Част трета
Знаете ли, че Естремадура държи първенството за най-мистериозна област с най-много регистрирани случаи на паранормална активност. Освен свръхестествени мистерии, Естремадура си има съвсем земни тайни и любопитни факти. След като посетихме по-известните дестинации в тази област като Касерес, Мерида и Бадахос, е време да обърнем поглед и към следните по-малки градчета, които има с какво да заинтригуват любопитния пътешественик.
Пласенсия и двете катедрали
Пласенсия си има цели две катедрали и излюстрира в пълния смисъл на думата израза “2 в 1“, понеже те са една в друга, като материал от старата е използван за построяването на новата и сега те са се слели, което и придава странната й форма. Това я превръща в най-малкия град с две катедрали. Старата е от 13 век и е изградена от Романски стил към стил Готика, докато Новата е от 15 век в стил Готика към Платереск (испанският платереск се характеризира с богато украсени олтари и фасади и особено позлатяването на олтарите и иконостасите в църквите). И наистина впечатление правят богато украсените с фигури и елементи позлатени олтари и иконостаси в Новата катедрала, но самата постройка е един лабиринт от по-малки зали, вътрешен двор и интересни архитектурни елементи. След като разгледате вътре, не забравяйте да се полюбувате и на фасадата отвън, както и да откриете “веригите на спасението“. Твърди се, че в миналото престъпници, преследвани от служителите на закона, ако се хванели за вригата, не можели да бъдат арестувани, защото се смятало, че са на “свещена територия“. Не знаем колко ефективно е било, а и все някога са се пускали, но веригите стоят и до днес и очакват поредния турист да си направи снимка с тях, без значение дали знае тяхното предназначение или не.
Фасадата на Новата катедрала в стил Платереск (ляво) и веригите на спасението (дясно)
Пласенсия е увековечена от валенсианския художник Хоакин Сороя в своята серия картини „Поглед от Испания“ или “Провинциите на Испания“, нарисувани между 1913 и 1919 за Испанското общество на Америка (Hispanic society of America) в САЩ, изобразяващи бита, традициите и костюмите на различни области и провинции в Испания. От област Естремадура е избрал да представи точно Пласенсия и известния й пазар. В памет на Сороя, на къщата, където е живял в Пласенсия, властите са поставили копие на неговата творба, направена с керамични плочки.
Парадорът на Пласенсия се помещава в стар доминикански манастир от 15 век в стил късна готика с ренесансови елементи и днес гостите спят в едновремешните килии на монасите, само дето вътре са обзаведени с лукс и са разширени. Също така гостите похапват и в старата магерница (столова) на манастира, запазила оригиналния си вид с фриз от красиви керамични плочки от 16 век, изработени в работилниците на Талавера (които за времето са се славили с най-добрите керамични плочки). Те имат възможност да се разхождят из старинните коридори и зали, както и да се изкачат по изящното стълбище от 16 век, което се смята за истинско произведение на изкуството от тази епоха. Парадорът може да се посети, дори да не сте гости на хотела, поне отчасти, може да похапнете в ресторанта или да пиете кафе, да се разходите из общите части на приземния етаж, дори да си закупите сувенири или вино от магазинчето вътре, но най-вече, ако сте истински ценители да се насладите на старинната обстановка.
Кметството на града има часовникова кула, но интересното е двуметровата механична кукла със зелени дрехи и червена шапка, прикрепена към кулата, която да удря камбаната със своя чук на всеки час. Днес камбаната бие, но не под ударите на чука, защото е механизирана, въпреки това куклата стои и е един от символите на града. Тя си има и име – Дядо Майорга – и крие своите тайни, като това от къде идва името й и кога е била поставена първата кукла. Макар да не е 100 % сигурно откъде идва това име, едно от най-вероятните предположени е, че това е името на часовника, понеже часовникарят бил от село Майорга близо до Валядолид. В продължение на една година хората на пазара го виждат как работи по сградата, за да направи и инсталира часовника и в негова чест започват да наричат така самия часовник. Не е ясно от кога датира първата кукла, възможно е да е от 16 век, когато е построена сградата в ренесансов стил и е поставен часовникът, но се знае, че първата кукла е заменена от нова през 1743. Тази кукла е разрушена от французите и то нарочно по време на Войната за независимост през 1811. През 20 век слагат нов Дядо Майорга, но поради това, че тежи много и спира да работи часовникът, го махат. Последната механична кукла е поставена през 1973 и оттогава се е превърнала в истински символ на града и радва гостите, но най-вече местните и децата с веселия си вид.
Сградата на кметството с фигурата на Дядо Майорга на часовниковата кула (ляво). Парадорът, който се помещава в стар доминикански манастир (дясно).
Коя е най-сниманата улица в Сафра?
Сафра се слави като малката Севиля. Освен това, че тук за първи път са написани правилата на модерния шах от Руй Лопес през 16 век, който освен играч на шах и автор на книги, е и католически свещеник, че е сцена за различни филми и сериали, че има замък превърнат в хотел (парадор), Сафра притежава и най-сниманата улица в цяла Естремадура или поне в града. На улицата на обущарите или улица “Херес“ днес няма да си закупите обувки или да видите дори обущари и техните занаятчийски ателиета, затова пък фигурира във форуми и социални мрежи, които са популяризирали тясната криволичеща уличка с бели къщи и балкони с множество саксии с цветя, така че е задължителна място за снимка или селфи. Да не забравяме и черните кучета (метален прът с фигура на куче отгоре) пред портите, чиято цел е била да пазят от вещици (ако искате, вярвайте), понеже улицата е била известна и като улицата на вещиците. За да отбележи славното минало на портата или Арката Херес, която води към града и откъдето тръгва известната улица, има издълбана в стената подметката на обувка. Самата уличка се намира буквално на няколко крачки от Пласа Чика (Малкия площад), едно от най-популярните места в Сафра. Освен това самата Сафра не е далеч и от Севиля, на около час път, така че може да се отклоните малко от пътя си. И не само за улицата, а и заради средновековния вид, двата площада, дружелюбието на местните (да, не навсякъде в Испания не харесват туристите).
Улица “Херес“ (ляво); арката Херес (среда), една от портите към стария град; следа от обувка върху арката (дясно), която показва с какво са се занимавали живеещите на тази улица.
Сафра може да е малка, но в старата част има цели два площада – Голям и Малък площад, както подсказват имената им. От единия се влиза направо в другия, няма как да се пропуснат. Големият площад датира от 16 век и интересното е, че на него е имало църква и гробище, но са съборили първата, понеже е била малка и в лошо състояние и са я преместили на мястото на днешната колехиата с папски указ. Днес площадът се използва за фестивали и празници, включително известния карнавал на Сафра, а в миналото са се провеждали и кориди. Така също тук са живели най-богатите фамилии и днес по колоните на арките си личи, къде са живели по-знатните фамилии, понеже те са облицовани с мрамор за разлика от по-малко богатите, чиито колони са от гранит. Разбира се, площадът е преминмал пред доста модификации докато придобие днешния си вид.
Двата площада се свързват посредством коридор наречен Арката на хляба (Arquillo del pan) заради това, че там е имало пекарна. Пак там в този коридор се намира малката фигура на покровителката на Сафра или Девата на надеждата в собствен иконостас. Някога там е била фигура от 15 век от фламандски произход, която обаче след реставрации е преместена в Музея към манастира “Санта Клара“. Сега на нейно място е по-нова статуя от 20 век. Почитта към мъничката дева е огромна и всяка година има процесия, която завършва с нейното поставяне на трона в своя малък параклис на площада.
Пласа Чика (Малкият площад) всъщност е най-старият в Сафра и си има свой особен чар. Любопитен факт е, че на него е имало затвор, който е действал до средата на седемдесетте години на миналия век. В сградата също така се е помещавало и старото кметство на Сафра. В миналото на площада под множеството арки и портали е имало магазини от всякакъв сорт и се е въртяла усилена търговия. Там се намира и мерителната летва, която всъщност е издълбана в една колона, която първоначално е била легнала хоризонтално, но сега е вертикално поставена и вместо за измерване, се ползва за снимки. Тази измервателна летва е дълга 83 см, и ясно се вижда на колоната, кото се намира близо до Девата на надеждата и Арката на хляба.
Летвата за измерване на Пласа Чика (ляво, дълга е 83 см.); Девата на надеждата (между двата площада); Пласа Гранде (дясно).
Град на 2 страни
Оливенса се намира на около 12 км от границата с Португалия и някога е бил португалски, допреди около 200 години, когато през 1801 преминава към Испанското кралство. Даже местните обичат да казват, че са “деца на Испания и внуци на Португалия“. И днес следите си личат, като променените имена на улици, над които още стоят предишните, влиянието на португалската архитектура с типичните сини керамични плочки, които ще забележите навсякъде, и особено църквите в късно готически португалски стил. Жителите на Оливенса дори си имат местен език, смесица от испански и португалски и старите хора още го говорят. Интересен факт е, че гражданите на този град са единствените в страната, които автоматично имат както испанско, така и португалско гражданство.
Като всеки пограничен град Оливенса е имал замък, като днес част е запазена част от крепостната стена на замъка, както и централната кула, която е висока 35 метра и за времето си е била най-високата за Португалия. На 12-ина км от града има разрушен мост, който някога е свързвал двете страни или по-точно Оливенса от испанска страна и Елвас от португалска и се нарича Пуенте де Аюда (мост на помощта) или на местен диалект “ажуда“ (помощ) посветен на Дева Мария на помощта, което обаче не е помогнало на моста да остане цял, но затова пък днес е интересен обект за снимки.
Църквата “Света Мария Магдалена“ в портулски стил Мануелин. Колоните в църквата изобразяват въжетата на кораб (този стил използва много морски елементи).
В Оливенса може да пробвате техния десерт Текула Мекула, което от арабски значи “за теб, за мен“. Всъщност там е единственото сигурно място, където може да изпробвате този десерт, защото много трудно се намира в специализирани сладкарски ателиета в други части на Естремадура, макар да се води за типична рецепта от областта. Всъщност рецептата е проста, съдържа основно бадеми, жълтъци и захар за плънката и брашно, масло и вода за блата, но десертът е доста сладичък, така че не прекалявайте. Бил е любим на император Карлос V, император на Свещената римска империя, който в последните години от живота си се оттегля в манастира Юсте в Естремадура. Затова някой наричат “Текула Мекула“ императорски десерт.
В Оливенса се намира и уникалния за Испания Музей на хартиените фигури (Museo papercraft), където от хартия може да видите направени любими герои от филми и книги като смърфовете, героите от Замръзналото кралство, Спайдърмен, Извънземното и дори футболисти като Роналдо. Има и макети на известни сгради и монументи в Европа и Испания. Това е най-голямата колекция на 3D хартиени фигури в Испания и третата в Европа. Музеят е разположен в някогашния манастир “Сан Хуан де Диос“ и може да се посети безплатно. На първия етаж е офисът на Туристическата информация, а на втория е музеят. Странното е, че Туристическата информация е на края на града, а не в центъра, но пък е удобство за пътуващите с кола заради огромния паркинг отпред.
Не пропускайте да снимате вратата на кметството, която е в португалски късно готически стил известен като Мануелин по името на португалския крал Мануел I (puerta manuelina). Твърди се, че някога това е била портата на църквата “Света Мария Магдалена“, но незнайно защо е преместена, а сегашната църква, която е също в португалски стил Мануелин и е един от най-красивите примери за този стил в Испания, има различна врата. Пълна мистерия.
Име на улица (отгоре е новото испанско, отдолу старото португалско); Вратата на кметството в стил Мануелин (кръстът и сферите са символи на крал Мануел I)
Иконостас с родословното дърво на Исус и Дева Мария в църквата “Дева Мария от замъка“ (Santa María del Castillo)/ Паметник посветен на групата по танци “Енсина“