Какво е общото между българските и испанските евреи
Ако днес отидете в Испания, ще ви посрещне една отворена, либерална, мултикултурна и толерантна страна. Испания е извървяла дълъг път от войнствения католицизъм, от една страна покръстителка и поробителка, скована в религиозна нетолерантност до това, което е сега. В дългата история на испанците на иберийския полуостров, има и тъжни приказки, и то не малко: граждански войни, борби, инквизицията, клади, гонения. Има приказки, които започват добре, но с времето се превръщат в Андерсенови. Това е и историята на Сефарадските евреи в Испания.
Сефаради е името, с което евреите наричат Иберийския полуостров. Испания се гордее със своето еврейско наследство, като много градове из цяла днешна Испания са запазили в добро състояние цели квартали, сгради, надписи и синагоги. Днес много от тях са туристическа атракции, а тези градове се наричат градове на 3 култури – тези на християни, евреи и мюсюлмани. Най-известните такива са: Толедо, Кордоба, Севиля, Касерес, Гранада. Добре запазени еврейски квартали ще срещнете още в Сеговия е област Кастиля и Леон, Сарагоса в област Арагон, Жирона в област Каталуния, Ервас в област Екстремадура и множесто други места, които днес са включени официално в Мрежата на еврейските квартали в Испания (https://redjuderias.org/).
Писмени данни за първото масово преселение на евреи на Иберийския полуостров датират от втори век от новата ера, когато заради въстания на евреи римските власти ги принуждават да се заселят в западните покрайнини на Римската империя, които тогава достигат до Иберийския полусотров. Когато няколко века по-късно идват вестготите или западните готи, първоначално съжителството е мирно, но след приемането на католическата вяра, законите срещу евреите се затягат. Стига се и до изселване на част от тях към Северна Африка. Когато мюсюлманите завладявт Иберийския полуостров през 8 век, всъщност евреите ги посрещат радушно, даже на някои места са отваряли вратите на крепостите стени, за да могат те да завладеят градовете. От благодарност за помощта им, а и поради различния си управленчески модел, арабите им дават религиозна и гражданска свобода срещу определена лепта, която евреите да заплатят, но това е нищожна цена за спокойствието и правата, което получават.
Всъщност в Испания дълго времем евреите намират своя дом и за разлика от своите събратя от други места като Франция, Англия, Централна Европа. Тази религиозна, политичрска и социална толерантност обаче започва да се пропуква още през 13 век, като евреите са принудени да живеят в специални квартали – худерии, да носят специални дрехи и отличителни знаци. Худериите били нещо като гета и се отличават от по-ранните обикновените еврейски квартали (барио худио), които са създадени по естестен път и там съжителстват евреи заради близостта до техните дюкани, синагоги и училища, но не са били принудително иолирани. Независимо от титуловането, голямата част от тези квартали и сгради са запазени и до днес и туристи могат да им е любуват, както и да посетят музеи, в които по-подробно да се запознаят с богатата еврейска история и култура на Иберийския полусотров.
Много са принудени да се покръстят поради една или друга причина. Покръстените евреи са били известни като конверсос. Най-страшното, обаче, идва в края на 15 век, когато Исабела Кастилска и Фернандо Арагонски слагат началото на Испанската инквизиция. Въпреки, че инквизицията е религиозен орган, одобрен от Папата в Rим, в Испания тя става оръжие не на църквата, а на властта в лицето на Исабела и Фернандо – католическите крале. Те държат цялата власт над Инквизицията, назначават инквизиторите и са нейната движещата сила, за разлика от една Италия, например, където тази роля принадлежи на църквата и Папата. Най-голято наказание е церемонията аутодафе (“акт на вярата“ в превод от португалцки). Аутодафе не винаги е завършвало с изгаряне на кладата, много често осъдените са прокудени, или пращани в затвора, или на каторга, но най-вече е следвало конфискация на имущество и друга собственост. Във филмите доста се набляга на горящите клади, което е най-висшето наказание, а и най-ефектното. Днес се знае, че всъщност много по-често провинилите се според Инквизицията са затваряни или прокудени и лишени от имущество. Кладите са за сплашване на населението, за назидание и демонстриране на дългата рък ана Инквизицията, от която никой не може да се спаси. Исабела и Фернандо искат да заздравят своите позиции, като създават унифицирана държава, в която има една религия само – католицизъм. Това е политическо решение, а не такова продиктувано от религиозни подбуди, въпреки че и двамата, особено Исабел са били ревностни католици. В случая те си служат с религията като с удобен инструмент.
Друг интересен факт е, че по ирония на съдбата почти на същата дата, на която официално е открита Aмерика през 1492 от Колумб (за когото днес редица изследователи смятат, че е бил от еврейски произход) е издаден декрет за изгонването на евреите от Испания, известен като “декретът от Алхамбра“. Това е и годината, която слага края на Реконкистата, цяла днешна Испания е вече християнизирана, а короните на двете главни кралства – Кастилия и Арагон, са обединени, катот към тях са присъединени и отвоюваните територии. Това слага и началото на унифицираната държава, която по-късно ще се назове Испания. Декретът издаден от католическите крале, Исабела и Фернандо гласи, че всеки, който не е християнин трябва или да си сменят вярата в рамките на 4 месеца, или да напусне кралството. Макар сефарадските евреи да са живяли почти 15 века на тези територии, да са финансирали войните на католическите крале срещу маврите, да са се били на тяхна страна, да са били верни поданици, да са си плащали наложените данъци и вече да не са имали такова икономическо влияние, т.е. те с нищо не са заплашвали новата власт, Исабел и Фернандо не се смиляват. Дотогава евреите, макар и втора ръка хора, както според християните, така и според мюсюлманите, съжителстват мирно с тях, макар и някои права да са им отнети, като достъп до политически позиции.
Дори и покръстването не освобождава евреите от подозрение и преследване, защото се подозира, че някои от тях тайно практикуват юдаизма, което навярно е така, а това строго се преследва от Светата инквизицията. Все пак сефарадите са израсли със собствените си традиции, култура и вяра, а това не се променя от днес за утре, още повече насилствено. Интересното е, че всъщност Инквизицията дори и преди това не се занимава с евреите, а само с покръстените (конверсос), за които се подозира, че тайно практикуват юдаизъм. Евреите за тях са неверници или друговерци, а покръстените биват обвинени в това, че са еретици, което вече е престъпление. Това отново показва, че мотивацията на Инквизицията е чисто политическа, а не религиозна – да не се допускат до властта тези хора. И така, еврейската общност вече не е била източник на икономически богатства, загубили пари и влияние, евреите били само камъчето в обувката на едни жестоки владетели, които искали чрез религията да ‘’обединят’’ всички свои поданици и чрез строгите си действия спрямо друговерците да установят своята религиозна и гражданска власт. Интересното е, че този декрет не е отменен чак до 20 век, когато не кой да е, а самият Франко го отменя.
Еврейският квартал Ел Кол (барио худио) в Жирона, област Каталуния
За покръстените евреи живота не е много по-добър, дори и покръстени, на тях се гледа като на втора ръка хора, дори е съществувал терминът за “чистотата на кръвта“, според който, за да заемат важна позиция, испанците трябвало да докажат, че нямат в рода си други религии до 5 поколения назад, като този статут се отменя изцяло едва през 19 век. Това е довело до доста подправени биографии, а и не малко доноси. Разбира се, доста фамилии продължили тайно да изповядват юдаизма и практиките на своята вяра, макар привидно да били християни и да ходели на църква. Интересен анекдот е, че евреите не ядат свинско, но за да докажат, че са християни те трябвало да ядат свинско. За да имитират свинско месо, те измисляли всякакви рецепти, така че пилешкото или агнешкото да приличат на свинско. Тези рецепти и досега са се запазили в различни краища на Испания. Потомци на конверсос са художникът Веласкес, Света Тереса от Авила, та дори й един от Великите инквизитори, който бил особено жесток в преследването си на покръстените евреи и мюсюлмани (конверсос и морискос), и бил личен изповедник на Исабел Кастилска, Диего де Деса. Дори се спекулира, че Сервантес произхожда от подобно семейство, но за разлика от предишните случаи, не е потвърдено.
Какво се случва, обаче, с прокудените евреи. По това време почти никъде в Европа те не са добре приети. Много преди сефарадите да бъдат прокудени от Иберийския полуостров, има масови миграции на евреи от други места в Европа. По-късно Америка ще се превърне в Обетованата земя, където преследваните и унизените да могат да се заселят, но тя тепърва е открита, ще мине време преди да има масова миграция към Новия свят. Точно тогава Османската империя има нужда от хора, работна сила и няма нищо против да приеме сефарадските евреи, които след доста гонения перманентно се заселват там. Това се случва при Султан Баязид Втори, като по това време България е в рамките на Османската империя. Така България има връзка със сефарадските евреи, тъй като те са по-голямата група от евреите, живели и живеещи тук, има и една част ашкенази (евреи от Централна и Източна Европа), но те са по-малка група в сравнение със сефарадите. По това време Османската империя е отворена и модерна, има нужда от хора и затова ги приема, ако не радушно, то поне толерантно, за разлика от предоминантно католическа Европа, която след няколко деситилетия ще срещне по-голям враг и от юдаизма, а именно протестанството. Потомците на сефаради все още на места говорят езика ладино, който е на базата на стар кастилски диалект и има влияние от иврит, арабски, а по-късно и от турски и дори български, в зависимост от местата, населявани от сефарадите. За съжаление все по-малко се говори от по-младите поколения, особено тези, които се заселват в Израел, и той е заплашен от изчезване.
Днес приказката е получила своя благополучен завършек. През 2015 държавата признава правото на наследниците на сефарадските евреи да получат испанска националност. Макар и 5 века по-късно, те могат да се завърнат в прародината си вече не само като туристи, а като граждани на тази страна.
Интервю с Лея Двачева по БНР за езика ладино на Сефарадските евреи. Слушай тук.