Кой не е чувал за Саграда Фамилия, най-прочутата недостроена църква в католическия, а и не само, свят, както и за нейния архитект, Антони Гауди (ударението във фамилното име е на и-то). Днес не знаем кое е по-известно, църквата или създателят й, но и не може едното без другото, както друг велик испанец, Сервантес, не може без Дон Кихот и обратното. Освен, че е архитектурно чудо не само за времето си, а и до днес, тази религиозна постройка пази интересни тайни. Някои от тях сме разгадали, но дали не са останали още. Всъщност това е апотеозът на вярата и архитектурния гений на Гауди (Antoni Gaudí).
Първо, някои погрешно я наричат катедрала, а тя не е. Барселона си има катедрала в Бари Готик (готическия квартал), а самото название “катедрала“ не е архитектурен термин, а означава седалище на епископ. Затова Саграда Фамилия е всъщност базилика, църква или просто храм, но това ни най-малко не намалява нейното мистично очарование. Гауди е съзнавал, че творението на живота му няма да бъде построено приживе, и не само това, а и че със съвременните средства за времето си (началото на 20 век) не може да бъде построена. Той използва иновативен метод, а именно свободно падаща конструкция без подпорни греди. С години учени се борят да разгадаят загадката оставена от гения, докато не стигат до простия механизъм, заложен в строежа й. Всъщност интересен факт е, че макетът, който Гауди прави за своята катедрала е всъщност наобратно, като Гауди прикача торбички с брашно за тежест и го окачва на тавана, на който поставя огледало. За съжаление много от макетите и документите, в които е описал как да бъде продължено изграждането на базиликата, се губят в пожар по време на Гражданската война, за щастие не всичко изгаря, оцелява и самата конструкцията.
Много от детайлите човек може и да не забележи в цялата тази какафония от образи. Поне няколко часа са нужни, за да се потопите в цялостната атмосфера и добре да разгледате всичко, така както храмът заслужава. Дори да не се спирате на всеки детайл, самото посещение е празник за сетивата. За Гауди всичко трябва да в унисон с природата и затова и неговите сгради са цветни и имат заоблени форми, без резки черти, защото в природата нямало прави линии, по негови думи. Всъщност за малко да я няма тази сграда, понеже преди това е имало идея за построяване на хиподрум. Първият архитект, Франсиско де Паула дел Вияр, е искал да направи храм в неоготически стил, но това продължава само една година преди той да се откаже. Когато му възлагат да направи църквата, Гауди е млад и почти неизвестен, но мрази готическия стил и го смята за отживял и ненужен. Още тогава визията на младия архитект се протира извън общоприетото и преминава границите на възможното.
Днес тези тайни са мистерии, които подхранват чара на мястото. Едно от нещата е, че църквата трябва да наподобява природен обект, любимите му насечени планини около Барселона. Всеки детайл в църквата има символика, ако не природна, то религиозна, или и двете. Гауди е смятал, че вътрешността трябва да е гола, да подтиква към медитация и молитва и да прилича на разлистена гора, затова детайлите са изнесени отвън, фигури, статуи, кръстове и кули. Осветлението вътре също трябва да е естествено. Всяко нещо има определена роля и дори мисия. Колкото и модернистично да изглежда целия храм и дори нетипично за религиозна сграда, той е строен в прослава на Бога, на неговото величие, защото Бог е сътворил природата и всичко в нея. Базилика дори вече е осветена от Папа Бенедикт XVI през 2010.
Макар никога да не създава свое семейство, Гауди кръщава творението си на Светото семейство. Когато с проекта се заема Гауди, това се превръща в творбата на живота му и наистина той работи над нея до смъртта си, погребан е вътре, а и последните си години дори спи в нея, пренасяйки дома си в ателието. Така една юнска вечер, излизайки от ателието си на път за вечерна молитва, най-вероятно замислен над строежа, той не забелязва приближаващия трамвай, който го блъска, но го ооставя жив. Въпреки славата си по това време, заради неугледния си вид, е помислен за просяк и закаран в болница “Санта Крю“ (в Червения кръст). Там по-късно е разпознат, но не успяват да го спасят и умира няколко дена по-късно. На погребението му се стича почти цяла Барселона, толкова голяма е славата на каталунския архитект. Гауди почива през 1926 и в негова чест Саграда Фамилия е предвидена да бъде напълно готова през 2026 година, точно 100 години след кончината му.
Погледната от птичи поглед базиликата има формата на кръст. Има три фасади, които представляват важни моменти от живота на Исус: Рождество (замислена, започната и почти довършена от самия Гауди), Страстите Христови и Възкресението. Както казахме, идеята на Гауди е библейската история да бъде представена на фасадите, затова те изобилстват от фигури и елементи и са богато инкрустирани, докато храмът отвътре е почти празен, отдаден на медитация и свързването с божественото. Витражите и отворите пропускат само естествена светлина, затова е добре да отидете в храма през деня, нито прекалено рано, нито на свечеряване, за да се насладите на играта на светлината вътре. Витражите на Рождествената фасада, която е на изток и се огрява от слънцето преди обяд, е синя, за да съвпада със сутрешната светлина, докато западните витражи са червени и оранжеви и така представляват цветовете на залеза (фасадата на Страстите Христови).
Макар и авангардна и екстравагантна, тази базилика е дълбока религиозна. От вътрешната страна на двете фасади са фигурите на Йосиф и Мария , а в центъра е разпнатият Христос, като над главата му има балдахин украсен с грозде и пшенични класове, които символизират виното и хляба на причастието. Балдахинът е украсен с 50 лампи, които символизират Петдесетница, или моментът в който Светия дух се явява на апостолите 50 дена след като Христос е възкръснал. Вместо подпорни колони, Гауди дава илюзията за стволове на дървета, които се разклоняват нагоре. Дори по тях има кръгли лунети или лампи, които наподобяват възлите по дърветата. Колоните също носят своята символика, 4-те в центъра са посветени на чртиримата евангелисти. Потърсете символите им в лампите на ствола, които осветяват базиликата, когато слънцето залез: крилатият лъв на Марк, орелът на Йоан, крилатият бивол на Лука и ангел за Матей, който единствен в иконографията няма животно символ. Останалите колони също са посветени на нещо или някой – на 12 апостола, на 4 каталунски епископа, на 15 испански града с архиепископи, на 5-те континента (Австралия и Антарктида по това време не са били приети за континенти). Нагоре те се разклоняват и по този начин всъщност естествено поддържат свода, без да има нужда от външна подкрепа, както е било при средновековните катедрали. Любопитното е, че като в истинска гора, където имаме различни видове дървета, тук за да се подчертае това, колоните са направени от различни материали и с различна дебелина, спрямо тежестта, която трябва да носят. Най-дебелите червени колони в центъра са от много твърд камък, подобен на гранита, също така има базалтови, гранитни колони и такива от варовик.
Рождествена фасада (ляво), Витраж в апсидата на храма (дясно).
Отвън църквата е ‘’библия от камък’’, както често я наричат. Фасадата на Рождество е богато украсена с фигури на хора и природни елементи, за да подчертае връзката на човека с природата. Разделена е на 3 триъгълни портала, посветени на светото семейство: Йосиф, Мария и малкия Исус, които съответно са назовани портал на надеждата, портал на вярата и портал на милосърдието. На върха над трите портала има кипарис, който е дървото на живота, на жизнения цикъл и безсмъртието, затова и често го има на гробища, защото бележи жизнения цикъл и загатва за вечния живот. В него са се вплели бели гълъби, които представляват спасените души. Фасадата на Рождеството е единствената довършена от Гауди приживе. Той самият съзнава, че няма да доживее до завършването на църквата, а може би и на самата фасада, и така оставя насоки на следващите архитекти. Тази фасада представлява типичната рождествена сцена със светото семейство в средата с бебето Исус, заобиколени от животните в обора, в ляво на фигурите са тримата овчари, а от другата страна са тримата влъхви, а над тях Витлеемската звезда. Също така има доста сцени от детството на Исус, като за скулптурите Гауди ползва реални хора. Две костенурки поддържат колоните на портала, по-близката до морето е морска костенурка, а тази, от страната на планината е сухоземна. Бронзовата порта е изработена от японския скулптор Етцуро Соту, който й посвещава над 20 години, за да я завърши в синхрон с визията на Гауди. Тя е изпъстрена с разстителност и животни, създавайки усещането за природна картина.
Елементи от Рождествената фасада (фасада на Ррождество Христово)
Фасадата на Страстите христови има по-съвременен вид и контрастира с Рождеството. Тук фигурите са изпити, квадратни и по-груби. Крайно ляво имаме Тайната вечеря, после имаме куче, което символизира лоялността, също така имаме Юда, който целува Исус, Свети Петър, който се отказва от Христос, Пилат Понтийски и Исус, който носи кръста. В средата е Христос завързан за колоната и бит с бичове, имаме разпнатия на Исус, а най-отгоре е фигурата на възкръсналия Христос. Фигурите са дело на Жосеп Мария Субиракс, който следва завета на Гауди и работи над 20 години върху базиликата. Например римските войници не носят типични шлемове, а такива инспирирани от комините на Ла Педрера, друга сграда на Гауди. Един от евангелистите носи лицето на Гауди. Кубът с числа на Страстната фасада, е така направен, че сборът да е 33 или годините, на колкото е бил Исус при разпъването си. Колоните отвън напомнят на мускули и ребра, тъй като самият Гауди е искал тази фасада да изобрази болката на Исус и да бъде по-строга и гола. Идеята на каталунеца е входът да бъде от страната, от която се намира Възкресението, а именно юг, и когато бъде готова фасадата, това ще е главният вход. Искал е той да се намира от страната на морето и затова предлага да се направи площадка, която да минава над трафика, така че да може да се влезе в базиликата от другата страна на улицата. Как ще бъде реализирано това предстои да видим, макар че часовникът тиктака, ако Саграда Фамилия трябва да е напълно готова до 2026.
Елементи от бронзовата порта на Рождествената фасада (ляво) и елементи от Страстната фасада (фасадата на Страстите Христови) – дясно.
Когато бъде приключен, храмът ще бъде коронясан общо с 18 кули, също с религиозна значимост, най-високата от които е посветена на Исус Христос, разбира се, и се издига на 172 метра, с няколко метра по-ниска от най-високата част на хълма Монтжуик, което не е случайно. Архитектът вярва, че направеното от човек не трябва да надвишава направеното от Бог. Кулата на Исус Христос е заобиколена от 4 по-ниски посветени на евангелистите. Втората най-висока кула е посветена на Дева Мария, на нея е и положена през 2021 кристалната звезда с 12 върха, която вечер е осветена. А кулите на 12 апостола ще бъдат по 4 на всяка фасада. Кулите имат много дупки, през които звукът на камбаните да се разнася, Гауди си е представял църквата като огромен орган. На върха на кулите има шарени керамични елементи, така познати ни и от други сгради на архитекта, които може и да изглеждат леко кичозни, но представляват атрибутите на епископ.
От възвишения свят обратно към мунданния, не всеки се радва на конструкцията. Съседите и съседските организации, които с години търпят шума от строежите, както и тълпите туристи, не са особено доволни. Също така има и оплаквания, че например звездата не е естетически красива, но всичко е въпрос на вкус. Нека не забравяме, че подобно е и отношението към Айфеловата кула и други известни монументи. За нея има оплаквания, че загрозява Париж, но днес е една от най-посещаваните туристически атракции. Нека не забравяме, че туризмът храни много хора и в крайна сметка приходите от него и данъците водят до това градът и неговите жители да са облагодетелствани, да се поддържа добра инфраструктура и градска среда. Не на последно място, дали без туризма Барселона би бил градът, който е днес. Може би, но пандемията показа и лошата страна от липсата на туристи. Разбира се, туризмът трябва да е отговорен, да не замърсява и да не вреди, а това е най-големият проблем, така че и жителите, които са недоволни, имат своето право.
Самият Гауди едва ли някога е мислил, че творението му в прослава на Бог ще предизвика такава полемика. Той е искал базиликата му да събира хората, да обединява Бог, природа и човек в неизменна връзка. Това е храм, който с нестандартността си привлича хиляди, но замисълът му е колкото визуален, толкова и духовен. Но това е цената и жертвата да живееш до такива важни и значими монументи. Все пак е много по-лесно човек да се премести, отколкото цял монумент и може би вината е и на властите, които са оставили района да се насели в такава близост, а не са предвидили повече място за Саграда Фамилия в така претъпкана Барселона. И макар сред многото туристи, тълпи и шум, човек трудно да открива Бога, то неизмено ше се възхити на гения на Гауди, който може да не е сътворил най-красивия според мнозина храм, но един от не само най-известните, но може би и най-мистичните в света.
Макет на кулата на Дева Мария/ Кулата на Дева Мария с кристалната звезда с 12 върха
Съвет: Закупете билет за базиликата от официалния сайт, за да не заплатите повече, и го направете предварително, защото има много желаещи, но пускат определена бройка за даден отрязък от време. Това е сайтът , на който можете да закупите билет, който може да представите като свалите нужната апликация или го принтирате: https://sagradafamilia.org/en/tickets-individuals.