Три са любопитните въпроси, когато става въпрос за Гибралтар. Защо Гибралтар е британски? Какъв език говорят гибралтарците? И защо има маймуни там?
Макар за целия свят и за Обединеното Кралство Гибралтар да е британска задморска територия, и то от 300 години насам, то това не стои така с испанците, които все още смятат, че “скалата“, чийто проток бележи границата между Атлантическия океан и Средиземно море, им принадлежи. Все пак връщайки се назад във времето, единственото население, което може да има претенции към Гибралтар по реда на заселването й дори не е човешко. Това са известните макаци, порода маймуни, които са населявали мястото много преди испанците, британците и туристите да дойдат тук. Така че когато някоя маймуна ви изиграе, задигне ви я очила, я нещо друго, висящо по вас или някак си няма желание за снимка с вас и ви обърне космат …гръб, не се обиждайте, защото те са си “извоювали“ правото да са там, а вие не. Но за тях ще стане дума по-късно.
Безопашатите маймуни може да нямат британски паспорти, или поне не тези косматите, но принадлежат на Обединеното кралство, както и цялата територия от цели 6 квадратни километра, а населението от 38,500 човека са британски поданици, ако не броим и около 300 маймуни. Посещението на Гибралтар може да ви разочарова, ако не сте с правилната настройки, особено ако идвате от богатата на култура и забележителности Андалусия със своите бели селца, с грандиозната Алхамбра в Гранада, с величествената Севиля или многоликата Малага, но пък има свой собствен чар … и маймуни. Населението обаче не са чисти британци, за няколко века тук са живели жители с доста смесен произход – британци, тунизийци, мароканци, испанци, португалци и генуезци и евреи.
Защо Гибралтар е британски?
Всичко започва със смъртта на един крал, а именно на бездетния Карлос Втори, последният Хабсбург, през 1700 година, и това води до Войната за на испанския престол (1701-1714) като двете фракции са французи и испанци срещу англичани и холандци и австрийци и през 1704 британския флот завладява Гибралтар. Обаче, едва през 1713 година с Договора от Утрехт се слага край на войната, като една от последиците е, че Великобритания официално придобиват Гибралтар със своя проток и неговата стратегическа позиция между Средиземно море и Атлантическия океан, както още Менорка и територии в Северна Америка. Така вече 300 години той се превръща в “скалата’ на раздора“ между Обединеното кралство и Испания. Дори и днес Испания продължава да има претенции, иска двойно управление, но последният референдум от 2002 почти единодушно отхвърля идеята и Гибралтар продължава да бъде британски анклав в сърцето на Андалусия. Предишния референдум е през 1967 и постига същия резултат. Въпреки всичко Гибралтар е автономна област със самоуправление с изключение на отбраната и външната политика. Така заедно с Обединеното кралство напускат Европейския съюз през 2020, въпреки че на референдума за излизане от ЕС Гибралтар гласува 96% за оставане. Въпреки излизането си, Гибралтар сключва редица споразумения с Испанската държава, като се гарантира свободно преминаване на стоки и хора по суша, понеже всеки ден границата се пресича от десетки испански граждани, работещи в Гибралтар. По въздух и вода ще се осъществява двойна проверка по въздух, от страна на Гибралтар и от испанска страна и ще прилагат Шенгенското правило за престой.
А какъв език говорят там и защо?
Гибралтарците са двуезични, говорят английски и испански, но си имат и свой собствен език, смесица от тези два, който не се нарича “spanglish“ както в Америка, а носи названието “янито“ (llanito/ yanito). Със завладяването на Гибралтар от страна на британците, испанците започват постепенно да напускат скалата. От своя страна пристигат хора от други места, за да работят там, от Генуа, Малта, Тунис, пристигат и сефарадски евреи и така от смесицата на английски и испански, както и думи от различни езици, италиански от района на Генуа, иврит и прочие, се ражда “янито“, който много наричат “спанглиш“ с андалуски акцент, но е много повече. И да, първоначално испанският е много по-разпространен от английския, който се ползва от елита. Все пак през 1880 се въвежда нова образователна система, която набляга на изучаването на английския. По време на Втората световна война британците евакуират Гибралтар и настаняват населението в лагери, но им е трудно да ги разберат какво им говорят. Така след Втората световна война със завръщането на евакуираните, образователната система се променя и се британизира, като в училище се учи английски, но у дома се говори местният език. По време на диктатурата на Франко обаче се прекъсва контакта между гибралтар и Испания, появава се и телевизията, и английският започва да се налага все повече и “янито“ или смесването на английски и испански започва да се загубва с времето. В работната среда, при преговори или офииални събития, разбира се, се налага английският език, докато llanito е запазен за приятелския кръг. И освен средата, соиалната класа и ситуацитя, възрастта също играе роля, като при по-възрастните се е запазил янито, докато при по-младите се е изгубил или се е променил, като превес взема английският. Но пък в днешно време изживява своеобразен Ренесанс, като има движение за използването на llanito като символ на идентичност.
А какво е характерно за този говор?
Той се различава от spanglish в Америка, където американскита норма на английски се комбинира с испанската норма на Латинска Америка. За разлика от него, янито обединява британски английски с испански и то от определена област, а именно Андалусия. Освен друго, в езика са навлезли и думи от италиански и по-точно от италианския диалект на Генуа, откъдето е имало доста заселници по едно време (някъде около 700 думи), както и думи от иврит по същата причина. В llanito са характерни фонетичните промени на английски думи, както и адаптиране на британски думи и фрази, като например “te llamo p’atras“ означава “ще ти върна обаждането“ и идва от “поиспанчването“ на британското “I’ll call you back“ (“te llamo de vuelta“ е правилната фраза на испански), shuni пък идва от английското “cute“ (сладък, симпатичен). В янито се казва “claro“, но не се използва “por supuesto“ за “разбира се“, характерно за Андалусия, а вместо rojo използват андалуското “colorado“. Друга особена характеристика на езика са редуването на фраза на единия език, а следващата на другия, смесицата на граматика и лексика от двата езика в едно изречение, както и ползването на англицизми. А колкото до произхода на името “llanito“, има много предположения, но нито едно не е достатъчно достоверно, а и самите гибралтарци не знаят и не ги интересува особено.
А защо има маймуни?
Преди англичаните да стъпят на скалата и да кажат, че е тяхна и много преди Католическите крале да я присъединят към Испанското кралство през 16 век, на нея са живели арабите. Заедно с много други неща от Африка, те пренесли тук и маймуни и въпреки че те са изгонени, а впоследствие и испанците напускат и идват англичаните и не само те, маймуните остават, така че се превръщат в коренното население, символ на Гибралтар, а днес в една от основните атракции за туристите. Те са вид диви макаци или Берберски макаци и днес са единствените свободно живеещи диви маймуни на европейския континент, където естествената популация от маймуни е измряла или емигрирала още през Ледената епоха. За разлика от своите събратя на Африканския континент, където популацията им намалява заради лов и изсичане на горите, естественият им хабитат, то тези в Европа нарастват и днес в Гибралтар живеят над 300 макаци, които живеят в пет големи групи. Според една легенда, докато има маймуни, Гибралтар ще остане британски, така че съдейки по бройката им, испанците могат да се сбогуват с идеята някога Гибралтар отново да премине към техните територии.
Маймуни макаци в Гибралтар
Внимавайте какво си пожелавате. Може да изглеждат сладки, но са палави и докато не ги гледате, може да грабнат я очила, ч нещо, което стърчи отнякъде, особено ако ядете, очаквайте “нападение“. Разбира се, има я и другата крайност, а именно ако се паднете там лятото и е горещо, маймуните са твърде мързеливи и апатични и дори трудно може да ги откриете, защото те за разлика от неразумните туристи, се крият из храстите и дърветата на сянка.
А какво друго интересно има в Гибралтар?
В ляво се вижда Europa point, което е най-южната точка на Гибралтар, но не и на Пиринейския полуостров, която бележи границата между Средиземно море и Атлантическия океан и има панорамни гледки към Гибралтарския проток, който свързва двете. При хубаво време се вижда и Африканското крайбрежие и Мароко. Но като залив има и гледки към градове в Испания и може да се объркате, че виждате Африка.
В дясно е пещерата “Сейнт Майкъл“, заедно с маймуните наоколо, е най-популярната атракция на Гибралтар. Всъщност са няколко пещери във варовиковите скали на Природния резерват “Upper rock“ (Горната скала), която е оборудвана с инсталации, които съчетават светлина и звук и създават невероятна атмосфера. Ако не наемете кола, има множество организирани турове с бус до най-важните туристически обекта в Гибралтар на няколко езика.