Мадридските потайности

ЧАСТ ПЪРВА

Би било учудващо, ако испанската столица не пазеше тайна или две, или може би три…, както и любопитни истории. По-трудното е да се подберат само няколко от тези градски потайности. Ето няколко любопитни факти за Мадрид.

Египетски храм в сърцето на Мадрид

Мадрид е една от малкото световни столици, която си има собствен египетски храм и то съвсем в центъра, в парка Куартел де ла Монтаня (някога е имало казарми там), близо до площад Испания. Храмът на Дебод е всъщност древен нубийски храм и е пренесен от територията на днешен Египет. По рода си този храм е един от малкото подобни храмове релокирани извън страната. Също така той е единствения пренесен нубийски храм, който не е в музей, а се намира на открито, макар да среща критики за това и да има планове да се покрие, но засега е оставено за “маняна“, не си дават особено зор испанците. И не, не е откраднат, а е подарък от египетското правителство в знак на благодарност към испанското правителство, че са направили щедро дарение за спасяването му от наводнения при конструкцията на язовир “Асуан“. Самият храм е от 2 век преди Христа и след като е пренесен, е изграден камък по камък наново, като една лего конструкция. Открит е през 1972 и спазва оригиналната си ориентация от изток на запад. Заради това си разположение, желаещите професионални и любители фотографи да направят хубава снимка или селфи с храма, често ходят там вечер, за да го заснемат на фона на залеза. Не е учудващо, че се смята за едно от най-романтичните места в Мадрид и за всички влюбени е просто задължително да се целунат пред храма с или без селфи. За останалите остава удоволствието да се насладят на хубавата гледка, както и спокойно и напълно безплатно да го разгледат и отвътре. Побързайте, обаче, за заветната снимка (а защо не и целувка), никога не се знае кога испанските власти ще решат да го оградят и затворят в един музей и да сложат край на романтиката в парка.

Другата Кристална палата

И Мадрид си има Кристална палата, както и Лондон, но за разлика от английската столица, си има цели две. Кристалната палата в парка Ретиро, както името подказва е направена от желязо и стъкло и е вдъхновена от Кристалната палата в Лондон за изложението от 1851. Постройката в парка Ретиро е построена през 1887 с цел да бъде парник за тропическите растения на Изложението на Флора на Филипините през 1887. Разположена до изкуствено езеро, заобиколена от индийски кестени, в момента тя е едно от седалищата на музея “Рейна София“ и в него се помещават временни изложби и то съвсем безплатно. Интересен факт е, че плочките в основата са дело на великия майстор на керамика, Даниел Сулоага (Zuloaga), който е чичо на не по-малко известния художник, Игнасио Сулоага.

А къде се намира втората кристална палата? Намира се в бивша кланица в квартал Аргансуела в района на парка Мадрид Рио и е известна като “Кристалната палата от Аргансуела“ (El Palacio de Cristal de la Arganzuela). Построена е в началото на 20 век, а през 1992 е реставрирана и превърната в парник като се ползват моделите на парниците във Виена и Лондон и е още един виден представител на Архитектурата от желязо. Така Мадрид се е снабдил не с една, а с цели две кристални палати и докато първата обикновено гъмжи от туристи, то втората е спокойна, почти тайна, известна само на най-запалените любители на столицата. Кристалната палата от Аргансуела осигурява спокойствие на посетителите си и 9,000 растителни видове вътре в нея, и разбира се, това спокойствие не струва нищо, защото входът е безплатен.

Кристалната палата от Аргансуела, Мадрид Рио, Мадрид

Тропическа градина с или без костенурки

Ако ви се наложи да ползвате най-натоварената гара Аточа в южната част на Мадрид, ще бъдете изненадани от изумителна гледка – тропическа градина вътре в гарата. Няма как да я подминете, защото част от палмите й почти докосват тавана. Гората разполага с 7000 растения от 260 растителни вида. Ако сте минавали оттам преди 10-ина година, са ви направили впечатление костенурките в изкуственото езерце на гарата, но днес те вече не са там. Мигрирали са, но не по своя воля. С бързото нарастване на тяхната популация, след като нямат естествени врагове, освен може би хората, се е наложило да им се търси нов дом и днес те си живеят щастливо далеч от шумната тълпа в Центъра за диви животни “Хосе Пеня“ в Навас дел Рей, на 50 км. от Мадрид. С или без костенурки, тропическата градина е нещо, което си заслужава да се види, когато сте в Мадрид. дори и да не пътувате от гара Аточа.

Всъщност и други неща свързани с гарата ще се променят, като нейното име. Вече ще се казва Пуерта де Аточа -Алмудена Грандес в унисон с плана на градските власти да кръщават гарите на значими жени. Така ще се отдаде почит на мадридската писателка, починала в края на 2023.

Долмен в Мадрид

Разхождайки се по булевард Фелипе II и стигайки до края му, ще се натъкнете на долмен в града, както и странна скулптура пред него и ако се съмнявате кой е авторът и ви напомня за някого, недейте, прави сте. Тази статуя е не на кой друг, а на Салвадор Дали, както подсказва и името на площада, където ги намираме. Още една следа от ексцентричния каталунски артист в Мадрид, но не в музеите, а навън пред очите и фотообективите на всички. Площадът е уникален и то защото тук се намира единственият градски монумент проектиран от самия Дали, издигнат през 1986. Монументът се нарича “Долменът на Дали“ и представлява … ами долмен с височина 14 метра (конструкция от каменни плочи покрити с друга каменна плоча) с бронзова скулптура пред него, която е адаптация на скулптура на Дали от 1969, наречена “Почит към Нютън“. Статуята е поставена на гранитен пиедестал, като на всяка страна от пиедестала е по една буква от името на съпругата и муза на Дали – Гала, а самият паметник е посветен, е разбира се на Гала, но не само на нея, а и на научно-техническите постижения на човечеството. Все пак освен жена му и изкуството, науката и техниката са друга важна любов в живота на Дали.

Потайностите на Прадо: Кой иска още Гоя

Къде в Мадрид може да срещнете истински махо и маха с типичните им пъстри костюми и с гордото им и дори леко арогантно поведение и маниери, които обаче знаят как да се веселят. Разбира се, че в музея Прадо, но не мадридчаните, които щъкат из галериите, а може да ги видите като главни герои в картините и не на кой да е, а от самия Гоя. Уморени от обикалянето и срещата с толкова много великолепно изкуство, лесно може да пропуснете страничните крила, които водят на 2-ия етаж (сградата е разделена на партер, 1 етаж и крилата Херонимо и Вилянуева, които имат и втори етаж), но ще сгрешите. Ще ги откриете на 2-ия етаж на крилото Вилянуева в залите посветени на Гоя. Някой може да възкликне: “Още Гоя!“ Технически погледнато Гоя е живял до преклонната за онова време възраст от 82 години и активно е рисувал до смъртта си, макар глух и болен, така че не е чудно, че е бил толкова продуктивен. Ако сте се наситили на Гоя, може да решите да пропуснете тези зали, но това не е Гоя на политическите картини, на кралското семейство, дори не този на Голата и Облечена Маха, всички от които се помещават на 1ия етаж. Това е един млад и обнадежден Гоя, с амбиция да стане придворен художник, който рисува в ярки и весели краски живота на мадридските махо и маха (предимно младежи от простолюдието, особено в Мадрид и околностите, славещи се с екстравагантния им начин на обличане с натруфени разноцветни костюми и с леко високомерното си и самонадеяно поведение). Гоя получава поръчка за тези картини или по-скоро скици, които да бъдат ползвани като модел за гоблени, макар за времето си (18-19 век) на това занимание да не се е гледало като на някакво извисено изкуство. Но става дума за Гоя, който успява да ги надари с толкова живот и характер, с точното си око за детайла, било в облеклото или ситуациите, че от прости скици за гоблени, да се превърнат в картини със свое място в испанската живопис. Тези картини не са статични, не са красиви картички на живота на мадридските махо и маха, те са палитра от емоции, от веселие, радост и празнична глъчка до тъга, спорове и дори съблазън, както и разнообразие от разиграваните ситуации – от лов, игра на карти, танци, дори борба с бикове. С точното око на хроникьор на една отминаваща епоха, в която исторически може би нищо важно не се случва, Гоя ни показва живота на обикновените хора, която скоро ще остави тези весели емоции назад, на една Испания, която ще бъде потопена във война, битки, кръв и страдание. И Гоя ще бъде там, за да обрисува своето време така, както никой друг не го е направил. Благодарение на него, обаче, може да зърнем и да се насладим на тази леко идилична картина на мадридския бит в края на 18 век. Не знаем дали Гоя е харесвал тези свои ранни поръчки, но знаем, че няма как да не се харесат на истинските ценители на Гоя и неговото изкуство, а и не само.

Ако се интересувате от Гоя, може да прочетете повече за него тук.

И още един съвет. Ако сте за повече време в испанската столица, бихте могли да посетите Прадо на части и то безплатно, защото всяка вечер между 18 и 20 часа от понеделник до събота и 17 до 19 в неделя и по празници входът е свободен (малко трудно се намира тази информация на страницата им, но може да видите сайта тук). Е, и това си е част от мадридските потайности. Не трябва да ви плаши дългата опашка, тя минава бързо, но все пак е добре човек да отиде по-рано, за да има повече време вътре в музея. Времето от близо 2 часа съвсем не е достатъчно да се види всичко, но е достатъчно да си набележите определен участък от музея и да му се насладите. Освен това Прадо продължава и миналогодишната си инициатива всяка първа събота на месеца входът да е свободен нощем (инициативата “Прадо нощем“ ). Разбира се, не цяла нощ, само от 20:30 до 23:30, но след като е само първата събота от месеца, може да очаквате по-голям наплив, а и доколко това съвпада с календара на всеки, но е хубаво , че го има, особено за самите мадридчани.

Това са само малка част от потайностите на Мадрид. Ако сте за повече време, или сте за пореден път и вече сте обиколили “задължителните“ забележителности, не забравяйте, че испанската столица винаги има какво повече да предложи.