Няма как испанците да са съжителствали почти 8 века (от началото на 8 век до края на 15) с арабите на Иберийския полуостров и езикът им да не се е повлиял от тях. И като казваме език, имаме предвид кастилския диалект, който е приет за норма. В днешно време съществуват множество думи, които са от арабски произход, но дори и доста от испанците не знаят това. Всъщност арабското влияние върху езика е и основна причина испанският да се различава от други романски езици като италиански и френски. Макар да е спорно колко точно са арабизмите в езика (думи с арабски произход), се спори за бройка между 2000 и 4000 думи в зависимост дали броим и производните думи (тези, които съдържат корена на заемката от арабски), като например aceite (олио), aceitoso (мазен).
- Множество думи, които започват с преставката a- и al- са арабизми, като например azúcar (захар), almohada (възглавница), aceite (олио, зехтин), aceituna (маслина), arroz (ориз), azafrán (шафран, вид подправка), aljedrez (шах), algebra. Всъщност това е най-лесния знак, по който хората могат да предположат, че думите произлизат от арабския, понеже представката “al“ всъщност е определителният член в арабския, който е само един, за разлика от испанския, където е според род и число (мъжки, женски, единствено, множествено число). По-късно в кастилския се асимилира това “ал“, което някъде е “а“ (л-то се изпуска) и така в днешния испански имаме множество думи с тази представка. Други пък погрешно могат се смятнат за арабски, като например “acertijo“ (гатанка, загатка), но всъщност е с латински корени и идва от “a certum“, което приблизително се превежда “към истината“.
- Множесто топоними са останали в испанския до наши дни или това са названия на географски обекти като реки, планини, населени места и други. Самото название на областта Андалусия е типичен пример, всъщност Ал-Андалус е арабското название на Иберийския полуостров през средните векове. Алмерия, провинция в югоизточна Испания и част от Андалусия, също е с арабски корен. Известният арабски дворец в Гранада, Аламбра (испанското произношение) или Aлхамбра (арабиското), означава “червената“ и се отнася за цвета на крепостните стени. Но има множество други, които дори испанците не знаят, че са преминали в езика през арабския. Такива примери са: Гибралтар (Gibraltar), което произлиза от арабската дума за скала; градовете Алкала и Калатаюд (Alcalá, Calatayud), понеже от арабски кала е замък; множество реки, които съдържат “гуад“, което идва от думата за река на арабски “уади“ като в Гуадалкивир (Guadalquivir), която минава през Кордоба и Севиля и означава “голяма река“.
- Освен множеството топоними, често употребявани думи в ежедневието са с арабски корени, като например китара, кмет, памук, квартал, нула, цифра, чаша, кана, и изрази като “дано“ (ojalá) което идва от арабското “ако господ пожелае“. друг известен израз “оле“ изразяващ радост, който свързване с испанците и особено с техните танци, всъщност е с арабски произход и идва от “уалах“ и означава “кълна се в бога“. Истината е, че доста думи в днешния кастилски диалект са видоизменени и трудно може да ги асоциираме с арабския, затова и повечето хора не знаят, че са арабизми.
- Испанската кухня е силно повлияна от арабската, затова и много продукти и думи за храни идват от арабски. Такива са ориз (arroz), шафран (azafrán), артишок, кайсия (albaricoque), маслина (aceituna), захар (azúcar), кюфтета (albóndigas), кафе (café), бадеми (almendras), лимон (limón), диня (sandía), портокал (naranja), морков (zanahoria). По-лесно ще е да изборим онези, които не са с арабски произход, като например “ябълка“ (manzana) и “тиква“ (calabaza), които са с латински произход. Интересен факт е, че най-важните продукти за така познато ни ястие “паеля“ или “паея“, с което е известна испанската кухня, идват от Северна Африка и са пренесени от арабите. Да не говорим за бадемите, които са огромна част от разнообразни сладкарски изделия, както и така обичния “турон“ (turrón) или тип нуга халва. Въобще любовта към сладкото, приготвянето на сладкиши, както и традицията да се яде десерт дължим на арабите.
- Фамилните имена също са повлияни от арабския език. Например доста популярното име Гарсия (García), което много време се е смятало, че произхожда от баския език, всъщност произхожда от арабската дума за лъв “ghars“. Гарсия е най-често срещаната фамилия с арабски корени. Други често срещани фамилни имена завършват на -ez, като такива за Мартинес (Martínez) и Перес (Pérez), които заемат съответно втори и трето място сред най-разпространените имена с арабски произход. Както и при останалите думи, много фамилни имена, започващи с “ал“ са от арабски произход. Фамилията на известния испански режисьор, Алмодовар (Almodóvar), която означава “кръглата“, също е такава.
