Защо се казва Лола на Долорес и Пако на Франсиско?

Какво е учудването като разберете, че на галено на Долорес казват Лола, а на Франсиско – Пако? От къде идват странните умалителни и галени имена? Ами имат си съвсем или не толкова логични обяснения, които може би и самите испанците са забравили вече. Все пак се предава от поколение на поколение, за какво им е да помнят от къде е тръгнало. Но все пак ето няколко любопитни умалителни собствени имена и техния произход.

Казвам се Хосе, викайте ми Пепе.

Истината е, че името Хосе отговаря на нашето Йосиф и разбира се е библейско име (съпругът на Дева Мария и земен баща на Исус), а латинската форма, от която идва испанското име е Йосеф (Joseph), което навлиза е испанския като Хосепе, но с времето се съкращава само до Хосе. По-принцип в много имена звукът “ф“ се преобразува на “п“, както ще видим по-нататък. В италианския език Хосе отговаря на името Джузепе, където едно от умалителните е отново Пепе и тук по-ясно си личи връзката. През вековете се заражда любопитна теория, която продължава да се поддържа от някои лингвисти и в наши дни, а именно че Пепе идва от инициалите PP на Pater Putativus (най-близко се превежда приемен баща), понеже Свети Йосиф е земният баща, отгледал Христос.

Как да казваме на Франсиско?

Умалителните собствени имена често се получават със съкращаване на части от името и запазване на някои срички, но понякога част от съгласните се променят или пък една от съгласните се повтаря за благозвучие. По-горе отбелязах, че имена, които започват с Ф или имат ф в тях, много често имат форма, започваща с П, като примера с Пако или Панчо като умалителни на Франсиско. Първата сричка Фра- преминава в Па- и се запазва последната сричка -ко. Куро (Curro), както на галено също наричат Франсиско, пък идва от умалителното Пако, или по-точно от Пакуро, което е галено за Пако и оттам съкратено става Куро. Кико (Quico, или също Kiko в съвременния език) пък се свързва с използването на последната сричка на Франсиско, а именно “ко“ и повтарянето на една и съща съгласна в галеното име, в случая “к“ за по-добро звучене. Имена в които имаме s, ce, ci, z пък имат умалителни с ch (ч) в името, наример Ignacio – Nacho (Игнасио – Начо), Maria Jesus – Chus (Мария Хесус – Чус), Isabel -Chabel (Исабел – Чабел), като забележете, че последната буква съвпада и при двете форми.

Свети Яков и производните имена

Друг интересен факт е, че имената Santiago, Tiago, Jaime, Jacopo, Yago и Diego са с един и същ произход. Всъщност от евреите идва името Яков, знаем за Апостол Яков или Свети Яков, ученик на Христос и брат на Йоан, което в гръцки става Иакобос, а в латинския – Иакобус. В испанския най-близко до това очевидно е Хакобо (Jacobo), което пък във френския преминава в Иакомус, заради фонетичната близост на звуците “м“ и “б“ (и двете се произнасят с еднаква позиция на устните). Името заимствано от Южна Франция става Хайме (Jaime) в испанския, докато французите използват James, откъдето преминава в английския. Яго (Yago) пък произлиза от отпадането на последната сручка от латинското Iacobus. Понеже Яков е светец, добавяйки титлата santo към името, като се съкрати от латински се получава Сантяго (Santiago). Португалците решават да съкратят последното на Тияго (Tiago), откъдето името навлиза в испанския. Друго по-очевидно съкращение на Сантяго е популярното в Испания Санти. До тук нещата имаха някаква очевидна връзка, но какво ще кажете за Диего? Не е особено ясно, но се предполага, че и то идва от Тияго, поради фонетичната близост. Неслучайно и в английския имаме две имена, които отговарят на еврейското Яков – Джейкъб (Jacob) и Джеймс (James).

Ами жените?

Женското име Долорес също има интересни галени имена, като например Лола и Лоли в по-ново време. Това идва от махането на първата сричка и използването на същата съгласна за благозвучие. Лола също има свое галено име, което е Лолита. В испанския е характерно умалителните на собствените имена да имат собствени галени имена и така Конча, галено от Консепсион, става Кончита, а Чабел, галено от Исабел, става Чабелита и други. В наше време Лола все по-често се среща като самостоятелно име.

Как звучат английските имена на испански?

Интересно е кои английски имена съответстват на испанските, като в някои случаи приликата не е толкова очевидна. Например Уилям става Гийермо (William – Guillermo), Елизабет – Исабел (Elizabeth – Isabel), Хенри или Хари е Енрике (Henry – Enrique), а Чарлз – Карлос (Charles – Carlos), докато Джордж е Хорхе (George – Jorge). Това е почти цялото Английско кралско семейство прекръстено на испански. Колкото до едно от най-разпространените мъжки имена в Обединеното Кралство и САЩ, а именно Джон, на испански ще бъде Хуан, а на български отговаря на Иван, макар в наши дни тези имена за момчета вече да не са толкова популярни сред младите родители.

Любопитно за известните

Първото има на Гоя е Франсиско, но едва ли някой му е викал Пако или Пакито, освен може би майка му. Други известни личности с името Франсиско са Франсиско Писаро (покорил империята на инките) и диктаторът Франсиско Франко. За разлика от тях, които са останали в историята с целите си малки имена или преди всичко само с фамилното си име, мексиканският революционер Франсиско Виля е по-познат като Панчо Виля. Пако де Лусия, един от най-известните фламенко китаристи, също носи рожденото име Франсиско, но никой не го нарича така. Първото име на художника Диего Веласкес идва от Яков, но трудно някой би се досетил. Интересен избор, понеже семейството му са били конверсос (покръстени евреи от страна на дядото), но това е била дълбоко пазена тайна, понеже конверсос не са могли да заемат високи длъжности в обществото.

Паметник на Франсиско Гоя в Сарагоса, понеже е роден в областта Арагон, чиято столица е градът (ляво). Монумент на Диего Веласкес пред музея Прадо в Мадрид (дясно).

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *