Освен своя Златен век в литературата, изкуствата и културата през 17 век, Испания преживява и своя Сребърен век или Епохата на среброто (1898-1936). Това е период, през който преживяват подем литературата, философията и изобщо изкуството и културата, дори архитектурата (да не забравяме за Гауди), и с което духът на модернизма навлиза и в Испания. Виден представител на този период е поетът и драматург Федерико Гарсия Лорка, който е и част от Поколението 27. Това поколение представлява близък кръг от интелектуалци, повлияли испанската литература от първата половина на 20 век. Името идва не от възраст или брой, а от годината, а именно 1927, когато се сформира групата, предвождани от Хосе Мария Ромеро Мартинес в чест на 300 години от смъртта на Луис де Гонгора. Негови видни представители са: Педро Салинас, Федерико Гарсия Лорка, Рафаел Алберти, Емилио Прадос и други. Те са и сред десетимата първоначални членове на групата. За съжаление Гражданската война от 1936 слага край на тази епоха, като самият Лорка се оказва невинна нейна жертва, когато животът му е прекършен в разцвета си.
Поезията на Поколението 27 е доста разнородна, но споделят общи черти. Търсят синтеза между традиционното и модерното. Повлияни са от сюрреализма, често смесват разговорната реч с книжовния език и проявяват по-голяма свобода в метриката, като ползват бял стих. Интересното е , че имат и женски вариант, който е група жени поетеси, наричайки се Лос Синсобрерос (Без шапки), които често се събират на местата посещавани от поколението 27. Сред тях са Ремедиос Варо, Конча Мендес, Мария Самбрано и други. Тази генерация повлиява изобразителното изкуство, киното, театъра, и скулптурата. За съжаление, както вече споменах, Гражданската война слага край на това поколение и групата се разпада със смъртта на Лорка, като повече от членове живеят в изгнание поради преследване от страна на режима. Такива са Педро Салинас, Алберти, Емилио Прадос, Хуан Рамон Хименес и други.
Така Гражданската война (193-1939) не само слага край на тази модерна епоха, но и последвалата диктатура на Франко връща Испания интелектуално и културно с години назад, особено що се отнася до жените интелектуалки, на които им е отказан достъп до множество професии, свързани с интелектуален труд, като например преподавателски места в университетите. Колкото до писателски дейност, пак е имало цензура какво са можели да пишат жените. Шокиращо е, че в началото на годините на режима единствената литература, която им е позволено да създават са любовни романи. И макар мерките да се разхлабват в по-късната фаза на режима, много писатели продължават да живеят в изгнание поради огромната цензура, а и гоненията на режима, особено такива с републикански убеждения, сред които е и Maria Zambrano (Мария Самбрано), поет и философ и първата жена, носителка на Наградата за испанска литература “Premio Miguel de Cervantes“ (1988).
Но връщайки се към поколението 27, центърът, който привлича ядрото на това поколение е Студентското общежитие (La Residencia de Estudiantes) на Колина де лос Чопос (Хълм на тополите) в Мадрид, което отваря врати през 1910 към Свободния институт за обучение, който се стреми да модернизира образованието в Испания. В основата на студентското общежитие са заложени идеите на Франсиско Хинер де лос Риос за независимостта на академичния свят от управлението и църквата и свободата на преподавателите да преподават без цензура и без да им се налагат идеи, развитие на катедрата в духа на свобода и толерантност, докрина изложена от него в края на 19 век. Макар и трудно и с доста резистенция от страна на държавата и църквата, тези идеи се реализират, когато отваря врати Свободния институт за обучение през 1876. Самото общежитие е сборен пункт за поети, писатели, интелектуалци от всички краища на Испания. Там се заражда и едно от най-известните интелектуални приятелства – това между поета Лорка, художника Дали и кинорежисьора Бунюел. Мястото изиграва важна роля в създаването на Поколението 27, чиито членове са живели в общежитието. Друго положително е, че то е достъпно и за студентите с по-скромни средства, макар да не е гратис и пак да приема студенти със средства, но така повече младежи имат възможност да се обучават в университета. Преди общежитието, студентите е трябвало да наемат стая или хотел в Мадрид, което излиза доста скъпо и така само заможните родители са можели да си позволят да изпратят синовете си да учат в Мадрид.
Друго положително е, че след отварянето на Общежитието, предишната сграда, ползвана от студентите на улица“ Фортуни“ 14 се освобождава и така през 1915 отваря врати като първото общежитие за жени към Свободния институт за обучение. Разстоянието не е голямо и студентите от двете се събират и общуват свободно. Общежитието е доста модерно за времето си и с това как е оборудвано, като например има лаборатории, зали за лекции, библиотека и дори издават собствени вестници. Редовно има театрални представления, литературни дебати и посещения от видни гост лектори. Неслучайно е посещавано от такива личности като Айнщайн, Мария Кюри, Маринети и Льо Корбюзие. И по подобие на британските колежи в него живеят и самите преподаватели, което допринася за интелектуалната среда и възможността за по-близко общуване между студентите и техните учители, способстваща дискусии, дебати и изобщо по-модерен поглед към образованието. Неслучайно е наричано на галено “Мадридският Оксфорд“.
Salvador Dalí, José Moreno Villa, Luis Buñuel, Federico García Lorca y José Antonio Rubio Sacristán, Madrid 1926 – ARCHIVO RESIDENCIA DE ESTUDIANTES (Салвадор Дали, Хосе Морено Виля, Луис Бунюел, Федерико Гарсия Лорка и Антонио Рубио Сакристан, Мадрид 1926)
Лорка в общежитието
Лорка живее в Резиденцията от 1919 до 1926, макар че дълги периоди от време прекарва и в Гранада (Лорка е роден в областта, във Фуенте Вакерос). Голямо влияние в неговата поезия оказва Хуан Рамон Хименес, който е Директор на публикациите към Студентското общежитие. Друго важно влияние е приятелството с Дали. Той прекарва доста време в Кадакес, както и в семейния му дом, и от техните отношения се ражда “Ода за Салвадор Дали“. Интересно е, че под влияние на Дали Лорка започва да рисува, като през живота си създава над 350 рисунки, а каталунският художник даже организира изложба с 24 от рисунките в галерия “Далмау“ в Барселона през 1927.
Не малко е влиянието на средата, в която попада Лорка. Това общежитие по едно или друго време е прислонило поетите Лорка, Хуан Рамон Хименес, с който Лорка се запознава в Общежитието, Антонио Мачадо, Емилио Прадос, Рафаел Алберти. Лорка и Алберти сформират творческо приятелство като често обменят свои стихове, а приятелство още преди общежитието го свързва и с Антонио Мачадо. Освен испанските поети, по покана, резиденцията посреща и като гости световно известни поети като Пол Валери, Пол Клодел, Макс Жаков, близък приятел на Пикасо, Пол Елюар, който превежда “Ода за Дали“ от Лорка на френски. Същият този поет също така превежда стиховете на Ботев на френски.
Image by Luis García, CC BY-SA 3.0 es, link
_01.jpg){kind=link}
Съдбата на общежитието
1939 и победата на Франко слагат край на интелектуалния дух и прогреса, които носи общежитието. Много от обитателите й, както студенти, така и професори, бягат в изгнание или замлъкват. Свободата и креативността са пречупени и сломени. По-късно доста от книгите от библиотеката са пренесени на други места, включително и в днешния Университет Комплутенсе в Мадрид. Дълго време обаче събдата н книгите остава неизяснена, както и самото място, но благодарение на усилията на професорите от университета, и най-вече Хосе Луис Гонсалес Лявона, през 2010 множеството от томовете са открити и каталогизирани. В наши дни Общежитието е реставрирано и може да се посети с екскурзовод, ако искате д анаучите повече з аисторията на мястотот. Също така е място за културни събития, изложби, лекции, дебати, концерти, едно място запазило духа на една далечна епоха и пренесло го в новото време.
Photo on the cover (заглавна снимка): Residencia de estudiantes. Entrance. Студентско общежитие. Главен вход. Image by Ketamino – Own work, CC BY-SA 4.0, link.
