Част първа
Това не е област, за която мнозина ще се сетят щом чуят Испания. Встрани от популярните туристически маршрути, без излаз на море, сгушена между далеч по-популярни области като Кастилия-Ла Манча (Толедо), Андалусия (Севиля, Гранада, Малага), Кастилия и Леон (Саламанка, Бургос, Сеговия), с не особено удобен транспорт. Често тази част от страната си остава затворена врата за чуждестранния турист, който бърза да посети най-популярните туристически дестинации в списъците с места, които “задължително“ да посетите.
Естремадура също има какво да покаже. Там са родени едни от най-известните конкистадори – Писаро и Кортес и макар личностте им да са спорни днес заради отношението им към местното население на Америка, за испанците, а и испаноезичните страни те са герои. Много интересен факт е, че за древните римляни мястото е било доста по-популярно отколкото за средностатистическия пътешественик днес. За арабите също и те са оставили доста следи като дворци и крепости. Мястото е значимо за Исабел Католичката (Исабел Кастилска), водеща фигура на Реконкистата (повторната християнизация на Иберийския полуостров) заедно със съпруга си Фернандо Арагонски. Тя е сантиментално свързана с манастира в Гуадалупе (испанското, не мексиканското – хаха) и дори там е едно от няколкото важни места, където се е срещнала с Колумб. Света Тереса от Авила също е посетила Естремадура и е оставила следа там. А какво ще открием днес в областта?
Мерида – курорт за пенсионери
И не, нямам предвид пенсионерите днес, които са като навсякъде в Испания. Мерида е римски град на повече от 2000 години (основан през 25 година преди Христа) и е създаден за ветерани от император Октавиан Август под името Емерита Аугуста. В случая това са ветерани, които вече не са на активна служба, за разлика от друг тип ветерани, опитни войници, които са продължавали военната си служба. Всъщност оттам идва и името “емеритус“, което означава точно това, отслужили войници, като практиката в Римската империя е била да бъдат заселвани в колониите и които са се ползвали с определени привилегии. Те са получавали и това, което днес бихме нарекли пенсия. Като за пенсионери, градът си е съвсем модерен и по римски устроен, има си всичко: храм, римски форум, бани, театър и амфитеатър, дори собствен акведукт.
Мерида е един от най-запазените римски градове в Испания, превърнал се в най-важен град и столица на римската провинция Луситания. Днес всички римски обекти са част от световното наследство на ЮНЕСКО. Ако искате да видите цялото величие на римската империя в Испания, Мерида е важна спирка. Римският театър е от 1 век преди Христа и е един от най-добре запазените в Испания, с капацитет от повече от 6000 места и дори днес се използва за спектакли и концерти. Всъщност днес той е много повече оценен от хората отколкото докато е бил римски град. Римляните за разлика от гърците не са били големи любители на театралното изкуство, предпочитали са борбите с животни и гладиатори в амфитеатъра в съседство. Амфитеатърът също е изграден скоро след основаването на града и капацитетът му е между 15 000 и 17 000 души и е предлагал пика на тогавашните забавления, а именно борби с животни, както и гладиаторски битки, като освен мъже, са известни и жени гладиатори. Все пак е било знак на престиж да има античен театър (е за времето си е било само театър). Показателно е, че самата професия на актьор се е считала за доста нисша в римската йерархия. Днес, обаче, за разлика от амфитеатъра, театърът е действаща атракция и всяка година става сцена на един от най-известните театрални фестивали в областта и страната, като освен класически пиеси, се играят и по-съвременни, а афишът е пълен с известни имена от театъра и киното.
Храмът на Диана (ляво); Античният театър (Римският театър)
Капацитетът на двете места и целия комплекс показва важността на града в миналото. И разбира се, няма да е довършена трилогията на римските забавления без римския цирк. Всъщност не е истински цирк, понеже е от латинската дума за кръг, а стадион или хиподрум, използван за различни състезания, предимно надбягвания с колесници с 2 или 4 коня, с капацитет между 30 000 и 40 000 души, като е един от най-добре запазените такива не само в Испания, а и по цялата територия на някогашната Римска империя. С всичко това, не можем да кажем че римските “пенсионери“ са скучаели и не са се забавлявали. С такава среда, на кого ще му липсва столицата.
Храмът на Диана също се слави като най-запазеният римски храм в Испания и въобще е една от най-старите римски сгради, а наблизо е Арката на Траян или още Арката на триумфа, през която се е влизало в свещения комплекс. В миналото е била облицована с мрамор, а днес е останал само гранита. Колкото до храма на Диана, колоните му са гранитни, но са така направени че да имитират мрамор. Истината е, че всъщност този храм не е построен в чест на Диана, това е грешка, понеже местен учен го сравнява с този на Артемида в Ефес (Диана е римската богиня, която съответства на гръцката Артемида) и така името остава, понеже на хората им харесало. Днес е декор за пиеси и представления от римско време и, разбира се, популярно място за селфита и фото пауза.
Мерида е и дом на красивия Акведукт на чудесата, макар че днес е останала малка част от него (макар че е доста запазен поне в централната си част), за да напомня за чудесата на инженерната мисъл заедно с акведуктите в Сеговия и Тарагона. Като любопитна подробност, може да потърсите фалическите символи по колоните почти на нивото на очите, като част от тях дори и днес ясно си личат, и също както в Помпей, за древните римляни те са символ на сила и издръжливост, както и късмет. Мерида има стар римски мост над река Гуадиана, по който и днес може да преминете и който се постира на 800 метра и се свързва със средновековна арабска крепост от 9 век, която е най-старата подобна (alcazaba) на Иберийския полуостров.
Акведуктът на чудесата (ляво); Фрагмент от акведукта (фалически символ) – дясно
Мерида има и своето славно християнско минало. Градът също така може да се похвали и с най-ранното поклонничество в Западна Европа, дори преди Сантяго. Това е култът към местна мъченица – Света Еулалия. Днешната базилика посветена на нея е посториена на мястото на по-стара църква, която пък от своя страна е била първата християнска сграда в града. Има и малък параклис под открито небе, за посторяването на който са използвани камъните от римски храм, което и допринася за леко необичайния му вид днес. Наричат го “орнито“ (малка фурна), понеже мъченицата е изгорена във фурна.
Бадахос и неговата златна кула
Който е бил в Севиля със сигурност познава известната Кула от злато, но Бадахос има своя собствена октагонална кула, конструирана половин век преди тази в Севиля, и която се смята за модел на днес по-известната си сестра в Севиля. Безспорно обаче тази кула е един от най-добрите и запазени примери на военна ислямска архитектура на Иберийския полуостров. Сред населението кулата е известна като Кулата Еспантаперос (Torre de Espantaperros), като буквалният превод е “да плаши кучетата“, това не е истинското име на кулата, която се нарича Торе де ла Ателая (Torre de la Atalaya), но при християнизацията на града, там поставят камбана, която всъщност дава името на кулата, понеже звучала толкова ужасно, че “плашела кучетата“. Друга интересна легенда, свързана с камбаната е, че древна традиция гласи в направата на камбаната да се смеси злато от бижутата на неомъжени жени християнки. Понеже доста удобно не е позволено да се изследва оригиналната камбана, при направата на репликата, която днес оглася околността с далеч по-благ звук, се съгласили да спазят традицията и поискали дарения на златни накити, макар количеството да е малко. Така че си имаме истинска “златна“ кула или поне донякъде златна камбана.
Кулата Еспантаперос
Но дотук не спират приликите със Севиля. Бадахос има и своя Хиралда. В Севиля така наричат камбанарията към катедралата Санта Мария с известната статуя под формата на женска фигура на върха й, която символизира триумфа на християнската вяра и чиято реплика днес може да се види пред севилската катедралата на входа Сан Кристобал. В Бадахос имат Сградата на Хиралдата, чиято кула е почти точна реплика на севилската камбанария, чак до статуята на покрива, която се намира в центъра на стария град, на Пласа де Соледад. Сградата сама по себе си впечатлява със разчупения си стил, чудесен пример за неомудехарска и неоарабска архитектура, като може спокойно да мине за някоя от творбите на Гауди, особено по-ранните, където той използва доста елементио от Ориента, и е построена през 30-те години на 20 век. Дълго време е търговска сграда, а днес в нея се помещава Музеят на телекомуникациите на Естремадура.
Крепостната стена на Алкасабата (ляво), Сградата Жиралда (дясно)
Бадахос има арабски корени и е основана от група мюсюлмани предвождани от Ибн Марван, бягащи от Португалия. Той изгражда крепост и джамия, която после става катедрала, а при посторяването на сегашната катедрала, се превръща просто в църква, но постепенно придобива други функции, като военна болница например. Днес запазена от катедралата остава кулата Санта Мария, която и бележи най-високото място на Бадахос и може да се посети съвсем безплатно (вътре си е истински лабиринт от стълби, така че имайте едно наум!), както и целия дворцов комплекс. Алкасабата (крепостта) си остава най-голямата в Испания и макар днес да могат да се посетят нейните останки и някоя и друга запазени кули, има какво да покаже и разкаже. Освен това се слави и с най-дългата крепостна стена в Европа, която опасва целия град и до днес е запазена на доста места и позволява да се разходите по части от нея и да се насладите на залеза или изгрева, както предпочитате, въпреки че в Испания обектите не отварят по изгрев, така че трябва да се задоволите със залеза. Всъщност самото име на града идва от думата на арабски за битки, но разбира се с времето са настъпили промени в изговора. А Бадахос е станал свидетел на доста битки, включително и между англичаните и французите по време на Наполеоновите войни и оттам е останала и странна традиция във Великобритания, при която британски войник, който нямал знаме, което да развее след като махнал френското, размахал куртката си. Войникът бил от област Нотингамшър и днес в град Нотингам на 6 април всяка година се развява червена куртка в чест на тази победа през 1812 година в Бадахос и даже носи името “Денят Бадахос“.
Портата на палмите (Puerta de Palmas)
Други интересни факти свързани с града са, че в катедралата се намира полилей, тежащ цели 3,500 килограма и ако сам по себе си този полилей е интересен, то историята му е още по-любопитна. Бил е предвиден за Парламента в Мадрид (Конгреса на депутатите), но заради тежестта си, не са успели да го монтират там от страх да не се откъсне от тавана и да падне върху главите на депутатите, затова е подарен на Бадахос, които решават да го поставят в катедралата. Не че са искали да падне на главите на вярващите, просто таванът на катедралата е доста по-издържлив и стабилен, за да издържи полилея. В миналото вместо лампи, на него е имало свещи и днес това е почетено като лампите са във вид на свещи.
Бадахос си има хубав музей на модерното изкуство, но освен произведенията вътре, интерес буди и сградата. Тя е бивш затвор, който е действал до 80-те години на 20 век. Тя има сферична форма, която е запазила и днес. Интересен факт е, че затворници са организирали бягство през 1978 и са запалили сградата, с което за малко да я разрушат напълно. Все пак бунтът е потушен, няма жертви, само ранени и големи разрушения. В последствие затворът е преместен в по-нова сграда. През 90-те години сградата е реновирана и през 1995 отваря врати Музеят на Модерното изкусто на Екстрамадура и Ибероамериканското изкуство (MEIAC ). Още един чудесен пример как испанците оползотворяват стари сгради по новаторски и ефективен начин за обществото, а не ги оставят на забравата и разрухата. Нещо от което бихме могли да се поучим.
Прочетете за още интересни места в Естремадура тук.