Мнозина от вас, които са чели “Дон Кихот“ сигурно помнят, че верния му паж Санчо Панса често и умело си служеше с пословици и поговорки за ужас на рицаря Дон Кихот и за истинско забавление на читателите. Испанският език като много други е богат на пословици и поговорки, някои от които имат интересен произход. Ето пет от тях.
- Да си на 2 свещи (Estar a dos velas) – да си разорен. Според популярната теория произлиза от старите бдения, когато колкото по-богат е бил починалият, толкова повече свещи са палели за него, и оттам бедните не са имали много свещи.
- Да дадеш тикви на някого (Darle calabazas a alguien) – да откажеш на някого, особено що се отнася до любов. Идва от Древна Гърция, където тиквата е смятана за анти-афродизиак и намалявала либидото. Което е странно при положение, че тиквата идва в Европа едва през 16 век. Вероятно объркването идва от това, че думата за тиква идва от гръцката дума за ‘’голям пъпеш’’, а в Испания вероятно заради приликата с пъпеши се е превърнало в тиква. В по-съвремените традиции преди време в Каталуния, когато младежът посещавал къщата на любимата си, ако му предложили огън за цигарата, означавало, че го приемат, ако ли пък му поднасяли тиква, обратното, че го отхвърлят.
- Да си сложиш ботушите (Ponerse las botas) – да имаш успех, особено финансов. Идва от традицията едно време кожени ботуши да носят само богатите и рицарите.
- Да струва колкото едно око от лицето (costar un ojo de la cara). Този израз в различните езици присъства с различни сравнения, в Обединеното Кралство е ‘’ръка и крак’’, в България ‘’майка си и баща си’’ със значение ‘’да струва прекалено скъпо’’. Всъщност случката е историческа. Когато Диего дел Амарго заминава заедно с Франсиско де Писаро да завлядяват Панама, една индианска стрела го уцелва в окото и той губи едното си око. При завръщането в Испания, когато се представя на Карлос I му казва, че ‘’служейки на Короната му е струвала едното око’’, което всъщност е самата истина.
- Испанците имат интересен израз, за да кажат, че нещо се е случило прекалено късно и вече няма смисъл. Те казват:’ “За добри времена, зелени ръкави.“ На български ние казваме: “Обърнала се колата, пътища много“ или “След дъжд – качулка“. Това е свързано със Средновековието и войниците, които трябвало да патролират и да въдворяват ред. Те носели дрехи със зелени ръкави, но обикновено закъснявали или не идвали навреме, когато били нужни при някакво престъпление, за да накажат или хванат нарушителите. Оттам хората започнали да им се подиграват, че винаги идват късно.