците. Макар и да не са толкова войнствено настроени за независимост както баските в Еускера, на много места ще видите знамена с призив за независимост и плакати за освобождение на политическите затворници. Не случайно традицията за бягане с биковете за празника на Сан Фермин е баска традиция и макар в Памплона да е най-голямото събитие, популяризирано то писателя Хемингуей, в много градчета и селца в Навара и Паис Баско има организирани подобни надбягвания, макар и в по-скромен размер. Дори някъде има само надбягване, без корида след това. Така че през юли и август на доста места могат да се видят характерните ограждания покрай главните улици, а защо не и да попаднете на някое encierro. Всяка година се наблюдават общо над 150 дена надбягване с бикове в над 50 селища в региона, като за всеки ден всяко отделно място си вади отделно разрешително. Разбира се най-известни са дните с надбягване в Памплона в продължение на една седмица, като цялото трасе е 875 метра, а надбягването продължава 2-3 минути.
По което и време на годината да попаднете в гордата столица на Навара, Памплона, не пропускайте да се снимате с бягащи бикове и с Хемингуей. Всъщност това е статуя на бягащи бикове, доста по-безопасно и миролюбиво от истинските бягащи животни по време на празника на Сан Фермин. Те няма да ви стъпчат, а и може да си направите снимки от различни страни и ъгли. Така е, когато кажем Памплона, това, за което хората се сещат е надбягането с бикове, но по-литературно насочените, се сещат за едно от любимите места на Хемингуей, описал и популяризирал тази древна традиция от региона в книгата си “И слънцето изгрява“. Всъщност Памплона е един чист, подребен, красив беналък град, в който няма да намерите характерните за други части улични продавачи и посипани с хартии заведения. Да, извън Сан Фермин Памплона е гордата, но културан астолица на областта Навара, носеща частица от баския дух. Да, защото макар Навара да е испанска, тя е смесена с традициите на баските и е разделена на части. Затова и в Памплона ще видите много надписи на еускера (баски език), както и знамена за независимост и освобождение на политически затворници. Но не се бойте, Памплона не е войствена, а самите баски са тихи, спокойни, макар и горди, добродушни и работливи хора. Да, може да ви се видят по-студени и затворени, но в тях има една приятна честност и скромност. Не случайно това място е привлякло писатели като Хемингуей със своя чар. За благодарност, че Хемингуей популяризира празника на Сан Фермин, както и наварската столица, памплонци са го почели с паметник пред арената им за борба с бикове Пласа де Торос, както и с бронзова статуя в любимото му заведение “Кафе Ируня“ (Ируня е баското име на Памплона), където всеки може да се снима с великия писател, облегнат на бара.
Пътят на Свети Яков минава през Навара. Известно е, че заради забладяването на Иберийския полуостров от страна на арабите, поклонническият път се е измествал все по на север. Днес известен като френският път, най-популярният маршрут на Камино де Сантияго, понеже се смята, че минава точно под Млечния път, той минава през Памплона, където на много места ще видите мидите и жълтите стрелки, които указват пътя. Всъщност Памплона е и първият по-голям град по Френския път, който започва във фенското село в Пиринеите, Сан-Жан-Пие-дю-Порт и преминава трасето от близо 800 километра до Сантяго де Компустела в областта Галисия. Друг красив град в Навара, през които минава Камино е Пуенте ла Рейна с красивия си средновековен мост със своите 6 арки над земята и една под земята, който и дава името на градчето (Мост на кралицата).
Естея-Лисара, чието баско име означава “звезда“, като звездата, която е насочвала поклонниците по Камино, е град, в който има всичко: дворци, църкви, мостове, и един от най-големите и важни еврейски квартали в Навара след Памплона и Тудела, който опасва целия град. Това място има доста какво да предложи и е своеобразен музей на мощта на Наварското кралство със своите средновековни постройки, дворци и църкви, така че на пилигримите се препоръчва да спрат за по-дълго, за да му се наслядят. Дори и да не сте поклонник по Пътя на Свети Яков, ако се намирате в областта, го посетете, има с какво да ви впечатли, дори само с известната си кухня. Все пак баските се славят дори сред испанците с вкусната си храна.
Малкото градче Олите не е на Камино, но пък се слави със средновековния си замък, излязъл като от приказките, средновековна стара част, както и средновековен фестивал в началото на август. Величественията Замък в Олите със своите кули и укрепления е замък-дворец и е бил седалище на кралете на Навара, построен през 11-13 век върхи по-стари останки. Замъкът е най-добрият пример за нерелигиозна готическа архитектура в Навара, и един от най-добрите в Европа. Интересното е, че по време на Наполеоновите войни, замъкът е запален и силно повреден, с изключение на църквата, и то от самите испанци, за да не попадне в ръцете на французите. В последствие през 20 век замъкът е възстановен, но красиви елементи и орнаменти в интериора са безвъзвратно загубени. Днес човек може и да спи в замъка, при желание, защото част от него е превърнат в парадор (това са хотели, които са разположени в исторически сгради с цел тяхното запазване и поддръжка), но няма да ви излезе евтино. Парадорът е разположен в най-старата част на двореца, в Стария дворец. За тези, които искат да посетят замъка като музей, могат да го направят в реставрирания Нов дворец.
Навара може би не е най-популярното място в туристическите справочници, изключая празника Сан Фермин в Памплона, но освен своите градчерета със средовековен вид, тя впечатлява и с разнообразната си природа. В северната част, където попадат Западните Пиринеи, природата е планинска, гориста и зелена, докато на юг природата е по-суха и равна и е дом на известния природен парк “Барденас реалес“ със своита почти пустинни пейзажи. Навара ще ви изненада, и то приятно, със забележителностите си, кухнята си, своята двойственост (наполовина баска, наполовина испанска), с празниците си и традициите си, с богатството си, което се вижда в добре поддържаните, чисти и спретнати градове (Навара е втора в Испания по брутен вътрешен продукт след Баските провинции). Дали сте на пътя Камино де Сантяго, или сте решили да посетите Паис Баско, Навара е спирка, която си заслужава да направите.
За да се запознаете с друг интересни фестивал в Памплона, прочетете тук.
- Църквата “Сан Педро де ла Руа“ в Естея 2. Средновековният мост в Пуенте ла Рейна
Заглавно изображение: Фрагмент от Кметството в Памплона