Испанците почитата своите светци и светици, но разбира се най-висши сред тях са Исус Христос и Дева Мария. Девата е навсякъде, хиляди църкви са й посветени, присъства на всеки религиозен, а и на светски. празник, тя е майка на всички и най-почитаната сред светите жени. Испания, обаче, си има и собствени светци, някои от които са си родени на местна почва, а други, които имат здрава връзка с нея.
Сантяго или Свети Яков
Сантяго или Свети Яков е обявен за един от покровителите на Испания и как не, има цял поклоннически път, посветен на него, най-популярния в Европа, а защо не и в света, така нареченият Камино де Сантяго. Милиони са го минали, а мнозина се връщат отново. Нещо повече, популярността му е толкова голяма, че сега има много пътища, които водят до Сантяго де Компостела в Галисия, където в катедралата се вярва, че е погребан Свети Яков, ученик на Исус Христос и брат на Йоан Богослов. Натъкваме се на португалски път, английски път, но разбира се най-известен е френският път. Френски, защото започва във френското село в Пиринеите, Сен-Жан-Пие-дю-Порт, и е около 800 км, като се вярва, че минава точно под Млечния път. Описан е от писатели като Паулу Коелю, от актрисата и писател Шърли Маклейн, посветени са му филми, като филмът “Пътят“ с Мартин Шийн и синът му Емилио Естевес, който е и режисьор на филма.
А с какво е известен Свети Яков, освен че е един от апостолите на Христос, той е част от вътрешния кръг от ученици, в който са брат му Йоан, Свети Петър и той. Свети Яков е и първият от учениците на Христос, който става мъченик за християнската вяра, обезглавен от Ирод. След разпъването и възкресението на Христос, според легендата Сантяго (както го наричат на испански) акостира на Иберийския полуостров, за да проповядва християнската вяра. Докато е евангелизирал тези земи, когато минава през днешна Сарагоса, тогава Касераугуста, му се явява Дева Мария малко преди да умре на колона от яспис, за да го повика да се яви при нея преди смъртта й, понеже е искала да бъде заобиколена от всички апостоли. Като свидетелство на това събитие остава самата колона. Сантяго тогава повелява да се построи храм в чест на Светата Дева, който днес е прерастнал в красивата базилика Света Мария дел Пилар, а Девата на колоната е почитана в цяла Испания. За всички, които посетят Сарагоса, могат да се докоснат до самата колона, както и да се полюбуват на красивия храм, в който дори има стенописи на Гоя, който е роден наблизо в селцето Фуендетодос.
Сантяго се смята, че е погребан в Сантяго де Компостела и днес според поверието останките му се намират в известната катедрала. Въпреки, че е обезглавен в Йерусалим по заповед на Ирод Агрипа, легендата разказва, че двама от учениците му пренасят тялото му до Галисия и там го погребват скришом. През средните векове, някъде 9 век, на отшелник му се явява звезда в небето, която го насочва към погребаните останки на Свети Яков, оттам и името Компостела (звезда в полето). Той донася новината на тогавашния епископ на областта, който нарежда да се изгради храм в чест на Свети Яков. Оттогава мястото се превръща в място на поклонничество и започва да се изгражда храм в негова чест. С времето поради нашествието на маврите, пътят на Сантяго се измества все по на север, където е днешният френски път (Камино франсес). За известно време дори поклонничеството замира, но в днешни дни благодарение на популярната култура, книги, филми и свидетелствата на множеството пилигрими, пътят е основна туристическа дестинация, не само по религиозни причини, а като вид физическо предизвикателство, както и място за духовни търсения заради специалната енергия, която притежава Камино. Много вярват, че минаването му ще промени живота им в положителна посока, че ще намерят нов смисъл или ще им помогне да вземат важно решение в живота си.
Лесно ще разпознаете Свети Яков или Сантяго на испански в църквите в Испания. Той носи мида, може би свързано с това, че е прекосил морето да достигне до тези земи, както и тояга и кратунка с вода. Навсякъде по Камино се срещат стилизирано нарисувани миди, които указват пътя и са символ на поклонничеството, както и жълти стрелки, така че пътешествениците да не се объркат. Смята се, че през средновековието пилигримите са събирали мидени черупки от бреговете на Галисия, за да докажат, че са минали пътя и са стигнали до гроба на Свети Яков. По-късно започват да кичат дрехите си с тях като емблема, че са поклонници. Днес мидата е един от най-разпространените символи на Камино и сувенир, който да си донесете от местата, през които минава Камино, дори да не сте минали целия път.
Света Тереса от Авила
Въпреки, че събитията със Свети Яков не са доказани с конкретни факти, а по-скоро с крепка вяра, Испания си има и местни светци и религиозни личности, които са влезли в историята и са популярни из целия християнски свят. Една такава личност е Света Тереса от Авила (на някои места се изписва като Света Тереза, но на испански “з“ не се произнася).
Може би ще си спомните някоя картина или известната скулптура на Бернини, изобразяващи “Екстазът на Света Тереза“ (на италиански е Тереза, на испански Тереса), е това е точно същата тази Тереса, живяла през 16 век в Испания. Във времена, в които мястото на жената е до съпруга или в манастира като незнайна монахиня, тя огрява ярко с интелекта си, енергията и дейността си. Едно от множеството й постижения е да реформира Ордена на кармелитите, в който влиза. Идеята е за обричане на бедност, отхвърляне на земните блага и богатства, отдаване на молитва и съзерцание. Според нея кармелитките не трябва да носят обувки и оттам Орденът се превръща в Орден на босоногите кармелитки. Освен реформатор, Тереса е и писател с голям дар. Интересното е, че тя произлиза от семейство на конвертос, или евреи, които приемат християнската вяра, какъвто е бил дядо й.
Тереса от Авила е известна и с дейността си и пътуванията си из цялата страна, за да реформира ордена и да привлича към него и други съмишленици, като в същото време на много места основава манастири. За времето си тя е била като мъж, отдадена на дейността си, безстрашна, въоръжена с вярата си и немалко дар слово. Успява да убеди двама монаси и те основата орден и за мъже. Тя е атакувана заради реформите си, среща опозиция и дори преследване, съдена е от Инквизицията, но все пак крал Фелипе II, за когото знаем, че е бил доста религиозен и построява манастира-дворец Ел Ескориал, както и Папата дават зелена светлина на дейността й. Тя е работоспособна и дейна до самата си смърт, като продължава да основава манастири и да пише.
Във време, в което писането е смятано за занимание за мъже, Света Тереса пише собствената си автобиография, в която разказва за делото си и живота си, както и религиозна литература, посветена на пътя на кармелитките, на връзката с Бог и вярата като пътуване към Бога. Книгите й са пълни с оригинални идеи и философия, тя призовава към интелектуален растеж и философско съзерцание и доста философи след нея взаимстват от нейните писания, като например Декарт. Заради писателската й дейност и идеите й, я наричат мистик, понеже тя говори за мистичното единение с Бог, за интелектуалната молитва, която не се нуждае от думи, както и за 9-те степени на молитвата. Затова и винаги в иконографията е изобразяват с книга. Но може би дори повече от писанията си, с това с което е известна масово сред хората са изпадането й в транс и нейните видения, които самата тя описва подробно. Не само това, Света Тереса е можела да левитира (да се издига над земята) и за това съществуват свидетелства на очевидци, а и самата тя пише как молейки се е трябвало да се хване за за нещо, за да не се понесе. В най-известния свой транс, останал под името “Екстазът на Света Тереса/ Тереза“, тя вижда как един ангел пробожда сърцето й със стрела, затова й често се изобразява и с тях и те са се превърнали в нейн символ, както и гълъбът, символ на Светия Дух. След смъртта й при изваждане на сърцето, установяват, че има рани по сърцето, като всяка от тях е можело да я убие. Тези рани са свързани с получаването на “стигмата“ или раните на Исус, но за разлика от други мистици не ги получава по тялото, а в сърцето.
Погребана е в манастира в Алба де Тормес, приятно градче в близост до Саламнака. По-късно е есхумирана и част от останките й са пренесени в Авила, но в последствие връщат тялото й в Алба де Тормес, където днес се намира грообът й. Канонизирана за светица през 17 век, за малко да се превърне в покровителка на Испания, като за времето си тя е доста по-популярна от Свети Яков, който също е предложен и който реално се превръща в патрон на кралството, а по-късно и на цяла Испания. Тя не става патрон, затова пък е избрана за един от покровителите на Кастилия. Любопитен факт е, че Света Тереса е покровителка на тези, които страдат от главоболия и мигрени и се молят на нея за облекчение на болките си. Незнайно защо, след като приживе не е документирано да е страдала от тях, но някои смятат, че самата тя с дейността си и непримиримостта си е докарала доста главоболия на своите опоненти.
Игнасио де Лойола
Той е друга добре документирана личност, отново живял през 16 век, свещеник, теолог и войник, известен с това, че основава Ордена на йезуитите. За него мисията на ордена е масонството и проповеди, както и подчинение на Папата. Той също отдава значение на духовното обучение и публикува трудове, в които описва вижданията си за духовността. Канонизиран е за светец и е покровител на две баски области – Биская и Гипускоа. Всъщност истинското му име е Иньиго Лопес, Игнасиус е латинското му име, което на кастилско наречие е Игнасио, а на баски е Иняки. Първоначално е войник и когато кастилците се борят да отвоюват Навара от французите, той се бори на тяхна страна, но при защитата на Памплона е ранен сериозно в крака. Въпреки всичко до края на живота си накуцва, което и слага край на военната му кариера. Докато се възстановява, попада на доста религиозна литература и започва да има сънища и религиозни видения. Игнасио прави поклонение и се заема сериозно да изучава теология като затова отива в Париж. Дипломира се на 43 години, което за времето си е малко късно, но показва неговата отдаденост и плам. Няколко години по-късно основава и Ордена на йезуитите с одобрение на папата, по-късно пише конституция на йезуитите, създава и училища, където да се обучават.
Днес орденът на йезуитите е един от най-влиятелните католически ордени в света, което се дължи и до голяма степен, че те се оповават изцяло на властта на понтифика (Папата) и служат на него, както е заръчал и Лойола като четвърти обет, заедно с бедността, безбрачието и смирението. Йезуитите наблягат на обучението, интелектуални търсения и проповедите, като често се намесват в политиката и в спорни въпроси. Папа Франциск, сегашният папа, освен фактът, че е първият папа от Южна Америка (роден е в Аржентина), е и първият папа, който е бил част от Йезуитския орден.
