Литературна разходка из Мадрид

Кварталът на буквите и наоколо

Когато говорим за литературния Мадрид, неминуемо първата ни спирка е “Кварталът на буквите“, малка, но значима зона между Пасео дел Прадо и площад “Санта Ана“. Името не е случайно, понеже са го населявали и са се събирали едни от най-великите испански автори от времето на Златния век (16-17 век), а и след това и няколко века този квартал в сърцето на Мадрид е и център на литературния живот, а днес магнит за туристите и посетителите на града. Всъщност това име е от по-ново време, точно за да се отбележи и почете тази концентрация на литератори и артисти тук, а в миналото е бил известен просто като “Кварталът на градините“, понеже някога тук са се намирали множество градини и обработваеми земи. Този факт е запечатан и в името на една от артериите на квартала, а именно “Улицата на градините“ (Кайе де лас Уертас/ Calle de las Huertas). “Кварталът на буквите“ не е реална административна единица, а е част от културното наследство на столицата и като такова попада в настоящия квартал “Лас кортес“. То е едно от най-познатите и посещавани места в Мадрид за туристите и посетителите на града, задължителна спирка при посещението на испанската столица. Едни от най-известните личности, представители на Златния век, който трае почти два века от 1492 до 1681, и които неразривно са свързани с това място, са: Мигел де Сервантес, както и неговият вечен съперник по перо, но и приятел, Лопе де Вега, както още Тирсо де Молина, Кеведо, Гонгора и Калдерон де ла Барка. Последният макар и да живее извън рамките на квартала, е чест посетител, и благодарение на таланта си на драматург и писател е почетен с паметник на площад “Санта Ана“, заедно с друг велик поет и драматург, Федерико Гарсия Лорка.

Монумент на Калдерон де ла Барка (ляво) и статуя на Федерико Гарсия Лорка на Пласа де Санта Ана, който маркира края на “Кварталът на буквите“. От долната страна на площада се намира и Испанският театър (Театро Еспаньол), където и до днес се играят пиеси от двамата велики драматурзи.

Сервантес е прекарал последните години от живота си тук, но за съжаление днес не може да се посети къщата или къщите, в които някога е живял и творил, макар че можем да ги видим отвън. Затова пък къщата на Лопе де Вега е превърната в музей и вътре е направена възстановка на домашния бит от Златния век, а притежава и прекрасна градина, която също може да се посети. Всъщност за времето си Лопе е много по-популярен от съвременника си, има успехи в популярните за времето жанрове на драмата и поезията, за разлика от писането на проза. Сервантес също пише пиеси и поезия, но те не добиват популярността, на която той се надява или поне не тази, на която се радва Де Вега, което съвсем нормално често предизвиква завистта му. Затова пък остава в историята като създателя на първия съвременен роман, а именно “Дон Кихот де ла Манча“ не само в европейската, а и в световната литература. Дали това би го зарадвало, само може да гадаем, но със сигурност би поласкало самочувствието му. Все пак в живота си Сервантес се пробва на много поприща, но голямата му любов си остава писането.

Сервантес обитава няколко адреса в същия квартал, но най-известен остава този, където прекарва последните си години и умира, в къщата на улица “Кайе де лос Франкос“ 2, която днес носи неговото име, на ъгъла с улица “Леон“. Погребан е съвсем наблизо, в църквата “Сан Инделфонсо“ в манастира на Босоногите тринитарианки (Trinitarias descalzas), който се намира на улица “Лопе де Вега“ 18Б, съседната улица. Истината е, че благодарение на братята от този орден са се събрали парите за откупа на Сервантес, който заедно с брат си, Родриго, са пленени и държани в затвор в Алжир. Семейството успява да събере пари и откупи Родриго, но няма пари за Мигел, затова се обръщат към Ордена на тринитарианците. Самият орден по това време е известен с благотворителната си дейност да събира пари за откуп на пленници християни и така те се отзовават на молбата и плащат откупа за Сервантес. В знак на благодарност, той изразява желанието си да бъде погребан в манастира в близост до дома му, но по-малко от век по-късно неговите тленни останки се изгубват при ремонт и се смесват с тези на други погребани в него. През 21 век, обаче, при разкопки археолозите се натъкват на кости и с новите методи на науката се доказва, че поне част от тези кости са неговите, смесени с кости на жена му и други роднини на писателя. Изградена е гробница и великият писател е погребан за втори път, този път с почести. Днес макар и трудно манастирът в сърцето на литературния квартал може да се посети, понеже е действащ и рядко отваря врати, само в определени дни и часове. Един пропуск на иначе добре организирания туризъм в Мадрид.

Всъщност днес дори я няма оригиналната къща, в която прекарва последните си години и умира авторът на Дон Кихот. Собственикът й решава да я разруши и да построи на нейно място нова през 19 век. Журналистът Рамон де Месонерос Романос, псевдоним разбира се, пише статия в защита на запазване на дома и дори крал Фернандо VII се намесва и иска да откупи къщата, но собственикът Луис Франко не се съгласява и така къщата е бутната и построена наново, като входът от улица “Леон“, където е бил по времето на Сервантес, е преместен на днешната улица “Сервантес“ и се поставя барелеф на писателя и надпис къде и кога е живял бележития създател на Дон Кихот, а отпред на паважа е инкрустирано с позлатени букви първото изречение на едноименния му роман. Навсякъде в в този квартал ще се натъкнете на тези позлатени цитати от най-видните хора на перото, някога живели и творили тук. На друг негов адрес, улица “Уертас“ 18, където Сервантес пише важни свои произведения, сред които и втората част на “Дон Кихот“, днес ще откриете заведението “Каса Алберто“, предлагащо традиционна мадридска кухня, сервирана сред спомени за литературното минало на квартала.

Къщата, построена на мястото на старата постройка, където е живял през последните си години от живота до смъртта си Мигел де Сервантес. Днес входът е от сегашната улица “Сервантес“, докато по времето на писателя е бил от страна на улица “Леон“.

Научете повече за тайните около личността на Мигел де Сервантес. А за онези, които искат да посетят истинска къща-музей на Сервантес, само на 30 км от Мадрид, лесно достъпно с влак, се намира Алкала де Енарес, родното място на писателя. И въпреки че малкият Мигел не е прекарал много време там, къщата предлага поглед назад към домовете от това време, заедно с изложба на различни издания на испаснки и преведени на произведенията на Сервантес. Посещението е съвсем безплатно, но къщата-музей е затворена в понеделник. Човек трябва да предвиди поне един цял ден за този град, който има какво още да предложи на туриста. Вижте какво други тайни и забележителности крие родното място на Сервантес тук.

И ако няма как да се посети последния дом на Сервантес, то едно интересно място, свързано с него е печатницата на Хуан де ла Куеста на улица “Аточа“. Точно там е отпечатано първото издание на „Дон Кихот де ла Манча“ през 1605. Днес на това място се намира Общността Сервантес, където има репродукция на печатарска преса от това време и се организират разнообразни изложби, конференции и събития, свързани с личността на Сервантес.

За разлика от литературния си съперник, който е сменил няколко адреса и то в същия квартал, Лопе де Вега почти целия си живот прекарва на един и същ адрес, днес улица “Сервантес“ 11, където туристическите посещения са много по-добре организирани. Предлагат се безплатни обиколки с беседа на испански, френски и английски (е, някакъв английски). Лопе де Вега пък е погребан също наблизо в църквата “Сан Себастиян“ на улица “Аточа“. Костите му преживяват почти същата съдба като тези на Сервантес, в един момент се губят, смята се, че останките му са погребани в общ гроб и до момента не са открити. Подобна е съдбата на костите на Калдерон и Кеведо, и те смесени с други, други двама литературни гении от Златния век. Колкото до църквата “Сан Себастиян“, там са погребани и други бележити испанци, Хуан де Вилянуева, архитектът на Музея Прадо, и Вентура Родригес, създал фонтаните на Сибелес (Кибела), Нептун и Аполон.

Къщата на Лопе де Вега, изглед от двора (ляво) и част от двора (дясно)

На улица “Алкала“ 43, съвсем наблизо до Квартала на буквите, се намира църквата “Сан Хосе“ (Свети Йосиф) с красивата си сегашна барокова фасада, където Лопе де Вега изнася първата си проповед като свещеник през 1614, за което свидетелства паметна плоча на фасадата. Същата година той с помощта на Сервантес организира литературен конкурс по случай обявяването на Света Тереза за блажена от Католическата църква.

С Лопе де Вега е свързан още един адрес, макар че той е извън Кварталът на буквите, а именно Конвенто де Енкарнасион или Манастирът на христовото въплъщение. Този манастир се намира съвсем наблизо до двореца и даже е имало таен тунел, който е свързвал двете сгради. Това което свърза манастира с Лопе де Вега е неговата статуя отпред. Освен че е бил доста плодовит писател и е оставил огромно количество творби, както стихове, предимно сонети, така и пиеси, сред които и такива с фантастичен и фолклорен характер, както и религиозни пиеси, още романи и новели, Лопе де Вега за времето си далеч надминава славата на Сервантес и други съвременници и неговото творчество се ползва със симпатиите на кралския двор. Той доста се е харесвал на жените, пак за разлика от Сервантес, а и той е имал слабост към тях и това не престава дори когато приема свещенически сан, за което свидетелстват и 15-те му деца, законни и незаконни. Макар да има множество връзки, се жени само два пъти, като от двата брака има 6 деца общо. Интересен факт за статуята е, че при първото й поставяне, проливен дъжд я разтушава, като тя буквално се разтопява, което довежда до това да се направи по-стабилна статуя на нейно място през 1908, цели 6 години след това.

Кварталът още се нарича “кварталът на музите“ или “кварталът на актьорите“, понеже е бил притегателен център на театралния живот. Актьори, последвани от режисьори, драматурзи и писатели се настаняват тук, за да по-близо до театрите и театралния живот. По времето на Златния век театрите са били открити сцени без покрив и когато не се е играели представления, са служели за място, където да оставят конете си пътниците. Театърът е толкова популярен през Златният век, че съществуват цели 6 театъра (corrales de comedias) в Мадрид. Днес на Пласа де Санта Ана се издига Театро Еспаньол, където без прекъсване се играят пиеси от 450 години, което го превръща в най-старата активна театрална сцена. До 1849 година е носил името Театър на принца, понеже наследява по-стария “Открит театър на принца“ на това място. В началото на 19 век театърът се подпалва и изгаря, но е построен отново. Малко по-късно е издигната и днешната фасада в Неокласически стил (1887 и 1895), а на фасадата са гравирани различни имена на бележити творци с техните барелефи отдолу, сред които и Лорка, чийто паметник днес се издига на площад “Света Ана“ пред театъра. Малко по-надолу по Кайе дел принсипе (Calle del Principe) или Улицата на принца, на номер 14, се намира Театърът на комедията, седалище на Националната трупа за класически театър, където в репертоара се играят класически театрални произведния на автори като Тирсо де Молина, Калдерон де ла Барка, Лопе де Вега и други, както и класически произведения от известни световни драматурзи като Уилям Шекспир.

На днешната улица “Еспос и Мина“, там където между улиците се оформя своеобразна площадка, където днес има кафене, се е намирал Откритият театър, където са се играли повечето пиеси от Златния век. На това място са се играли пиеси от Лопе де Вега, Сервантес, Калдерон де ла Барка и други бележити драматурзи. Точно тук се е разиграла истинска, а не театрална любовна драма, и то между крал Фелипе IV и една актриса, осиновената дъщеря на Калдерон и затова й викали “Ла Калдерона“. Разбира се, кралят е бил женен и доста по-възрастен, а самата Калдерона е имала и други богати ухажори, но не с особено благородни намерения, така впоследствие тя влиза в манастир, и дори става игуменка.

Други двама литературни врагове от Златния век са Гонгора и Кеведо. И докато при Сервантес и Вега е било обикновено съперничество, то Гонгора и Кеведо освен нормално литературно съперничество, ги е свързвала дълбока неприязън един към друг и при всяка възможност са я демонстрирали като сипели обиди и хули по адрес на другия, най-вече в сатирична форма в своите стихове. Гонгора се подигравал с името на Кеведо и го наричал “Кебебо“, намеквайки, че другият обичал да си пийва (bebo – пия). От своя страна, Кеведо не му оставал длъжен и го обиждал, че е “евреин“, което за времето си било най-висша обида, понеже на евреите не се гледало с добро око. На днешната улица “Кеведо“ се намира къщата, в която са живели и двамата, колкото и странно да звучи, а днес на приземния етаж на тази сграда на ъгъла на улица “Кеведо“ и “Лопе де Вега“ се намира ресторантът “Кеведо“. Интересен анекдот е, че Гонгора имал парични затруднения и не е можел да си плаща наема навреме. Кеведо се възползва от това, купил сградата и изгонил Гонгора за неплатени наеми, като лично се заел да изчисти къщата от всякакви следи. За съжаление, Гонгора тогава вече бил стар и болен, но дори и това не смекчило нрава на Кеведо. Така Гонгора е принуден да замине за Кордоба, където умира разорен и изоставен от приятели и познати.

В Мадрид се открива и българска литературна следа, а именно къщата, където Димитър Димов живее от 1943 до 1944. Макар че пребивава в Испания само една година, то той завинаги остава приятел на страната и е дълбоко повлиян от нея в творчеството си. Само да си спомним романа му “Осъдени души“, в който действието се развива в Испания по време на Гражданската война. И не само, писателят пише пътеписи, разказ и дори пиеса, пиесата “Почивка в Арко Ирис“, всички посветени на Испания. Истината е че той заминава за испанската столица, за да специализира хистология на нервната система в Мадридския институт “Рамон и Кахал“. Самият той учи ветеринарна медицина, но това което го влече е писането и наистина днес малко хора помнят, че Димов е ветеринар по професия. Въпреки всичко, Димов упражнява професията си, предимно като преподавател, която съчетава с писането. Хубавото е, че днес на дома, който е буквално на няколко минути от музея “Прадо“, на площад “Пласа де ла Леалтад“ 2 има паметна плоча с надпис, която напомня за пребиваването му там и огромната му любов към тази противоречива страна. Интересното е, че властите на Мадрид сами решават да поставят тази табела през 1987, за 21-вата годишнина от неговата смърт. Димов пътува надлъж и шир из страната, запознава се с една следреволюционна Испания, с хората и събитията, и благодарение на тези пътувания, той се запознава с йезуитския монах, Отец Винкус, който става прототип на Отец Ередия от “Осъдени души“. Точно в Испания се заражда идеята за романа и даже е започнат там, а по-късно завършен и публикуван в България през 1946. И няма да сгрешим, ако твърдим, че тази страна завинаги остава в сърцето на Димитър Димов.

Разбира се, Кварталът на буквите, намиращ се в туптящото сърце на Мадрид, продължава да подслонява много други известни хора на буквите и изкуството и след Златния век. Интересно е, че точно тук се намира и най-старият действащ ресторант в света, Собрино де Ботин (Племенникът на Ботин) на Кайе де Кучийерос, 17 (Calle de Cuchilleros), който и днес е отворен за посещение. Един от най-известните му посетители е самият Ърнест Хемингуей, още един американец влюбен в Испания и нейния колорит. Мадрид се явява персонаж в неговите писания, също както и Памплона, която той поставя на картата в буквалния и преносен смисъл, популяризирайки сред американците празника на Сан Фермин. Колкото до любимия му Мадрид, за Хемингуей той е градът, в който няма причина да заспиш. Гореспоменатият ресторант е едно от любимите му заведения, обявен от Хемингуей за “най-добрия ресторант в света“. Дори Гоя е бил там, но не като посетител, а като мияч на чинии преди да се прочуе като художник. Колкото до Хемингуей, той е бил доста близък с персонала, кара готвача да го научи как да прави паеля, в което начинание американецът се проваля, но пък често е отивал зад бара да си приготви любимото мартини. Този ресторант дори е споменат в негова публицистична книга за традициите на бикоборството в Испания, “Смърт в един следобед“ (1932), както и в романа му “И изгрявя слънце“ (1926). Друго любимо заведение е “Германската Бирария“ (Cervecería Alemana) на площад “Света Ана“ или Санта Ана, където и до днес може да се насладите на бира, разнообразен алкохол и местна кухня, като разполага и с маси навън, за да се любувате на потока от хора и хубавото време. Дотолкова Хемингуей е бил чест посетител, че е имал запазена маса в бирарията, която днес може да се види със снимката на писателя над нея.

Това далеч не изчерпва литературните маршрути на Мадрид, дори вътре в самия квартал, да не говорим за извън него. Градът векове наред е притегателен център на културния, артистичен и литературен живот на страната и днес привлича хиляди ценители на испанската култура, изкуство и литература.