Мексико е страната с най-голям брой испаноезични (133 милиона) дали като майчин език, или като втори. Мексиканският испански е вариант на кастилския испански с характерна лексика, граматика и произношение, които го отличават от кастилския испански, но от друга страна като говор е един от най-разпознаваемите и акцентът на мексиканците се счита за един от най-мелодичните. Част от тези особености те споделят и със страни от Централна и Южна Америка, но има и такива характерни предимно за Мексико, особено в лексиката. Ето няколко особености на мексиканския говор.
Произношение и изговор
Сесео (Seseo)
Като повечето части на Латинска Америка в Мексико не правят разлика в произношението на z, ce, ci , s или го произнасят като “с“. Така например думите “casa“ (къща) и “caza“ (лов) се произнасят като “каСа“. Разликата с голяма част от Испания е, че “z“, “ce“, “ci“ се произнасят със звук подобен на английското /th/, което се произнася с език между зъбите.
Често се смята, че мексиканският акцент има напевна интонация и е по-мелодичен. От една страна това се дължи и на по-горния феномен, а именно сесеото. По-ясното произношение на определени звуци, особено съгласни, интонацията, ударението, ритъма на езика и други фонетични особености го правят по-мелодичен за слушателите. Към това може да се добави и влиянието на местните езици върху испанския на конкистадорите.
Особеностите в граматиката
В Мексико използват ustedes вместо vosotros за вие, 2 лице, множествено число, като единствена форма, независимо дали ситуацията е формална или не. Колкото до “tú“ в единствено число се използва за близки отношения, докато usted е за по-формални ситуации и е по-уважително (както е в кастилския испански). Интересното е, че vosotros дори не се изучава в училище или поне не в началните класове, когато се ограмотяват. В някои страни се използват две форми “vos“ за по-неформално общуване и “tú“ за по-формални и официални ситуации, а именно в Боливия, Чили, Колумбия, докато в Аржентина и Уругвай се ползва само “vos“, известно като “восео риоплатенсе“ (Voseo Rioplatense). Тук прочетете повече.
В ежедневието трябва да внимаваме с използването на “ти“, което се полва само при много близки отношения, като е важно това да са хора на същата възраст или по-малки от теб и същия социален и професионален статус. С по-възрастни хора, освен ако не са много близки, е нормално да се използва “usted“. Интересно е, че в миналото “usted“ се е ползвало и като обръщение към родител, но днес е остаряла форма, която все още се среща в по-патриархални семейства. Все пак в днешно време уважението се изразява в отношението на по-младите мексиканци към родителите си и бабите и дядовци, като са доста грижовни спрямо тях, редовно се събират със семействата си и празнуват семейните празници заедно.
Типично за Мексико е употребата на частицата “le“ в края на някои глаголи в заповедна форма в разговорната реч с цел подсилване. Например: “¡Ándale!“, което означава “Хайде, бързо“ и има значението на “vamos“, “venga“. “Sigale“ със значение “продължавай“ или “продължавай да го правиш“, но може да има и предупредителен характер според тона “Внимавай какво говориш, предупреждавам те“. В неформални ситуации междуметието “órale“ е често употребявано в Мексико в разнообразни ситуации и означава нещо като “окей“, “добре“, “хайде“, “уау“, “леле боже“, “ехо“.
Друго нещо много характерно за говора на мексиканците е честата употреба в разговорния език на умалителни, които завършват на -ito, -ita, -cito, -cita, с цел да изразим любов, загриженост, добри чувства и близост, а не толкова размер. Освен това тези умалителни се прилагат във всякакви сфери на живота, за ядене, за време, за хора, за предмети от живота, дори и в религията. Пример е Diosito, което е умалително на Dios или Господ и показва в случая силната вяра, т.е. Господ е твой близък, на когото да се довериш и опреш в трудни моменти. Тази характеристика е свързано с местните езици като науатл или нахуатл, което е езикът на ацтеките, в който умалителните «tzin» o «ton» са били използвани с цел уважение и почит, но също така и близост, а не само размер, което се запазва в испанския от Мексико. Други примери на умалителни са: mamacita, casita, frijolitos, но всъщност мексиканците могат да ги приложат към всяко едно съществително, а и не само. Често са прибавени и към наречия, например ahorita (сега), а и към лични имена, например: Juan – Juanito, Perla – Perlita. По принцип мексиканците дори прекаляват с умалителните в сравнение с Испания и други страни от Латинска Америка, което е друга характерна черта на речта им. Поради употребата на тези умалителни, мексиканците затвърждават образа си на топли, любезни и дружелюбни хора, донякъде наивни, но добродушни.
Друга важна особеност е, че много по-рядко се използва preterito perfecto (he ido) за близко минало, свързано със сегашното по някакъв начин, а предимно се ползва preterito indefinido (fui), което в испанския е за минало свършено време в конкретен минал момент, но в Латинска Америка замества и двете употреби по-горе. Дори когато моментът е много близо до сегашния, така например вместо “Esta mañana he comprado leche“ (Тази сутрин купих мляко), е нормално да кажат: “Esta mañana compré“. Тази особеност е характерна за цяла Латинска Америка. Интересен паралел може да не направи с английския, където present perfect (have been) не се използва толкова много в Америка (което също изразява връзката на миналото със сегашното), а се предпочита past simple (was/ were) (което е за минал свършен момент) дори когато говорим за някакъв опит, свързан със сегашното.
Лексика
Най-очевидни различия са в речника и множество думи, които ще срещнете в Мексико, но не и на стария континент и се дължи до голяма степен на влиянието на езици, с които си е взаимодействал, като езиците на местното население, както и английския заради близостта с Щатите. Англицизми са например computadora за компютър, която напомня английската дума computer, докато в Европа се казва ordenador. Има много думи, които се запазват от английски, а други променят леко звученето си или изписването си или и двете, но напомня английската дума. Примери на думи от английски са: технологии (email, blog), думи за дрехи (jeans), спортове (hockey), храни (sandwich, take away), бизнес (marketing) и много други. Примери за “помексиканчване“ на някои английски думи е например: marqueta (market) – пазар, checar (check) – проверявам.
Друга характерна черта в лексиката е използване мексикански диалектизми или “мексиканизми“ и на такива от науатл/наухатл, които не се ползват в кастилския испански, например chamba (trabajo) за работа, cuate (amigo) за приятел, другар, и platicar (charlar) за разговарям, приказвам си. От науатл в испанския, а и други езици, са навлезли доста думи като авокадо, шоколад, люта чушка чили, но има и думи характерни предимно за Мексико и някои околни страни. Такава дума е “apapachar“, която се ползва за прегръщам, галя, показвам привързаност и любов, понякога има и по-поетичното значение на “погалвам те с душата си“, а оттам и съществителното “apapacho“ за прегръдка или погалване. Друга дума е cuate, която в разговорната реч се ползва за приятел, която в науатъл се е ползвало за “близнак“ ( „coatl“). Achichincle означава “подмазвач“ или такъв, който лиже подметките на шефа или на някой с власт. Други примери за лексика, характерна за мексиканския говор включват: güero ‘rubio’ (рус), padre ‘bueno’ (добър, супер), padrísimo ‘buenísimo’ (страхотно) и pinche ‘maldito’ (ужасен).
Истината е, че за много хора мексиканският диалект или вариант е много по-разбираем и ясен от испанския в Испания, да не говорим, че звучи по-приятно.
Cover Image: Мексиканското знаме by MariaLR via pixabay