Част втора
Орденът на рицарите монаси или Орденът на тамплиерите, които са защитавали поклонниците по пътя за Йерусалим по време на Къстоносните походи и които са били едни от най-елитните бойци, продължава да вълнува любителите на мистерии, както и ентусиастите по средновековна история. Голяма част от причините за това е мистерията, с която е обвит ордена до наши дни, особено в литературата и конспиративните теории. Макар да съществува едва два века (между 12 и 14 век), те придобиват изключително влияние за това време и се носят легенди за техните несметни богатства, за това, че са пазители на Свещения граал, както и други тайни и мистични практики, свързвани с тях. Например, твърди се, че са разбирали от алхимия или изкуството да превръщаш оловото в злато и пазят тайната за вечния живот. Но каква е връзката на този орден с Испания. Първоначално създаден във Франция, орденът на тамплиерите (наречен така понеже се смятат, че щаб квартирата им е изградена върху разрушения храм на Соломон в Йерусалим) успява да привлече множество последователи и да се разпространи из целия западен свят през 12-14 век, стигайки до най-крайните му точки, като Британските острови и то далеч на север в Шотландия. Не е учудващо, че присъства на Иберийския полуостров. Но каква роля са имали рицарите тамплиери в Испания?
Извън мистиката, чисто практически, ролята на тамплиерите в Испания първоначално е била да пазят границите с арабските кралства. Те участват активно в Реконкистата или отвоюването на полуострова от мюсюманите от страна на католичесите монарси. Заселват се в Кастилия и Леон, Арагон, Навара и Португалия, но не само. Днес на много места стоят техните укрепления, някъде запазени, някаде само останки, включително в Естремадура. След победата над мюсюлманите те са натоварени със задачата да пазят границата с Португалия и затова по границата с Португалия имаме толкова много тамплиерски крепости, но това не е единствената цел. След завършването на Реконкистата и едикта за изгонването на мюсюлманите и евреите отказали да се покръстят (от съпрузите крале Исабел I и Фернандо II), (а ), както и след отблъскването на португалците от повечето погранични територии, всъщност се оказва, че Естремадура е обезлюдена.
Екстрамадура е била населена с много еврейски общности поради факта, че там са намерили убежище от преследванията в други краища на полуострова. Не е учудващо, че намираме еврейски квартали в много градове в Естремадура. Колкото до арабите, те са имали огромно присъствие по тези териритории, за което говорят останките от такива алкасаби (крепости) като в Бадахос и Мерида както и крепостните стени на стария град в Касарес. Така че една от целите на тамплиерите е да заемат и колонизират тези безлюдни територии и покрай тях да се засели население, което да е спокойно, че ще бъде защитено от нападение. Тамплиерите построяват цели 76 крепости и укрепления на територията на днешна Испания, като на територията на днешна Естремадура са 18 (9 в провинция Бадахос и 9 в провинция Касерес – единствените две провинции в областта).
Около век и половина е присъствието на тамплиерите в Естремадура, но оставя трайна следа. Пример са замъците като тези в пограничните градчета Херес де лос Кабайерос, Фрегенал де ла Сиера, Ервас. Интересно е, че например много автори отричат тамплиерите да са били в самия град Касерес, вторият по големина град в областта, но други учени представят свидетелства за тяхното присъствие. Където и да са отивали, тамплиерите са носели култа си към Дева Мария или Богородица, като създавали храмове (църкви, параклиси, светилища) в нейна чест. За католиците, този култ се пренася с кръстоносните походи и основна роля играят тамплиерите, които го донасят от изтока, където православните християни освен на Исус, отдават голяма почит и на майка му, Мария. От тамплиерите идва почитта към Девата на Самотата (Virgen de la soledad), заради това, че Дева Мария след загубата на Исус, прекарва трите дена до неговото възкресение скрита и в самота. Вирхен де ла Соледад е покровителка на Бадахос, най-големият град в областта. Друга дева, която е на особена почит сред рицарите тамплиери е Черната Мадона, която се свързва с Египет и Свети Антоний от Египет, който почитал Черната Богородица. Съществува и друга легенда, че Черната Мадона е нарисувана от Свети Лука, който знаем, че освен доктор, е бил и художник и дори в православието много икони на Божията Майка се смята, че са нарисувани от него. Българите също имаме Богородица рисувана от него, а именно Чудотворната икона на Богородица Троеручица в Троянския манастир. В католическата версия статуята на Черната мадона е била притежание на Свети Лука, който е поискал да бъде погребан с нея. Легендата гласи, че точно Девата от Гуадалупе е тази статуя.
Черните Мадони са доста популярни в испаноезичния свят, но истината е, че най-вероятният им произход е свързан с предхристиянски култове. Християните са взели култа към различни богини в предхристиянските общества и са го пренесли към Богородица на принципа “всичко ново е добре забравеното старо“, което е нормално, това е Божията Майка, тоест нейния статут също е божествен. Всички знаят за известната Дева от Монсерат до Барселона, но в Естремадура има друга важна представителка – Девата от Гуадалупе (покровителка на Естремадура), макар днес по-известна да е мексиканската Дева от Гуадалупе, покровителка на Мексико, но факт е, че мексиканците взаимстват култа към нея от Естремадура. За тези и други черни мадони е характерно, че са малки по размер, седят на трон и държат в ръцете си Исус, с когото нямат визуален контакт, а и двмата гледат право напред. Често в ръка държат сферични предмети, някой път плод, а друг път земята. Те напомнят за по-древни традиции като например изобразяването на египетската богинята Изида или фригийската богиня Кибела.
Our Lady of Guadalupe in Extremadura/ Девата от Гуадалупе в манастира “Дева Мария от Гуадалупе“, провинция Касерес, област Естремадура By Bernard Higonnet – Own work, Public Domain, link
Тези изображения и статуи започват да се появяват през 11-12 век в Западна Европа, точно когато тамплиерите се завръщат от походите си до Йерусалим. Влиянието на тамплиерите е дотолкова огромно, че успяват присадят почитта към Дева Мария на западноевропейска почва. Дотолкова силна е вярата в майката на Исус, че множество катедрали, параклиси, църки, обители, светилища са кръстени на нея из целия католически свят. В Испания няма да намерите и село, където да няма нещо посветено на девата, като на много места си имат местна дева, която почитат и на която организират шествия и празници. Тази дева хем е Дева Мария, Божията Майка, хем е местна светица и покровителка на града или селото със свой характерен облик, със свои чудеса и не на последно място с богат гардероб. Та да се върнем на черните мадони. Смята се, че идват от пасаж в Библията от “Песен на Песните“ на Цар Соломон. Всъщност при някои образи потъмняването е станало с времето, други пък са загубили по-тъмната си окраска и сега са по-светли, а има и такива, които са нарочно боядисани в по-тъмен цвят. След реконкистата долините на Тахо и Гуадиана е трябвало да бъдат населени с християнско население и е било от помощ, ако някое място има своя дева и някакво чудо свързано с нея. И тък като с тази цел се заемат тамплиерите, не е чуден на големия брой черни мадони в Естремадура, цели 70.
Всъщност черният цвят е свързан с познанието и мъдростта. Примерно арабската дума за мъдрост и черно имат един и същ корен, а черното е свързано и с алхимията. Черната мадона е носителка на познанието, като често тя е изобразявана и като Богородица млекопитателница или хранеща Исус с млякото на познанието от гърдата си, което пък е свързано с алхимията. Тези деви изобразяват и Майката Земя, затова често се срещат в храмове близо до природата, в планини, в пещери или близо до извори.
Като навсякъде в Европа, орденът и неговото влияние растяло и испанслият крал, също като френския бил решен да забрани ордена. Тамплиерите обаче се кълнат пред папата и религиозната власт и когато испанският крал решава също като френския да разформирова ордена, много от тях отказват да се предадат, защото не е одобрено от Папата и папската власт. Херес де лос Кабайерос е последната бастион на резистенция на тамплиерите, които с месеци се отбраняват в крепостта, но в крайна сметка са победени от по-многобройните кралски войски. За назидание темплиерите, които отказват да приемат кралския указ, са обезглавени и телата им хвърлени от кулата. Днес тази кула се нарича Сангриента заради кръвта на тамплиерите от сангре (кръв). Легендата гласи, че дори днес при пълнолуние се чуват виковете на тамплиерите и че призраците им бродят на това място. Никой не ги е виждал, но са чували подсвиркване, с което рицарите викали конете си, за да побегнат с тях към Светите земи. Днес в града се провежда Фестивалът на тамплиерите през юли, за да напомни за славното минало свързано с техния орден по тези земи. С много театралност, костюми, исторически възстановки и даже пиеса за последния тамплиер, векове след разформироването на ордена, паметта им е по-жива от всякога сред населението и гостите на града.
Освен култа към мадоните, множество реликви, както и икони и статуи на Исус и Дева Мария, които се пазят в манастирите и църквите са свързани с тамплиерите. За част от тях имаме писмени доказателства, но за много са по-скоро думи предавани от уста на уста, превърнали се в легенда. Една такава статуя е Черният Исус в катедралата в Касерес, mакар да няма конкретни писмени източници, които да посочват че в града е имало тамплиери. За Черния Исус се смята, че е оставен от тамплиерите, когато са бягали към Португалия.
И тук стигаме до най-значимата реликва в цяла Естремадура, а защо не и в Испания, защото е уникална по своята същност. Тя се пази в катедралата в Кория и е Покривката от Тайната Вечеря. И ако някои лесно ще махната с ръка и ще си кажат , че това са измислици, други са приели сериозно този обект и са направени изследвания, които хвърлят определена светлина. Например че платът е на 2000 години, което го позиционира в правилното време. Също така платът е ленен и притежава шарки в цвят индиго, които са ползвани от евреите по това време. Истината е, че има парчета, които се твърди, че са част от покривката от послента вечеря на Исус и неговите ученици, но единствено в Кория се пази цялата, която е 4 метра на дължина и около 90 см. на ширина.
Никой не знае кой е донесъл Покривката от Тайната вечеря, което увеличава мистичността на реликвата и не е чудно, че се преписва на тамплиерите. Все пак те са били по светите места и е нормално да донесат всякакви реликви, които са открили. Много добре знаем, че се смята, че пазят Свещения граал (чашата от която е пил Христос на Тайната вечеря, а за други това е чашата с кръвта на разпнатия Исус). Известно е, че са прекарали 1-2 години в Кория, така че предположението има своята тежест. А защо са я оставили точно там? Една теория е, че когато са бягали поради гоненията на краля, са я оставили в катедралата, посветена не на кой, а разбира се на Богородица, и така се е запазила до сега. Като всяка важна реликва, свързана с живота на Исус, покривката в миналото е привличала много поклонници, което води и до лошото й състояние заради това че е пипана и докосвана многократно. Докато църковните власти не решават да я приберат и да я запазят, така че в края на 18 век се забранява публичното й излагане. След като вече не се показва, поклонението започва да запада и досега е трудно да бъде възстановено.
By José Luis Filpo Cabana – Own work (link)
Според една теория на Тайната вечеря е имало две покривки, понеже евреите са имали обичай да имат две, една ритуална и една, с която се е покривала храната. И ако Торинската плащаницата е един от тези платове, но това може да е другият. Затова Джон Джаксън от САЩ прави изследвания през 70-те години. Така стига до извод, че имат почти еднакви размери и че този в Кория е покривката върху масата, а Свещената плащаница е ритуалния плат, с който се покрива храната и който по-късно е използван, за да бъде увито човешкото тяло на Христос при погребването. На тази плащаница по-късно се отбелязва в негатив образът на Исус от Христос, както и следите от разпването. В момента тя се намира в Торино и затова е известна и още като “Торинската плащаница“, но пък има доста официални копия или реплики из целия католически свят. Две такива се намират в Естремадура: едната в Манастира в Гуадалупе, а другата в катедралата в Пласенсия, макар че не са изложени публично (изнасят се на определени празници). И отново теориите на конспирациите твърдят, че плащаницата с образа на Исус е средновековна фалшификация, а образът е нарисуван от Леонардо да Винчи, или включително от Жак дьо Моле, последният Велик Магистър на тамплиерите.
Почти 8 века по-късно, тайните на тамплиерите все още не са напълно разкрити или пък са, но хората предпочитат мистерията пред очевидната истина. Естремадура обаче пази още интересни тайни, като например, тайните секти, най-интересната от които е тази на Илюминатите, но за тях в следващата част.