Има много начини, по които да се стигне до Сантяго де Компостела, крайната цел на Пътя на Свети Яков, известен просто като Камино. Класическият маршрут е френският, който тръгва от френското село Сан-Жан-Пие-дю-Порт в Пиринеите, и пресича северна Испания с главни спирки в Памплона, Бургос, Леон, Понтеведра. Според легендата Камино се движи по посока на Млечния път или по-скоро следва видимата от земята част от него, а и в древността пилигримите са се ръководели по звездите, за да стигнат до катедралата, където се смята, че е погребан Свети Яков, един от апостолите на Исус Христос, или на испански Сантяго. От друга страна, в Средновековието това е бил най-безопастният маршрут за поклонниците католици, тъй като е минавал през територии, незаети от арабските завоеватели, населявали различни части на полуострова цели 8 века (от началото 8 до края на 15 век) до Реконкистата. Най-късно са завладени повторно от Католическите монарси най-южните части (Андалусия), като последният бастион на арабските владетели е Гранада с известния дворец Аламбра (или Алхамбра).
Днес има множество маршрути, Английски път, Португалски път и други, както и различни алтернативи за преминаването на Камино, дори може да се мине с лодка по река, с магаре, велосипед и класически пеша, а може и люксозно с влак, но без да получите заветната “компостела“ или сертификат. Този сертификат се дава единствено, ако сте минали пеша поне 100 км, а с велосипед 200 км и може да го докажете със съответните печати по пътя за Сантяго де Компостела. Колкото до пътуването с лодка, трябва да преминете поне 100 мосрски мили с лодка (или 185 километра) до някое пристанище, например Жихон или А Коруня, а последната част да извървите пеша. Независимо кой път изберете, ще ви водят жълтите стрелки или жълтите стилизирани миди, както и класическите каменни миди или червеният кръст на Сантяго, който много прилича на меч, всичките символизиращи Камино. Дотолкова добре е разработен Пътят на Свети Яков, че няма как да се загубите, а дори да се заблудите, все някой ще ви насочи в правилната посока, било местен или друг пилигрим.
Мидите, символ на Свети Яков (Сантяго) и поклонническия път до Сантяго де Компостела (ляво)/ Статуя на Свети Яков (Сантяго) по пътя Камино, поклоннически път до катедралата в Сантяго де Компостела (дясно)
Вия де ла Плата (Via de la Plata) или Пътят на среброто не е бил маршрут до Сантяго де Копостела, а в обратната посока. В миналото този път се е простирал от Асторга в Кастилия и Леон до Мерида в Екстремадура и е представлявал древен търговски маршрут от север на юг още по времето, в което тук са властвали мюсюлманите. Той следва римските пътища по тези земи и всъщност “сребро“ няма нищо общо с ценния метал, а с арабска дума за “ павиран път“ (балата), която звучи близко до “плата“ и затова впоследствие бива използвана испанската дума за сребро. Според друга теория произлиза от латинската дума “лапидата“ за каменен път, но което и да е, няма общо със среброто или съкровища, освен ако не смятаме културните такива. Днес е известен и като “Мозарабският път“, а този термин се е използва за християните в ислямизираните територии.
Началната точка е Севиля, столицата на Андалусия, и преминава през областите Андалусия (Севиля), Екстремадура (Мерида, Касерес, Пласенсия), Кастилия и Леон (Саламанка, Самора, Леон), Астурия (Овиедо) и, разбира се, Галисия (Оуренсе). Всъщност пътят не е кратък и пеша изисква около 40 дена, средно около 6 седмици. Този път е най-дългият и наджишава 1000 км, като варира според това как решите да минете последния участък. Един вариант е да се включите във Френския път в Асторга, а друг е през Оуренсе. За тези които искат да минат само последните 100 км, могат да го направят от Оуренсе, което е малко над 100 км и ви стига за получаване на завидния сертификат, но пък ще пропуснете доста интересни гледки и места по Вия де ла Плата.
По време на мюсюлманското господство на Иберийския полуостров, този път е използван от поклонниците, за да стигнат до Сантяго де Компостела от 10 до 12 век. Интересен факт е, че камбаните от катедралата в Сантяго са били пренесени до Кордоба по същия този път, а след това са върнати обратно през 13 век. С времето този път запада и все по-малко поклонници го ползват докато не изпада в забвание, за да бъде преоткрит през 80-те години на 20 век. Въпреки че Френският път си остава най-популярен, днес Пътят на среброто се радва на възроден интерес, макар и под 5 процента от пилигримите да избират да го минат (за разлика над 50% минават Френския път). Това го прави идеален за онези, които предпочитат по-малобройен поток от хора и които не искат да се сблъскват с тълпите поклонници и пренаселените заслони и туристически спални по пътя. Също така пътят е с малка денивелация, по-лесен е що се отнася до изкачване и слизане от Френския път, добре маркиран е, както въобще са всички поклоннически пътища на Свети Яков до Сантряго де Компостела. Друго предимство е че това е една по-непозната за чужденците част (а защо не и за самите испанци), особено Екстремадура, така че дава възможност да се опознае тази част на Испания. А и ако сте поклонник на самия Камино и вече сте минали по Френския път, това е една алтернатива да минете по различен път. Затова пък има по-малко села и се налага да се правят по-дълги преходи, на някои места по 30 км на ден, и е нужно да се запасите с повече продукти. От друга страна, Севиля има летище, така че е удобно ясто за начало на прехода. И също като останалите камино, не само е добре разработен този маршрут, а и е напълно безопасен. Испания по принцип е безопасна страна извън натоварените туристическите центрове, където може да ви излъжат в сметката или да попаднете на джебчии, както и протестите срещу туристите. В провинцията и по пътя, ще се срещнете с истинското испанско гостоприемство и дружелюбно отношение, а и пилигримите се на особена почит.
Вия де ла Плата е идеална за орнитолозите, защото е естествен миграционен коридор на птиците от север на юг, което може да се наблюдава през ранната есен. Освен това тези области са известни с огромното си биоразнообразие на птици. Пътят в голямата си част минава през Екстремадура, в която се намират множество места наречени СЕПА урбана (ZEPA urbana) или специална Зона за опазване на птиците в градска среда. Екстремадура, обаче, е доста гореща през лятото, затова се препоръчва да минете пътя през пролетта (април-май) или есента (късния септември – октомври), за да избегнете огромните жеги. През лятото по-подходящ е Френският път в Северна Испания, където тепературите са по-поносими, може да се натъкнете и на дъжд, особено в Галисия или Пиринеите.
Mежду Пласенсия (Екстремадура) и Бехар (Кастилия и Леон) се намира още един път, наречен Вия Верде де ла Плата (Via Verde de la Plata). Той е около 70 км и следва маршрута на някогашната железопътна линия между Пласенсия и Асторга, сега превърната в Зелен път за колоездачи и пешеходци. Любима еднодневна разходка за колоездачите, които могат да минат маршрута за по-малко от 4 часа в едната посока. Освен живописни местности, като гори, долини и реки, пресичани от старинни мостове по пътя, може да се насладите и на реставрирани стари гари, кокетни селца, и неизменното римско наследство и следите от римските пътища в този край като акведук в Пласенсия и римски терми в Баньос де Монтемайор (Baños de Montemayor ).
Всъщност благодарение на това, че Вия де ла Плата се възражда през последните 25-30 години, доста забравени от бога малки селца получават своя икономически стимул, като предлагат туристически спални и стаи за пилигримите, които ще похарчат и някое евро за провизии и града в местните магазини и ресторантчета. Освен чисто търговската част, се подпомага и културата, тъй като по-големият поток от хора помага да се поддържат и старите църкви и други интересни старини в тези селца.
Вия де ла Плата обхваща множество култури и исторически периоди, почвайки още от древността (пещери като Малтравиесо или Пещерата на 4 пръста в Касерес), римски период, арабско влияние, еврейско културно наследство, архитектурни и художествени стилове от римския период, през Готика, Барок и Ренесанс. Два ключови града в област Екстремадура на Вия де ла Плата, Мерида и Касерес, са в списъка на ЮНЕСКО за културното наследство. Мерида е град с богато наследство от времето, в което е бил в пределите на Римската империя. Построен като колония за пенсионирани ветерани от войните, може да се похвали с всички удобства на добре благоустроен римски град, включващ Амфитеатър, Театър и Хиподрум, Храмът на Диана, Акведуктът на чудесата и останките от форума и римските терми. Касерес притежава една от най-запазените средновековни стари части в цяла Европа (с почетното трето място), известен още и като “град на 1000 герба“ макар че са доста повече, към 1300 върху ренесансовите и барокови дворци из старата част на града, както зад, така и извън крепостните стени. Касерес е и най-посещаваният град в Екстремадура, така че си заслужава да му се отделят няколко дена по пътя. Ако все пак не сте за Камино, но се намирате в Севиля или Саламанка, не се колебайте да отскочите и до Касерес.
Античният театър в Марида (ляво); Входът към историческия град на Пласа Майор (централния площад) на Касерес, област Екстремадура (дясно).
Ако Гранада да има дворцовия комплекс Алхамбра, то Севиля има свояй собствен, известният Алкасар (което означава дворец) и комбинира различни стилове като излямска, готическа, ренесансова и барокова архитектура и все още се използва от Испанското кралско семейство. Катедралата в Севиля е най-голямата готическа катедрала в света и третият по големина християнски храм след Свети Петър във Ватикана и Сейнт Пол в Лондон. Освен това там се намира гробницата с костите на Колумб или така се предполага (виж повече тук). Катедралата и Алкасърът са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Саламанка в Кастилия и Леон е друг град в списъка на ЮНЕСКО със запазената архитектура на стария град с характерен златист цвят на каменните плочи и най-стария действащ университет в Испания и един от най-старите в света.
Алкасърът в Севиля (кралският дворец) – ляво; Гробницата на Колумб в Катедралата в Севиля – дясно.
Освен известните забележителности по пътя, описани в пътеводители, влогове и форуми, има и други скрити местенца, които да откриете, някъде по пътя, някъде като се отклоните малко. Такова любопитно мяста е най-малкият манастир в Испания, манастирът Ел Паланкар, създаден от Педро де Алкантара, местен светец, покровител на Екстремадура. и който Този манастир е само 72 квадратни метра и е на пътя между Касерес и Пласенсия, а местните го наричат на галено “манастирчето“ (el conventico). Някога дори е бил още по-малък от сегашните си размери. Любопитен факт е, че килията, в която е спал светецът, е била толкова малка, че Сан Педро е трябвало да спи седнал.
Колкото до условията за преспиване по пътя, макар и по-малко посещаван, Вия де ла Плата е добре снабден с туристически спални, хостели и места, където да си починете от пътя, макар понякога да се налага да повървите доста километри до следващото село и легло. За по-богатите пилигрими или тези, които са склонни да похарчат някое евро в повече, но да спят в удобство, този път предлага интересни опции като това да се спи в Парадор в Пласенсия, област Екстремадура, който някога е бил манастир, а днес е запазил много от стария си готически стил и дори ще спите в монашеска килия, макар и не съвсем, защото е доста по-луксозна. Разбира се, парадори има навсякъде из Испания и само заради преживяването да се спи в подобна историческа сграда, била манастир, или дворец, си заслужава преживяването. В самото Сантяго де Компостела, точно на площада до катедралата, е един от най-луксозните парадотри в Испания, бивша кралска болница на каютолическите монарси, днес известна като “Двамата Католически монарси“, имайки предвид Исабел и Фернандо. Макар и по-скромен, този в Пласенция не отстъпва по интерес, а и е по-лек за джоба, запазил автентичния си вид и атмосфера. Дори да не спите в един, голяма част от пародорите предоставят достъп до части от тях и човек може да изпие едно кафе в кафенето, да хапне в магерницата, украсена с плочки от най-добрите майстори за времето си, или просто да се наслади на интересната архитектура на дотъпните за посещение части. Мерида също разполага със свой парадор и дори се нарича “Вия де ла Плата“. Този парадор също се помещава в стар манастир и е запазил част от архотектурата му, а на всичкото отгоре е в в самия исторически център и е близо до римския амфитеатър и театър, както и други емблематични обекти от римско време.
На някои места може да спите в действащи манастири или други религиозни сгради, където или да отделите колкото можете като дарение като в Каса де ла Мисерикордиа в Алкуескар, или пък такива устроени за пилигрими с фиксирана цена, която обаче е доста сносна, от рода на 15 евро, като в манастира “Сан Франциско“ в Сафра. Все пак за да преспите там ви трябва паспорта на пилигрима, който да доказва, че сте тръгнали по Камино. За това път по Вия де ла Плата може да спите в автентична римска вила и да се потопите в римски терми в малкото село Алхусен (Termas Aqua Libera, Aljucén), малко село с под 300 постоянни жители. Разбира се, селото предлага и нормални туристически спални и къщи за гости за по-скромни суми, но благодарение на Вия де ла Плата, това малко село увеличава жителите си с по 30 посетителя на ден в активния сезон.
Независимо дали тръгнете по Вия де ла Плата или по някой друг от пътищата на Свети Яков, пожелаваме “Буен камино“, както казват пилигримите. За всички останали, Вия де ла Плата предлага достатъчно незабравими преживявания и гледки, на които да се насладим без да сме пилигрими. Все пак Испания има много повече какво да предложи от плажове и “Камино“.