Окултната Естремадура: испанските Илюминати

Част трета

Испания може да се слави като една от най-строго католическите средновековни държави, но не означава, че е останала в страни от протестанството. През 16 век на Иберийския полуостров започват да се разпространяват протестантските идеи и то съвсем закономерно това тръгва от самите свещеници. Една мистична секта (наречена така поради практиките си и идеите на мистицизма, а не поради своята тайнственост), обаче, оставя значима следа в историята на религиозните секти на полуострова. Наричани са “алумбрадос“ и макар грубо да се превежда като “илюминати“, не трябва да се бърка с германската секта на “илюминатите“, която се появява два века по-късно като носители на идеите на Просвещението. Алумбрадос всъщност се появяват като закономерност на времето, именно 16 век, понеже се противопоставят на каноните на Католицизма и прегръщат по-прогресивните за времето идеи на Протестантството. Все пак самата дума “алумбрадо“ означава “осветен“ или “огрян от светлина“, защото се смята, че са възпламенени отвътре, въпреки че това име не го дават самите те. През 16 и 17 век в Европа се зараждат доста течения, които се основават на мистицизма, или това е схващането, че Бог се опознава чрез личен контакт с него и мистично сливане с Бога и които предхождат Просвещението. С други думи това е сектата на “испанските илюминати“, да ги наречем така поради липса на по-добро название.

В Испания тази секта се заражда в Кастилия, но впоследствие пуска дълбок корен в Естремадура. Като други подобни европейски секти от 16 век е повлияна от вярванията на Францисканския орден, за който познанието на Бога се осъществява чрез сливане на душата с него и директното опознаване на Бога, или това са идеите на мистицизма, които споменахме. Алумбрадос стигат по-далеч и твърдят, че следват единствено Божиите повели и отхвърлят властта и догмите, както и доста от религиозните практики на Католическата църква. Също като протестантите, те предпочитат да четат и интерпретират Библията сами, и като мистиците предпочитат ‘умната’ молитва или да се молиш на ум пред това да се молиш на глас, както и вярват в мистичните преживявания и видения като доказателство за връзката с Бога, едно от които е изпадането в транс. Разбира се, тази секта не би могла да просъществува толкова дълго, че да се загови за нея днес, ако нямаше влиятелни подръжници сред аристокрацията.

Свети Франциск от Асизи е основател на Францисканслия орден. Свети Франциск е известен с това, че получава Исусувите стигмати, или това са раните по ръцете, китките и краката от разпятието.

Освен католици, които започват да следват лютерианството или учението на Мартин Лутер и идеите на протестантството, в сектата са членували доста конверсос или покръстени евреи. Например в Сафра в средата на 16 век от 20 свещеника които били в града, 20 са членове на сектата и всичките произхождали от конверсос. След едикта от 1525 година и подтискането на сектата в Кастилия-Ла Манча, тя продължава да съществува в Естремадура, където придобива малко по-особен и нерелигиозен характер или поне някои автори твърдят това. Водачите на сектата са свещениците Ернандо Алваро и Кристобал Чамисо и от Йерена тя се разпространява в околните градчета и селца. Понеже според учението на “илюминатите“, тези, които са стигнали най-висшето ниво на общуване с Бога, са лишени от грях, се стига дотам, че в Естремадура се разпространява практика, при която се вярва, че “богопомазаните“ могат да извършват всякакви иначе греховни действия без това да ги прави грешни в очите на Бог или са освободени от грях. Звучи познато, нали? Доста удобно твърдение. Един пример за това е, че практикували мистично-сексуални практики (били са сексуални, а доколко мистични са били, поне някои са вярвали в това) с убеждението, че Месията ще се роди отново и затова насърчавали членовете на сектата към безразборен секс с тази цел. Твърди се, че свещениците привличали сами жени, дали защото били вдовици или чиито мъже били заминали за Америка и ги убеждавали, че ако правят секс с изповедниците си, ще достигнат Бога. За самите изповедници и свещеници този акт не бил греховен поради “святостта“ им, а жените се пречиствали поради сливането със “свети“ люде. Не само това, те привличали заможни последователки с цел финансово да спонсорират сектата.

Разбира се, не всички членове са изповядвали подобни сексуални практики, но това показва как идеите, зародили се като противопоставяне на догмите на Католицизма, могат да се отклонят от първоначалната си траектория и да се използват за собствена облага. Доколко това е мит или истина, не се знае със сигурност, но познавайки човешката същност, е напълно възможно да е имало подобни случаи. Тези свидетелства се появяват най-вече в писмата до Инквизицията на Алонсо де Ла Фуенте, свещеник, който в продължение на години се опитва да изкорени тази секта, като обикаля из селата и градовете в Естремадура и изнася разпалени проповеди срещу тях. Не липсват и други свидетелства за сексуални практики в манастири с монахини. Отново не знаем доколко достоверни са били, но нищо човешко не трябва да ни учудва.

Интересно е, че доста религиозни личности са обвинени, че са били нейни членове. Сан Хуан де Рибера – епископът на Бадахос също е обвинен, че разпространява идеите на сектата. Друг такъв пример е известната Света Тереса (или Тереза) от Авила, понеже проповядва нова доктрина, както и заради мистичните й преживявания и изпадането в транс. Нека си припомним само картината “Екстазът на Света Тереза“, което напомня за изпадането в транс на “илюминатите“ в Естремадура, но впоследствие светицата е оправдана.

Интересното е, че Инквизицията въпреки подадени сигнали и писма, доста се забавя с действията си. Сектата е активна цели 8 години в провинцията на Оливенса и цяла Естремадура от 1570 до 1578. Това, което обаче представлява истинска ерес за Испанската католическа църква са всъщност проповядването на Протестанството, сред която най-разпространено е Лютеранството. В крайна сметка Инквизицията се задейства, макар и бавно, и са обвинени, арестувани и осъдени няколко свещеннщика и техни последователки в така нареченият акт на ‘’ауто-да-фе’’, което означава “акт на вярата“ и представлява публичен акт, организиран от Инквизицията, в който осъдените (еретиците) да се покаят за греховете си и престъпленията си и публично да бъдат наказани. По онова време най-висшето наказание е било да бъдеш изгорен на клада. Изърша се в Гранада и е известно като ‘’ауто-да -фе от Йерена’’ през 1579, но всъщност сред осъдените няма нито един от Йерена, а от Сафра и околните села. Ако се погледне реално, може да говорим за съвсем отделна секта, понеже не се доближава до първоначалните учения на религиозното течение в Кастилия-Ла Манча. Някои автори, обаче, смятат, че сектата не е напълно унищожена, просто дейността й затихва, но не престава и се възражда през 1749. Истината е, че векове по-късно Католическата църква ще продължи да дава това име “алумбрадос“ на всякакви секти, както и за хора, които са заподозрени в ерес.

Колкото до Естремадура, областта и до ден днешен се смята за най-окултната и често се свързва с магьосници, вещици и ритуали за черна магия, земя на много суеверия и митични създания, както и паранормална дейност, винаги на ръба между мита и истината.