Когато младият Хемингуей преминава през Испания на път за Франция в далечната 1921 година, едва ли предполага огромната роля, която тази страна ще окаже в живота му. Но 1923 ще се запомни като годината, в която той за първи път посещава страната и така започва една любовна история, която ще продължи през целия му живот и дълбоко ще бележи творчеството му, като го вдъхнови да напише първия си роман “И изгрява слънце“ (1926), а по-късно и “За кого бие камбаната“ (1940). И да, Хемингуей се завръща отново и отново, запленен от атмосферата, хората, храната, свободния достъп до алкохол (в Америка властва Сух режим между 1920 и 1933) и не на последно място, от борбите с бикове. И макар през годините американският писател да обикаля надлъж и нашир Испания, често в търсене на поредната корида, три града са тези, които претендират за “трайните чувства“ на автора на “Старецът и морето“.
Хемингуей в Памплона
1923 бележи първата от общо деветте му срещи с наварската столица между 1923 и 1959, почти четири десетилетия, където първоначално пристига като кореспондент на канадския вестник “Торонто Стар“. Неслучайно на него дължим популяризирането на празника Свети Фермин в Памплона, където всяка година се стичат хиляди хора да гледат как група авантюристи и търсачи на силни усещания се надбягват с бикове по улиците на столицата на област Навара, понякога дори с цената на здравето и живота си. Той е първият чужденец, който публикува статии за този празник в англоезични издания, а малко по-късно и пише и първият си роман, “И изгрява слънце“, публикуван през 1926, в който героите посещават Памплона и присъстват на фестивала Сан Фермин. Популярността на романа довежда до популяризирането и на празника сред англоезичните читатели. На испански заглавието на романа е доста тематично “Фиеста“ или “Празник“. Неслучайно пред арената за борба с бикове се издига паметник на ексцентричния американец, а през 1966 година властите на града го награждават посмъртно с “Почетна кърпа за врата“, като носената по време на надбягването с бикове (encierro на испански), а в днешно време и от всички останали присъстващи. Често, особено около празника (6-14 юли), може да видите подобна кърпа вързана на неговата склуптура пред арената за кориди. Самият Хемингуей се сприятелява с доста бикоборци, като Каетано Ордоньес, който е прототипът на бикобореца Педро Ромеро, герой от “И изгрява слънце“, а години по-късно силно приятелство го свързва със сина му, Антонио Ордоньес, тореадор като баща си. Той присъства на борбите с бикове с почти религиозен плам, запленен от вечната битка за оцеляване, като според него коридата предлага “емоция, риск и смърт“, а това са все теми, които той разглежда в книгите си.
Днес заслужено Памплона се възползва от престоя на писателя и го е превърнала в туристическа атракция, като предлага обиколки по ключови места, свързани с него, като хотел “Перла“, където е запазена стаята, в която някога е отсядал Хемингуей, както и кафене “Ируня“ (баското име на Памплона), където днес се издига негова бронзова статуя в реален ръст в “ъгъла на Хемингуей“ и където може да видите и много снимки на нобелиста. И до днес в дните на Сан Фермин тук се събира огромна тълпа от местни и туристи, а през другото време е задължителна спирка в Памплона и не само заради именития писател. Хемингуей ще го увековечи в първия си роман като място за среща на главните герои и век след като романът излиза, мястото е като застинало във времето, запазило атмосферата и вида си в стил “Бел епок“, такова каквото го е видял и американският писател. Дори и да не се включите в някой тур, може да отидете и да се снимате със статуята на писателя, подпрян на бара. Въпреки че се шири легенда. че е бягал в “encierro“ в Памплона, това никога не се е случило. Донякъде той измисля тази фалшива новина, като пише хроника как един репортер от “Торонто стар“ е бил притиснат от бик. Затова пък като търсач на силни усещания, Хемингуей е взел участие в борба с бикове “за начинаещи“ или аматьори, наречени “новиядас“ (novilladas), където дори един бик го е блъснал и подхвърлил, така че във всяка измислица има и зрънце истина.
Интересна подробност е, че първоначално Хемингуей като млад репортер не е имал пари за хотел “Перла“, удобно разположен на Пласа дел Кастийо, така че да се вижда преминаването на хората и животните по пътя към арената, където следобеда ще се провеждат борби с бикове. В хотела отсядали бикоборците по време на фестивала и обичали да гледат бягащите бикове , с които следобеда щели да се “сражават“ на арената. Затова и Хемингуей е чест гост в хотела, наслаждавайки се на атмосферата и разговорите с тях, като скоро се сприятелява дотолкова с някои от най-известните тореадори, че му позволяват по време на енсиерото да посети стая 217, от балкона на която директно да наблюдава бягащите бикове. Но с финансовия успех на неговите книги, през 1953 и 1959 най-сетне успява да запази стая 217, където отсяда с четвъртатата си и последна съпруга, Мери. Днес стаята е запазена, но номерът е сменен на 201 след реновации на хотела. Всъщност 1953 бележи и завръщането на Хемингуей не само в Памплона, а и в любимата Испания. Като противник на режима на Франко, той цели 15 години след Гражданската война не стъпва отново в Испания. Но изглежда влечението му към страната и борбата с бикове все пак надделява, а и вече е известна личност и не се страхува, че може да бъде преследван заради убежденията си. По време на Гражданската война Хемингуей е на страната на републиканците и открито пише за това, а романът му “За кого бие камбаната“ също разказва историята на американец, който се бие на страната на републиканците и чрез главния си герой разкрива впечатленията на писателя от първо лице за този тъмен период в историята на Испания.
Ами Галисия?
Не е ясно дали днес празникът Сан Фермин щеше да е толкова популярен без намесата на Хемингуей, най-вероятно с дигиталната ера и социалните мрежи, щеше, дори и повече, но е истина, че американският нобелов лауреат е първият, който преди повече от 100 година поставя него и Памплона на световната карта. Любопитен факт е, обаче, че друг американец, или по-точно американка е причината той да се запознае с него. Всичко започва, когато неговата приятелка Гертруд Щайн, с която той се среща в Париж и й споделя колко очарован е от бикоборството, му казва, че трябва да присъства на фестивала Сан Фермин в Памплона и останалото е история. Доста добре е познавала приятеля си, който остава запленен от тази днес доста оплювана испанска традиция, но през 1923 година за свят белязан от една Световна война и все още възстановяващ се от нея, нещата са стояли по друг начин. Погрешно се смята, че това е първото пътуване на Хемингуей, макар че е първото, което той осъществява с цел да посети Испания, но две години преди това, през 1921 той минава през Виго, област Галисия, на път за Франция и остава впечатлен от природата наоколо, високите планини и крайбрежието. Твърди се, че точно Виго вдъхновява романа му “Старецът и морето“, с която Хемингуей печели Пулицър през 1953 и Нобелова награда за литература през 1954, въпреки че втората е по-скоро за цялостното му творчество. След това бегло преминаване, писателят още няколко пъти посещава областта Галисия, отсяда в Сантяго де Компостела и А Коруня и остава възхитен и от хората, и от храната, макар днес по-малко да се говори за тази му връзка. Докато е в Сантяго де Компостела през 1927 и 1929 дори работи по романа си “Сбогом на оръжията“. Плакет е поставен на мястото, където някога се е издигал хотел “Суиса“ на улица “Rúa do Cardeal Payá“ 18, в който е отсядал писателят.
Хемингуей във Валенсия
Въпреки неразривната връзка на “И изгрява слънце“ с наварския град Памплона, не там, а във Валенсия, столица на едноименната област, Хемингуей започва своя първи роман. Това става в красивия хотел “Рейна Виктория“, където се настанява с първата си съпруга, Хедли Ричардсън, и чиято изящна фасада, не се е променила от тогава, за разлика от доста от заведенията, посещавани от бъдещия нобелист, където е нахвърлял свои идеи на чаша кафе или вино. Знаем дори кога точно се случва всичко, защото самият Хемингуей го разказва по-късно в интервю, а именно на 21 юли 1925, неговия 26 рожден ден, в което обяснява как всички вече са написали книга до тази възраст и той е чувствал, че не трябва да изостава от “модата“. Дори праща писмо до баща си от Централната поща до площада пред кметството, в което му съобщава, че е написал 60 хиляди думи. По това време във Валенсия се провежда фестивал на коридата и в хотела е пълно с тореадори. Много от най-известните бикоборци са отсядали и ще отсядат там, а други известни посетители са фотографът Робърт Капа и поетът и драматург Федерико Гарсия Лорка. Валенсия ще заема място не само в сърцето на автора, но в няколко негови публикации, както статии, така и в романа му “За кого бие камбаната“, както и в “Смъртта следобед“ (Death in the Afternoon, 1932), документална книга-есе за коридата и други културни особености в Испания.
Хемингуей в Мадрид
Сигурно, обаче, най-дълбока следа остава престоят му в Мадрид. За първи път той пристига в столицата през 1923 като млад журналист, но Хемингуей се връща отново и отново в него. Най-ярки са годините на Гражданската война, когато идва като кореспондент, за да отразява събитията, като се обавява на страната на републиканците. Преживяванията му по време на Гражданската война го вдъхновяват да напише романа “За кого бие камбаната“, разказана през погледа на млад американец, който пристига в Испания и се бие на страната на републиканците, но съдържа видяното и преживяното от самия Хемингуей през този период. Тя излиза през 1940 година, когато вече войната е приключила (1936-1939), републиканската съпротива е смачкана и се е установил режима на Франко. Хемингуей вече не е Испания и ще се завърне близо 15 години след края на Гражданската война през 1953, придобил вече световна слава като писател.
Любовта на автора към Мадрид личи и в романа му “За кого бие камбаната“, в който испанската столица е символ на надежда за главния герой Робърт Джордън и неговата любима Мария и където мечтае да се разхожда заедно с нея след края на Гражданската война. За героя на романа тази мечта ще си остане неосъществима, но пък авторът му ще се наслади на испанската столица напълно и ще се завърне там след петнайсетгодишно прекъсване. През 50-те година там се кръстосват пътищата на трима американци, писателят Хемингуей, режисьорът Орсън Уелс и актрисата Ава Гарднър, които освен очарованието му от Испания, споделят с него, любовта към пиенето и свободния и ексцентричен стил на живот, и не на последно място, коридата. С Ава Гарднър освен приятелство, ги свързва и фактът, че тя участва в три филма, които се базират на негови произведения, включително и в екранизацията на “И изгрява слънце“.
Запазени до днес са Немската бирария (Cervecería alemana) на площад “Санта Ана“ (Plaza Santa Ana, 6), което Хемингуей обича да посещава и където има запазена маса, която днес може да се види с неговата снимка над нея, както и бар “Чикоте“ (Chicote), днес познат като Museo Chicote на Гран Вия 12 (Gran Via, 12). Дори споменава последния в романа си “За кого бие камбаната“, както и в разказа “Доносът“ от сборника “Петата колона“. Заведението отваря врати през 1931 и е първият коктейлен бар в Испания, който продължава да съществува и до днес и е запазил своя Арт Деко стил, но вече под името “Мусео Чикоте“ или “Музеят Чикоте“. По време на Гражданската война, там се събират чуждестранните кореспонденти, сред които е и Хемингуей. Чест посетител е и на ресторант “Sobrino de Botín“ (Племенникът на Ботин) на “Кайе де Кучийерос“ 17 (Calle de Cuchilleros), който се слави като най-стария действащ ресторант в света. Хемингуей дотолкова се сприятелява с персонала там, че даже готвачът и тогавашен собственик го учи да приготвя паеля, макар и безуспешно. Също така нерядка гледка е как американецът е отивал зад бара да си приготви любимото мартини. Той дори овековечава този ресторант в неговата книга за традициите на бикоборството в Испания, “Смъртта следобед“ (1932), както и в романа му “И изгравя слънце“, който завършва със сцена точно в него и в която го описва като “един от най-добрите в света“.
Днешният хотел “Агилар“, някога пансион “Агилар“, където той отсяда сам или с първата си жена между 1923 и 1926, известен с това, че в него са отсядали доста тореадори, също още съществува, а стаята му , в която е преспивал е с номер 7. По-късно авторът се настанява в други, по-луксозни хотели, като в хотел “NH Collection Madrid Sueca“, където вече известният писател се настанява през 50-те години и където днес барът носи неговото име “Коктейлен Бар Хемингуей“. Не само заведенията са негово любимо място, няма как да пропусне коридата в мадридската арена “Лас Вентас“, особено през май, по време на празниците на Сан Исидро, покровител на Мадрид. За “Лас Вентас“ писателят пише в “Смъртта следобед“, че за да научите повече за борбите с бикове, “рано или късно ще трябва да отидете в Мадрид“. През 50-те години често е придружаван от Орсън Уелс, като понякога към тях се присъединява и ексцентричната Ава Гарднър. Негови съвременици твърдят, че обичал да сяда в сектор 9. Но не само кървавите зрелища са негова страст, Хемингуей е запален и по по-изтънчени удоволствия като фламенкото, а любимото му фламенко заведение е “Вила Роса“, което е отворено и до днес под името “Таблао Фламенко 1911“. Да не забравяме и страстта му към изкуството, като често посещава музея “Прадо“, а според биографа му А. Е. Хочнър любимата му картина била “Портрет на жена“ от Андреа дел Сарто. Толкова много са местата, свързани с американския нобелист, че един кратък тур няма да е достатъчен, за да се обиколят всичките, но може би най-добрият начин да отдадем почит към Хемингуей е да се потопим в атмосферата на града и да почувстваме неговия пулс, така както го е напавил той и то неведнъж, преживяване, което ще го накара на напише в “Смъртта следобед“, че “Мадрид е най-испанският от всички градове“.
