Призраци и легенди в Мадрид

Разходката из Мадрид няма да е пълна без да чуете истории за призраци или някоя градска легенда. А те не липсват, призраци, градски легенди, прокълнати сгради, дори станции на метрото. Може да се запишете за една нощна разходка, където да ви разкажат истории, от които да ви настръхне косата или поне да изтръпнете от ужас, а ако имате късмет, да усетите или видите някой призрак.

Странните гласове от Каса де Америка

Точно срещу кметството в Мадрид на площад Сибелес, се намира красива необарокова сграда, Паласио Линарес, днес седалище на Каса де Америка, но малцина знаят, че тя крие тъмно минало и още по-интересното, че си има собствени призраци. Някога в нея са живели Маркизите на Линарес, на които е наречен домът, а днес къщата е обитавана от духовете на фамилията. Мадридчани свързват палата с интересна градска легенда. Историята започва като приказка, богат младеж на име Хосе се влюбва в момиче от добро семейство, но с неизвестен баща, на име Раймунда. Бащата на Хосе се противопоставя остро на този брак, но не поради произхода на момичето, съвсем друга е причината. Оказва се, че тя е негова извънбрачна дъщеря, с което историята наистина заприличва на латино сериал. Въпреки всички препятствия Хосе и Раймунда толкова се обичат, че в крайна сметка се женят през 1858 след смъртта на бащата. Но щастието им не продължава дълго, защото синът открива писмо от баща си, в което бащата споделя истината за своята извънбрачна връзка и плодът от нея, а именно Раймунда. Скандалът е налице, но двамата успяват да изискват специално условие от Папата, така наречената “папска була“ да живеят заедно без да консумират брака си. Вече било късно, обаче, защото Раймунда носела в утробата си плода на техния грях и не след дълго родила момиченце, което кръстили Раймундита. Мълвата не спира дотук, а твърди, че те убили собствената си дъщеря, за да не се узнае за греха им. Според злите езици, те я зазидали в една от стените на двореца, а други, че е заровена в градината. Така романтичната история се превръща във филм на ужасите. Къщата била обитавана от духа на малката Раймунда, а и на майката, която не може да намери покой заради страшното си престъпление. Но някой виждал ли ги е, не ги е, но ги е чул или поне така се твърди.

Всъщност легендата не е толкова стара. Годината е 1990 и списание “Тиемпо“ към поредния брой прилагат и касета със запис, на който парапсихолог обяснява за тайнствените паранормални звуци, които са били записани от неговия екип в Паласио Линарес и после слушателите могат да чуят самия запис, на който се чува детски глас, който казва “Мамо, мамо, нямам майка“, както й друг глас на възрастен, който казва “Раймунда никога не ме нарече мамо“. Пресата гръмва и започва да се пише за призраците в къщата. Екипи искат да запишат необичайните звуци, те нощуват в дома, други търсят в историята на обитателите на палата и какво се е случило в миналото. И така се ражда тази легенда, която най-вероятно е просто продукт на развинтеното въображение на жителите на Мадрид. Някои екипи даже правят дупки в стената, от където се смята, че идва звукът. Макар да има доста привърженици на тази легенда, други я оборват, както и фактите в нея и дори изразяват съмнение в автентичността на записите, което е доста вероятно, ако бъдем честни. Днес със сигурност се знае, че записът е манипулиран с цел сензация, но пък мнозина продължават да вярват в призраците от палата. Нищо ново под слънцето.

Независимо че записите са измислица, легендите са нещо интересно и дори когато сградата става седалище на Каса де Америка, в нея се организират екскурзоводски обиколки, на които актьори пресъздават историята. А каква точно е истината? Истината е, че двойката не са имали свои деца, а са кръстници на две момиченца и едното се казва Раймунда и е дъщеря на адвоката на маркизите. Маркизата на Линарес наистина е била със скромен произход и не се е знаело кой е баща й, но нищо не сочи това да е бащата на Хосе. Най-малкото майка й, която знае истинския баща, щеше да се възпротиви на брака й. Независимо дали легендата е истина и не, изглежда на маркиза не му е харесало предполагаемото въздържание, а май си е падал по жени с името Раймунда, и порасналата Раймунда ражда дъщеря от аферата си със своя кръстник. В наши дни, внучката на дъщерята на Раймунда води дела, за да се докаже и се признае бащинството на маркиза, както и за наследството, което дължи на баба й. А става пари за доста пари, защото кагато умират без преки наследници, те оставят огромно за времето си богатство. Това превръща призрачната история в нещо доста прозаично и доста по-вероятно от зазидани бебета и гласове от отвъдното. Каквато и да е истинската история на реалните хора и на техните призраци, тя е толкова популярна, че днес в сградата дори има и ресторант “Раймунда“.

Каса де Америка (Casa de America) срещу фонтана Сибелес в Мадрид. image by: Alcuin Lai on Flikr.

Църквата “Сан Хосе“ и танцът с влюбеният призрак

През 19 век млад английски благородник бил поканен на някакъв бал (в някои източници твърдят, че бил германец), но тъкмо бил решил да си тръгне, когато до него се приближила бледа девойка и го поканила на танц и те танцували цяла нощ. Направило му впечатление колко студена била кожата на момичето, но нищо не казал. Все пак е англичанин, едно че е джентълмен, и второ – в Англия не липсват бледи девойки със студена кожа. По едно време тя го помолила да си тръгнат от празненството и така го довела до църквата “Сан Хосе“, в която влезли и видели до олтара да стои ковчег. Момичето тогава му казало, че повече никога няма да се видят, но ако дойде на следващия ден, ще разбере защо. Това би могло да е просто една история за нещастно влюбване, но отново както в предишната история, романтичната приказка се превърнала в разказ на ужасите. Все пак младежът имал някаква надежда, че ще се получат нещата и затова на следващия ден отишъл в църквата, за да се срещне с любимата си и наистина я намерил, но уви, мъртва в ковчега, който видели предната вечер. Можем да си представим в какъв ужас изпаднал младежът, осъзнавайки че е танцувал с призрак. А вие как бихте се почувствали? Но това не било всичко. Приближила го млада жена и му казала, че е братовчедка на починалата и му разказала, че братовчедка й, която се казвала Елена, била влюбена в него, често го била виждала на разни вечеринки да танцува, но я било срам да го доближи. Интересна подробност е, че в ръцете й била положена една бяла роза, същата която тя държала предната вечер и така призракът получил прозвището “Дамата на бяката роза“. Такива истории за трагични романси били доста популярни през 19 век и макар и тъжна, тази история е поучителна, да направим в живота това, което искаме, а не да чакаме да стане прекалено късно. Надяваме се духът й да е намерил покой след танците с любимия, а той да не се е отказал завинаги от танци с бледи млади жени от страх. За това историята мълчи.

Призраци в телефонната палата

На Гран Вия 28, точно при изхода на станцията на метрото със същото име се намира сградата на Телефоника. Някога е била известна като небостъргачът на Фуенкарал, понеже е била най-високата за времето си в Европа до 1940, а днес е осмата по височина в Испания. Построена е през 1926, макар че окончателно е завършена през 1929, а започва да функционира от следващата година. И макар отдавна да не е най-високата сграда в Европа, дори Испания или Мадрид, е третата по височина на този оживен булевард. Тя е известна още с призрака си и то призрак на дете, когото местните наричат Гойито, който обича да се разхожда на етажи 9 и 13, където е забелязан от работещите в сградата или по-скоро усетен. По това време на тези етажи имало някакви машини за хлебчета, което навежда на мисълта, че Гойито много е обичал въпросните хлебчета. Освен тях обичал да прави номера, като да затваря врати и да гаси светлините. Вярва се, че детето е умряло при строежа на сградата и затова днес неговият неспокоен или по-скоро палав дух обикаля из нея, макар да няма потвърдени данни, че е така, но все пак избягвайте етажите 9 и 13, ако ви е страх от духове.

Кървавият манастир

Освен призраци, испанската столица има и своите прокълнати места. Колкото и странно да е, едно такова е не друга сграда, а манастир, който днес не съществува, или поне сградата, защото днес там се издига … църква. Сегашната църква “Санта Крус“ или Светият кръст на улица “Аточа“ 6 е построена на мястото на разрушения доминикански манастир “Свети Тома Аквински“ с църква със същото име, за който се говори, че бил прокълнат. И има защо, в него са се случили толкова кървави събития, че човек се пита дали това е просто случайност. Тази информация няма да я намерите в официалните сайтове или туристическите брошури, но пък се знае от по-старите мадридчани и любителите на градски легенди. Първо, през 1652 част от църквата се запалва и изгаря скоро след построяването си. Това не би било толкова странно при положение, че в църквата е пълно със свещи, ако това беше единственото трагично събитие на това място. През 1726 пада куполът на църквата “Санта Крус“ без видима причина и убива 80 човека, тъй като по това време се провежда църковна служба. 30 години по-късно куполът пак пада. Разбира се, сградата винаги е възстановявана, но въпреки по-здравата конструкция, не спират нещастните случаи. През 1872 пламва друг пожар и този път е засегната целия комлекс, а пламъците се виждали от цял Мадрид. Толкова бързо се разгорява пожарът, че много монаси не успяват да избягат. През 19 век, при един бунт, мъже влизат в манастира и убиват част от монасите вътре. Когато най-накрая решили да съборят старата църква и построят нов с мотив, че конструкцията не е здрава, много от мадридчаните тогава били сигурни, че причината е друга, а именно, че мястото е прокълнато.

Всъщност в миналото от този манастир тръгва процесията за провеждането на ауто-да-фе от Инквизицията на Пласа Майор, или “акт на вярата“, който обикновено приключва с екзекуцията на обвинените, от които се изисква да се покаят преди изпълнението на присъдата. Разбира се, ако се покаели преди това, чупили врата на осъдения преди кладата, което им се виждало по-хуманно от това да го запалят жив (ако не се разкае). Като знаем колко невинни хора са били осъдени от Инквизицията, дали е случайно, че именно това място, както и Пласа Майор, за която ще стане дума малко по-нататък, са “прокълнати“ и дори обитавани от някой и друг неспокоен дух.

Когато започват работа по събарянето през 1888, обаче, свод в един от параклисите пада и затиска 8 работника, като само четирима оцеляват. През 1902 година е построена сегашната църква “Санта Крус“ в неоготически стил с красивата си фасада с червени тухли и 80-метровата си неомудехарската кула. Въпреки че е продиктувано от естетическа гледна точка, изглежда твърде тематично, като си помислим за кървавите събития на това място. След построяване на новата църква най-накрая жителите на Мадрид си отдъхнали, че проклятието, което три века тормозело предишната църква, вече е изчезнало. Въпеки това, една нощ се случило нещо свръхестествено, както съобщават свидетелите от това време. Появила се огромна сянка, която се завъртяла около кулата и не само това, свители са чули как сянката произнесла пророчески слова за падението на Испания и после изчезнала. След тази поява езикът на камбаната бил деформиран като доказателство за случилото се. А дали не е предвещавала Гражданската война и нейните последици, можем само да гадаем. Все пак оттогава няма други трагични или свръхестествени събития свързани с тази сграда и днес тя си е просто църква с интересна фасада и добре поддържан интериор, дори духовете изглежда са я напуснали.

Прокълнатата къща

В централните части на Мадрид има толкова къщи с духове, че ако сте по-напористи и не ви е страх от духове или не вярвате в тях, може и да получите отстъпка от наема. Но никое място не толкова прокълнато, колкото сградата на улица “Антонио Грило“ 3 в квартал Маласаня в центъра на Мадрид. Някога тази улица се е казвала “Кайе беата“ и е свидетел на кървави събития. Всъщност улицата е известна с множеството зловещи събития, но една сграда се откроява с това, че е била сцена на множество ужасяващи случки. През 1776 един свещеник се влюбва в шивачка и често я закача, и понеже съсед го обвинил на всеослушание, го убива. Макар да е осъден на смърт, Карлос III заменя присъдата със затвор, за да не очерни “доброто“ име на Църквата, ти да видиш. Кървавата история продължава през вековете. През 1945 години съсед от първият етаж е пребит до смърт със свещник, но никога не намират извършителя. През 1964 една самотна майка задушава бебето си, за да не се разбере, че е родила и скрива тялото му в едно чекмедже, увито в кърпа. Доста налудничаво решение, понеже сестра й, която живее с нея, го намира и така се разбира за зловещото деяние, като в крайна сметка тя е арестувана.

Най-страшното престъпление, обаче, се случва две години преди това, на 1 май 1962, когато един шивач, който живее на третия етаж, убива цялото си семейство, жена си и петте им деца, три момичета и две момчета на възраст между 14 и 1 година, излага телата им на балкона и после се самоубива с изстрел в главата. И макар съседите да твърдят, че бил тих и спокоен човек, по време на случващото се, го чули да повтаря, че “гласовете го накарали да го извърши“. Всъщност няма нищо свръхестествено, защото истината е, че е имал финансови проблеми, бил натрупал доста дългове и бил в безизходица.

Историята е, че този ден той изпраща прислужницата на пазар, после убива цялото си семейство и сам се обажда на полицията да признае за убийствата, но когато полицията пристига, не желае да се предаде преди да говори със свещеник. Той излиза на балкона и започва да изнася телата на семейството си пред смаяните погледи на събралата се тълпа, като твърди, че ги е убил защото много ги обича и че бил принуден. Разговорът със свещеника по телефона не помага, мъжът твърдял, че трябва да се самоубие и това било заповед, след което се чува изстрел. Съседите утвърждават, че в последно време бил станал много странен, говорил, че е в контакт с извънземни, на което тогава те не обърнали внимание. Така или иначе си остава тайна кои са тези, които според него са го принудили и дали не е просто фактът, че е дължал много пари и това го е довело до загуба на разум и извършването на кървавата постъпка, както изглежда най-вероятно. Така само за 20 години в къщата са станали 9 убийства (е, 8 и едно самоубийство).

А дали няма връзка и фактът, че някога на това място е имало старо гробище към женския манастир “Санта Киара от Сиена“ и сградите са построени върху него. Освен това при разни ремонтни работи са открити заровени близо 100 фетуса, което показва, че на улицата е имало нелегална клиника за аборти след Гражданската война (по време на режима на Франко, абортите са били забранени). А какво се случва днес с този дом, ами нищо, съвсем нормална сграда с апартаменти, които се дават под наем и колкото и да е чудно, има хора, които живеят там. А дали са чувствали някога присъствието на духове или нещо зловещо, пак според наемателите, не са. Хубавото е, че кървавите истории са останали в миналото и духовете са се успокоили. А вие бихте ли наели апартамент, в който е станало убийство?

Но нека се върнем отново на призраците на Мадрид, а те не са малко и освен сгради, обичат да обитават църкви, площади и дори метростанции и музеи.

Призраците в Сан Хинес

Мадрид има своя обезглавен призрак, както в “Сънната долина“ на Уошингтън Ървинг. Той е свързан с църквата “Сан Хинес“ на улица “Аренал“ 13, място известно сред парапсихолозите и любителите на мистерии. Сегашната сграда датира от 17 век, но на мястото е имало храм още през 12 век. През 1353 крадци влизат да обират църквата, но по това време ги вижда един старец. За да не ги издаде, те го убиват, но това не им е достатъчно, отрязват му главата и я слагат в краката на Девата. По ирония на съдбата Сан Хинес, френски светец от Арл, на когото е кръстена църквата, също е обезглавен, а може би това са целели и крадците, да пресъздадат историята. Кой да каже. Разбира се, тогавашното общество силно се възмутило и разгневило и чак крал Педро I Жестокият, на когото извършеното му се сторило прекалени жестоко, наредил да се заловят крадците незабавно. И така без оглед на вина, а по-скоро да докаже мощта на краля, били заловени невинни хора, които набързо били екзекутирани, а техните духове и до днес се появяват, за да напомнят за несправедливата присъда. Хората също говорят, че от 14 век до днес тази зона е обитавана от един призрак без глава, който се появява нощем. За хората през 14 век това било знак, че не са заловили истинските виновници. За съжаление днес няма как да открием кои са били и така призракът без глава е обречен вечно да броди из квартала, а ако се намирате там ношем, може и да го зърнете.

Освен със своите призраци, цъквата е свързана и с доста известни личности. В нея е кръстен Кеведо, а пък Лопе де Вега склюява тук брак с една от съпругите си. Също така вътре е погребан Рамон Аресес, създателят на Корте Инглес, огромни магазини тип ЦУМ, които няма как да не сте забелязали из цяла Испания. Ако сте наблизо, разходете се и до “Аренал“ 8, където живее най-известната мишка на света, Ратон Перес или Ратонсито Перес, който носи подаръци на децата, на които им падне млечен зъб, но само ако са го поставили под възглавницата нощем. Тази мишка е толкова известна, че има паметна плоча на адреса, където живее, а властите на Мадрид дори отварят на товя място музей на мишока.

Духове в музея

Няма друг по-обитаван от призраци музей от Центъра за изкуство “Рейна София“ в триъгълника на изкуството. Някога сградата се ползва за болница, като отдолу дори е имало старо гробище, а през Гражданската война даже част от нея действа и като затвор. Болницата затваря врати през 1965 и сградата е изоставена и оставена да се руши. Трябва да минат цели две десетилетия преди да се ремонтира основно и да отвори врати като арт център през 1986, а през 1992 окончателно се превръща в музей с постоянна експозиция под патронажа на тогавашния крал Карлос и кралица София. Обаче с отварянето му като музей пазачите забелязват нощем необясними събития и четирима решават да направят сесия с табло уиджа, което улавя паранормална дейност. При задаване на въпроси, установяват контакт с неспокоен дух, който казва, че името му е Атаулфо и че е бил пациент на болницата. Той още разказва, че приживе бил опасно луд и убиец и на всичкото отгоре предсказва нещастие. И наистина, след няколко дена роднина на един от работниците умира при инцидент, а на друг от участниците се налага да напусне работа заради здравословни проблеми. Разказват, че това още повече уплашило работещите там и някои напуснали или поискали да ги преместят. Даже съществува случай, в който един от служителите поискал да се извърши екзорсизъм на мястото.

Нещата не спират дотук, служителите и някои посетители съобщават за необичайни шумове, гласове, стъпки в празни коридори, дори призрачни фигури на монахини и свещеници, които преминават през стените придружени от зловещото тракане на броениците им. На всичкото отгоре камерите са заснели необясними размазани фигури и сенки. При реставрациите отдолу са открити кости и мумии, включително на монахини, чиято смърт обаче поражда съмнения за нещо нередно, понеже не са погребани така, както се полага и което обяснява брождаещите им духове. И дори тези шумове и сенки да могат да се обяснят със скърцащи подове и врати, със завъртането на въздуха и някакво течение, то нещото, което наистина уплашило пазачите било, че асансьорите тръгвали и спирали сами без да има някой в тях и без да свети таблото. Дори дошъл екип по паранормална дейност с цел да изследва мястото, заедно със свещеник, и те също потвърждават, че са станали свидетели на свръхестествени явления. И макар управата на музея да твърди, че Атаулфо е плод на развинтено въображение или първоаприлска шега, имайте едно наум и обикаляйки по коридорите и из залите на музея, оглеждайте се за някой арт призрак.

Призраци в метрото

Не си мислете, че само сградите са обитавани от духове, в метрото също се намира някой и друг призрак, особено ако сте на станция “Тирсо де Молина“ по линия 1. При строежа на метрото в тази част през 20-те години на 20 век, там откриват доста скелети и черепи, най-вероятно е имало старо гробище, но решават просто да ги препогребат под релсите. И така дали заради шума и това че толкова хора минават оттам всеки ден и духовете не могат да почиват в мир, но призраците обикалят станцията неуморно или поне нощем, когато метрото е празно и никой не може да ги обезпокои. Все пак пазачите в метрото са чували всякакви странни звуци, плач и стенания, а някои твърдят, че са са виждали силуети и странни сенки, които преминават по перона. Би било интересно да се разбере колко време се задържат на тази работа пазачите точно на тази станция. А ако ви учудва, че понякога тази станция е затворена, просто сте попаднали на някоя от реконструкциите и разширяването по линията. Няма нищо общо с призраци, или пък не?

Призраците от Пласа Майор

Трудно бихме повярвали, че един от най-емблематичните площади в Мадрид, Пласа Майор, е притегателно място не само за хиляди туристи и минувачи дневно, а и за някой и друг призрак. Този площад до 1765 е място за екзекуции, така че представете си колко призраци бродят там, неслучайно има свидетелства за странни шумове, рязко спадане на температурата, светлини и неприятна миризма на сяра. Пласа Майор обаче си има официално зачислен призрак на име Сирило, един от несправедливо обвинените и екзекутираните от Инквизицията и, ако се вярва на легендите, първият екзекутиран на този площад. Старите мадридчани твърдят, че който не го е виждал, значи не е бил на този площад, но Сирило няма постоянно работно време и не е денонощно на площада. А кога се явява той? Най-често това се случва рано сутрин на някой окъснял или препил, подпрял се на някоя стена почти в безсъзнание, любими са му пияните туристи. Днес на Пласа Майор дори призраците не са оставени на спокойствие, има нощни обиколки и призрачни турове, но все пак внимавайте какво си пожелавате, защото никой не е застрахован.