Всички сме чували израза ‘Una cerveza, por favor!“ (Една бира, моля!) и наистина една хладна или дори студена бира е любимо питие за горещото испанско лято, а и не само. Но достатъчно ли е да кажем просто това. Както и в Обединеното Кралство където да си поръчате бира в типичен британски пъб (кръчма) си е цяло изкуство, то и испанците имат своите специфики. Първо, пиенето на бира е социална функция, събирането с приятели да изпиете по бира веднъж или няколко пъти седмично, или дори всеки ден през горещините, е ритуал в Испания. Много по-голяма рядкост е да видите някой седнал сам а пийва бира на бара, като е в други култури. И бирата върви с хапване, смях, приказки, никога не е на крак или набързо и никога не е само една.
Наливната бира пък е известна като “Cerveza de barril“ (сервеса де барил) и тук идват различните размери на чашата. Corto или zurito в Баската автономна област и Навара е количество от 100-140 мл. кой би си поръчал такова малко количество. Често се поръчва малко по-голямото количество от 200 до 250 мл. или caña и по-принцип се пият по няколко такива, а целта е да не се сгрее бирата, когато е в по-малка чаша и така “да ви цакат с топла бира“, както беше в известен български филм. Все пак разговорливите испанци със сигурност ще изпит по няколко такива до края на вечерта. Tubo пък е чаша с вместимост 330 мл., а в Мадрид също е възможно да поръчате doble, което се равнява на 400 или два пъти caña, на което баските му казват cañón. Стандартната чаша от 500 мл. в Испания се нарича jarra (хара), също и pinta, а в Андалусия maceta. По традиция jarra представлява най-често чаша с дръжка, но може да попаднете и на чаши с друга форма, като общото название за чаша з аалкохол е copa и оттам и другия израз “да излезем на по питие“ е “ir de copas“.
Ако пък искате от бутилка, често ще видите и малки бутилки бира в кофи с лед на масите. Тези от 200 мл. се наричат quinto (кинто) или botellín (ботейин), а в Мадрид му се казва botijo (ботихо), а тези от 250 – quarto, но най-популярни са бутилките от 330, които се наричат tercio или mediana в Каталуния.
За освежаване през лятото е популярна бира тип clara, което е бира с газирана напитка като лимонада или просто с лимон, а може и с портокал. Нарича се champú (чампу) във Валенсия, shandy (шанди) в Майорка или lejía (лехиа) в Баската автономна област и Навара.
Cañas (каняс) е толкова популярна дума, че един от изразите за “излизам на по питие“ е “me voy de cañas“. Най-често поръчваме бира с израза ¡Ponme una caña! (донеси ми една малка бира) или друг размер бира по желание, като други изрази са : “Dame“ (дай ми) или “me das“, “quiero“ (искам), “me traes“ или “tráeme“ (донеси ми), като не забравяме да кажем и “por favor“ накрая, все пак искаме да сме любезни. Колкото и да ни се иска да покажем, че сме любезни и да използваме фрази като “Me gustaría” и „Quisiera“ (бих желал/а), испанците просто не ги позлват, за да поръчат в ресторанта или бара, така че си ги спестете.
И идва времето за плащане на сметката (la cuenta). Като винаги можем да кажем просто: „La cuenta, por favor“, но може да чуем и фрази като: ¿Cuánto te/ ле debo? или ¿Qué te/ le debo? (Колко ти/ Ви дължа?), ¿Me/ Nos trae la cuenta, por favor? (Донесете ми/ ни сметката, моля.), ¿Me cobra, por favor? (Ще ми донесете ли сметката?). И разбира се се плаща con tarjeta (с карта) или en effectivo (кеш) и е хубаво да се остави propina (бакшиш). Въпреки че не е задължително, е прието да се остави някакъв бакшиш за доброто обслужване, като обикновено е между 5 и 10%, а в по-скъпите заведения и до 15% от сметката, то когато сте седнали да изпиете по бира или две е нормално да оставите по някое и друго евро (между 2 и 5). Ако все пак сте седнали на вечеря в някое по-хубаво заведение, често е включено обслужването, така че търсете в сметката “servicio incluido“.
Не е задължително да пиете в заведение, може да си вземете lata (кенче) и от супермаркета, макар не всички да предлагат охладени, но вече все повече вериги имат хладилна витрина с подбрани бири (най-често по-скъпите марки). Макар в градове като Мадрид и Барселона да не е прието да се пие по улиците и дори да има глоби за това, в много градове не е забранено, така че ще видите хора, които да пият бира на пейка в парка. Има и табели, ако е забранено, така че да не се изненадате, ако някой ви направи забележка и иска да ви глоби. Друго важно правило за алкохола в супермаркетите, дори за бирата, е, че спират да я продават вечер след 10 часа. Официалната версия е за да няма пияни по улиците, но по-скоро е да ви приканят да идете на бар или ресторант.
Каквото и да изберете, запомнете популярната фраза “Arriba, abajo, al centro y pa’ dentro“ (Горе, долу, в центъра и вътре /в устата/) за вдигане на тостове и се насладете на поредната хладна бира в горещините.
Реклама на разичните размери бира (цените са от 2015), Саламанка, област Кастилия и Леон
Cover image: by Lernestorod via pixabay