Какво е “тапас“ и от къде произхождат?
Най-общо означава тапа (тапас е множественото число) и в миналото е било просто хляб или шунка, които са поставени върху отвора на чашите, за да не влизат вътре мухи и прах. Тази легенда се приписва на Алфонсо 13-ти, докато бил в Кадис. Други източници твърдят, че за първи път са използвани през 13-ти век от кралете на Кастилия, някои дори посочват за негов създател Алфонсо Десети Мъдрият, който издал декрет виното да се сервира с нещо за хапване, за да не е на празен стомах. Извън легендите, най-вероятният произход е свързан с желанието на кръчмарите да удовлетворят клиентите си като им сервират нещо за ядене към пиенето и така да ги привлекат хем да останат по-дълго в таверната, хем да не се напият бързо, като пият без да ядат.
С времето тази традиция се разпространява из цялата страна, а впоследствие и в много испаноезични страни като Мексико, Колумбия и Аржентина, където служи за предястие. Така от тапа всъщност еволюира в малка порция храна, която се сервира като аперитив с алкохол. С времето обаче тапас придобива собствен живот и стават част от кулинарията на Испания, като има множество видове и разновидности, топли и студени, с алкохол и без, малка порция или по-голяма. Някога тапата е било комплимент към напитката и се е сервирала безплатно, но тези времена отдавна са отминали. Въпреки това някъде все още се прилага, като разбира се от мястото решават какво да ви сервират, може да е чинийка маслини, пататас бравас или чорисо. Тази практика не е резервирана само за Испания, в страни като Франция, Гърция, Италия е нормално с напитки в някой бар да ви дадат и нещо малко за разядка – маслини, фъстъци, малки сандвичи.
Какви видове tapas има?
Тапас може да е всичко, което се сервира като предястие на малки порции, от препечен хляб с шунка, или кашкавал или чинийка с набучени на клечка маслини до готвени неща. Популярни видове тапас са “patatas bravas“ (пататас бравас) или пържени картофи на кубчета с лютив сос; jamón (хамон) или популярната иберийска шунка; типичен кашкавал според региона, например “Манчего“ е типичният кашкавал, произвеждан в Кастилия – Ла Манча; крокети или пържени топчета от картофи с хрупкава коричка, в които има различен пълнеж като шунка, гъби, калмари или риба; чорисо (chorizo), което е типична подлютена наденица; известната тортия или тортиля, което е омлет с картофи; скариди с чесън в олио; Уевос ротос (Huevos rotos) или пържени яйца на очи с картофи, хамон и люти чушки; и дори трохи “мигас“ (migas), които представляват натрошен хляб запържен с подправки. Консумират се обикновено с алкохол, но в наши дни не е задължително. Най-често се поднасят с чаша студена бира, вино, независимо какво – бяло, червено, розе или дори домашен вермут, който представлява ароматизирано силно вино с билки.
Image by Nano Erdozain via pexels
В някои области ще открието на менютата “расионес“ (raciones), например Мадрид, което е нещо като тапас, но в по-голяма чиния, които обикновено се споделят от двама или повече човека. Има и половин порция или медиа расион. В някои области и градове, в менюто имате три цени за три различни порции (tapa, 1/2, racion), като най-малките са тапас, после половин порция и накрая цяла и може да изберете какво количество да си поръчате според желанието и компанията. Друга дума е “тостас“, която ще срещнете на много места в Испания, което преставлява хляб с нещо отгоре, било домат, кашкавал, шунка или други солени предястия, понякога комбинирани, които обикновено са приготвени на грил.
На север тапас се нарича пинчос, особено в Баската автономна област и Навара, където пинчос (pintxos) си е индивидуална порция, която е по-малка от тапас и където те са доста по-сложно приготвени, като обикновено се сервират върху хляб с клечка забодена в тях. Освен това баските се славят с храната си и особено тяхните пинчос и непременно трябва да се опитат, ако човек попадна в областта. Като тръгнете по улиците на градове като Сан Себастиан и Билбао, често витрините и бара са отрупани с тези пинчос, от които устата ви да се напълни със слюнката. Смята се, че възникват през 30те години в бар в Сан Себастиан – Доностия и дори и днес този град се смята за кулинарна столица на пинчос и изобщо на баската кухня. Идеята е била да привличат клиенти, правели порции с храна и ги поставяли на бара. Порциите били малки, така те можели да си изберат няколко и да пробват различни неща. Всъщност думата пинчо идва от глагола пинчар, който означава да си боднеш нещо и оттам и характерната клечка, забучена в пинчото.
Къде да хапнем най-добрите “тапас“?
Един капан за туристи е да отидете на място, което претендира, че е тапас бар (Tapas bar), но това е просто да привлича туристите, защото в баровете в Испания освен напитки, се сервира и храна и тов вклюва “тапас“, не е нужно да е изписано. Не че в подобни заведения, насочени към туристите, няма да ви сервират хубава храна, но ако искате по-автентично преживяване, както и да опитате традиционните испански тапас, а не такива, които да бъдат по-масовия вкус на туриста, следвайте добре изпитаното старо правило и ходете там, където ходят местните.
Някъде тапас се консумират на крак, на бара или на малки маси, заедно с бира или вино, обикновено тези места са шумни и пълни с народ. Тапас не е нещо, което се яде в изискан ресторант с покривки, а по-скоро в барове и таверни. Ресторантите също обаче предлагат предястия, които може да споделите, но се губи чара на кварталното заведение. Ако не сте сигурни къде да пробвате и се намирате в Мадрид, Валенсия, Севиля, а и на много други места, потърсете Меркадо сентрал (Mercado central) или Меркадо де абастос (Mercado de abastos). Това са Централни хали или вид покрит пазар, където наред с пресните продукти, има и доста заведения за тапас и други домашно приготвени специалитети. На някои места тези някогашни пазари изцяло са заети от ресторанти и барове, докато на други места ще може да си закупите и пресни местни продукти. Известни в Испания са Сан Мигел до Пласа Майор в Мадрид, Ла Бокерия на Рамблата в Барселона, Меркадо Сентрал в Кадис и Валенсия (не пропускайте на обед да похапнете една от най-вкусните домашно приготвени паели), Триана в Севиля, Атарасанас в Малага и Ла Рибера в Билбао. Дори да не се намирате в тези големи градове, попитайте за Меркадо де абастос, със сигурност, ако имат отворен, там ще има и традиционно хапване. Освен всичко, тези сгради обикновено са с интересна архитектура и си заслужават да се видят.
Mercado central във Валенсия с типичната иберийски шунка (jamón ibérico)
В баровете за тапас е нормално да не се поръчва наведнъж, а първо едно, ако искате още, поръчвате пак и всичко се плаща накрая на касата или ако има сервитьор, на него. Също така е прието да се поръчват различни неща, да може максимално да се опитат различни тапас. Често някои заведения не следят какво консумирате и ви питат на касата какво сте поръчали и разчитат на вашата честност. От вас не се очаква да дадете бакшиш, но ако ви е харесало оставете някое и друго евро. Дори да платите с карта, може да оставите някоя монета, което е по-добрия вариант от това да кажете да сложат бакшиша на картата, защото ще бъде обложено с данък, както навсякъде. Хубавото в Испания е, че кухнята работи до късно, даже местните имат навика да вечерят в 9-10 през лятото, но ресторантите се съобразяват с туристите и сервират вечеря от 7 нататък, въпреки че това е много рано за самите испанци.
Празникът на тапас
Тапас са толкова популярни и свързани с испаноезичната култура, че няма как да се мине без Световен ден на тапас, който се провежда третия четвъртък на юни (2025 е бил на 16 юни). Предлагат се специални менюта, промоции, тематични събития и разбира се много веселие, няма как да се мине без приповдигнато настроение на празник в Испания, както без храна и пийване.
Cover photo by Sergei Starostin via pexels