Истината е, че такава голяма страна като Испания, няма как да не разполага с разнообразна природа, както и климат. И макар много туристи да предпочитат плажовете, има пътешественици, които предпочита да се насочи и към други природни красоти и пейзажи.
Сиерата
Кой не е чувал за Сиера Невада, най-високата планина В Испания и на Иберийския полуостров, като първенецът е връх Муласен със своите 3480 метра. Тази планинска верига се намира в близост до Гранада, където можете да заснемете прекрасния дворец Алхамбра (произнася се Aламбра на испански) на фона на величествената Сиера Невада и ако извадите късмет, за перфектната снимка върховете й може още да са заснежени дори и лятото. Най-доброто място за това е от Мирадора на Улица Сан Николас в квартала Албаисин.
Сиера Невада означава “заснежена планина“. И наистина макар и в южната част на Испания тази доста висока планина предлага сняг и ски курорти през зимата, известни с това, че са най-южните ски курорти на континента Европа. През лятото, ако не ви е страх от пътища с множество завои и малки виещи се пътеки, се разходете и се насладете на множеството бели селца, наречени така заради характерните си варосани в бяло къщи. Със своята характерна архитектура, тесни улички пълни с атмосфера и закътани в сенките заведения, както и работилнички за занаяти и други сувенири, имат какво да предложат на всеки пътешественик. Макар да са достъпни с кола или друг транспорт, между тях има изградена мрежа от пътечки за планински туризъм. Тези селца са известни като Лас Алпухарас, областта, в чиято територия се намират. Капиейра е най-високото село в областта и според някои най-красивото. Хората в Алпухарас са дружелюбни и услужливи, разходката е спокойна и безопасна дори за сами жени, а в селата може да си купите локални продукти и да хапнете от вкусната места кухня.
Езерото до морето
Албуфера до Валенсия и съвсем близо до морския бряг е сладководно езеро с национално значение и международна слава, и е основна част и атракция в природен парк със същото име. Макар и да не е най-голямото езеро в Испания, то е с огромно значение за страната със своето биоразнобразие, водна площ и източник на риба, както и възможностите за земеделие. Всъщност е лагуна, каквото и означава името му и се свързва с морето посредством канали, които се регулират. Някога е било солено, но заради напояване и каналите, се е превърнало в сладководно още през 17 век. Даже кандидатства в класацията за едно от седемте испански чудеса на природата, където не успява да попадне, но и си остава едно от най-важните водоеми в Испания, богат на голямо биологично разнообразие, любимо място за испанци и туристи поради природната му красота, но не на последно място и достъпността му. Намира се на 10 км южно от Валенсия, място безопасно и лесно достъпно с обществен транспорт за хората без коли. Освен флората и фауната в езерото има 6 малки островчета, а самото то е с неравна форма и достига до 6 км в диаметър в най-широката си част. Известно е още като родината на паелята, тъй като мястото е подходящо за отглеждането на ориз, основна съставка в паелята. Да, макар морските дарове да са един от предпочитаните видове паеля сред туристите, всъщност в оригиналната рецепта те не присъстват.
Aко сте във Валенсия, непременно се разходете до сесцето Ел Палмар на езерото Албуфера, където вземете лодка и се повозете, няма да съжалявате. Палмар може да е малко село с една главна улица, но с много характер и предложения за незабравим половин ден – возене на лодка, хапване в едно от уютните малки ресторанчета на вкусна валенсианска паеля, като често тези две удоволствия се предлагат заедно. Лодкарите с дружелюбния си хумор, ще ви разкажат за мястото, природата и видовете, които населяват езерото, а дори и да не разберете нищо, е достатъчно да се насладите на гледките и приятната прохлада, особено в горещите летни месеци. Прекарайте един ден там и няма да съжалявате, че сте пропуснали морския плаж този ден.
Манастир сред водопадите
Друг некласирал се кандидат за Седемте чудеса на Испания е природният парк около Монастерио де Пиедра със същото име (Каменния манастир или Манастирът край река Пиедра, понеже ‘пиедра’ е и камък, много подходящо за мястото). Полуразрушеният цистерциански манастир от 12 век е разположен сред великолепен парк в гориста местност с множество каскади, водопади и езера, образувани по течението на река Пиедра, както и пещери и каменни образования. Намиращ се в областта Арагон, където през лятото горещините са непоносими понякога и то точно в една от най-пустинните и сухи части на областта Арагон , се намира този оазис на истинска прохлада. Истинска наслада за окото, мястото е вълшебно, както за възрастни, така и деца. То е добро обозначено, с поддържани пътеки и леко достъпно дори за хора със затруднения. Е, разбира се, има и изкачване тук там, но паркът предлага множество пътеки и кътове за отдих, така че и за по-трудно поддвижни хора има опции за почивка и прохлада през летните горещини. Паркът никак не е малък и ще ви трябват най-малко 2 часа, за да го разгледате добре, но поне три, без да бързате.
Това е 3 в 1 място, където руини, култура и природа си дават среща. Манастирът е конструкция от смесицата на 2 стила, романски и готика, характеризиращ се със сурова външност, без излишна помпозност и украси, какъвто е и самият орден на цистерианците. Орденът се характеризира с това, че монасите са отдадени на живот в бедност, не ядат месо, молят се през по-голямата част и говоренето е сведено до минимум. Има две сгради, старият манастир и по-нов от 13 век, който всъщност е четвъртата и последна постройка. На мястото на стария манастир се намира параклис, макар сегашния да датира от 18 век. За съжаление по време на войната за независимост срещу Франция в началото на 19 век, манастирът пострадва, а монасите са изгонени. Няколко пъти монасите се завръщат и възобновяват дейност, няколко пъти са гонени и имуществото им е конфискувано по различни причини и то в течение на 30 години, докато накрая през 1835 настъпва краят и общността е разформирована, а вещите разпродадени на търг. В крайна сметка сградите също са разпродадени и са превърнати в хотел, а мястото в градина от Дон Хуан Федерико Мунтадас през 1860, който създава на мястото и първата рибна ферма в Испания. Така мястото става туристическа дестинация, която днес привлича хиляди туристи от Испания и света.
В манастира човек може да се запознае и с арагонските вина. Арагон е регион богат на лози и известен с производството си на вина, а тук те са дори от определен регион на областта, Калатаюд. Друг интересни факт за манастира е и че в кухнята му се произвежда първия шоколад в Европа. Един от монасите пътува с Ернан Кортес в Мексико и оттам праща какаови зърна заедно с рецептата на абата на манастира и така през 1534 година монасите на манастира са първите европейци, които опитват шоколад. Не случайно монасите от цистерцианския орден са известни и до днес с традициите си в производството на шоколад.
