Великите архитекти на Барселона

Като всички космополитни градове Барселона е многолика. Кварталът Ел Борн впечатлява с артистичния си дух, с малките бутици и авангардни кафенца, с тесните си улички, със смесицата на туристи и местни, с  красивата си катедрала, построена от обикновените каталунци, където във витражите ще откриете и логото на футболния клуб Барселона. Готическият квартал омагьосва със старата си готическа архитектура, с магазините сякаш застинали във времето и  кафенетата, предавани от баща на син от векове, носещ духа на стара Барселона от книгите на Карлос Руис Сафрон.  Равал с хипстърската си атмосфера е стар квартал с младежки дух. Барселонета с рибарските лодки, напомнящи за отминали времена ни връща в съвремието със своите ресторанчетата и щастливите туристи и местни, които се разхождат по променадата и на плажа и се наслаждават на слънчевите лъчи през всички сезони. Това е Барселона, където забравяме, че живеят истински хора, всички са щастливи, усмихнати и приветливи. Барселона на туристите и на духовете, които населяват тези пълни с история тесни улички. Ето я и Рамблата, от която се дръжте по-надалеч, ако можете, тя не е улица, а река, която ви помита с глъчката и тарапаната. Но шмугнете ли се в някоя малка уличка, попадате в друг свят, свят на сенките, на шепота, на магията, която пази старата Барселона. 

Симетричният, изграден от квадрати, широки улици и булеварди, диагонали  и паралели, квартал Ешампле е подреден като под конец. След разрушаването на градските стени в средата на 19 век, градът започва да се разраства и така се появява този модерен квартал с широки прави улици и монументални сгради. Тази част на Барселона носи духа на сецесиона и Бел Епок със своите сгради в стил Арт Нуво с типичен каталунски привкус, познат като стил “модерниста“ в Каталуния и Испания. Дом на величествената базилика Саграда Фамилия и част от най-известните сгради на Гауди, този квартал ни кара да усетим духа на съвременна Барселона, на пулса на живия град, не така осеян с туристи, с изключение на известните забележителности. Но извън тях, ще се насладим на Барселона за барселонците, или поне за една по-богата част от тях, както и в началото на 20 век, това място е привлякло като махнит богатите индустриалци и техните семейства, а в ммента е скъпа част на града. И тук няма да се отървем от туристите, едно заради красивите сгради в стил катунски модернизъм и второ, защото големите маркови магазини с луксозни и не толкова луксозни, скъпи и на по-човешки цени, са именно тук. Искате да купите лего за детето, да носите Сара или Манго или по-луксозната Бершка, ще тръгнете по Пасаж де Грасия.

Монджуик, хълмът планина в сърцето на града, някога еврейско гробище, сега си има свой стадион, своя крепост, свой лифт, дори свой магически пеещ фонтан. Пеещият фонтан облят от светлини, който определени вечери започва музикалната си програма с великата си песен “Барселона“ на Монсерат Кабайе и Фреди Меркюри. Макар да не оглася хъмлмът всяка вечер, а само в определени дни според сезона (дори понякога заради икономии и да няма), но когато го има е истинско вълшебство на фона на величествената сграда на Музея за каталунско изкуство. Срещу Монтжуик се издига хълмът Тибидабо със своите 512 метра, с високата си църква “Църква на светото сърце на Исус” с Исус с разперени ръце на върха й и едноименния увеселителния парк. Върхът на хълма увенчан с виенско колело е най-високата точка на Барселона. Оттам може да видите града отдолу като на длан, с върховете на високите сгради и църквата Саграда Фамилия, и лодките и коработе като точици в морето.

В началото на 20 век и края на 19 Барселона преживява истински индустиален подем, а с него и идва и подемът в културата и изкуствата и така на фона на развиващата се и разрастващата се Барселона, готова да застане категорично на картата на света. На този фон се ражда и процъфтява един нов стил, наречен модернизмо (модернизме на каталонски) или стил Модерниста, или каталунски модернизъм, което да не се бърка с модернизма или модерното изкуство, появил се по-късно. По своето същество това е един модерен за времето си стил, който разчупва традициите на предходните стилове. Този стил вече се е зародил в Европа под името сецесион или арт нуво, но на местана почва се отличава с това, че съчетава типични мотиви, свързани с Испания и каталунския дух, обединявайки арабското архитектурни форми, с геометрични фигури и растителни елементи като цветя и листа и полета на човешкото въображение.  Макар родното място да е Барселона, този стил набира сила и се разпространява из цяла Каталуния и после Испания и по целия свят. Това време в края на 19 и началото на 20 век всъщност бележи ваен период в Каталуния и се нарича още “Каталунски ренесанс“ с възраждането на идеите за каталунската идентичност, език и култура, както и зараждането на каталунския национализъм, белязан и от икономическия подем на областта, което дава тласък и на зараждащия се и разпространяващ се стил “Модерниста“.

Модернизмът е реакция срещу класическите форми, предполага въображение, артистичност, вдъхновение от природата, формите са с извивки и наподобяват природните обекти. Един от най-видните представители на каталунския модернизъм, Гауди, черпи своето вдъхновение от природните форми, растенията, животните, дори човешкото тяло. Архитектурата му е пълна с декоративни елементи, инспирирани от живата и неживата природа, пъстра и цветна, използвайки разнообразие от материали като стъкло, керамика, камък, тухли, желязо. Той избягва острите форми, предпочита заоблените, особено характерно за по-късния му период. Великата му незавършена творба “Саграда Фамилия“, например, със своите заострени кули напомня назъбените планини около Барселона, а вътрешността й представлява гора (прочетете още тук).

Разбира се, този стил не би могъл да процъвтява без една набъбваща и богата прослойка от буржоазията, която има артистични и интелектуални интереси и е ценител на новия стил, тя става меценати и покровители както в случая с Гюел при Гауди, който му възлага доста проекти, един от най-известните в момента е Паркът Гюел в подножието на хълма Тибидабо. Още повече че новите , а и старите богаташи искат изискани домове, които да впечатляват с вида си и да са символ на благосъстоянието им.

Друг виден представител на стила Модерниста в Барселона е Луис Доменек и Монтанер, който за времето си е също толкова известен, колкото и съвременика му Гауди, а за времето си е бил по-известният от двамата. На него Барселона дължи невероятния Палат на каталунската музика с изящните си керамики, стъкло и мозайки.  Друга знакова за Барселона сграда е бившата болница на Светия Кръст и Сан Пау (Свети Павел), която е цял комплекс изпълнен в стила на каталунския модернизъм и заедно с предходната сграда са част от световното наследство на ЮНЕСКО и задължителна спирка, когато пътувате до Барселона. 

Palau de la Música Catalana (Дворец на каталунската музика)

Oще един от значимите каталунски модернисти е Жозеп Пуч и Кадафалк, ученик на Доменек и Монтанер, и който е последният велик представител на стила Модерниста и първият представител на модерното каталунско изкуство, което се противопоставя на каталунския модернизъм. Една от най-известните му сгради в Барселона е на Авенида Диагонал и представлява готически замък със заострени кули известен като “къщата със шиповете“ (Casa de les Punxes). Тримата приятели си ‘’уговарят’’ архитектурна среща, не бих я нарекла битка, на Пасаж де Грасиа в участъка познат на барселонци като ‘’Ябълката на раздора’’ в модния квартал Ейшампле. Всъщност това е игра на думи, понеже думата за ябълка на изпански се използва и за отсечка. Трите сгради, разположени съвсем наблизо, които си съперничат, ако не по красота, то по оригиналност са: Каса Лео и Морера на Луис Доменек и Монатанер, Каса Аматлер на Жозеп Пуч и Кадафалк и Каса Батло (както се произнася на каталонски) на Антони Гауди, всичките построени в първите години на 20 век, ярко свидетелство за разцвета на Барселона в тази епоха.

И трите сгради са построени като жилищни сгради за богати барселонци. Каса Батло е построена за богатия аристократ Жосеп Батло, който е живял на първите два етажа, а по-горните апартаменти sа давани под наем. Сградата впечатлява с това, че все едно е изградена от черепи и кости, като първите са балкони, а вторите са колони. Покривът пък прилича на извития гръб на дракон с цветни люспи по гърба, като цветът се мени от единия до другия край. Една от интерпретациите е , че това е драконът, убит от Свети Георги с неговия меч забит в тялото му. Затова е и още известна като “къщата на костите“ и “къщата на дракона“. Според друга хипотеза, покривът представлява воден пейзаж, като цветовете напомнят “Водните лилии“ на Моне. Фасадата от своя страна с вълнистия си вид пък наподобява морските вълни, а елементите по нея я карат да заблести, когато е огряна от светлина. Гауди съчетава камък, керамика, стъкло и метал в един полет на фантазията, която ни пренася в морска приказка. Цветовете във фасадата също са взаимствани от природата и морския живот, като е използвал естествените цветове на коралите. Гауди остава смисъла, който е вложил в сградата в тайна или по скоро на въображението на околните, но влага мисъл и в най-малкия детайл. Например, прозорците са с различни размери, за да може да пропускат еднакво количество светлина.

Аматлер, който е собственик на съседната сграда е бил богат индустиралец и търговец, трето поколение производител на шоколад. С Пуч и Кадафалк освен другото ги събират и възгледите им в подкрепа на каталунския национализъм. Освен архитект, той е археолог, специалист по история на изкуството и не на последно място политик, който работи неуморно за каталунската автономност и културното и икономическо развитие на Каталуния, като дори се издига до позицията на президент на “съвета на Каталуния“, който обединява четирите провинции: Барселона, Жирона, Тарагона и Лейда (на каталонски) или Лерида (на кастилски испански). Интересен факт е, че сегашните четири колони на площад Испания, символизиращи четирите каталунски провинции (в началото на 20 век) са реплика на създадените от Пуч и Кадафалк и по-късно разрушени. Колкото до неговите архитектурните стремежи, той залага на завръщане към каталонските корени чрез нови методи на конструкция. Във фасадата на Каса Аматлер той съчетава различни стилове като романски стил и каталонски готически стил по новаторски начин. Тя напомня на средновековен замък, като чрез поставянето на различните елементи на различна височина, архитектът създава търсения ефект на асиметричност. Той използва доста сложни елементи вдъхновени от готиката в портата на партера на сградата, както и в галерията и прозорците на първия етаж. Той вплита доста символични елементи, като например бадемови клонки, които са символ на фамилията Аматлер, както и склуптури, свързани с делата на семейството, като индустрия, търговия и изкуство. И до днес това е една от най-впечатляващите фасади в стил Модерниста в Барселона.

Третата забележителна сграда е Каса Лео и Морера, която се намира на ъгъла на Пасаж де Грасия и Консел де Сент. С реновациите на сградата се заема известният архитект Луис Доменек и Монтанер в началото на 20 век по поръчка на семейството. Освен него, по проекта работи огромен тим от различни майстори и артисти. Сградата е обявена за Най-добра артистична сграда на годината през 1906 от градския съвет на Барсеона. Доменек и Монтанер създава илюзия за симетрия погледнато от различен ъгъл въпреки асиметричността на сгрдата. Декорациите по фасадата използват материали като камък и ковано желязо и вплитат елементи, изобразяващи имената на фамилията, като лъвове и цветове от черница. Склуптурът Еусеби Арнау изработва четирите женски фигури по балконите на втория етаж, които в ръцете си държат предмети, символизиращи напредъка в технологиите в началото на 20 век: фотография, електричество, фонографът и телефонът. Въпреки че дълги години е частен дом, днес е притежание на Планета Груп, испански медиен конгломерат.

Три сгради, всяка със свой собствен оттенък и персоналност, обединени от един стил, който цени въображението и скъсването с класическите норми. Също като в гръцката легенда, в която Парис е трябвало да определи коя от трите богини (Хера, Атина или Афродита) е най-хубавата и да й връчи златна ябълка с надписа “за най-хубавата“, така и жителите на Барселона, а в едно с тях и гостите, трябва да решат коя от къщите е най-красива и заслужава ‘’златната ябълка’’. В друг смисъл, обаче, човек би могъл да приеме, че този символичен триъгълник (по-скоро линия) представлява ‘’раздора’’ със старото и скучното, с порядките и прегръщането на един нов тип архитектура със своите форми и шарки, която носи духа на Бел Епок и дори и днес ни пренася в онова време на един свят на красота, изкуство, технически напредък, оптимизъм, надежди за едно по-светло бъдеще, както и разрастващ се просперитет. Една епоха вече заминала си, но оставила ни тези красиви сгради (а и не само), които да ни напомнят за нея. И на мен тази приказка ми харесва много повече и избирам да вярвам, че и жителите на Барселона със своята неукротима гордост и творчески устрем биха се съгласили с мен. 

Casa Lleó i Morera (през деня и по вечерно време)

Cover image: Casa Mila (La Pedrera)/ Каса Мила/ Ла Педрера от Антони Гауди (в близост до Каса Батло)