Ел Греко: Гъркът, който стана испанец

Когато човек погледне картина на Ел Греко, веднага го разпознава по стила, издължените фигури на светци и обикновени хора, с измъчени и сериозни синкави лица, с издължени фигури, с играта на светлина, с приглушените цветове в лицата  с появата на на ярък цвят в дрехите. Тези фигури са така разпознаваеми, в тях има нещо модерно, съвременно, и непреходно в същото време. Всъщност картините на Ел Греко са силно повлияни от източната църковна традиция и няма как, защото  както подсказва името му, той е от гръцки произход. Роден като Доменикос Теотокопулос през 1541 година на остров Крит, той прекарва първите си 26 госини именно там. По това време Крит е колония на Венеция. Така че той израства в една мултикултурна среда, казано на съвременен език. На Крит той се обучава за художник на икони във византийски стил, което ще окаже влияние на по-нататъшнотот му творчество.

По-късно заминава за Италия и по-специално Венеция, благодарение на връзката на Крит с Венеция. Там се запознава с изкуството на Тинторето и Тициан, които оказва влияние върху стила му. От Тициан взаимства цветовата гама и играта на светлина и тъмнина, а от Тинторето издължените фигури. Ел Греко продължава своето артистично пътуване из Италия, като заминава за Рим. Запознавайки се с изкуството на великите майстори, обаче, не само го повлиява да взаимства някои техни техники, а и да се откъсне от тях. Например, той смята, че изкуството на Микеланджело не е достатъчно религиозно и е прекалено декадентско. И макар вижданията му да не се се понравили на високопоставени личности, това помага на Ел Греко по пътя му да създаде свой оригинален стил. Италия се оказва недостатъчна за непокорния грък и така пътят му го отвежда в Испания, къде по финансови, къде по религиозни причини.

По това време управлява Филип Втори, известен със своята набожност и религиозен плам, който се изразява и в най-голямото му творение – дворецът-манастир Ел Ескориал. Това със сигурност е впечатлило дълбоко вярващия Ел Греко. И наистина Испания се оказва неговата втора родина. Именно там той получава и името, с което е известен и до днес, Ел Греко (гъркът на испански) и той започва да се подписва така. До края на живота си се установява в Толедо, където сега се намира и къщата му музей, но никога не губи връзката си с Крит и се наименува гордо като критянин.

Пътят на момчето от Крит, обаче, никога не е бил лек. Начинът, по който Ел Греко рисува, не допада на крал Филип Втори, затова той никога не става придворен художник, което е за добро, за да може да развие този свой стил, необременен от дворцовите ограничения. Затова пък получава поръчка да работи в Толедо. Точно в Толедо, където се установява до края на живота си и отваря ателие, той рисува най-известните си картини. Точно там той доразвива личния си стил, както и своя вид маниеризъм (течение в изкуството, което отрича хармоничните и симетрични форми и преувеличава или изкривява определени черти на лицата и телата, за да създаде емоционален и артистичен ефект) с удължени фигури и игра на светлината. Но Ел Греко е индивидуалист, такъв е и неговият маниеризъм, в който се заключва цялия му жизнен път, от влиянието на гръцката иконография, през италианските майстори до живота му в Испания. Затова и неговите картини са толкова разпознаваеми, с оригиналния му почерк, неповлиян от течения и наложени правила. Макар кралят да не го оценява, той никога не страда от липса на работа и поръчки. Работи заедно със сина си и студиото му в Толедо е доста популярно и привлича доста ученици. 

Но Ел Греко става жертва на една неумолима болест – забравата. След смъртта му, неговата известност изведнъж умира с него. Идва барокът, който е толкова различен от стила на Ел Греко. Така минават почти 3 века, преди да възкръсне за публиката. И пак, фактът, че няма почти никакви последователи след смъртта си заради уникалния си стил, както и заради промяната на вкусовете в ерата на Барока, го прави ненаподобяем, но и модерен, различаващ се от тези преди него и тези след него. Преоткриването на Ел Греко се случва във Франция, когато през 19 век в Лувъра се открива галерия с испански художници. Заради смелия си и независим стил, с оригиналността си, той впечатлява романтиците, за които се превръща в герой. Сезан също остава очарован от Ел Греко. Пост-импресионистите са запленени от неговия рисунък. В Англия в началото на 20 век благодарение на влиятелния арт критик Роджър Фрай, който го промотира като баща на модернизма, се възражда интереса към Ел Греко. В Националната галерия в Лондон се окачват негови картини в началото на 20 век, които шокират със своята модерност. 

В Испания баският художник Зулуага се повлиява от Ел Греко и покрай него и самият Пабло Пикасо започва да цени художника. Повлиян от стила му, Пикасо рисува известната си картина ‘’Дамите от Авиньон’’. В студиото си в Париж той притежава множество репродукции на Ел Греко и със сигурност е изследвал стила му, защото също като своя предшественик, Пикасо е искал да се отличава със своите произведения, стремял се към уникалността и като един велик художник е бил способен да оцени гения на друг велик художник. Дори го нарича кубист, което е отдаване на своеобразна почит на художник от 20 век към художник от 16 век. И наистина, ако се вгледаме във фигурите в Синия и Розовия период на Пикасо, със своите удължени линии, те много напомнят на стила на Ел Греко. 

Експресионистите са следващите, които оценяват Ел Греко и изкривените му фигури и го признават за експресионист, защото той изразява вътрешно чувство, а не външна обвивка, което е типично за тях. Не е ли удивително колко напред във времето е бил Ел Греко, след като модерните течения от 3 века след смъртта му го припознават като модернист и то не в един, а в няколко стила. Но не само художниците са повлияни от критянина, негови велики сънародници също се повлияват от него. Години, векове по-късно, друг известен син на Крит, Никос Казандзакис, ще озаглави последната си книга, която е неговата романизирана автобиография, съдържаща житейската философия на писателя, „Рапорт пред Ел Греко“. 

Днес Ел Греко е навсякъде, като плодовит художник, негови произведения красят множество църкви, катедрали и манастири, а картините му са в най-големите световни музеи. Като почнем от Прадо в Мадрид, минем през Националната галерия в Лондон и стигнем чак през океана до Музея Метрополитен в Ню Йорк и Националната художествена галерия в Уошингтън, картините му са в музеи из цяла Европа, та чак са стигнали и до далечните Япония, Аржентина и Бразилия. Разбира се, да не забравяме и къщата му музей в Толедо, където са изложени голям брой негови картини. Дори и да не харесвате изкуството му и начина му на рисуване, неговите картини не могат да ви оставят безучастни или безразлични. Такава е силата на истинското изкуство и гениялните художници. След смъртта на Ел Греко е време на сцената на великото изкуство да се появи друг забележителен испански художник, а именно Диего Веласкес.

Заглавна снимка: Свети Петър и Свети Павел, Национален музей на каталунското изкуство, Барселона (снимка личен архив)