Мадрид се намира в сърцето на Испания и е град, който задължително трябва да се посети. А защо е така? Просто го посетете и ще разберете. Но все пак, ако искате да избягате от забързаната столица и да усетите провинциалното испанско спкойствие, но без да трябва да пътувате надалеч, с удобния си, редовен, бърз и екологичен транспорт (що се отнася до влаковете), столицата предлага доста приятни разходки наоколо за половин или един цял ден.
Какво знаем и какво не знаем за Алкала де Енарес
Историята на Алкала де Енарес (Alcalá de Henares) е пълна с интерестни личности и любопитни събития. Повечето свързват града с родното място на Мигел де Сервантес (1547-1616), така че няма да се отървете от потока туристи дошли да посетят родната му къща музей. Все пак не се плашете, няма да попаднете на опашки, освен ако не е някоя организирана група, но въпреки всичко Алкала предлага пиятен баланс между туризъм и спокойствие. Градчето, което се намира на 35 километра източно от Мадрид, предлага много повече. Най-лесно от Мадрид се стига като вземете влак на къси разстояния (Cercanías) от гарите Пуерта де Аточа (юг) или Чамартин (север) в посока Гуадалахара. Пътят е около 40 минути и е на цена от 3,40 евро в едната посока (цена към края на 2024). Внимавайте като си купувате билети за влаковете на къси разстояния, защото важат определено време (до два часа след закупуването), т.е. не си купувайте предварително, а преди самото пътуването. Ако е отиване и връщане, връщането, обаче е валидно за този и следващия ден независимо от часа. Влаковете са доста начесто, защото линията се ползва за трафика от работещи към и от Мадрид, така че и да изпуснете един, няма много да чакате за следващия. Гарата в Алкала е на удобно място, близо до центъра, където може да стигнете пеша.
Няма как да объркате родната къща на Сервантес, днес превърната в музей, понеже отпред на пейката си почиват най-великите герои на писателя, Дон Кихот и Санчо Панса. Двете доста сполучливи бронзови статуи в реален размер рядко са без компания на тяхната каменна пейка, защото редовно са заобиколени от туристи, които желаят да се снимат с тях. Властите хитро са оставили място между двамата, където спокойно да седне един и дори двама желаещи снимка с героите на Сервантес. Колкото до паметника на създателя им, той се намира съвсем наблизо, на площада носещ неговото име, който се пада точно в сърцето на стария град. Някога на това място се е намирал градският пазар. Колкото до родната къща на Сервантес, макар малкият Мигел да е живял там до четвъртатат си година, а и самото семейство да не е живяло дълго време в нея, то къщата носи атмосферата на 16 и 17 век и пресъздава бита и подредбата на стаите от онова време, така както са живяли и самите Сервантес. Освен етнографската сбирка, днес в музея може да намерите доста издания на книгите на Сервантес от различни периоди. Музеят е безплатен, мо имайте предвид, че къщата е затворена в понеделник, но пък Дон Кихот и Санчо и в слънце, и в дъжд ви очакват отпред на пейката.
Къщата на Сервантес е с интересна архитектура с вътрешен си двор, заобиколен от два етажа. За запознатите тази къща може да им се стори прекалено луксозна, защото семейството не са били заможни хора, въпреки че бащата е бил “хигург“. В къщата се намира и стаята, изпозвана за кабинет от бащата, където е “лекувал своите пациенти“. Всъщност той не е учил за доктор и е бил по-скоро бръснар по професия, и както било популярно по онова време, в задълженията му влизало пускането на кръв, понеже се е вярвало, че това помага и лекува, а повечето хора не са имали пари да се лекуват при истински доктори. Въпреки това тази длъжност не е била добре заплатена. Как тогава семейството се е уредило с такава хубава за времето си къща? Заслугата е на дядото на Сервантес, или по-скоро на една от лелите на писателя. За тази леля се твърди, че е имала връзка с незаконния син на дук, който обаче вместо да се омъжи за нея, взел че станал свещенник, синът, не бащата. За да запазят тайната, бащата давал определена сума всеки месец на семейството до смъртта си. Освен това дядото на Сервантес е работил при таткото, който подобно на сина си, или по-скоро обратното, синът по подобие на бащата, е бил по тънката част и е имал доста любовни увлечения и не е бил особено дискретен при това. Ролята на Сервантес-дядо, който по професия е бил адвокат, е била да прикрива разюзданото му поведение срещу солидна сума. Когато дукът умира, дядото остава без работа и заплата, както и дъщеря му, която била прекалено бедна, за да се омъжи. По онова време се е искала солидна зестра за добър брак. Подобна съдба ще сполети по-късно и сестрите на Сервантес. Все пак дядото на Сервантес успява да спести достатъчно и да купи тази къща, като когато умира минава в ръцето на сина си Родриго, Сервантес-баща, но той не живее много в нея и я продава, за да с епремести във Валядолид.
Прочетете повече за мистериите около личността на Мигел де Сервантес тук.
Родната къща на Сервантес: вътрешният двор (ляво) и кабинетът на баща му (дясно), където освен че е бръснел, е извършвал и леки медицински манипулации като пускане на кръв и наместване на кости.
Алкала притежава един от най-известните университети в цяла Испания и заедно със стария град са част от Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Алкала е още известен като първият университетски град. Основан от кардинал Сиснерос, университетът се смята за модел на първия университетски град, така нареченият университетски кампус, което се случва през 1499. Всъщност както и именитете си английски събратя Оксфорд и Кеймбридж, и тук се разиграва съперничество между града и университета, в който действали собствени закони, порядки и си имало собствено управлление. Символична и физическа граница между двете е сегашният площад Мигел де Сервантес, от едната страна на който е бил университетският град, а от другата – града. Сервантес обаче не е учил в този университет, както и в който и да било друг, затова пък доста известни личности са го завършили, сред които Лопе де Вега, един от най-големите съперници на Сервантес през Златния Век, като и други важни представители на този период, като Тирсо де Молина, Кеведо и Калдерон де ла Барка.
Игнасио де Лойола, основателят на Ордена на Йезуитите, учи Теология в университета, защото за времето си, а и до днес, това е бил едн от най-значимите университети заедно с този в Саламанка. Игнасио е бил от по-възрастните студенти, той е на 42 години, когато завършва образованието си и това е, защото преди да се обърне към вярата и службата на Бог е бил войник, но е ранен и едва оцелява. Това го кара да се обърне по-силно към религията и да постъпи в университет, за да усвои теологията. Съществува интересна традиция, която наподобява тази в Саламанка, където ако искаш да си вземеш изпитите, трябва да откривеш жабата на фасадата на университета, но в случая с университета в Алкала е прасе. В миналото е съществувала и друга традиция, според която, ако те скъсат на изпитите, трябва да минеш през Портата на магаретата и да стоиш цяла нощ с нещо като магарешки уши на главата, докато другите студенти минават покрай теб и им се подиграват. Тази традиция за щастие отдавна е отмряла, а самата порта вече не съществува.
Бужуто на университета е изящната зала, известна като Паранинфо, което означава “за нимфите“, понеже те са покровителки на знанието. Някога тук студентите докторанти е трябвало да защитят своите тези, за да получат титлата “доктор на науките“, а изпитът е не е бил никак лек. Освен че е бил пред всички професори, които са можели да го прекъсват по всяко време и да задават всякакви въпроси, е бил и на латински, а е имало и “адвокат на дявола“, който да оспори тезата му с всички сили. Днес мястото се използва за различни събития, най-значимото от което е връчването на Наградата за испаноезична литература на името на Мигел де Сервантес, състоящо се всяка година на 23 април, Ден на книгата и Ден на исанския език, което е и предполагаемата дата на смъртта на създателя на Дон Кихот. Премията се връчва от краля на Испания (а в бъдеще и от кралица) и по стените могат да се видят имената на лауреатите, сред които са Марио Варгас Льоса, Хорхе Луис Борхес, Мария Самбрано и множество други бележити автори.
De Heralder – Prize PlatePrize Medal, CC BY-SA 3.0, link
Кайе Майор е най-дългата покрита улица (с аркади и от двете страни) в цяла Испания, а и Европа. Някога е била част от еврейския квартал, така наречената худерия. И до днес някои сгради все още са запазили типичния вид с дървени греди. Днес макар сградите да са от по-ново време, те са запазили подребата от преди, с магазинчетата на приземния етаж под арките, и два етажа отгоре за живеене, само че колоните от камък са заменили някогашните дурвени колони на еврейските къщи. Някога между къщите е имало пасаж, така че да не се налага да излезеш и да отидеш до съседа ти. Ако се загледате нагоре, когато вървите под арките, на някои места може да видите запазени странни отвори като малък прозорец в тавана близо до външната врата. През тях са живущите отгоре са можели да надникнат и видят кой тропа на вратата и ако не били властите или не дай си боже Инквизицията, спускали с едно въже ключа от вратата, за да си отвори и влезе посетителя. Ако ли не, се криели и не отваряли, но доколко това ги е спасявало, историята мълчи. Днес са запазени само 6 от тези тайни прозорчета. Все пак има по-модерни начини да разберем кой звъни.
Макар да е съществувало римско селище на това място, то запада със залеза на римската Империя, но градът наново се възражда около днешната катедрала, която първоначално е била малък параклис посветен на Светите деца, Хусто и Пастор, обезглавени от римските власти през 4 век, защото не са се отрекли от вярата си. Около камъка, на който са обезглавени, изниква параклис, в който са погребани двете деца и много поклоници започват да посещават мястото. Около параклиса започват да изникват къща, по късно на това място се построява по-голяма църква, а сега на мястото се издига катедралата, която е една от единствените две “магистърски“ катедрали (другата е “Свети Петър“ в Лювен, в Белгия), понеже канонът (висш свещеннически сан) на катедралата трябва да е Магистър по Теология. Всъщност името на града идва от Арабската дума за замък или цитадела “кала“ и градът е арабско владение 4 века, след което попада в рамските на Кастилското кралство през 12 век.
Понеже е близо до Мадрид, а и до Толедо, и двете от които са помещавали кралския двор в определен период от време, тук са отсядали доста крале в така нареения Архиепископски дворец, който освен с архитектурата в мудехарски стил, впечатлклява и с историческите събития, на които е станал свидетел. В него се ражда Катрин от Арагон, известна като първата злощастна съпруга на Хенри Осми и бъдеща кралица на Англия, който заради това, че иска да се разведе с нея и ожени за Ан Болейн, се отказава от Католицизма и въвежда Протестанството в Англия, като така създава Англиканскта църква. Катрин е дъщеря на Исабел Кастилка и Фернандо Арагонски, известни още като католическите крале, които изцяло изгонват арабските владетели и повторно завладяват Испания като с това слагат край на Реконкистата. Докато Исабел се възстановява от раждането в двореца, се случва и друго историческо събитие, а именно първата среща на Христофор Колумб с Исабел Кастилска, за да й поиска финансиране за бъдещите си презокеански пътувания, които водят до откриването на Америка, макар той са е смятал да стигне до Индия, а е открил Нов свят за своя най-голяма изненада, или поне така се твърди. В днешно време, все по-силно се налага теорията, че Колумб е знаел, че зад океана има цял един нов континент (едва ли е предполагал, обаче, че са два) и го е търсил преднамерено. Каквато и да е истината, това събитие се случва в Алкала де Енарес и днес има каменна табела, който отбелязва тази знамените среща.
Катедралата в Aлкала де Енарес, посветена на Светите деца, Хусто и Пастор (ляво); надпис на Епископския дворец, с който се отзнаменува първата среща на Колумб с Исабел Кастилска, провела се в Алкала де Енарес на 20 януари 1486 г. (дясно).
Интересна история има и манастира на образа (El convento de la Imagen), който се помещава в ренесансов дворец и в който е пребивавала няколко пъти Света Тереса от Авила, която е и една от съоснователките на манастира . Игуменка на този манастир и то цели три пъти е и една от сестрите на Сервантес, сор Луиса де Белен.
Близо до родната къща на Сервантес се намира още една интересна сграда. Това е El hospital de Antezana (Болницата Антесана), основана през 1483 и действаща и досега, което я прави най-старата подобна институция в Европа. Всъщност значението на болница в Средновековна Европа е било малко по-различно, макар да е имало специфични места само за болни, не е било задължително да са места за лечение. В много случаи това е била институция, в която хората без средства да отсядат, както и за пилигрими. Понеже тези институции са били обслужвани от църквата, често монасите и монахините се е налагало да лекуват бедните живущи вътре или хората, които търсят някаква помощ. Даже терминът за болница в испанския и други езици като английски например произлиза от френското “hôtel-Dieu“ или в превод “божия страноприемница/ хотел“.
Днес в красивата сграда в мудехарски срил са настанени хора от трета възраст. Капацитетът на мястото е доста оскъден и затова могат да бъдат настанени само 23 души, а в миналото дори по-малко, имало е само 12 легла, когато е основана, поради което местните я наричат до ден днешен “болничката“ или “малката болница“. Вече 5 века болничката “Антесана“ функционира на същото място с почти същите фукнции, както и преди. Някога е била институция за подпомагане на бедните, като освен лечение, предлага и настаняване, а днес там са настанени хора, които не могат да се грижат сами за себе си. Игнасио де Лойола е работил там и се е грижил за болните, а освен това е работил и в кухнята. Ако вярваме на някои легенди, точно в тази кухня в разговори с другарите си, се заражда и идеята за Ордена на Йезуитите. Друга легенда е, че бащата на Сервантес е работил тук, но едва ли е истина, все пак не е бил истински доктор, нито е разборал от медицина. Днес вътре се намира и Музеят на медицината от Златния век.
Това са само някои от акцентите, който този град съвсем до Мадрид предлага на желаещите да го посетят. При толкова много места , които да се видят и посетят, може и да не ви е достатъчен един ден. Но колкото и време да прекарате в Алкала, няма да съжалявате. А къде ще ви отведе следващата разходка от Мадрид?