Като кажем фламенко, какво си предствяте? Горещи танци, изпълнено със сърцераздирателна мъка и страдание пеене, страстни ритми и знойното слънце на Андалусия – родината на фламенкото. Затова е учудващо, когато някой каже фламенко по балконите, или по дворовете и то не къде, а в Памплона, столицата на област Навара в северна Испания. Доста далеч от слънчева Андалусия и нейната така характерна музика.
Извън седмицата посветена на празника на Сан Фермин и така противоречивото надбягване с бикове. Памплона потъва в своето северняшко спокойствие и достолепие, в своя модерен аристократизъм и наварска гордост. Така че какво е нашето учудване, когато на определени места в града виждаме тълпи наварци и винаги жадните за забавления туристи под балконите, на които се появяват изпълнители с испански китари, които извиват гласове в прочувствена песен. Тази връзка между севера и юга показва, че макар разнородна, макар разделена на много региони и области, макар смесена, Испания е единна що се отнася до своята любов към музиката и танца, самочувствието, че в края на краищата са един народ, който тачи всичко испанско и го носи във вените си.
От 2014 през август в разгара на летните отпуски между 18 и 27 август, фестивалът “Flamenco on fire“ (в превод огнено фламенко или фламенко в пламъци) буквално подпалва улиците, балконите и дворовете на суровата Навара и раздвижва кръвта на нейните жители, а и на туристите, а Памплона – главният град на областта – се превръща в северната столица на фламенкото. А най-хубавото е, че повечето от събитията са безплатни, те са за хората, за любовта към живота и музиката, такава, каквото само испанците познават. Това е празник на споделянето на една култура, толкова залегнала в испанския ген, че думата ‘’фламенко’’ е синоним на испанско, макар да се е зародило в една част на страната и да е произлязло от определена прослойка на населението, днес това е музиката на всички. Не само това, имат още един повод да се повеселят, защото ако испанците са добри в едно нещо, то е да правят фиеста. Те щедро споделят своите празници с чужденците. Едва ли има европейска нация, която така безукорно да се радва на чужденците, да ги посреща и споделя своите празници и традиции с гордост, но и с благородно приемане на тези, които може би не разбират празника. Те не ще се посвинят, да ни обяснят, дори да ни подарят някаква вещ, свързана с празника. И не е за парите, мисля. Защото по време на празника в еуфорията си, едва ли испанците калкулират печалбите. Те се потапят в атмосферата и те подканват и ти да го направиш, а ако оставиш някое евро, това е просто бонус.
Това е уникален по рода си фестивал, посветен на китариста Сабикас, родом от Памплона, а е уникален защото с изключение на него, Навара няма друг досег с този тип музика. Но когато Мигел Моран, бивш сервитьор в култовото мадридско заведение “Каса Патас“, известно с фламенко шоу програмите си, го предлага преди вече повече от 10 години на кметството на Памплона, това предложение среща радушен прием и вече 11 година градът провежда този фестивал въпреки скептицизма на мнозина. Освен Градския съвет, голяма част от средствата се набавят от частни организации и чрез приходите от продадените билети. За най-запалените фенове на фламенкото има предвидени концерти из най-добрите сцени и театри из града Балуарте (Конгресната палата) и Театро Сентрал, а и в груги градове в областта като Тудела и Виана.
Разбира се за хората без билети, властите на Памплона, също са предвидили забавления и досег до огнената музика на юга, в града се издигат сцени, усмихнати наварци раздават безплатно питиета и те подканят да се порадваш на фламенко ритмите. Също така много от балконите на важни исторически сгради посрещат известни фламенко музиканти. Всъщност тази традиция е малко по-нова, от 2016 година, но въвеждането на тези безплатни рецитали допринася изключително много за популяризирането на самия фестивал. Последните пет дена изпълнения могат да се видят всеки ден точно в 12 на обед на емблематичния балкон на Кметството, съвсем близо до мястото, където месец и малко преди това започва надбягването с бикове. Когато баския плам приеме андалуския огън, наиситна се получава огнена комбинация. Любопитен факт е, че повечето хора познават изпълнителите, а и немалко са запознати с техните изпълнения, подобаващо подвикват на точните места и бляскат в ритъм с музиката. Имената им са познати в испанските домакинства из цялата страна, а за любителите на този тип музика, и по света.
Няма да видите наварци с традиционни фламенко носии и рокли, те си остават за Андалусия с нейните празници и заведения, където се свири, пее и танцува фламенко (tablaos), но ще видите хора които спокойно се наслаждават на музиката, поклащайки се къде в ритъм, къде извън него (макар че това може да са английски туристи). Тези хора се опияняват от музиката (и частично от алкохола) на една част от страната, отдалечена от тях, излезли да попият атмосферата на фламенкото, на южняшката дързост, на ритъма на испанските роми, които са превърнали музиката и танца, както и характерното фламенко пеене в своя отличителна черта не само в Испания, а по целия свят. Защото макар и различни в своята идентичност, музиката е универсалният език, който ни обединява. За нас тя може да е далечна, екзотична, нетипична, дори странна, може да е великолепна и вдъхновяваща, за тях е просто музиката на техните земи, празник за душата, както народната музика е за нас. Не е нужно да я разбираш и определяш. Това е един своеобразен мост, подадена ръка, която наварците приемат с радост и то вече повече от 10 години. Когато на следващия балкон в Памплона, Тудела или Виана видите човек с китара, потънал в ритъма на Андалусия и фламенкото, което както огнено, може да е прочувствено, тъжно и сърцераздирателно, не отминавайте, насладете се на музиката като истински испанец.
Изпълнение на Ремедиос Амая и “Ел Перла“ на балкона на Кметството в Памплона през 2020. Гледай тук.