Наред с множеството скулптури и паметници на Сервантес, на неговия герой, дон Кихот и сподвижника му, Санчо Панса, на множество известни личности, в Испания попадаме и на любопитни статуи с още по-любопитна история. Много от тях са на неизвестни хора, но зад тях се крие интересна история. Други пък са по-скоро породени от някаква идея. Ето някои от тях, които лично са ме впечатлили при многобройните ми посещения в тази колоритна и пъстра страна. Ако се намирате в тези градове, непременно ги издирете и не забравяйте да се снимате с тях.
Мадрид и неговите статуи
Мадрид е пълен с любопитни статуи и едва ли ще можем да обърнем внимание на всяка, а и човек му трябва поне месец да може да навести всичките статуи и монументи, около 2000 на брой, и пак няма да му стигне времето. Те са неразривна част от атмосферата на испанската столица и са осеяни навсякъде из града, по паркове, улици, ъгли и площади. Те освен да радват минувачите, са част от историята на Мадрид, всяка със своя собствена.
Падналият ангел
Фонтанът на падналия ангел (Fuente del Ángel Caído), както подсказва името му, е монумент посветен на дявола, до скоро единствен. Днес дели това място със статуята на дявол, която си прави селфи на фона на акведукта в Сеговия. Затова пък Падналият ангел на върха на едноименния фонтан в Парка Ретиро е една от малкото статуи по света, която изобразява изгонването на Луцифер от рая. Истината е, че тази скулптура на испанеца Рикардо Бейвер не е направена за парка, а за конкурс първо в Испания, където печели първо място, а после заминава за Световното изложение в Париж през 1878. За това изложение предишната гипсова статуя е заменена с бронзова такава. Впоследствие се завръща в Мадрид и през 1885 окончателно е инсталирана на върха на фонтана. Още един факт, който го свързва с дявола е, че падналият ангел се издига точно на 666 метра надморска височина, а октагоналният му пиедестал е с образи на дяволи, като самото число 8 е символ на хаоса. Дяволът с човешки черти всъщност е симпатичен и изобщо не всява страх и ужас, а днес е една от атракциите на парка Ретиро.
Статуята на Падналия ангел (Ángel Caído) върху едноименния фонтан в парка Буен Ретиро (parque del Buen Retiro) в Мадрид
Непознатите статуи
Ако ангелът е известен, Мадрид е осеян с доста по-малко познати статуи, на които ще се натъкнете разхождайки се по улиците. Една такава леко забутана статуя е Любопитният съсед. Ако тръгнете от Пласа Майор към двореца, няма как да я пропуснете. Намира се на ъгъла между “Кайе Майор“ и “Кайе Алмудена“ (calle /кайе/ – улица). Фигурата на мъж на средна възраст в човешки ръст се е опряла на парапет и гледа към археологическите останки на античната църква “Света Мария от Алмудена“, първата църква на Мадрид, така подканвайки минувачите да се спрат и да ги разгледат. Дело е на скулптора Салвадор Фернандес Олива и е поставена там през 1999. Интересно е, че “задните части“ на статуята са изтъркани от докосването на минувачите и туристите, защото според някои това носело късмет. Струва ми се, че по-скоро е демонстрация на чувството на хумор на мадридчани и по техен почин е продължено от туристите.
Любопитният турист (ляво) и статуята на метача (дясно)
Забързани за площад “Пуерта дел Сол“, не пропускайте статуята на метача на площад “Бенавенте“, наречена ‘El Barrendero’. Тази статуя е почит към уличните метачи на Мадрид и е поставена на това място през 2001 година. Общината иска да почете тази гилдия и поръчва статуята на Феликс Ернандо Гарсия, който ползва истински метач за модел, Хесус Морено. Морено изпълнява тази длъжност 48 години до момента на поставянето й. Униформата на бронзовия метач пък е от 60-те години на 20 век. Интересното е, че по време на ковида, на лицето на метача беше поставена маска, едно като весела закачка и второ, за да напомни за хората, които дори и при пандемия остават на своя пост.
Една мечка в центъра на Мадрид
Статуята, която никой посетител на Мадрид не пропуска и която се е превърнала в символ на града, е Мечката с ягодовото дърво на площад “Пласа дел Сол“. Дървото на испански е “Мадроньо“, което много напомня на името на столицата, пораждащо хипотезата за името на града, но тя е несъстоятелна, защото името е много по-старо. Някои го свързват и с името на реката Мансанарес, която минава през града, но засега няма достоверна теория. Бронзовата статуя на симпатичната гладна мечка от скулптора Антонио Наваро Сантафе е поставена на площада през 1967. Образът на мечката и ягодовото дърво се явява още през 13 век като печат на крал Алфонсо VIII и е свързан с интересен диспутът между Църквата и Градския съвет. В крайна сметка кралят предлага соломоново решение, а именно, че дърветата, чийто символ е ягодовото дърво, понеже наоколо има доста, да принадлежат на Градския съвет, а животните, представлявани от мечката, да са на Църквата. Впоследствие този символ става официална емблема на града. Още по римско време тази област е известна като Урсалия, което на латински означава “земя на мечки“ заради множеството мечки в региона. За съжаление, кафявите мечки са отдавна изчезнали не само от тази част на страната и в днешни дни се срещат единствено в части от Северна Испания и то в доста намалена популация и са защитен вид. Мечата статуя в центъра на Мадрид остава, за да напомня за това историческо минало. По традиция туристите докосват опашката и петата на мечката за късмет. И макар мечката да сменя няколко пъти местоположението си, винаги е в рамките на площад “Пуерта дел Сол“.
Мечката с ягодовото дърво на площад “Пуерта дел Сол“ (Puerta del Sol), превърнала се в символ на Мадрид.
По пътя
Време е да излезем от столицата и да навестим други градове. Испания е осеяна с фигури на пилигрими по поклонническия път Камино де Сантяго. Дори и да не сте тръгнали по Камино, в много градове по пътя ще се натъкнете волно или неволно на статуи, почитащи поклонниците от миналото с типичните атрибути като тояга, кратунка и мида. Много от тези статуи от една страна изобразяват поклонника, а от друга е образът на Свети Яков или Сантяго, за когото се вярва, че мощите му се намират в Сантяго де Компостела, към който са се отправили пилигримите. В Леон е седналия на земята пилигрим със събути обувки. Пред катедралата в Бургос на една пейка седи друг бронзов пилигрим, който рядко е сам, защото има много желаещи да сенат до него за снимка. Тук таме ще видим и фигура на съвременен пилигрим с модерни дрехи и раница, изобщо има голямо разнообразие, а и са почти навсякъде, както и многото поклоннически пътища, които водят до Сантяго де Компостела.
Пред катедралата в Бургос (ляво), пред парадора в Леон (среда), на хълма Госо (Хълмът на радостта) край Сантяго де Компостела (дясно).
Двете Марии на Сантяго
Сантяго де Компостела ще ви изненада също с други интересни фигури като тези на двете Марии. Ако отидете до Сантяго и не се снимате с двете Марии в парка Аламеда, ще бъде голям пропуск, понеже те са се превърнали в един от символите на града. Двете жени облечени в пъстри дрехи, направени от полихром, всъщност представляват две реални личности, двете сестри, Маруша и Коралия, известни като Двете Марии. Името идва от аналогия с Библията и Трите Марии (Дева Мария, Мария Магдалена, Мария Саломе), понеже са били три сестри, но едната умира млада, така на статуята са изобразени другите две – Маруша и Коралия. Тяхната тъжна история контрастира с веселия им вид. Те са били от семейство противници на режима на Франко и като такива семейството е било подложено на репресии. Тези репресии не спират и след ареста на братята им, двете сестри също попадат под ударите на режима, докато в един момент те се побъркват. Сестрите често излизат на разходка из града, облечени в ярки дрехи и дори флиртували със студентите и се прочуват в града. Маруша и Коралия успяват да доживеят падането на режима, а след това, когато хората разбират за тежкия им живот, се превръщат в символ на града. Така се стига до 1994, когато Сесар Ломбера след дълго убеждаване, успява да склони градските власти за скулптура на двете сестри, която да бъде поставена в парка Аламеда, и той се заема с нейната направа. Маруша е от дясно и протяга ръка, а Коралия в ляво държи чадър. Статуята копира снимка на двете, разхождайки се по улиците на Сантяго, и застанали точно в същата поза. Кметството на Сантяго ги пребоядисва и сменя цвета на роклите им през определени периоди от време. Днес те са си местен символ на борбените галисийци, които не приемат режима на репресии и устояват на всичко, остават верни на убежденията си.
Кен Фолет и Витория
Известният британският писател Кен Фолет, роден в Уелс, има специална връзка с красивия баски град Витория-Гастейс и изобщо не е случайно, че негова бронзова статуя в реален ръст се издига в центъра на града, близо до катедралата “Санта Мария“. Един от най-известните му романи е “Устоите на земята“, исторически роман за измисления град Кингсбридж през 12 век и на неговата катедрала, а продължението на трилогията се нарича “Свят без край“. Малко известен факт е, че проблемите в структурата на катедралата е вдъхновена от катедралата във Витория-Гастейс. Самият Фолет пътува до баския град, за да прави проучвания. Официялният колеж на архитектите на Баската автономна област и Навара му връчва награда за популяризиране на испанската архитектура чрез своите романи и по този случай през януари 2008 поставят негова статуя, за да съвпадне с връчването на наградата. Един интересен детайл е, че в левия джоб на бронзовата статуя е поставена книга.
Танцуващите хора в Оливенса
Групата за фолклорни танци и песни “Енсина“, което в превод означава дъб, съществува вече повече от 80 години и е една от най-старите в област Естремадура. Групата е и една от най-големите, понастоящем 150 човека принадлежат към нея. Групата е световно известна, една от първите групи от областта да представлява фолклорните традиции и една от първите да излезни и на световната сцена. В наши дни тя продължава да обикаля света, радвайки публиката с шарените си костюми и народните танци и песни на Испания, като е била дори в България. В чест на тази група, представляваща фолклорните традиции на Оливенса и Естремадура по целия свят, властите са поставили статуята на танцуващи мъж и жена в народни носии на площада пред църквата “Санта Мария де Кастийо“ или Дева Мария от замъка и пред Главната кула на замъка, издигната от Ордена на тамплиерите.
Танцуващите хора в Оливенса, област Естремадура
Продавачката на вестници в Касерес
В друг град в област Естремадура, Касерес, на площад Сан Хуан се натъкваме на бронзовата статуята на продавачка на вестници, любима статуя на жителите на града, а защо не и на гостите му. Тя се базира на реална личност, Леонсия Гомес, последната продавачка на вестници по улиците на Касерес на Вестника на Естремадура. Тя извършва тази дейност от 1966 до 1975, когато вече е на 72 години, като огласява площад Сан Хуан с гласа си, съобщавайки най-важните новини. Леонсия, която всъщност е била изоставен като бебе и после прибрана от едно семейство, много млада пристига в Касерес, столицата на провинцията, и на 13 години започва да работи като прислужничка в къщата на богат адвокат, като работи там цели 50 години. Така на 63 години започва да продава вестници по улиците по предложение на директора на вестника и то срещу скромна сума. Всъщност цял живот тя е работила за скромни суми, не е имала свой живот, нито почивка. Но все пак съдбата й се усмихва, тя среща любовта в Дома за възрастни хора на 74 години и дори се жени за него, Салвадор Ернандес Фернандес, като на сватбата й кумуват децата, за които се е грижила като прислужница. Тя умира на 83 години през 1986. Статуята е поставена на площада през 1999 за 75-годишнината на вестника и днес е символ на града, който не бива да се подминава. Малкият площад е съвсем близо до главния площад Пласа Майор (Plaza Mayor) на града, така че няма как да го изпуснете.
Лъвицата на Жирона
Каталунският град Жирона, както е на каталонски или Хирона/ Херона на кастилския вариант на езика, има запазен средновековен вид, няколко интересни легенди и е бил сцена на нашумелия сериал “Война на тронове“. Една от легендите, свързани с този град е за скулптурата на лъвицата и нейните “задни части“. Смята се, че всеки, който пристъпва прага на града, е трябва да целуне тази част на лъвицата, за да има право да влезе в града. И днес близо до църквата “Сан Фелю“ (Свети Феликс) се натъкваме на легендарната лъвица, която представлява колона, за която се е хванала провесената лъвица. Всъщност местните я наричат и маймуната заради леко гротескния й вид, но и вас да провесят на стълб заради това да ви целуват задницата, и вие не бихте изглеждали благородно и гордо. Всъщност статуите са две, оригиналът от 12 век се намира в Музея на изобразителното изкуство, а това на площада е копие от 1995, заменило по-ранното от 1986. Много туристи спазват този ритуал при идването в града и даже в миналото е поставена стълба, за да стигнат до нея. За съжаление, една възрастна французойка пада фатално и това кара общината да премахне стълбата през 2015. По-късно слагат нова стълба, защото доста туристи се катерят по колоната, на която виси окаяната лъвица с изтъркана задна част и има по-голяма опасност да се наранят. Заради ковид пандемията властите решават да махнат стълбата, както и заради ремонтни дейности и засега не са я върнали. Тази скулптура си остава една от най-интересните в града, а и трудно може да се изпусне, защото винаги има тълпа около нея.
Скулптурата на лъвицата на площад “Сан Фелю“ (Sant Feliu) пред едноименната църква в Жирона (ляво) и паметната плоча на стената до нея (дясно).
Пазачът на Билбао
В Испания има много статуи на животни, но нито една не е толкова обичана, а и снимана от Пъпи или Кученцето пред музея Гугенхайм в Билбао. 12-метровата скулптура на Джеф Кунс представлява шотландски териер покрит с цветя и вече близо 30 години радва хората, а на днешното си място, пред Музея за модерно изкуство ‘“Гугенхайм“ под формата на огромен метален кораб, е поставена през 1997 за откриването на музея в Баската автономна област. А как поддържат цветята свежи, с устойчива напоителна система в интериора. Разбира се, властите на града сменят от време на време пъстрата премяна. Това става през май и октомври, теменужки за зимата, а за лятото, дрехата се състои предимно от петунии, импатиенс и бегонии. За верния страж на Билбао, Пъпи или Кученцето, прочетете повече тук.
Наклонената кула в Сарагоса
Кулата, чието име е Новата кула, за съжаление не съществува вече повече от век, но е съперничала на Наклонената кула в Пиза и затова е останала с това прозвище. Кулата е построена през 1504 с цел да бъде часовникова кула и е висока 80 метра, като за времето си е най-високата, и скоро след построяването си, е започнала да се накланя. С времето тя все повече се накланя и започва да съперничи на Наклонената кула в Пиза. Обаче до 19 век наклонът й добива опасни размери, затова властите се опитват да я заздравят като махнат горната част, но и това не помага, и така се стига до 1892, когато кулата е съботена от съображения, че може да се срути, а тухлите са използвани в направата на други сгради. Днес тя съществува в старите снимки и картички, също така е изрисувана на стената на една сграда на улица “Торе Нуева“ (Calle de la Torre Nueva), в близост до мястото, където се е намирала. В нейна чест на Пласа Сан Фелипе (Plaza San Felipe), където е била кулата, през 90-те години на 20 век е поставена и статуята на момче седнало на земята, което гледа нагоре към нея или там, където е трябвало да бъде.
Статуята на момчето, което гледа към някогашната Наклонена кула на Пласа Сан Фелипе в Сарагоса (ляво) и изображение на Наклонената кула, която е съборена през 1892 (дясно).
Това е малка част от любопитните статуи и скулптури из Испания. Познавате ли други?