Испанската азбука (на кастилския испански) е съставена от 27 букви и от тях най-малко използваните в испанския са: k (ка), w (убе добле), x (екис). Тъй като в испанския имаме други две букви, чийто звук е “к“, а това са c пред a, o, u, и съгласни и qu пред i и e (casa, clase, querer, queso), буквата k се използва с чужди заемки като karaoke (от японски), kebab (от арабски) и др. Дотолкова не е харесвана тази буква, че в миналото са искали дори да я махнат от азбуката. Днес тя си заема своето почетно място, но често в наши дни я ползват символично или като знак на протест в думи като : kultura (в контекста на субкултура или култура свързано с определена група), дори в съобщения като: “Te kiero“, жаргонен израз за “Te quiero“ (Обичам те).
W може да се произнесе по 5 различни начина в азвуката: убе добле (uve doble), добле убе (doble uve), бе добле (ve doble), добле бе (doble ve), добле у (doble u). Uve doble (убе добле) е най-разпространеното произношение в Испания, докато в Мексико и някои страни от Централна Америка заради влиянието на английския по-често ползват “doble u“ (добле у). Тя е и последната влязла в езика, чак през 1969, така че не е странно, че е рядко използвана. И също като K, се среща в думи от чужд произход, главно от английски и немски. Интересното е, че в думи от германски произход, тя би трябвало да се произнесе “в“, но понеже този звук се произнася “б“ в испанския, така Wagner ще звучи “багнер“. Колкото до по-нови заемки от английския. се произнася “у“ (web). Преди навлизането на w, чуждиците, в които е присъствала тази буква, са се пишели с v (произнася се б обаче), което и досега се е запазило в по-старите заемки (vagon, vals).
Макар x да е била разпространена в кастилския диалект в миналото и да се е произнасяла “ш“, с времето е отпаднала. През 1815 г. Кралската испанска академия решава тази буква да представлява единствено звука “кс“ в думи от латински. В другите думи се заменя с J и се произнася “х“, например relox става reloj (часовник). Така днес X (екис) се произнася по три различни начина в испанския: “с“ в началото на думите, по средата като “кс“ в думи от латински (examen), или “х“ в имена на места и хора като в México, Ximena. В наши дни México остава най-разпространеното изписване в Мексико и Латинска Америка, докато в Испания и даже Аржентина е по-разпространено Méjico. Всъщност от 1814 до 1992 година Кралската испанска академия отхвърля първия начин на изписване и приема за правилен единствено този с J (хота) въпреки резистенцията, особено от самото Мексико. Все пак през 1992 академията приема и двата начина на изписване на държавата, макар да клони повече към този с J. Чак през 2001 Кралската испанска академия препоръчва да се изписва с X в знак на респект към идентичността на Мексико. Интересен факт е, че името му произлиза от езика на ацтеките, Нахуатъл или Науатъл (Nahuatl), в който е звучало като “МеШико“, затова в старата кастилска ортография е избрана латинската буква “x“, която да символизира този звук, но с промяната от 1815 година е заменена от J и е започнало да се произнася “МеХико“ с Х. Както разбрахме, обаче, особено в Америките, старият правопис се е запазил и е повлиял дори английския, откъдето пък в много страни започва да се казва “Мексико“ на страната и нейната столица, защото x се произнася като “кс“. Днес все още на места в Мексико може да чуете местните да си му казват “Мешико“.
Както виждаме буквата X е довела до доста спорове и продължава да го прави. В последно време тази буква предизвика дебат с това, че се използва като неологизъм за неутрален символ за пол, например в думите “amigxs“, “chicxs“ (когато не искаме да уточним дали са момичета или момчета или смесена група или в случая с единствено число дали става дума за мъж или жена). Другият знак, който се използва в този смисъл е маймунското @. Засега обаче Кралската испанска академия не си е казала тежката дума по този въпрос.
Друг интересен факт, че при буквата x се наблюдават определени разлики между кастилския (castellano), каталонския език (catalán) и галисийския (gallego), като и трите са романски езици на основата на латинки и заедно с баския са четирите основни езика в Испания (макар да има доста други местни езици). Въпреки че в кастилския нейната употреба да е западнала за последните два века, то тази буква не само се е запазила в другите два романски езика, каталонски и галисийски, а е доста по-разпространена и използвана днес. В каталонския тази буква в азбуката се произнася “икс“ или “шеш“, а в езика се чете по няколко начина: “ш“, “гз“ или “кс“, дори “ч“. В начална позиция или в комбинацията -ix (“и“ не се произнася) винаги се чете ‘ш’ (xocolata, peix); “гз“ между две гласни (exemple); “кс“ в края на думите (complex) . Съчетанието “tx“ се произнася “ч“ (dutxa).
Също като в каталонския език, буквата x (ше) е доста разпространена в галисийския, който е смесица от португалски и испански, а както знаем в португалския имаме звуците “ш“ и “ж“. “Ж“ отговаря на звука “х“ в кастилския, например думата за хора “gente“ ще се прочете “хенте“ в кастилсия, но “женте“ в португалския и както в испанския със звука “х“, в португалския “g“ и “j“ отговарят за звука “ж“. От друга страна, буквата x в португалския се използва за звука “ш“, което се е запазило и в галисийския, затова думата за хора, която се изписва като “xente“, ще звучи “шенте“. Интересното е, че когато вече в кастилския отпада произношението “ш“ за буквата x (екис), тогава x почва да се ползва в Галисия за отбелязването на звука “ш“. Произношението “кс“ също се запазва, като понякога даже се съкращава само на “с“, като например в “explico“ (есплико вместо експлико).
Photo credit: By Juan de la Cuesta, link
