Испанците са очаровани от смъртта, но не от всяка, а от красивата и героична смърт. Ехо от гладиаторските борби, в съвремието тези борби са се претворили в бикоборството в Испания – победата на човека над ‘’звяра’’, тържеството на смелостта над страха, секундите, които могат да завършат или с триумфа на матадора, или с неговата смърт. За испанците коридата е повече от спорт, за мнозина това е начин да изразят националния си характер, докато за други е варварска практика. Но нищо не е в състояние да спре тази традиция и да откаже тореадори и матадори от това да рискуват живота си като зрелище, като в наше време има и жени, които го правят. Да не споменаваме колко бикоборци намират, ако не смъртта си на полето за корида, то са тежко ранени. Колко хора всяка година пострадват тежко, дори фатално, при надбягването с бикове по време на празниците на Сан Фермин в Памплона през юли. Този фестивал донякъде благодарение на Хемингуей прескача границите на Испания и всяка година привлича хиляди туристи, като някои се пробват дори в надбягването. Това е очарованието на смъртта, да избягаш от нея, хитро да й се измъкнеш, вярвайки, че твоята дева, или твоя светец ще те спаси. Испанците превръщат дори смъртта в изкуство – изкуството да се живее с пълни шепи и изкуството да се умре героично.
Бикоборците си имат своя светица – Девата от Макарена в Севиля. Бикоборците особено в Севиля, но не само, се молят на нея и й носят дарове. Известен е случаят с бикобореца Хиселито, който приживе й подарява 5 брошки с розов изумруд, които са закачени на дрехата й. В негова чест на неговото погребение Девата е облечена в черно, за първи и един единствен път.
В Памплона е известна почитта към Сан Фермин, покровител на града и на цялата област Навара. преди надбяганията да започнат, ревностните вярващи мосос (както се наричат те) отправят молитва пред мъничката статуя на Сан Фермин, която е разположена близо до мястото от което ще бъдат пуснати биковете. С времето тази молитва е залегнала в местния фолклор и се е превърнала в песен, която мосос стриктно изпълняват с надеждата Сан Фермин да ги закриля. Сан Фермин има и своя униформа, независимо дали бягате или не, хората са облечени в бели дрехи, с което да подчертаят святостта на мъченика и носят червено шалче на врата, което символизира кръвта на светеца, който е бил обезглавен. Костюмът се допълва от червен колан или пояс. Такива са испанците, театрални и ритуални дори и когато изобразяват смъртта.
Всеки по-голям град, има своя арена за борба с бикове, която на изпански се нарича Plaza de toros, буквално Площад на биковете. Някъде тези арени не функционират с началното си предназначение, а са превърнати в молове (Барселона Аренас). В Каталуния бикоборството е забранено от местните власти, но странното е, че централното правителство отменя тази забрана през 2016, като обявява борбата с бикове за част от ‘’националното културно наследство’’. Макар да се признава правото на местното правителство да регулира борбите с бикове, в Каталуния не е имало борба с бикове от 2011, когато влиза в сила забраната.
Самите арени са интересни от гледна точка на архитектурата им, както колизеумите и амфитеатрите от римско време. Сами по себе си те са паметник на културата и могат да бъдат посетени като музеи. Извън кървавите занимания ставащи в тях, те са красиви амфитеатри със свой стил и красота, далеч незагатващи за събитията, които се разиграват вътре. Освен това, в днешно време, те все повече са домакини на множество културни събития, като концерти, театри и фестивали, доказвайки, че дори да няма борби с бикове, тези сгради нямат да бъдат оставени на забравата и разрухата на времето.
Ето кои са някои от най-известните арени за корида в Испания.
Мадрид
Лас Вентас в Мадрид е най-голямата арена в Испания и Европа и третата по големина след Мексико и Венецуела. В момента е втората все още действаща най-голяма арена, след като в тази в Мексико вече не се провеждат борби с бикове. Архитектурата е неомудехарска с розови тухли и ислямски елементи, с керамични плочки с хералдическите изображения на всяка област. Завършена през 1931 година, по време на Гражданската война престава да бъде арена за борби с бикове, а се превръща в концентрационен лагер за враговете на Франко. Известен е с голямата си порта, или Портата на Мадрид, през която всеки бикоборец мечтае да мине. Мечтата на всеки бикоборец е да мине през тази порта, но само най-проявилите се и заслужили с уменията си и признати, както от публиката, така и от организаторите на коридата, преминават триунфално оттам. Пикът на сезона е май, по време на празниците на Сан Исидро, покровител на Мадрид. Американците Ърнест Хемингуей, Орсън Уелс и Ава Гарнър са били чести посетители там.
В наше време, освен първоначалното си предназначение, вътре се провеждат далеч по-миролюбиви събития като театри, концерти и дори тенис шампионати. Пред самата сграда са статуите на едни от най-известни бикоборци, минали през тази арена. Интересно е, че и откривателят на пеницилина, Флеминг, също е увековечен със статуя, защото благодарение на неговото откритие, са лекували инфекциите от борбите, които са били доста опасни и не често те са били тези, които са водили до фаталния край, а не загубата на кръв или намушкването.
Севиля
Севиля се гордее със своята арена, наречена Реал Маестранса, или Кралската арена за корида, като втората най-важна в страната. Тя е третото най-посещавано място в Севиля. Доста по-стара е от тази в Мадрид, построена още през 18 век в 1761 с кралски указ в стил късен барок. Главната порта е известна като Портата на Принца. Тази арена е най-посещавана и дейна през април, когато се провежда Априлската ферия в Севиля, но и извън този месец се провеждат борби. Уникална черта е, че арената е овална, а друг интересен факт е, че в нея има ложа, наречена Ложата на принца и запазена за кралското семейство. Освен сегашното и предишното кралски семейства, арената е била посещавана от други известни личности като Сиси, австрийската императрица и писателя Орсън Уелс. Предните седалки са били от камък, но са заменени с такива от тухли през миналия век, като, обаче, оригиналните седалки оставят отдолу. Севилската арена се гордее и с богатия музей, където има картини, плакати, фотографии, че дори и препарирани бикове, едни от най-заслужилите бикове борци на арената. Разбира се тук и там им липсва по някое ухо, популярен трофей, който матадорите вземат.
Ронда
Арената за бикоборство в Ронда също е доста стара, завършена през 1785. Тя е една от първите, изградена изцяло от камък Уникална черта е, че всички седалките са покрити. Колоните, които поддържат покрива й придават вид на неокласически театър. Макар седалките да са доста по-малко от предишните арени, самата арена за борба с бикове е най-голямата в Испания. В музея има гравюри от Гоя, който също е бил запален по бикоборството. Всъщност на Гоя дължим и богато натруфените тоалети на тореадорите и матадорите, като в своите картини той създава костюми, в които съчетава испанския дизайн със стила на френските благородници. С времето костюмите претърпяват още промени, за да се отличат елитните от останалите бикоборци. Дори и днес се организират корида в стил на Гоя, като особено популярни са те в Ронда.
От Ронда е и Педро Ромеро, роден в семейство с много поколения бикоборци, видна фигура в света на борбите с бикове. Самият той е бикоборец с множество победи, без никога да е бил набождан от бик и който се е състезавал и на 80-годишна възраст. Ромеро остава в историята и с още един любопитен факт, а именно като човека създал правилата на модерното бикоборство. Гоя е бил негов близък и му е нарисувал най-известния портрет, освен това е бил и дизайнер на някои от най-хубавите му костюми.
Арената в Ронда (Plaza de toros)
Валенсия
Арената във Валенсия е строена два пъти, първата е разрушена заради Наполеоновите войни и страха на властите, че е близо до градската стена и може да бъде завзета и използвана от наполеоновата армия. В последствие отново я посторяват през 50те години на 19 век, като отваря врати през 1859 година. Тя е построена в неокласически стил и много наподобява съвременен колизеум.
Интересен факт е , че тази арена е собственост на болница. През 17 век управата на Валенсианската болница осъзнава колко изгодно за тях е да управляват коридата в града, и така Фелипе IV им гарантира тази привилегия, която се подновява на всеки 20 години, докато през 1739, този контрол не получава перманентен статут от Филип V, та чак до наши дни. Така Главната болница на Валенсия е единствената в света, която организира борби с бикове от 4 века насам. Разбира се към арената има и музей с над 3000 експоната. Арената е ставала свидетел не само на борби с бикове, а и различни събития като спортни събития, концерти, опери, театрални постановки, филмови прожекции, дори горенето на прочутите ‘’фаяс’’ през март, та чак и Купата Дейвис по тенис през 2018. По време на Гражданската война, както и арената в Мадрид, така и тази във Валенсия е използвана за затвор и концентрационен лагер.
Сарагоса
Тази в Сарагоса е втората най-стара, построена през 1764, като първоначалната конструкция е издигната само за 70 дена в неомудехарски стил, за да бъде готова за празника на Мадона дел Пилар на 8 октомври. В началото на 20 век се прави дотолкова сериозна реконструкция, че арената придобива съвсем различен вид – видът, който е и до днес. В Сарагоса до към 80те години също са се организирали кориди с стил Гоя, заради връзката на града с художника, който е роден в село наблизо.
Памплона
В Памплона арената, построена през 1920 година, е пета в света по капацитет на места и първа по запълване на капацитета в Испания. Известна е най-вече с това, че там завършват надбягванията с бикове (encierro) за празника Сан Фермин, известен като Санферминес през юли, като бягащи и бикове изминават цели 875 метра през града до арената. Освен за борби, мястото се ползва за театри и концерти и също като на други места по време на Гражданската война е било концентрационен лагер.
Интересното е, че пред арената е издигнат паметник на американския писател Ърнест Хемингуей, голям любител на борбите с бикове, който популяризира празника Сан Фермин сред американците и други чужденци. Преди това Сан Фермин и бягането с бикове е местен празник, непознат извън пределите на франкова Испания. В книгата ‘’И слънцето изгрява’’ празникът Сан Фермин в Памплона се споменава и благодарение на популярността на романа, много чужденци не само научават за него, но и имат желание да го посетят и изживеят, така като героите в романа.
- Бюст на Хемингуей пред арената в Памплона 2. Статуя на Хемингуей в историческото заведение “Кафе Ируня“ (Café Iruña) в Памплона (любимо място на Хемингуей, което той увековечава в романа си “И слънцето изгрява“).
- Cover image: Real Maestranza, Sevilla. Image by jacqueline macou from Pixabay
Благодаря за интересния и грамотно написан пост.