Макар днес гръцкото наследство в Испания да е почти изчезнало, все пак и те са оставили своите следи на Иберийския полуостров. Всъщност тяхна е и заслугата да се нарича така полуостровът, понеже те са кръстили мястото “Иберия“ на днешната река Ебро. Те са имали свои колонии по крайбрежието и са осъществявали търговия по море, като никога не навлизат във вътрешността. С идването на римляните обаче гърците отстъпват.
По-важно място в историята заема факта, че тук се развива Втората Пуническа война между Римската империя и армията на Генерал Анибал или Ханибал от Картаген. Днес в Сагунто, или Сагунт на каталонски, близо до река Ебро, са запазени руините на древния град Сагунтум, обграден и плячкосан от армията на Ханибал през 219 година преди Христа. Картагенците, които по произход са финикийци, са имали друго име за “Иберия“ и от тях произлиза и днешното име Isefanim, разбира се доста видоизменено, особено от римляните, които го латинизират и наричат тази земя “Hispania“. Според някои учени, картагенското име идва от “бряг на зайци“, понеже по тези места е имало много зайци, но други отхвърлят тази хипотеза. Финикийците са тези, които основават и най-древния град в днешна Испания, а именно Кадис (Cádiz), който се слави и с това, че е първият истински град в Западна Европа, създаден 11 века преди Христа.
Макар следите от финикийците и гърците днес да допълват богатата история на Иберийския полуостров, гърците са оставили своите следи и в езика, малар и не винаги директно. В испанския има доста заемки от гръцки, думи като история, митология, теория, диагноза, проблем (historia, mitología, teoría, diagnóstico, problema). Всъщност около 10 процента от думите в испанския са с гръцки произход. Думата за език “idioma“ също е гръцка. Всъщност доста гръцки думи навлизат в езика през вулгарния латински (разговорните варианти на езика), който благодарение на Римската империя се превръща е предоминантния език на полуострова. По-късно в Средновековието, подобно на други европейски езици, в испанския през латинския навлизат и други гръцки думи, свързани с медицината, науката и техниката. Представката а-, с която се отбелязва отсъствието на нещо, също дължим на гръцкия език (atípico, apolítico).
Има думи с доста интересна етимология. Един пример е думата “истерия“ (histeria), която идва от гръцката дума за утроба. Дължим това на гръцкия медик Хипократ, който смята, че само жените страдат от това състояние и произтича от абнормални движения на утробата. Независимо от причинителите на истерията, и до днес обществото я асоциира повече с женския пол.
Думата училище (escuela) също има гръцки произход и най-интересното е, че произлиза от гръцката дума за “почивка, свободно време“, защото в древността хората, които трябвало да работят, не ходели на училище, както и жените и робите, затова пък привилегированите имали право да го посещават, където да прекарват според всички времето си приятно в диалози и дискусии.
Гръцки са думите за театър и за трагедия в испанския, както и в други езици, все пак те са измислили както трагедията, така и театъра. Но интересното е, че думата трагедия (tragedia), всъщност на гръцки буквално означава “песен за козел“ или “ода за козел“. Не е съвсем ясно защо, според някои теории се дължи на жертвоприношение на кози преди театралните пиеси, но според други, козата е била вид награда на театралните фестивали. Но думата остава за трагедия, така както днес я разбираме.
Има думи, свързани с легенди от гръцката митология, като думата “паника“(pánico), която произтича от Бог Пан, божество свързано с горите, фауната и флората. Паника означава страх от Бог Пан, който е преследвал нимфи из горите със своята флейта и така е издавал странни и страшни звуци, от които смъртните са се бояли.
Друга интересна дума с митологичен характер е “caco“, която в разговорната реч означава крадец (суноним на думата ladrón). В гръцката митология Какус е бил гигант, който обичал номерата и откраднал четири бика и четири крави от Херкулес. Той бил доста изобретателен и ги теглил за опашката, та да оставят следа в обратната посока и да заблуди Херкулес.
С Херкулес е свързана и друга дума в езика, а именно “anfitrión“ (домакин). Легендата разказва за Амфитрион, който бил легендарен крал, но заминал на битка. В негово отсъствие похотливият Зевс се преобразил в неговия образ и посетил жена му, Алкмена, като престоял в дома му 3 дена и нощи и не ги е прекарал в сладки приказки. В резултат от това Алкмена заченала и родила Херкулес, но Амфитрион като видял необичайната сила на бебето, се усъмнил, че е негов баща. Разбира се, Зевс се намесил и разказал какво точно се е случило и Амфитрион, вместо да се засегне, го счел за голяма чест и отгледал Херкулес като свой син. Оттам станал нарицателно за “гостоприемен домакин“, а в испанския тази дума се е запазила просто като “домакин“. Едва ли на някой испанец би му се понравило такова гостоприемство.
