Кой е Сан Исидро, покровителят на Мадрид?

Сан Исидро Работникът или Фермерът или Земеделецът, както е известен, също и Орачът, е местен светец, чиято слава, обаче, бързо прескача градските стени. Роден е в християнско семейство в Мадрид към 1070, когато градът още е под властта на берберите (мюсюлманите). Много скоро Мадрид е отвоюван от Крал Алфонсо Шести през 1083. Макар и свързан с полето и често изобразяван в иконографията със сърп или рало, светецът е също тясно обвързан с водата.

Сан Исидро се е занимавал с търсенето на водни залежи, където да се изкопае кладенец. Той е ползвал древната технология на радиестезия или метод, в който някой търси вода с разклонен дървен уред. В миналото този метод е бил доста популярен за откриване на вода и се твърди – точен, макар днес да се отрича. Но пък доказателства не липсват. Освен това, не всеки е могъл да го извърши, затова тази му способност се е смятала за чудо, въпреки че не тя му е донесла ореола на светец. Всъщност другите работници на полето често се оплаквали от закъсненията на Исидро и го смятали за мързелив, оказва се, че през това време той се молел на Господ. Освен молитвите, обаче, той бил и добър човек, обичал и помагал на бедните и животните, но дори и това не би му донесло статута на светец, ако с неговата личност не са свързани определени чудеса. За разлика от много светци, той не е монах, свещеник или епископ, не е умрял като мъченик за вярата, а е съвсем обикновен човек, който на всичкото отгоре си имал жена и син. Даже едно от чудесата, приписвани му, синът му паднал в дълбок и сух кладенец, той и жена му, Мария де ла Кабеса, се помолили на Господ и ето че пресъхналия кладенец се напълнил с вода и на повърхността й живо и здраво изплувало момчето.

Самата Мария де ла Кабеса или Мария Торибия, както е истинското й име, не е канонизирана за светица (обявена е от църквата за блажена, което е една стъпка под светица), въпреки че на нея се приписват чудеса, като това да предизвика дъжд при суша. Все пак е доста почитана в Испания, а името Кабеса идва от “глава“, защото нейната глава (череп) се пази в реликварий и се изнася по време на процесии, особено при суша, за да измоли дъжд. Едно от чудесата, свързано с Мария Торибия, е как е пресякла река като е вървяла по водата. Толкова популярна била за времето си, че когато починала, всеки искал парченце от нея и така накрая запазен бил само черепът й. Днес главата й се пази в църквата “Сан Исидро“ в Мадрид, заедно с тялото на нейния съпруг. Често споделя празника на Сан Исидро на 15 май, денят на неговата смърт, но си има и свой собствен (голямо постижение за неканонизирана светица) и той е на 9 септември. Днес на главната фасада на църквата се виждат двете фигури заедно една до друга – Сан Исидро и Мария де ла Кабеса.

Друго чудо, което свързваме със Сан Исидро е свързано с вълк, който заплашвал едно овчарче и неговото стадо, но Сан Исидро го изгонил, но не със сила, а с молитви. Третото чудо (в Католицизма се изискват поне три чудеса, за да те обявят за светец, макар че Исидро има поне пет) е свързано с глинено гърне, в който жена му готвела яхния. Разказва се, че един ден имали доста гости или по-скоро гладни хора, които Сан Исидро редовно канел, за да нахрани в дома си, и яхнията свършила. Исидро спокойно казал на жена си да погледне пак и се оказало, че съдът е пълен и това се повторило всеки път, когато яхнията свършвала, и така нахранили всички. Другите му чудеса са свързани и с предизвикването на дъжд и с бликането на вода при суша само с почукване на гегата му по земята, затова някъде е изобразяван точно с нея.

Сан Исидро е живял през 11 век, но бива канонизиран чак през 17 век. Възможно е това да се дължи на факта, че не е монах или свещеник, или отшелник, а обикновен човек с жена и дете. От друга страна, правим интересен паралел със Светото семейство, където имаме Йосиф, Мария и Исус. Легендата твърди, че почти половин век след кончината му, един овчар, който търсел заблудена овца, помогнал на Крал Алфонсо Осми да намери друг път и така да победи мюсюлманските войски през 1212 в Битката при Лас Навас де Толоса. Същата тази година проливни дъждове отмиват част от гробището при църквата “Сан Андрес“ и така нетленното тяло на Сан Исидро чудодейно се разкрило. Крал Алфонсо виждайки тялото, веднага разпознал в него овчарят, който му помогнал. Това събитие, а именно нетленно тяло, вече е знак за святост и е важен критерий в Католическата църква и като допълним и чудото в битката срещу нашествениците, още повече засилват позициите му на светец. Учудващо е обаче, че е канонизиран едва четири века по-късно. Самото тяло пък е преместено в сегашната едноименна църква в Мадрид през 1769, която преди това е посветена на Франсиско Хавиер, но с пристигането на останките, е преименувана на името светеца.

Преди няколко години саркофагът беше отворен и се направиха научни изследвания с интересни резултати. Потвърждава се възрастта, на която се смята, че е починал светецът (между 35 и 45). След реконструкция на лицето, обаче, се вижда, че е имал африкански черти. Причината за смъртта му още не е установена, предполага се, че е сепсис, но учените не са напълно сигурни. Мистериозна монета също така е открита в задната част на гърлото му и то от по-късен период- 15 век, но се смята, че монетата, сечена от Крал Енрике /Анри/ Четвърти е поставена там от самия него, когато е посетил гроба му през 1463. Така заключението е, че всъщност е голяма вероятността това да е тялото на истинския фермер Исидро де Мерло и Кинтана от 12 век, който по-късно е канонизиран за светеца Сан Исидро и обявен за покровител на Мадрид. колкото до чертите на лицето му, те също показват, че Мадрид през 11-12 век е бил доста космополитно място, на територията на което са съжителствали различни по религия и етнос хора.

Днес в в чест на светеца, къщата, където се предполага, че е живял Сан Исидро със семейството си, се помещава Музея на Мадрид и Къщата – музей на Сан Исидро, където си заслужава да се отбиете, за да научите повече за историята на града и неговия покровител – Сан Исидро. И разбира се като местен светец, свързан с обикновените хора, на неговия празник, 15 май, освен религиозни процесии, имаме и много веселие, мадридчани се обличат в пъстри традиционни костюми, танцуват по улиците под съпровода на музика и се забавляват, като подканват и гостите на града да се включат в празника.